Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2001
15.12.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и пети ноември две
хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Дарин
Х., като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 2400 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод
постъпила касационна жалба от Е.К.М. с ЕГН **********, представляван от
пълномощника адв. А.Х.Д. ***, със съдебен адрес:***,
против решение № 486 от 17.08.2021 г. по АНД № 1728/2021 г. по описа на Районен
съд- Бургас.
В жалбата са наведени доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона
съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В нея
се сочи, че касаторът е бил въведен в заблуждение и
не се е явил за съставяне на АУАН, тъй като във връчената му покана било
отбелязано, че явяването му не е задължително, с което според последния е
нарушен чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Наведени са доводи за териториална
некомпетентност на актосъставителя „в частта относно
идентификацията на нарушителя“, тъй като „АУАН е съставен в обстоятелствената
си част от служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР- Бургас в негово отсъствие,
след което е изпратен на ОД на МВР- Варна за връчване“, а от това „не става
ясно кой е действителният нарушител“. На следващо място се сочи, че АУАН е
съставен на 25-ти декември, неприсъствен ден, и не е ясно „как, кога и по какъв
начин С.Д.се озовава на работа“. Твърди се, че актът е дописан, след връчването
му на нарушителя. Отбелязано е, че на приложената в преписката снимка се вижда
и друг лек автомобил, непосредствено до този на касатора,
като техническото средство не може да ги разграничи, което от своя страна обуславя
съмнение относно истинността на проведеното измерване. Според касатора, съмнение съществува и относно техническата
изправност на дигиталната стационарна радарна установка, както и относно обстоятелството,
че актосъставителят Дочев е преминал курс за
първоначално обучение за работа с техническото средство, тъй като представеният
протокол „изглежда много прилично дописан във вече съществуващ протокол“. В
жалбата се сочи, че съществува неяснота и относно мястото на нарушението, като
според наказващия орган то е в населено място, а според касатора-
извън населено място. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото
с него наказателно постановление.
В съдебното заседание не се
явява представител на касатора, редовно уведомен. Не са
представени нови доказателства в касационното производство.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява
становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет на касационната проверка, е изменено
наказателно постановление № 19-0769-006835 от 14.02.2020 г., издадено от
началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с което е наложено
на касатора Е.К.М. административно наказание- глоба в
размер на 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца,
за нарушение по чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 6 от ЗДвП,
като е преквалифицирано деянието по чл. 182, ал. 1 и е намален размерът на
наказанието глоба на 750 лева. Прието е от съда, че нарушението е установено по
несъмнен начин с допустимите доказателствени средства и не са допуснати в административнонаказателното производство процесуални
нарушения от категорията на съществените.
Според настоящия касационен
състав решението е правилно.
Нарушението е установено с
одобрено техническо средство АТСС TFR1-М с фабр. № 644/14. На 03.11.2019 г. в 13.15 ч., в Община Бургас,
на път първи клас І-9, на км. 236+800 до автосервиз „Ситроен“, в посока Пътен
възел „Север“, е заснет лек автомобил марка „БМВ“, модел 530ХД с рег. № В 61 93
НХ, със скорост на движение 115 км/ч, при ограничение от 60 км/ч за населено
място, въведено с пътен знак В-26. На 25.11.2019 г. е представена пред
контролния орган декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на автомобила Е.К.М.,
с която последният заявява, че лично е управлявал автомобила на 03.11.2019 г.
Срещу М. е съставен в негово отсъствие акт за установяване на административно
нарушение, след връчване на покана за явяване в сградата на „Пътна полиция“-
Бургас за съставянето му. Въз основа на така съставения акт е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Съставомерните елементи на нарушението са очертани с нормата на чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. С нея е предвидено административно наказание за
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 50 km/h. В конкретния случай е установено превишаване на
скоростта в населеното място с 55 км/ч. При тези фактически данни законосъобразно
е ангажирана отговорността на касатора.
Неоснователни са доводите на касатора за допуснато в административнонаказателното
производство нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Нарушителят е поканен да се
яви в сградата на „Пътна полиция“- Бургас, видно от приложената разписка за
връчване (на л. 12 от делото), като в поканата изрично е посочено, че при
неявяване актът за установяване на административно нарушение ще бъде съставен в
негово отсъствие, с което са изпълнени изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Неоснователни са също доводите за териториална некомпетентност на актосъставителя- тя се преценява не с оглед личността на
извършителя, а според мястото на извършване на нарушението, което в случая се намира
на територията на Община Бургас. Полицейските служители изпълняват служебните
си задължения и по време на официални празници, с оглед осигуряване реда и
безопасността на гражданите, а обстоятелството „как, кога и по какъв начин С.Д.се
озовава на работа“ е ирелевантно за
законосъобразността на наказателното постановление, поради което направеното
възражение в този смисъл също е неоснователно. Не представлява дописване на
акта поставената резолюция върху него, съдържаща указание относно правната
квалификация на нарушението, която следва да бъде отразена в наказателното
постановление. От приложения в преписката протокол за използване на АТСС се
установява, че техническото средство TFR1-М с фабр. №
644/14 е позиционирано на път първи клас І-9, на км. 236+800 до автосервиз
„Ситроен“, за измерване скоростта на МПС, движещи
в посока към Пътен възел „Север“. Видно от приложената снимка, автомобилът,
намиращ се в близост до този на касатора, се движи в
обратна посока и следователно възникналото у последния съмнение относно
истинността на проведеното измерване е необосновано. Скоростта е измерена с
одобрен тип средство за измерване, видно от приложеното удостоверение, като
същото е преминало изискуемите проверки за съответствие с изискванията
(протокол на л. 17 от делото). Напълно необосновани са възраженията дописване
на протокола за преминат от актосъставителя курс за
първоначално обучение за работа с техническото средство- протоколът не е
оспорен по надлежния процесуален ред и обвързва съда да приеме, че
удостовереният факт е осъществен така, както е отразено в него, а и липсват
каквито и да било данни, поставящи под съмнение констатираните с него
обстоятелства (при преглед на същия се констатира, че са отразени с ръкописен
текст с един и същ почерк имената на деветимата служители, преминали курса на
обучение на 15.12.2010 г., в т.ч. на актосъставителя С.Д.).
Нарушението е извършено в населено място, видно от приложената по делото схема
на пътния участък, и направеното възражение в този смисъл също е неоснователно.
При извършената служебна
проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция не
констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното
решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата
основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в
сила.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският
административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 486
от 17.08.2021 г. по АНД № 1728/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.