№ 141
гр. Стара Загора, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Манджуров
при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова
като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно
наказателно дело № 20245530201026 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Т. Й. Т., чрез
упълномощения процесуален представител - адв. Д. С. от АК – Стара Загора
против наказателно постановление № 23-1228-000860 от 16.03.2023 г.,
издадено от началник група в ОД на МВР - Стара Загора, сектор „Пътна
полиция” - Стара Загора, с който на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за
необосновано, незаконосъобразно и неправилно и като такова иска неговата
отмяна. Твърди, че не е извършил процесното нарушение, като излага
съображения в тази насока. Претендира разноски. В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв. С.,
който поддържа жалбата, като представя писмени бележки в подкрепа на
искането за отмяна на процесното НП.
Въззиваемата страна ОД на МВР, гр. Стара Загора счита, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно, правилно и обосновано и като
такова моли да бъде потвърдено. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение на жалбоподателя. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се
съобрази със становищата на страните приема за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
В наказателното постановление е посочено следното от фактическа
страна: на 21.02.23г. в 21:33часа в град Стара Загора, по ****, в посока юг-
север Т. Т. управлявал собствения си лек автомобил БМВ с peг. № ****, като в
кръстовището с ул. „********“ (кръгово кръстовище), водачът умишлено
форсира двигателя, в следствие от което задните задвижващи колела губят
сцепление и отклоняват задната част на автомобила последователно вдясно и
вляво. Използва път отворен за обществено ползване не по предназначение за
превоз на пътници и товари, като по този начин е извършил: водач на МПС
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така
констатираното нарушение е преценено като виновно нарушение по чл.104Б,
т.2 от ЗДВП.
Горното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение ****** за извършено
нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Същият е предявен и връчен по
надлежния ред на жалбоподателя Т., който го е подписал.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили възражения.
Въз основа на горепосочения АУАН е издадено НП № №23-1228-000860
от 16.03.2023г. от Началник група в ОД на МВР гр. Стара Загора, в което
наказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и
наложил за извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. чл. 104Б, т. 2 от
ЗДвП, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП предвиденото в закона
административно наказание за това нарушение „глоба“ в размер на 3000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Във връзка със собствеността на заснетия лек автомобил е представена
справка от Централна база КАТ, от която се установява, че собственик на лек
автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № ***** е Т. Й. Т..
Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР за
издаване на АУАН, НП, за използване на технически средства и измервания за
контрол и налагане на глоби е предоставена заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи.
2
Във връзка с личността на нарушителя е представена справка за
нарушител/водач от 02.04.2024г.
Във връзка с извършване на строително-монтажни работи и въведена
временна организация на движението в обхвата на кръгово кръстовище на
бул.“Свети *****“ и ул.“********“ е представено писмо изх. № 10-11-
904/22.01.2025 г., съгласно което към дата 21.02.2023г. Община Стара Загора
няма данни да са извършвани такива дейности.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на съдебното
следствие са разпитани В. Г. В.в - актосъставител, К. К. К. - свидетел по АУАН,
А.Д.М - очевидец и А.С.И - без родство със страните.
От показанията на актосъставителя В.в се установява, че на 21.02.2023г.
бил назначен в дежурство съвместено с мл. автоконтрольор К.. Около 21:30 ч.
извършвали обход в района на МОЛ Галерия. При приближаване към
кръговото кръстовище намиращо се на бул. „*****“ и ул. „********“ видели
тъмно БМВ – комби, което извършвало дрифт в кръговото кръстовище.
Веднага го последвали и спрели. Водачът се извинил и казал, че не е постъпил
правилно. Казал, че работи извън страната и книжката му е необходима и
съжалявал за стореното. С него имало още един човек. Обяснили му, че на
кръговото кръстовище имало пешеходни пътеки и не можел да се извършва
дрифт. Скоростта на автомобила не можел да каже каква е била. Автомобилът
се движел със задница въртяща се в дясна посока. След кръговото веднага
пуснали сирените, а камерите на патрулния автомобил са заснели случвалото
се. Не е имало ремонт на пътя.
Видно от показанията на К. на 21.02.2023г. с колегата му В.в
извършвали обход южно от бензиностанция „ОК“. Наближавали кръговото и
видели, че идвал от бул. „*****“ посока север автомобил, чиято задницата
занасяла - един път на дясно и на ляво. Той бил пред тях и като продължил и
го спрели - те влизали изток-запад, а той влязъл в кръговото преди тях. Имали
възможност да го видят. Не била много висока скоростта, въпросът бил това
изнасяне на задницата, като не знаел дали е умишлено, но поне два пъти в
едната и другата посока и после излязъл от кръговото. Направили дръг тест и
всичко било наред. Не помни дали жалбоподателят е имал възражения. Не е
имало сняг със сигурност, за дъжд не си спомнял и не можел да каже дали е
била мокра настилката. Не помни дали са извършвани ремонти дейности по
кръговото кръстовище.
От показанията на Минев се установява, че през зимата на 2023г., не
помни кой месец с неговия приятел Т. били седнали на кафе и в този момент
приятелката му се обадила, че й било лошо. Тя работела на магазин „Жабките“
и го помолила да отиде да я вземе от работа. Тъй като нямал своя лична кола
помолил Т. да го закара. Помолил го по-бързо да отидат. Стигнали до
кръговото кръстовище на бул. „*****“ до МОЛ Галерия. На кръговото се
извършвали ремонтни дейности, имало знаци - не помни какви, пътната
3
настилка била мокра. Те влезли с малко по-висока скорост в кръговото и
задната дясна част на колата управлявана от жалбоподателя поднесла. Той
успял да овладее колата като натиснал спирачка и в този момент полицаите
пуснали светлинни сигнали и ги спрели извън кръговото. Когато влязъл в
кръговото кръстовище Т. не дал газ, а напротив натиснал спирачка, защото
настилката била в ремонт и времето било влажно и това създавало
предпоставки да не може да се овладее колата. Автомобилът поднесъл със
задна дясна част, като задницата според него се изнесла с около 30-40 см.
Друго поднасяне в друга посока, второ или трето не е имало. Свидетелят бил
шофьор и твърди, че е възможно поднасянето да било от пътното платно
предвид на ремонта. Минев бил в колата и чул целия разговор между
полицаите и Т.. Жалбоподателят им се извинил и казал, че не е направил нищо
умишлено. Полицаите му отговорили „Сега ще видиш какво ще стане“.
Полицаите им казали да отидат в КАТ, тъй като трябвало да тестват водача за
алкохол и наркотици. Там съставили и акта. Той не е присъствал при
съставянето на акта, тъй като го изпратили да си тръгва. БМВ-то което
управлявал жалбоподателят мисли, че бил с ръчна скоростна кутия. Т.
трябвало на другия ден сутринта рано около 5-6 часа да заминава за Германия
със самолет.
Видно от показанията на И. в началото на 2023г. работел в бистро
„Стари каравани“ срещу МОЛ Галерия. След приключване на смяната се
прибирал към дома си пеш. Тогава имало ремонти. Забелязал полицейска
кола, която е спряла за проверка черно БМВ. На следващият ден се видял с
неговия приятел А.М. и се оказало, че е бил в колата с жалбоподателя по
делото. Не си спомнял дата, но било в началото на 2023 г. Минев му споделил,
че са ги спрели полицаи, защото колата им била поднесла. Тогава имало
ремонти на това кръгово и не само там. Доколкото Апостол му споделил
съставили са акт за дрифт, но когато минал от там видял, че автомобилът е
спрян за проверка и не е видял конкретно движението на автомобила.
Категорично твърди, че е имало ремонт и на пътната настилка имало пясък,
все пак се извършвали ремонти.
Показанията на разпитаните в хода на делото свидетели са
последователни, логични, като всеки един от тях е възприел и пресъздава
пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Не се налага събирането на
други доказателства, извън наличните, въз основа на които съдът изгради
своите изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
И АУАН, и наказателното постановление са издадени от компетентните
органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя. Фактическата
обстановка изложена в АУАН изцяло кореспондира на тази, посочена в
наказателното постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно
4
и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и доводите на страните
съдът приема за установено следното: жалбата е редовна и допустима,
подадена е в срок от надлежна страна.
Административнонаказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят Т. Т.
на 21.02.23г. в 21:33 часа като водач на МПС БМВ 320 Д, с рег. № **** в град
Стара Загора по бул. „*****“ в кръстовището с ул.“********“ (кръгово
кръстовище) умишлено форсира двигателя, в следствие от което задните
задвижващи колела губят сцепление и отклоняват задната част на автомобила
последователно вдясно и вляво, което квалифицира като нарушение на чл.
104Б, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП на водача на МПС е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП не пояснява изцяло значението в
описаната норма. При неизпълнение на тази забрана, законодателят препраща
към разпоредбата на чл. 175А, ал. 1 от ЗДвП която гласи че „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца
и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари“. В случая наказващия орган е приел, че действието осъществено от
страна на жалбоподателя, а именно че задните задвижващи колела губят
сцепление и отклоняват задната част на автомобила последователно вдясно и
вляво е използване на пътищата отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Посоченото действие в свидетелските показания на контролните
органи е определено като „дрифт“. Това понятие няма легална дефиниция, но
в съдебната практика са изведени основните му същностни характеристики,
като дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът
преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез презавиване,
при което довежда задните гуми до загуба на сцепление с пътната настилка.
По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя,
осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.
В настоящия случай се установи, че жалбоподателят Т. е нямал
5
поведение, което да се квалифицира като дрифт. От свидетелските
показанията се изяснява, че той не е извършвал резки маневри по презавиване
на автомобила, които да се отнесат към разглежданата техника на шофиране.
По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя,
осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент, което не е
идентично с личните възприятия на полицейските служители като свидетели
на действията на жалбоподателят при управление на МПС посочено в АУАН и
обжалваното наказателно постановление. Действително, по делото се доказа,
че в определен момент от движението си задната част на автомобила се е
завъртяла. При дрифтът обаче завъртането и извеждането на МПС извън
контрол е преднамерено и желана от водача последица в резултат на
целенасочено негово поведение. Фактите по делото сочат на различна
фактическа обстановка. От показанията на свидетеля Минев се установява, че
завъртането на процесния автомобил е било резултат не от маневра по
презавиване и желание на водача да загуби сцепление на задните гуми с
пътната настилка, а от загуба на контрол върху автомобила. Конкретно
относно загубата на контрол от водача върху превозното средство има
предвиден специален състав на административно нарушение, който изключва
квалифициране на това поведение под общата норма на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Следователно завъртането не е било преднамерено и не е част от поведението,
което се обобщава с понятието „дрифт“.
Описаната в процесното наказателно постановление фактическа
обстановка частично се установява от показанията на свидетеля В.в, който
твърди, че задницата на автомобила занасяла един път надясно – наляво, след
което обаче посочва, че са били поне два пъти в едната и другата посока, след
което автомобилът излязъл от кръговото кръстовище. Не се установява от
показанията на останалите свидетели автомобилът управляван от
жалбоподателя да е занесъл в двете посоки или да е имало повторяемост на
посочените действия /завъртане на задната част на автомобила
последователно вдясно и вляво/, още повече полицейските органи са се
движили зад него, автомобилът се завъртял и бил спрян за проверка. Никой от
свидетелите не твърди също жалбоподателят да е форсирал двигателя на
автомобила, както е посочено в наказателното постановление, още повече
това да е било умишлено. От показанията на свидетелят Минев се установява,
че жалбоподателят е навлязъл в кръговото кръстовище с по-голяма скорост,
6
но поради ремонт и мокра настилка автомобилът е поднесъл. Тези показания
се подкрепят и от показанията на полицейския служител В.в, който установява
също, че автомобилът се движил със странични десни врати. В този смисъл
дори по делото да се установява инцидентно завъртане на задната част на
автомобила, поднасяне на автомобила по време на завой или загуба на контрол
от водача деянието или е изобщо несъставомерно или осъществява друг
състав на административно нарушение, но не и чл. 104б, т. 2 ЗДвП, доколкото
пътят е използван по предназначение.
Несъмнено е, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на
чл. 14, ал. 2 от НПК „доказателствата и средствата за тяхното установяване не
могат да имат предварително определена сила“, приложима съгласно
препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се
преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал.
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез
всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства
извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви
обстоятелства е станало това.
В административнонаказателното производство наказващият орган
следва да докаже пред съда по безспорен начин какви действия е извършил
жалбоподателя, съставляват ли те административно нарушение и основание
ли са за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Тази яснота
е от важно значение, тъй като отразява субективното отношение на
нарушителя, т. е. неговата вина, и същата следва да е установена в хода на
производството, следвайки аргумента на чл. 6 от ЗАНН, че наказуемо е само
това административно нарушение, което е извършено виновно.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът намира жалбата
за основателна, тъй като тезата на наказващият орган и направените изводи не
са доказани по несъмнен начин. При така приетото за установено липсват
доказателства за извършено виновно деяние от страна на жалбоподателя Т..
Когато загубата на контрол върху пътното превозно средство е резултат не на
преднамерено поведение по презавиване до загуба на сцепление на задните
7
гуми, а на други фактори като несъобразяване на водача с атмосферните
условия, със състоянието на пътната настилка или несъобразяване с
безопасната скорост за извършване на маневрата, то макар обективно да се е
стигнало до загуба на контрол върху превозното средство, този резултат не се
дължи на поведение по т. нар. дрифт и независимо, че е настъпил един и същи
факт - загуба на контрол върху автомобила, той е резултат от различно
поведение на водача. В конкретния случай поднасянето на автомобила поради
загуба на сцепление с пътя е резултат от несъобразената скорост, с която
автомобилът е навлязъл в завоя при извършването на маневрата, състоянието
на пътната настилка и личните му шофьорски възможности. Този извод се
подкрепя от показанията на свидетелите Минев и И. и от цялостното
поведение на жалбоподателя, който веднага след еднократното поднасяне е
овладял контрола върху автомобила и е продължил движението си по
правомерен начин. Посоченото представлява грубо нарушение на правилата за
безопасност на движението, обаче по никакъв начин не е равносилно на
използване на пътищата, отворени за обществено ползване не по
предназначение.
Предвид гореизложеното съдът намери за недоказано, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, предвид което
наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и недоказано.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се
отправя искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния
представител на АНО се прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар в размер на 1500 лв., което съдът намира за основателно.
Съгласно чл.63д, ал.2 ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.8,
ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева.
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1228-000860 от 16.03.2023
г. на Началник група в ОД на МВР - Стара Загора, Сектор "Пътна полиция" -
Стара Загора, с който на Т. Й. Т., ЕГН: ********** е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 3000 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.
104б, т. 2 ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора да заплати на Т. Й. Т., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ №70,
бл.Б, ет.2, ап.5 сумата в размер на 1 200 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9