РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 23.9.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 5742 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на вр. чл. 437 ГПК, вр.
чл. 435, ал. 2, т. 7, вр чл. 436 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 14.04.2020 г. по изп. д. № 20207850400032 на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, с което e оставено без уважение възражението на длъжника срещу приети по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение и съответно намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Твърди прекомерност на адвокатския хонорар, както и, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност; че процесуалният представител на взискателя не е извършил действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което не се дължи заплащане на такса по т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли да бъде отменено постановлението до размера, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредбата, а по отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение – въпросът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски по делото, включително платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят „Ф.С.М.“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна, а в частта за размера на таксата – и като недопустима. Твърди, че са извършени действия по събиране на вземането – променяни са изпълнители способи и са давани допълнителни указващимолби до ЧСИ. Оспорва твърдението, че длъжникът е платил в срокa за доброволно изпълнение и твърди, че длъжникът не е извършил плащане и към датата на отговора от взискателя – 10.06.2020г. Претендира присъждане на разноски по делото, а именно - юрисконсултско възнаграждение.
Съдебният изпълнител депозира пред съда мотиви, съгласно които жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди, че приетите по делото разноски са в минимален размер на Наредбата, взискателят е посочвал изпълнителни способи –запор на банкови сметки, длъжникът не е платил дълга към датата на мотивите -17.06.2020г.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното от фактическа и правна страна:
Изпълнителното производство е образувано по молба от 04.03.2020г., депозирана от процесуалния представител на взискателя „Ф.С.М.“ ЕООД, в която са посочени изпълнителни способи – запор на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижими имоти, запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове и е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 230лв. Към молбата са приложени изпълнителен лист от 05.07.2018г., издаден от СРС, съгласно който „Т.С.“ ЕАД е осъдена да плати на Е.С.Т.сумата от 50 лв. – разноски по гр. дело № 40352/2015 г. и Договор за цесия, с който Е.Т.прехвърля вземането си по листа на „Ф.С.М.“ ЕООД. Приложено е и писмо от Е.Т.до „Т.С.“ ЕАД за уведомяване за прехвърляне на вземането по изпълнителния лист с дата 19.02.2020 г. като по делото не е спорно, че „Т.С.“ ЕАД е уведомена за прехвърленото вземане. От приложените към молбата за образуване на изпълнително дело пълномощно за процесуално представителство на „Ф.С.М.“ ЕООД пред съдебно-изпълнителните органи за събиране на дълга по листа, договор за адвокатско възнаграждение в размер на 230лв. и доказателство за плащане на договореното адвокатско възнаграждение се установява, че претендираното по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв. е договорено и платено от взискателя към датата на образуване на изпълнителното дело. С молба от 05.03.2020г. взискателят е оттеглил посочените от него изпълнителни способи и е посочил като изпълнителен способ запор на банкови сметки на длъжника. Поканата за доброволно изпълнение, в която са посочени приетият размер на адвокатско възнаграждение и дължимите такси, е връчена на длъжника на 06.03.2020г. Съгласно поканата приетият по изпълнителното дело размер на адвокатско възнаграждение е в размер на 230лв., а размерът на изчислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ - 34,73лв. Наложен е запор на вземане на длъжника по негови банкови сметки в банка „ЦКБ“ АД. На 13.03.2020г. е депозирано в срок възражение на длъжника по изпълнителното дело срещу приетите разноски за адвокатско възнаграждение и определената такса по т. 26. Възражението е оставено без уважение с обжалваното постановление от 14.04.2020г. на ЧСИ Л.М., връчено на длъжника на 28.05.2020г. Частната жалба е подадена от длъжника на 04.06.2020г.
При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
По допустимост на Жалбата:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
По основателност на Жалбата:
Жалбата е частично основателна по следните съображения:
Относно разноските за адвокатско
възнаграждение:
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., а в т.2 – т.5 са посочени минималните размери на адвокатското възнаграждение за защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания като съгласно т. 2 размерът на възнаграждението е съобразно материалния интерес на вземането. Тълкуването на разпоредбата на чл. 10 от Наредбата води до извода, че размерът на адвокатския хонорар за образуване на изпълнително дело не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер – 200лв. По делото взискателят е посочил изпълнителни способи за събиране на вземането – запор на движими вещи, дружествени дялове и възбрана. Със сезиращата молба не е посочен като изпълнителен способ запор на банкови сметки – най-подходящият предвид размера на вземането и обстятелството, че изпълнителното производство е насочено спрямо юридическо лице, за което може да се очаква, че при налагане на запор, сумата от 50 лв., предмет на изпълнителното дело, може да бъде събрана. Ето защо съдът намира, че правата не са упражнени добросъвестно по смисъла на чл. 3 ГПК. Наред с това следва да се отчете, че към датата на депозиране на молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение не са извършвани действия по водене на делото.
Относно пропорционалната такса по т.
26:
Разпоредбата на т. 26 от Тарифата ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се определя върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които, такса по т. 26 от Тарифата не следва да се дължи. Съгласно забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират (в т. см. Решение от 08.03.2018г. по ч.гр.д. № 666/2018г. на СГС, ГО, I-20 с-в, Решение от 05.06.2018г. по ч.гр.д. № 6778/2018г. на СГС, ГО).
Вземането по изпълнителния лист е в размер на 50лв. и това е сумата върху която следва да се изчисли дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифата. Съгласно т. 26, б. а) от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: за сума до 100 лв. - 10 лв. Върху тази следва да се начисли ДДС в размер на 2лв., т.е. дължима пропорционална такса в конкретния случах е12лв. с ДДС.
Поради изложените съображения, разпореждането, с което е определена пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е незаконосъобразно в частта за сумата над 12лв. до определения от ЧСИ размер, поради което следва да бъде отменено в тази част.
По претенцията за разноски в
настоящото производство:
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което, с оглед изхода от спора, се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 14.04.2020 г. г. по ИД №20207880400028 по изп. д. № 20207850400032 на ЧСИ Л.М. в частта относно определените разноски за адвокатското възнаграждение за сумата над 200 лв. на процесуалния представител на взискателя и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските, поставени в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** за адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя „Ф.С.М.“ ЕООД по изпълнително дело № 20207850400032 на ЧСИ Л.М., от 230 лв. на 200.
ОТМЕНЯ Постановлението в частта, с която e оставено без уважение възражението на длъжника срещу размера на определената по т. 26 ТТРЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ такса по т. 26 ТТРЧСИ по Изпълнително дело № 20207850400032 на ЧСИ Л.М. в размер на 12лв.
Решението не
подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.