РЕШЕНИЕ
№ 1475
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
като разгледа докладваното от В. КР. П. Гражданско дело № 20211110139619
по описа за 2021 година
Подадена е молба по чл. 8 ЗЗДН.
Молителката ДР. ЦВ. М. твърди, че ответникът ЦВ. Н. Т. е неин син. Ответникът
бил безработен повече от 13 години, имал зависимост от сънотворни лекарства и алкохола.
Редовно оказвал психически и физически тормоз над молителката и нейната дъщеря, които
го издържали. Използвалметоди за изнудване – звънял в службите им, за да провокира
уволнението им, тормозил приятели и съседи. Заради агресивното поведение на ответника,
молителката многократно търсила помощ от страна на органите на реда и е звъняла на
телефон 112. Твърдят се актове на домашно насилие – физическо и психическо в миналото,
както и на 16 юни 2021 г. ответникът нанесъл побой на молителката с юмруци и ритници на
адреса на жилището й в гр. С., кв. В., бл. , като от тогава продължава да звъни по телефона
по много пъти на ден, на 20 юни 2021 г. крещял пред дома , а на 27 юни 2021 г. дошъл до
нейния адрес, крещял и я заплашвал. Молителката се бои, че синът ще я убие. Ето защо
молителката моли за издаване на заповед за защита от домашно насилие. Претендира
разноски.
Ответникът ЦВ. Н. Т. не е изразил становище по молбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е всякога умишлен акт на извършителя – такъв, при
който той съзнава насилническия характер на действието си. Актът на домашно насилие по
чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди всичко извършен по непредпазливост –
всеки, който извършва домашно насилие към друго лице в присъствието на дете действа
най-малкото непредпазливо по отношение възможността да увреди психиката на детето или
най-малкото да уплаши детето. Защита по реда на ЗЗДН може да се търси при актове,
извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита
1
може да се търси и в името на други лица в хипотезите на процесуална субституция – чл. 8,
т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и налагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен, ако констатира, че към датата на устните състезания
поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия. И
обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно
насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните
състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с
насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При определянето на
мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на пострадалото лице,
обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо
поведение на това лице и на околните, което има значение за степента на опасност
пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането
му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената
укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за защита по реда на ЗЗДН е доказването на връзка между
пострадалото лице и ответника по чл. 3 ЗЗДН и на конкретен акт на домашно насилие по см.
на чл. 2 ЗЗДН в процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Актове на домашно
насилие преди конкретния процесен акт на домашно насилие и такива, които го следват по
време, могат да имат значение за преценката за мерките, които следва да се наложат по чл. 5,
ал. 1 ЗЗДН, както и като утежняващи обстоятелства по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Те обаче не могат
да обосноват сами по себе си основателността на молбата за защита.
В случая е безспорно установено от представените писмени доказателства, че
молителката е майка на ответника.
Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдържа описание на
всички действия на ответника на две от процесни дати – 16.06.2021 г. и 27.06.2021 г., като
описанието на актовете съвпада с процесните актове и несъмнено съдържа данни за
психическо и физическо насилие над молителката – заплахи, ритници и удари с юмруци.
Доказателствената сила на декларацията с нищо не е опровергана по делото, а напротив, се
потвърждава от съдебномедицинско удостоверение № 126/2021 г., според което описаните
от молителката действия от 16.06.2021 г. съответстват и могат да доведат до установените
при прегледа морави кръвонасядания в горната половина на дясната предмишница, в горно
вътрешния квадрант на лявата седалищна половина и в средата на дясната победрица, също
и охлузване на дясната подбедрица. В потвърждение на истинността на заявеното в
декларацията са и показанията на св. Василев, който е съсед на молителката и който сочи, че
на 27.06.2021 г., макар и да не е присъствал по време на описания от молителката акт на
насилие, е видял повиканите от молителката полицаи и им е съдействал, като се е свързал с
молителката, която била в дома си и се бояла да излезе до този момент.
В заключение съдът намира, че молителката е установила извършването от
ответника на процесните актове на домашно насилие.
По делото не е установено към настоящия момент ответникът да не разбира
свойството и значението на постъпките си и да е в невъзможност да изпълнява мерки по
2
ЗЗДН.
По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗН
По делото е установено, че ответникът е извършил процесните актове на домашно
насилие, като естеството на извършеното сочи на лесна избухливост на ответника и към
склонност към насилие към най-близките му хора.
Свидетелят Василев дава показания, че освен в случая от 27.06.2021 ж. ответникът
често е тормозел молителката и нейната дъщеря, която живее с нея, като бил чупил
пощенските кутии на блока, бил влязъл вътре и изкъртил вратата, разлял миризлива течност.
С показанията си потвърждава и че ответникът звънял на работните места на молителката и
дъщеря , за да ги компрометира. Виждал е синини по молителката и усещал, че тя се бои от
сина си. Т.е. и в миналото са извършвани актове на домашно насилие от страна на ответника
по отношение на молителката.
Като се има предвид всички факти по делото, съдът намира, че подходящи са
следните две мерки за закрила от домашно насилие, с които да се преодолее поведението на
ответника към молителката и да се даде нужната й защита – тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН и
по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН. Втората мярка следва да бъде с определен от съда срок – 18 месеца
от постановяването на настоящото решение, като максималният срок е обусловен освен от
актовете на домашно насилие на процесните дати, така и от присъдата на ответника за
нанасяне на средна телесна повреда на молителката.
По отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
Съдът намира, че на ответника следва да се наложи глоба от 400 лв. – около средното
наказание.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има молителката, на която следва да се
присъдят разноски в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита губи сила с постановяване
на настоящото решение, тъй като е заменена с окончателната заповед по делото, която е
инкорпорирана в настоящото решение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита от 08.07.2021 г.,
издадена по гр.д. № 39619/2021 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 19 ЗЗДН.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН против ЦВ. Н. Т., ЕГН
**********, във връзка и по повод актове на домашно насилие, извършени 16.06.2021 г. и
27.06.2021 г. в гр. София, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН ЦВ. Н. Т., ЕГН **********, адрес:
гр. София, жк. „Дианабад“, ул. „Апостол Карамитев“ бл. 5Б, ет. 6, ап. 40, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на ДР. ЦВ. М. , ЕГН **********, адрес: гр.
С., кв. „В.“, бл. *, ап. *, тел. ******.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на ЦВ. Н. Т., ЕГН **********, да
приближава ДР. ЦВ. М. , ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 (сто) метра,
нито нея, нито жилището й, нито местоработата й, нито местата й за социален отдих, за
3
срок от 18 месеца, считано от 25.02.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН ЦВ. Н. Т., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на Прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН на ЦВ. Н. Т., ЕГН **********, глоба в
размер на 400 лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ЦВ. Н. Т., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса и разноски за производството в размер на
25 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ЦВ. Н. Т., ЕГН **********, да заплати на
ДР. ЦВ. М. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН сумата от 500 лв. разноски за
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4