Р Е Ш
Е Н И Е № 120
гр.Кюстендил, 11.11.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на двадесети и девети октомври
през две хиляди и
деветнадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря Любка Николова
с участието на прокурора от
КнОП Камелия Стефанова
като разгледа докладваното от
съдия Братанова ВНАХД
№ 189
по описа за 2019 г. на КнОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
глава XХІ НПК- “Въззивно производство” вр. чл.378, ал.5 НПК.
Адв.Н.Г.-
защитник на обв.С.М.Г. *** обжалва с въззивна жалба решение № 26 на Кюстендилския районен съд от
29.01.2019 г. по НАХД № 708/2018 г. по
описа на същия съд. С посоченото решение Г. е призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.323, ал.2 НК- за това, на неустановена дата
в периода от м.април 2015 г. до 05.06.2017 г. в гр.Кюстендил,
ул.“***“№***, самоволно е заела
недвижим имот – жилище с идентификатор 41112.500.3.1.1., собственост на Д.С.Н. ***,
от чието владение е отстранена по надлежен ред – с протокол за въвод във
владение от 15.11.2004 г. по изп.д.№145/2003 г. по описа на КнРС - престъпление
по чл.323, ал.2 НК. На осн. чл.78а НК Г. е освободена от наказателна отговорност,
като й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева.
В
жалбата са релевирани възражения за неправилност, необоснованост и
несправедливост на постановеното решение. Твърди се, че обвиняемата не е
извършила деянието, за което й е повдигнато обвинение, както и че доказателствения
материал по делото е тълкуван превратно и изопачено. Изтъкват се доводи за
наличие на висящ спор между обвиняемата и пострадалия свидетел Д.Н.. Сочи се, че решението на КнРС страда от липса
на мотиви. Иска се отмяна на същото и оправдаване на обв. Г..
Окръжна прокуратура Кюстендил
чрез своя представител изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба.
Защитникът на жалбоподателката
Г.- адв.Г. поддържа въззивната си жалба пред окръжния съд.
Въззивницата Г. чрез адв. Г.
също поддържа въззивната си жалба.
Кюстендилският окръжен съд,
след проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане
както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл.
313 и чл.314 НПК изцяло правилността на решението и съобрази събраните нови
доказателствени средства, счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е
предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от КнРС. По делото са събрани в
съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства за
обстоятелствата, включени в предмета на доказването, като е спазен процесуалния
ред, гарантиращ тяхната годност. Фактите по делото са правилно установени. От
доказателствения материал по делото се установява следната фактическа
обстановка, която се потвърждава и допълва от събраните от настоящата инстанция
нови доказателства:
Обвиняемата и св.Д.Н. преди години
поддържали близки отношения. В този период Г. извършила надстрояване на къщата,
която обитавала, находяща се в гр.Кюстендил, ул.“***“№***. След време същите прекратили
отношенията си, като между тях останали неуредени финансови такива. Св.Н.
потърсил правата си по съдебен ред, в резултат на което се снабдил с изпълнителен лист срещу
обвиняемата за определени суми. Образувано било изпълнително дело №145/2003 г.
по описа на Районен съд- Кюстендил. Изпълнението било насочено срещу недвижим
имот, собственост на обвиняемата – първи
/надпартерен/ етаж от двуетажна масивна сграда, находящ се на посочения адрес,
със застроена площ 73, 88 кв.м. Описът на имота бил извършен на 23.06.2004 г. в
присъствието на обвиняемата. Имотът бил обявен на публична продан. След
провеждането й за купувач бил обявен св.Д.Н.. Същият следвало да внесе
разликата между продажната цена и размера на вземането си. След като това било
сторено, с постановление от 01.10.2004 г. процесният имот бил възложен в
собственост на Н..
С протокол
от 15.11.2004г. ДСИ – св.Н. С. извършил въвод във владение на Н. върху имота,
като се извършило отстраняване на досегашния собственик – обв. Г.. За това
действие страните били редовно призовани, но Г. не присъствала на него. В
протокола за въвод е посочено, че Г. е отстранена от имота. На място св. С.
констатирал, че имота е опразнен от вещи.
Във
въпросното жилище съществувала вътрешна врата, през която по стълбище се
осъществявала връзка с партерния етаж на сградата. При въвода същата била
заключена и запечатана от съдебния изпълнител. Дадена била възможност да се
изгради трайна стена на мястото на посочената врата, за да се ограничи връзката
между имотите.
Около месец след въвода св.Н. премахнал
вратата и на мястото й била изградена стена, като по този начин ограничил
напълно достъпа до процесното жилище от партерния етаж по съществуващото
вътрешно стълбище.
През
годините Н. рядко посещавал новопридобития имот. Той никога не бил обитаван
трайно от него. През 2007 г. се снабдил с нотариален акт за същия. Върху него
била учредявана договорна ипотека за обезпечаване вземането на банка по
отпуснат банков кредит на негов роднина. Имал намерение да се разпореди с
имота, като го обявил за продажба. По време на посещенията си осъществявал достъп
до имота от външно стълбище /външен вход/, представляващ балконска врата на
собствения му първи жилищен етаж. Този етаж поради необитаването му от страна
на Н. бил в лошо състояние.
С нотариален акт №153, том І, рег.№2215,
д.№78 от 2008 г. обв. Г. била призната са собственик на съответна ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 41112.500.3 с административен адрес -
гр.Кюстендил, ул.“****“№*** самостоятелен обект в построената в този
имот многофамилна масивна двуетажна жилищна сграда, представляващ приземен етаж с идентификатор
41112.500.3.1.3 със съответни помещения и стълбищна клетка (в момента зазидана); самостоятелен обект в построената в този имот
многофамилна масивна двуетажна жилищна сграда, представляващ тавански етаж с идентификатор
41112.500.3.1.2.
През 2013г. св.Христова разбрала, че
процесния имот се продава. Извършила оглед, при който й направило впечатление
наличието на стена, изградена на мястото на съществувала врата между партера и
първия етаж. Жилището не отговаряло на нуждите й, поради което същата се
отказала да го купува.
Имотът бил посещаван и от св.Ц. –
приятел на Н., като последно това сторил през 2014-2015 г. Той знаел за
проблемите на Н. с обвиняемата. При последното си посещение в имота му
направило впечатление, че е изградена вътрешна стена, ограничаваща достъпа до
него от приземния етаж, обитаван от Г..
Св.Н. посетил за последно безпроблемно
процесното жилище през април 2015г.
След неговото последно посещение през
април 2015 г. на неустановена дата до 05.06.2017г. Г. самоволно заела процесния
имот, като за целта била премахната изградената от Н. стена и сменен патронника
на входната врата на жилището. По този начин ограничила достъпа до собственото
му жилище.
Тъй като св.Н. имал здравословни
проблеми около след последното си посещение през м. април 2015 г., не посещавал
имота. През 2017 г. срещнал св.В.Г. който живеел в съседство с неговия имот. От
него разбрал, че Г. „се разполага в имота“. Казал му, че я е виждал да пие кафе
на терасата в неговия имот. Споменал, че Г. сменяла дограмата. Притеснен от
получената информация Н., посетил имота на 05.06.2017г. Установил, че
патронника на входната врата е сменен /откъм терасата, през която до този
момент осъществявал достъпа до имота си/ и не могъл да влезе в жилището.
На 08.06.2017г. депозирал жалба до Районна
прокуратура-гр.Кюстендил.
След
образуване на преписката били правени опити от страна на полицейски служители-
св.Н. и К.да влязат в жилището откъм самостоятелния външен вход на св. Н., но
входната врата на поземления имот била заключена. Не успели да влязат с предоставения
им от св. Н. ключ, като констатирали разлика между него и патронника на
вратата. Полицаите разбрали от съседи, че Г. е в чужбина и така и не
осъществили достъп до него.
Същата
не е възстановила първоначалното фактическо положение.
КнОС допусна назначаване на
съдебно-техническа експертиза, приета по делото като обективна и неоспорена от
страните, изготвена от в.л. арх. А.А.. От посоченото заключение се установява,
че цялата сграда, предмет на спора, се състои от три етажа- партерен, първи
жилищен и втори /тавански/ етаж. Достъпът до партерния етаж е от нивото на
двора през входно антре, като между партерния и втория етаж има изградена
вътрешна стълба, започваща от дневната на партерния етаж и водеща до коридор на
жилищния етаж. Между горния край на стълбата и първия етаж е монтирана дървена
врата. От извършения оглед на място не
може да се установи дали е имало изградена стена на мястото на врата,
нито да се определи момент на евентуалното й изграждане и момента на монтиране
на съществуващата врата. Вещото лице се е запознало с предоставените от Г.
строителни книжа- проект за узаконяване на сградата от 02.12.2008 г. и акт за
узаконяване от 10.01.2009 г., в който проект стълбата е отразена, както и вратата в края на същата. От тези документи вещото
лице прави изводи, че е възможно тази врата е съществувала към момента на издаването на тези книжа.
За
да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са направени след преценка и анализ на събраните по
делото гласни доказателствени средства-
показанията на св. Н. С., В.Г., Е.Н., Д.Н., Г.Ц., К.и Д.Х., цитираните писмени
доказателства, потвърждават се от съдебно техническата експертиза на вещото
лице арх. А. и цитираните писмени доказателства. КнРС е изложил убедителни,
пълни и логични съждения относно
релевантността на посочените доказателства, като е посочил причините, поради
които ги кредитира и съответно е изложил доводи за причините, поради които е
отхвърлил показанията на останалите свидетели Д.И., С., С.- като неотносими към предмета на
доказване. Първостепенният съд не е
пренебрегнал и обясненията на обвиняемата, като ги е подложил на
внимателна преценка и се е съобразил с
двоякия им характер- като на доказателствено средство от една страна и като
израз на защитната й позиция от друга. В
това отношение са изтъкнати подробни,
ясни и последователни мотиви, които са резултат от съпоставката им с останалите
гласни доказателствени средства относно тяхната несъстоятелност.
КнОС също
ги споделя, като при извършване на съпоставка между нейните обяснения и
показанията на св. Н. /който е разпитан неколкократно по делото както през
КнРС, така и два пъти от КнОС/ следва изрично да се подчертае, че обясненията
на Г. се свеждат до отричане на факта, че същата е отстранена от процесния
имот, респ. че Н. е негов собственик. Тези й обяснения се съчетават с твърдения, че тя е собственик на имота и
никога не го е напускала, както и че не
съществува и никога не е съществувала стена, която ограничава връзката между
партерния и първия етаж. Същите се
опровергават от показанията на св. Г., Ц.
и Н., от които се установява факта на зазиждането на вратата още през 2004
година.Този факт изрично е посочен в нотариален акт №153, том І, рег.№2215, д.№78 от 2008г., от
който Г. черпи права и с който същата е призната за собственик на партерния и
тавански етаж от сградата, при описанието който изрично е посочено, че
стълбищната клетка между приземния етаж в момента
е зазидана. Впрочем от назначената от КнОС СТЕ категорично се установява
липсата на такава стена, респ. наличие на врата, съществуваща между партерния и
първия етаж. /Моментът на поставянето на тази врата е без значение в случая, а
нейното отразяване в строителните документи през 2009г. не означава, че същата
е съществувала./ Т.е. несъмнено е, че вратата през 2008 г. е била зазидана,
такова е било й състоянието й през 2013 г., когато е бил извършван оглед от св.
Х., и през 2015 г.- когато имотът е бил посещаван от св. Ц.. В този
аспект обосновано в тези им части обясненията на Г. не се били кредитирани от
съда, както и правилно им е дадена вяра
в частта, в която същата признава някои релевантни обстоятелства- че се намира
в имота, т.е. че владее същия, както и че към настоящия момент въпросната
спорна стена не съществува. /факт, потвърден и от заключението на в.л. А../.
Последното, съчетано с посочените по- горе свидетелски показания, установяващи съществуването
на стената към определен минал момент, /момента на нейното премахване и
поставяне на съществуващата в момента дървена врата е без значение/, сочат на
извода, че към процесния период, посочен в постановлението на КнРП, стената не е
съществувала, тъй като е била е премахната.
Именно
премахването й е спомогнало за реализация на самоволното заемане на процесния
недвижим имот от страна на Г.. Впрочем същото е осъществено безспорно през
периода, фигуриращо в постановлението на КнРП /след м. април 2015. до м. юни
2017 г./ от страна на обвиняемата. Свидетелство за това е както факта, че
същата е ползвала терасата, част от жилището на св. Н. през 2017 година /за което категорично
свидетелства св. Г. и чиито възприятия са активирали св. Н. да осъществи
посещение на имота си през пролетта на тази година/, така и факта, че през м.
юни 2017г. св. Н. не е успял да влезе от външния вход, водещ към собствения му
първи етаж поради обстоятелството, че е бил сменен патронника на външната му
входна врата, обслужваща този етаж. Последното обстоятелство се установява
категорично от показанията на св. Неделчев- полицейски служител, който по повод
на предявената от Н. жалба в КнРП е
извършил посещение на имота и е констатирал невъзможност да се влезе от външния вход на етажа на св. Н.. Именно със смяната на патронника на
посочената външна врата на неустановена дата през цитирания период от страна на
обвиняемата и осъществяването й на фактически достъп до етажа на Н., същата е
осъществила състава на престъплението по
чл.323, ал. 2 НК.
Съставът на това престъпление не оставя
съмнение кои са главните факти на доказване- има ли надлежно отстраняване на
лице от владението на недвижим имот и има ли самоволно заемане на недвижимия
имот. За тези два факта, включени в предмета на доказване, обосновано КнРС е
дал положителен отговор- Г. е била
надлежно отстранена от владението на процесния недвижим имот от ДСИ през 2004
г.и самоволно го е заела между периода м.април 2015г.- 05.06.2017г., като е
проникнала в него чрез стълбището между партерния и първия етаж, сменила е патронника
на външната врата и по този начин е елимирала достъпа на св. Н. до собствения
му първи етаж. Така тя е установила свое владение върху недвижимия имот, от
който е била надлежно отстранена през 2004 г. от ДСИ.
Следва изрично да се
подчертае, че защитата на обвиняемата навежда доводи, отричащи правото на
собственост на пострадалия св. Д.Н., които са напълно неотносими към предмета
на доказване по настоящето дело и които съдът няма да коментира, доколкото в
настоящия наказателен процес спорове за собственост между страните не се
разрешават. Доводите относно неучастието на обвиняемата в извършената през 2004
г. публична продан са несъстоятелни, доколкото същата е извършена при спазване
на тогава действащите норми на ГПК и която продан е приключила с постановление за възлагане, влязло в сила
на 08.11.2004 г. В същия аспект следва да се разглеждат и представеното пред
КнОС удостоверение по гр. д.
№1188/08.07.2019г. на КнРС, от което се
установява наличие на предявен иск между страните за обявяване на
недействителност на публична продан от 2004 г. и за признаване на установено,
че св.Н. не е собственик на имота. В случая с оглед спецификата на обвинението-
по чл.323, ал.2 НК от съществено
значение е да се установи- дали деецът е бил страна по спора и го е загубил и е
бил отстранен от него от съдебния изпълнител. Навеждането на доводи за
последващи спорове между страните / които очевидно са предявени след постановяване на първоинстанционния
съдебен акт с цел шиканиране на наказателния процес/, е без значение относно
предмета на доказаване на деянието по
чл.323, ал.2 НК.
Същевременно мотивите на
присъдата не сочат КнРС да е нарушил принципите на наказателния процес да
изгради вътрешното си убеждение единствено и само върху доказателства, които са
били събрани по надлежния процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е
изопачил доказателствата, на които се е позовал, нито пък е игнорирал други,
които би ползвала прокуратурата, доколкото пък от друга страна е длъжен да
събира както уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107, ал. 3 НПК. Анализираните от КнРС
доказателствени източници, преценени и поотделно, и в съвкупност, с настоящето
допълване на мотивите и анализ на депозираните пред КнОС допълнителни
доказателствени средства, навеждат на
единствен, изключващ всякакво съмнение извод- за наличие коментираното по- горе
деяние. В този аспект КОС с настоящите
си доводи дава отговор на
изтъкнатите във въззивната жалба
доводи както по отношение на мотивите на присъдата, така и по отношение на
доводите за собствеността на имота.
В заключение- при оценката на
доказателствения материал са спазени
процесуалните правила и ясно е заявено
на каква част от него се дава вяра, в
коя част и защо. КнРС е дал и
аргументиран отговор на обвинителната и на защитната теза и в този аспект
успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил
достатъчно убедителни и законосъобразни доводи, поради което въззивната
инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт
фактически констатации, в това число и
относно авторството на деянието. Първоинстанционният съд въз основа на всички
доказателства по делото е стигнал до
законосъобразни изводи както по отношение на въпроса- налице ли е деяние и
извършено ли е виновно, така и по приложението на правото, като несъменно е
обосновал осъществяването от страна на обвиняемата на
състава на престъплението по чл.
323, ал. 2 от НК.
Самоуправството е
престъпление против установения от закона ред за уреждане на отношения между
гражданите или между тях и други правни субекти, пряко засягащи дейността по
решаване на възникнал спор помежду им със съответните правни последици.
Извършва се чрез действие, водещо до самоволно осъществяване на правото - не по
реда, установен за това от закона, като се има предвид противоправна промяна в съществуващо
фактическо положение под предлог за осъществяване на някакво право от страна на
дееца.
В хипотезата на
престъпния състав за самоуправството се изисква наличие на имуществен спор с
предмет- недвижим имот. В съдебната практика и доктрина не се спори относно
разграничителните критерии между съставите по чл. 323, ал. 1 НК
и по чл.
323, ал. 2 НК. Те са: - по алинея първа, самоуправните действия на
дееца са свързани със самоволно осъществяване на едно свое право, оспорвано от
други лица, страни по едно имуществено правоотношение, което още не е разрешено
от компетентните органи; - по алинея втора, обратното, спорът за недвижимия
имот вече окончателно е решен от съд, но деецът, въпреки че е отстранен от
имота по надлежния ред, отново го завземе-Р- 530 -09- III НО, Р- 385-09- III
НО.
В случая св.Н. бил въведен във владение на първия етаж на
процесната сграда, след като е закупил имота на публична продан. С протокол за
въвод от 15.11.2004 г.обвиняемата Г. е
била отстранена от имота на място /същият е бил опразнен от нея, респ. не е
имало вещи и пр./. Това отстраняване е надлежно, доколкото е осъществено принудително отнемане
на имота чрез въвод във владение. Последният е извършен от съдебен
изпълнител в рамките на изпълнително производство, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден от КнРС срещу Г. по молба на взискателя Н.. Ползването на имота от страна на св. Н. е продължило през
периода 2004- 2015г., доколкото същият имал ключ за първия си етаж от външната
врата и прекъснал връзката между партерния и първия етаж. С последващата смяна
на патронника на вратата за етажа му и проникването в същия обвиняемата Г. е реализирала
престъпния състав на чл.
323, ал. 2 от НК, като самоволно е заела собствения на Н. етаж, от
който е била отстранена по съответния ред.
Това тя е сторила с пряк умисъл, като
преценката и анализът на установените по делото фактически положения
установяват както наличието на представи у Г. относно факта, че е надлежно
отстранена от претендирания имот по силата на протокола за въвод във владение
на ДСИ, така и че самоволно е заела отново първия етаж, без да се съобразява с
извършения по надлежния ред въвод. В тази връзка окръжният съд не се съгласява
с доводите във въззивната жалба, че за да се осъществи състав на
престъплението, следва деецът да обитава съответния недвижим имот. За
осъществяване на престъплението е достатъчно деецът самоволно да е ограничил
достъпа на титуляра на правото на ползване и сам обективно да е имал възможност
да ползва съответния имот в резултат на това ограничение. Настоящият случай е
точно такъв. С оглед изложеното съдът счита, че от субективна страна е
обоснован прекият умисъл на Г. да пренебрегне надлежното си отстраняване от
имота.
При определяне на наказанието
първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 78А от НК, като е освободил обвиняемата
от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба” в
размер на 1 000 лева. Предпоставките по приложението на тази разпоредба
обосновано са преценени, доколкото за престъплението по чл.323, ал.2 НК е предвидено наказание ЛС до
три години и друго по- леко наказание, подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не
е освобождавана по реда чл.78а от НК, респ. не са налице причинени от деянието
имуществени вреди. Размерът на глобата е определен в минималния размер, поради
което не се налага нейната корекция.
По тези съображения постановеното решение е
обосновано и законосъобразно; при служебната проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, КнОС не констатира
нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които
да правят същото отменимо на това основание, поради което то следва да бъде
потвърдено.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция-
250 лева разноски за вещо лице, платими от бюджета на съда, следва да се
възложат на обвиняемата Г..
Водим от гореизложеното и на осн.чл. 378,
ал.5. вр.чл. 334, т.6 вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 26 на Кюстендилския районен съд от 29.01.2019 г. по НАХД № 708/2019 г. по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА С.М.Г.
да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд сумата от 250 /двеста и
петдесет/ лева разноски за вещо лице.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.