РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание
на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
при секретаря Кирилка
Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13790 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124
ал. 1 от ГПК.
Ищците П.Й.С., Л.Й.Й., М.Л.Р.,
Н.Л.Р. и Е.Н.Р., твърдят че са съсобственици по наследство на реституиран
поземлен имот с идентификатор 68134.1932.1574 по действащата кадастрална
кара на гр.София, с площ по скица 2955
кв.м. с адрес гр.София, р-н Витоша, ул.“Генерал Стефан Тошев“. Имотът е бил собствен на техния наследодател Н.
А.Р.. Със заповед № 2779/1.07.1949г. на министъра на комуналното стопанство и
благоустройство имотът е бил отчужден за училище за глухонеми деца. Издаден е
бил и акт за държавна собственост. Със заповед № РД-43-1009/8.12.1994г. на
кмета на Столична голяма община отчуждаването за имота е отменено. Имотът е
отписан от актовите книги за държавна и общинска собственост, попълнена е
кадастралната основа. Ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост на имота. След реституцията
ищците упражнявали в пълнота правото на собственост върху имота, но през 2014г.
ответникът СУУУС „Проф. д-р Д.Денев“ поставил ограда, с която приобщил имота на
ищците към терена на училището. Така ищците загубили владението върху имота.
Въпреки подадената от ищците жалба до Столична община положението не се е
променило, ищците не могат да ползват имота. Посочват, че училището оспорва
правото им на собственост, като твърди, че имотът е държавна собственост и е
предоставен на МОН и на училището за управление и стопанисване. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
Министерството на образованието и науката и Специално училище за ученици с
увреден слух „*******“, че държавата не е собственик на процесния
поземлен имот с площ по скица 2797 кв.м. Претендира за разноските по делото.
Ответникът Министерството на образованието и науката /МОН/ оспорва
предявения иск. Посочва, че процесния имот е публична
държавна собственост, който се управлява от СУУ с детска градина за деца с
увреден слух „*******“. Посочва, че независимо от проведеното реституционно
производство, ефектът на реституцията не може да бъде противопоставен на МОН,
който не е участвал в това административно производство. Твърди, че
мероприятието, за което е реституиран имота е изпълнено, имотът не съществува
реално, тъй като е инкорпориран в училищния двор и е неразделна част от
училището. Сочи, че процедурата по деактуване на
имота не доказва право на собственост, а е вътрешно ведомствен акт. Държавата
не е преставала да бъде собственик на имота, като владението му се е
осъществявало чрез СУУ с детска градина за деца с увреден слух „*******“. Оспорва
твърдението, че ищците са владели имота. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът Специално училище за
ученици с увреден слух „*******“ /СУУУС/ оспорва предявения иск. Посочва, че претендирания от ищците имот представлява публична държавна
собственост по силата на ЗНП и ЗДС. Навежда възраженията, направени от МОН, във
връзка с проведената реституционна процедура по отношение на имота. Посочва, че
процесното място се ползва като био-градинка
от училището от 2012г. Оспорва твърдението на ищците, че са владели имота и че
са придобили правото на собственост върху същия въз основа на придобивна давност. Твърди, че училището поддържа и се
грижи за имота от 26.07.1951г., че оградата му е изградена през 1978 - 1979г. и
не е реконструирана или построена през 2014г., когато според твърденията на
ищците училището им е ограничило достъпа до имота. При условията на
евентуалност прави възражение за придобиване на имота по давност. Излага
съображения в подкрепа на тези твърдения. Моли съда да отхвърли предявения от
ищците иск и да му присъди разноските по делото.
Третото лице помагач Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
оспорва предявения иск. Намира го за недопустим, като твърди, че същият спор
вече е бил решен от друг съд и между страните по спора досежно
този имот е налице сила на пресъдено нещо. Оспорва
иска и по същество, като посочва, че държавата е собственик на имота поради
извършените отчуждителни процедури, респ. евентуално
е придобила имота и по давност. Изтъква, че имотът е публична държавна
собственост още към 1991г. по силата на
закона като част от имот отреден за изграждането на училище. Училището е
изградено, мероприятието е реализирано. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Ищците са наследници на Н. А.Р., б.ж. на гр.София, починал през 1973г.
С
нотариален акт № 106, том 23, № 106, регистър 4632, дело 1509 от 05.05.1936г. Н.Р. е закупил от Н. Н.1080 кв. м. от празно
място, което заедно с продадените му по-рано с нотариален акт № 185 от
17.11.1933 г. 1700 кв. м. образуват парцел VI-а за 231 в квартал 284 от общо
2780 кв. м., находящ се в землището на с. Бояна при
Красно село, местността „Средна ливада“.
С договор за
продажба от 04.03.1942 г., обективиран в нотариален
акт № 68, том V, per. № 868, дело № 799/942 г., Н. А.Р.
е закупил от Р.Н.и П.Н.празно урегулирано място от 4490 кв. м., насадено с
овощни дървета, което място е част от имота на продавачите, състоящ се от 17842
кв. м. и съставляващ парцел VI-231-а по плана на Красно село - Боянско,
местността „Средна ливада“. Имотите са били обособени в имот 4 и имот 5,
кв.284.
През
1950г. имотите на Н.Р. са били отчуждени. Една част от имотите в размер на 1041 кв.м. е била
отчуждена за улица и впоследствие , през 1971г. е предоставена на
Министерството на отбраната /за тази част от имотите се е водило гр.д.№
10370/93г. на СРС/. Останалата част от трите имота в размер на 2927 кв.м. е
придадена по регулация към парцел І, кв.284, отреден за Училище за глухонеми, и
одържавена с акт № 2425 от 26.07.1951г. на Министерството на финансите. Имотът,
ведно с насадените в него овощни дървета, е оценен на 1 475 500лв. и,
след влизане на оценката в сила, заплатен на Н.Р. през 1951г. /писмо на л.130,
л.134/. На 26.07.1951г. имотът е предаден за нуждите на Училището за глухонеми
деца.
Видно от
представения Акт за държавна собственост № 7087/13.03.1970г. на СГНС Училището
за грухонеми и тежко чуващи деца е държавен имот и е
предаден на Отдел „Народна просвета“ при Кирковски
РНС. В Акта е вписано, че имотът представлява построена през 1938г. 5-етажна
училищна сграда на ул.“*******, застроена на 1872 кв.м., състояща се от 86
стаи, 11 зали, с дворно място от 50 000 кв.м. в кв.284, местност Красно
село, Боянско ІІІ част при съседи: запад - ул.Дим.Зехтинков“,
север – ул.“Мур“, изток – ул.“Родопски извор“, юг – празно място.
Представен е и
Акт за въвеждане във владение от 12.03.1937г., подписан от чиновник по
държавните имоти при Софийско областно данъчно управление , видно от което на
основание предписание на Министерството на земеделието и държавните имоти,
служба Държавни имоти под № 1993 от 9.03.1937г., Държавни имоти при Софийско
областно данъчно управление предава във владение на главния инспектор при Министерството
на народното просвещение и директор на Института за глухонеми една нива от
24 239кв.м., находяща се в Боянското землище,
с.Красно село, Софийско, кв.№ 284, парцел V-231 за нуждите на Министерството на
народното просвещение за постройка на Институт за глухонеми и за слепи.
През
1993г. наследниците на Н.Р. - Н.К., Л.Р. и Е.Р., са подали искане вх.№ 1194 Р-17-104818.11.1993г.
за отмяна на отчуждаването на част от имот пл.№ 674 /стар 4 и 5/ в кв.284 /стар
2/ в местността „Манастирски ливади“ на ул.“Д.З.“. Видно от представените
вносни бележки сумата от 1475500 (неденоминирани) лв. е възстановена на СГО от Н.К.,
Л.Р. и Е.Р. през м.декември 1994г.
По
образуваната реституционна преписка при СО е изискано становището на
специалисти от ТОА Витоша във връзка с отмяната на отчуждаването. Видно от
писмо от 20.09.1994г. на ТОА Витоша, л.230, на имота , чиято реституция се
иска, е направен оглед и е установено, че мероприятието , за което е отчужден
имота, е реализирано. Конкретно върху отчуждената част от имоти № 4 и 5 няма
извършено строителство, понастоящем тя попада в двора на училището и
представлява затревена площ. Посочено е , че ако собствеността бъде
възстановена , има условия за оформяне
на самостоятелни парцели.
Със Заповед за отмяна на отчуждаване на
недвижим имот № РД-43-1009 от 08.12.1994 г. на кмета на Столична голяма община е отменено
отчуждаването на част от имот пл. № 674 /стар 4 и 5/ от кв.284 /стар кв. 2/ в
местността Манастирски ливади, на ул. ,Д.З., собственост на Н.К., Л.Р. и Е.Р., отчужден
със заповед № 2779/01.07.1949 г. на МКСБ и 235/15.02.1952г. на МКСБ. В мотивите
към заповедта се посочва, че отмяната на отчуждаването и възстановяването на
собствеността се прави по молба на собствениците Н.К., Л.Р. и Е.Р. на основание
ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и че имотът отговаря на изискването за образуване
на самостоятелен парцел.
Със Заповед РД-57-193/23.02.1995г. на кмета на Столична голяма община, е наредено
да бъде отписан от актовите книги за държавна и общинска собственост акт № 1548/26.07.1951г.
в ТОА „Витоша“ и да се предаде на наследниците на Н. А.Р. владението на следния
недвижим имот: част от дворно място пл. № 674 /стар 4 и 5/ от кв. 284 /стар кв.
2/, местността „Манастирски ливади“, ул. Д.З.“ № без.
Със Заповед РД-57-371/25.05.2000 г. на кмета
на Столична община, изменена със Заповед РД-57-547/25.07.2000 г., поради
допусната очевидна фактическа грешка в предходната заповед, е отписан от
актовите книги за общинска собственост Акт № 788/04.04.2000
г. на СО, р-н Витоша и е наредено да се предаде на Н.К., Л.Р. и Е.Р. владението
на следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.
„Д.З.“, без №, а именно: част от дворно място, с площ 1041 кв. м., съставляващо
имот пл. № 674 /стари 4 и 5/ от кв. 284 /стар кв.2/ , местността „Манастирски
ливади“ по плана на гр. София. Съгласно удостоверение на СО, р-н Витоша от
16.08.2006г. тази част от дворното място сега отговаря на поземлен имот пл.№
1574, кв.26 по плана на гр.София, м.“Манастирски ливади-запад“.
Ищците са се снабдили с нот.
акт за собственост № 180 т.І рег.№ 7371 дело № 160 от 16.11.2006г. на Нотариус С.
З., с който са признати за собственици на имот , възстановен по реда на ЗВСНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и който представлява поземлен имот в гр.София,
СО, р-н Витоша, съставляващ неурегулиран поземлен имот № 1574 в кв.26 ,
съгласно изменения с решение № 85 по протокол № 56/ 06.08.2003г. на СОС
подробен устройствен план на местността „Манастирски
ливади- запад“, гр.София, с площ по актове за собственост 3968 кв.м. , а по
графични данни 3900 кв.м. при граници : ул.Ген.Ст.Тошев“, УПИ ІХ-874, УПИ
ХІІІ-1498 и УПИ VІІІ-906.
По делото е назначена и изслушана СТЕ.
Съгласно заключението на в.л. инж.К. възстановеният на ищците имот е с идентификатор
68134.1932.1574 по КККР на р-н Витоша, СО и е с площ от 2 797 кв.м. В него
попадат отчуждените части от имот 4 и имот 5. Към датата на влизане в сила на
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /ДВ, бр.15/92г./ на територията на
възстановения имот с идентификатор 68134.1932.1574 не е имало изградени
строителни обекти. По плана от 1979г. е имало нанесена малка по площ сграда,
която е била съборена. Тя е била предназначена за сметосъбиране на отпадъците
на училището. Вещото лице установило, че цялата площ на сегашен имот с
идентификатор 68134.1932.1574 е била включена в обхвата на парцел ІІ-874 –
Училище за глухонеми деца в кв.26. Към момента на възстановяване на имота имот
с идентификатор 68134.1932.1574 отговаря на изискванията за образуване на
самостоятелен УПИ. Ул. „Д.З.“ е преименувана на ул.“Ген.Стефан Тошев“. При
огледа на место вещото лице е установило, че в процесния
имот има само трева, дървета и храсти, няма съоръжения или застрояване, няма
трайни настилки, като асфалт и бетон, освен лека ограда до био-градинката.
Границата на процесния имот е над 4 м. от сградата на
училището и според вещото лице това е допустимо и голямо разстояние от
сградата. Съобразно действащия план имот № 874, който се ползва от училището и
от който е изключен процесния имот, е с площ
22 240 кв.м. Площта на имота, ползван от училището, е намалял заради други
реституирани имоти /различни от процесния имот/. По
повод съществувалата малка сграда в процесния имот
вещото лице пояснява, че тя е била изградена от тухли, към 1992г. е отразена в
плана като масивна. При огледа на место вещото лице не е установило такава
сграда. На местото на сградата е поставена ограда. Подземни съоръжения и
топлопроводи във възстановения имот няма.
По делото е изслушана допълнителна СТЕ за
установяване дали към датата на влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС на територията на възстановения имот с идентификатор 68134.1932.1574 е
имало изградени обекти или реализирани мероприятия. От заключението на вещото
лице инж. К. се установява, че към датата на влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС мероприятието, за което е бил отчужден процесния по делото имот с идентификатор 68134.1932.1574 –
включването му в обект училище за глухи деца, е било реализирано. Към момента
на реституцията в имота е имало изградена ограда по одобрен проект, която
съществува и сега, бункер за боклук /разрушен впоследствие през 2014г./, части
от бетонова алея за достъп до игрището и до подземния резервоар за гориво,
затревено игрище, опитно поле и овощна градина. След момента на реституцията,
през 2005г. е изграден газопровод, чието отклонение преминава частично през
имота. Вещото лице не е установило дали през имота преминава отклонение на водопроводната
или канализационна мрежа, тъй като тези мрежи са подземни и тяхното заснемане не е приложено по делото.
Съдът възприема и двете заключения по допуснатите
основна и допълнителна СТЕ. Налице е противоречие в заключението на двете вещи
лица досежно това какво се намира в процесния имот. Вещото лице инж.К. е отговорила на
поставения допълнителен въпрос след като се е запознала с представената от
ответника СУУУС документация във връзка с изпълнени в двора на училището
мероприятия. Ето защо съдът приема, че
заключението на инж.К. отговаря пълно на поставения към експертизата въпрос.
Във
връзка с установяване на твърдяното от ищците владение върху имота след
реституцията му, съдът събра гласни доказателства.
Св.Олга
Шверцел, съпруга на ищеца Е.Р., установява, че след
реституцията на имота техническо лице от Община Витоша е набил колчета и
определил границите на имота. Оградата била поставена между училището,
реституирания имот и имота на военните. Установява, че със съпруга си влизали в
имота през главния вход на училището, но винаги имало скандали с представители
на училището, които не искали до ги допускат. Влизали в имота и пред пролука до
бункера за боклук. Заради трудностите за достъп до имота подали молба до Община Витоша имотът да се
отдели в отделно УПИ. От Общината им отговорили , че за това е необходимо
съгласието на училището. От училището им отговорили, че е необходимо съгласието
на МОН, а МОН им отговорило, че е необходимо разрешението на МРРБ. В крайна
сметка нищо не било получено. През 2014г. бункерът бил премахнат и на неговото
място била поставена ограда. По този начин достъпът на ищците до имота им бил
препятстван. Имотът представлявал поляна с плодни дръвчета – не се ползвала,
всичко било обрасло с къпини, храсти, израстъци от дървета. Ищците веднъж в
годината го окосявали, защото било обрасло с трева. Поставената от тях ограда била бутната.
Свидетелката установява, че както Столична община, така и Община Витоша не им е
указала съдействие за реалното възстановяване на имота им, вкл. и на искането
им имотът им да им бъде заплатен от общината.
Св.П.С.,
зам.-директор на СУУУС, установява че работи в училището от 1991г. Според
свидетелката оградата на училището не е променяна от постъпването й на работа.
Поставена е ограда на мястото на бункера, който през 2014г. бил премахнат.
Твърди, че в близост до мястото на бункера минават газопреносните
връзки, както и водопреносни тръби. В имота е
разположен и бетонов път, по който се доставя храна за стола на училището. В
него е разположено и опитно поле, в което учениците садят зеленчуци, цветя,
подправки. Уточнява, че училището е и пансион и в него учениците живеят
целогодишно. В мястото има дървета- ябълки, круши , череши, за които се грижат
различни класове. Не познава ищците. Твърди, че в училището има видеонаблюдение и жива охрана и не е възможно някой да
влиза и да ползва площ от двора. Уточнява, че опитното поле се ползва с
образователна цел- децата наблюдават сезоните, зреенето на плодовете по
дърветата, растежа на зеленчуците.
Св.К.Й.,
начален учител в СУУУС, посочва че през 1995г. е била директор на училището.
Обяснява, че училището е имало своя масивна ограда, с която се цели да се осигури
спокойствие и сигурност на учениците.
Уточнява, че това не е само училище, а и пансион, като в момента в него
учат 400 деца от яслена възраст до 23 г. възраст.
Мястото до имота на военните се е ползвал като опитно поле, а от 2008г. е
направена био-градинка. Още през 1995г. специалисти
от БАН засадили там дървета с ботаническа стойност , за които и сега учениците
продължават да се грижат. Колегите й също са засаждали овошки, има и къпини,
които децата берат и ядат, лехи със зеленчуци, билки. В мястото имало изграден
и бункер за боклук, който през 2014г. бил разрушен като опасен за децата. До
него имало хълм, под който минавали ВиК тръби, ток,
тръби за газификация. Твъди, че училището е построено
върху държавна земя, която е била дарена за строеж на училище за глухи и никой
не е имал претенции към части от имота.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е допустим. Ищците твърдят да са
придобили имота по реституция, но правата им се отричат от ответниците,
които не им позволяват да упражняват тези права върху имота. Имотът е ограден и
се ползва от ответника СУУУС. Налице е
правен интерес от водене на настоящия процес поради поведението на ответниците, препятстващо реализиране на правото на ищците да довършат
реституционната процедура и да упражнят правото си на собственост върху
наследствения си имот. Отделно от това, ответниците противопоставят свои права върху имота като
твърдят, че той е собственост на Държавата и оспорват правото на собственост на
ищците. Ответниците не са обвързани от резултата на
административното производство по реституцията на имота и решението на кмета на
СО за възстановяване собствеността му на ищците не може да им бъде
противопоставено /така и Тълкувателно
решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. д. № 6/2005 г., ОСГК на ВКС, т.4/ . Налице е
конкуренция на твърдени и от двете страни вещни права върху един и същи имот. При
това положение ищците установяват своя правен интерес да водят отрицателен установителен иск за собственост, за да отрекат
неоснователната претенция на насрещната страна за съществуване на право на собственост върху същия имот / в
този см. и Тълкувателно Решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.дело
№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Надлежни ответници
по предявения иск са СУУУС и МОН. Имотът е предоставен за управление на МОН и от
1937г. се ползва от СУУУС /тогава Институт за глухонеми и за слепи/ . МОН е процесуален субституент
на държавата при упражняване на правата върху предоставения му от Държавата
имот. В съдебната практика се приема, че участието на Държавата в съдебно
производство чрез процесуален субституент изключва
участието на Държавата чрез законния й представител по чл.31 от ГПК /така
решение № 71/6.04.2019г. по гр.д.№ 3804/19г. на ВКС, ІV г.о./. По силата на
процесуалната суброгация Държавата е обвързана от силата
на пресъдено нещо, въпреки че не е била страна в
процеса. Няма пречка в производство, в което Държавата участва чрез процесуален
субституент , Държавата, чрез своя законен
представител, да участва като подпомагаща страна /така Решение №6/1.06.2011г.
по гр.д.№ 833/2009г. на ВКС, ІV г.о./. След указания на съда , ищците са
насочили иска срещу МОН и СУУУС, и са привлекли Държавата, представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството, като трето лице помагач.
По съществото на спора.
И двете страни се
легитимират като собственици на процесния имот с
актове за собственост, които сами по себе си не могат да ги легитимират като
собственици на имота. Ищците се легитимират като собственици със Заповед за
отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43-1009 от 08.12.1994 г. на кмета
на Столична голяма община, както и с констативен Нотариален акт № 180 т.І рег.№
7371 дело № 160 от 16.11.2006г. на Нотариус С. З.. Държавата се легитимира като
собственик с Акт за държавна собственост № 7087/13.03.1970г. на СГНС, който
също като представените от ищците заповед и нотариален акт, имат декларативно
действие, а не конститутивен характер /досежно доказателствената сила на
АДС виж Решение № 2812 от 13.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 2164/2004 г., IV г.
о., досежно доказателствената
сила на констативния нот.акт виж ТР
№11/2012 г. на ОСГК на ВКС/. В този случай следва да се проследи движението на
собствеността на имота и да се установи
характера на имота – дали е публична или частна собственост.
Видно от
представените нотариални актове от 1933г., 1936г. и 1942г. наследодателят на
ищците Н.Р. е бил собственик на процесния имот към
момента на отчуждаването му през 1950г. Отчуждаването е извършено по реда на
ЗПИНМ /публикуван ДВ бр.227/1949г., отм., ДВ бр. 29 от 10.04.1973 г. /. Имотът
на Н.Р. от 2927 кв.м. е придаден по регулация към парцела, собствен на
Училището за глухонеми. Съгласно чл. 37
от ЗПИНМ дворищната регулация установява строителните парцели и определя кому
се отреждат тези парцели. А съгласно чл.39 от с.з., редакция 1949г., действала
към момента на отчуждаването, недвижимите имоти, отредени съгласно
улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите
държавни учреждения и предприятия, кооперациите и
политическите и обществени организации, както и недвижимите имоти, придадени
към парцели на други лица по дворищно-регулационния план, се считат отчуждени
по силата на самата регулация. Съобразно тази законодателна уредба , действала
към момента на отчуждаването на процесния имот,
собствеността му е преминала от патримониума на Н.Р.
в патримониума на държавата, т.е. имотът е станал
държавен.
Установи се, че той е присъединен към училищния двор.
Свидетелските показания установяват, че е ползван за опитно поле от учениците.
Върху него има растителност – дървета, храсти, тревна площ. До влизане в сила
на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС през 1992г. характерът на
собствеността му не е променен.
Възражението на ответниците,
че имотът е публична държавна собственост, поради което не може да бъде
реституиран е неоснователно. Публичната собственост е уредена за първи път в Конституцията на Република България през
1991г. /ДВ, бр. 56 / 13.07.1991 г./. Едва през 1996г., след влизане в сила на
ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, с изменението на Закона за собствеността
/ДВ, бр. 33/ 19.04.1996 г. / е регламентирано, че собствеността на държавата и
на общините е публична и частна / чл. 6/,
а в чл.7 се посочва, че режимът на обектите на държавната и общинската
собственост се определя с отделни закони. Тези отделни закони са Законът за
държавната собственост и Законът за общинската собственост, и двата обнародвани
през 1996г. / ДВ, бр. 44/21.05.1996г./. Забраната собствеността върху имоти публична
държавна собственост, да не подлежи на възстановяване, е въведена едва през
2009г. с изм. на ЗДС, нова ал.4 на чл.7 /ДВ, бр.17/2009г./. Тези закони нямат
обратно действие. Към м.февруари 1992г. спорният имот е бил държавна
собственост и е могъл да бъде реституиран.
С влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и
ЗС /ДВ бр. 15 от 21.02.1992г./ на лицата
и техните наследници, чиито застроени недвижими имоти са били отчуждени
до 21 април 1990 г. по ЗПИНМ е предоставена възможност да искат отмяна на
отчуждаването, ако сградите съществуват към деня на влизане на този закон в
сила и ако мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало
/чл.1 ал.1/. Съгласно чл.2 от закона отмяна на отчуждаването могат да искат и
лицата, чиито незастроени недвижими имоти са били отчуждени по реда и при
условията на чл. 1, ал. 1, ако върху имотите не е започнало фактическо
строителство към момента на влизане на този закон в сила.
В своята практика ВКС приема, че „целта на ЗВСНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е да се възстанови собствеността върху онези
отчуждени за държавни нужди и благоустройствени мероприятия имоти, върху които
към датата на влизане в сила на този закон не е осъществено благоустройствено
мероприятие. С оглед на тази обща цел, разпоредбата на чл. 2 от закона следва
да се тълкува в смисъл, че се възстановява правото на собственост само върху
онези незастроени имоти, отчуждени по реда на някои от посочените в чл. 1, ал.
1 от закона благоустройствени закони, върху които към датата на влизане в сила
на реституционния закон не е започнало фактическо строителство в изпълнение на
благоустройственото мероприятие, за което незастроеният при отчуждаването имот
е бил отчужден, или в изпълнение на друго благоустройствено мероприятие, за
което имотът е бил преотреден или за което е било
дадено строително разрешение“ /така Решение № 19 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
214/2010 г., I г. о., ГК/ .
Установява се от събраните по делото писмени
доказателства, че ищците са подали заявление с искане за възстановяване
собствеността върху процесния имот, върнали са
полученото от наследодателя им парично обезщетение. Имотът е бил отчужден като
незастроен до 21.04.1990г. и е подлежал на възстановяване по силата на самия
закон в случай че върху него не е било започнато фактическо строителство до
24.02.1992 г., когато е влязъл в сила ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
Имотът на наследодателя на ищците е бил отреден за
част от двора на училището за глухонеми деца. Това е видно от
дворищно-регулационния план , по силата на който имотът е бил отчужден. Имотът
е включен в терена на училището. Върху него е изградена съпътстваща
инфраструктура, която към м.февруари 1992г. е съществувала – т.н. бункер –
масивна законно изградена постройка, в който са разположени контейнери за отпадъци,
събирани в училището. Намират се благоустройствени съоръжения – частично попада
спортната площадка, асфалтова алея, създадени са зелени площи и насаждения с
дървета и храсти, опитно поле. Това са все благоустройствени мероприятия,
заради създаването на които имотът на Н.Р. е бил отчужден. При преценката дали
благоустройственото мероприятие, за което е бил отчужден имота, е реализирано
следва да се има предвид, че се касае за училище за деца с увреден слух, които живеят
в пансион в рамките на училището и учат в същата сграда. Няма данни към 1992г.
колко деца са учили в училището, но според свидетелските показания, към
настоящия момент децата са около 400 на възраст от ясленска
възраст до 22-23г. При тези данни, вероятно е към 1992г. броят на децата, които
са живели и учили в училището, да е бил по-висок от 400. Т.е. касае се за голям
брой деца, които имат нужда от пространство. Следва да се има предвид също, че
в това училище децата са със специфични потребности. Те не идват в училището
само за провеждане на класни занимания, след което да се връщат при семействата
си и да имат възможност извън училище да посетят места за възстановяване и игри
- парк, градинка, планина и т.н. Те живеят в пансиона и се движат и
възстановяват в рамките на училищния двор. Поради това и училищният двор не
може да бъде стандартния училищен двор, напр. само с асфалтирана площадка за
провеждането на спортни мероприятия. За нормалния живот и благоприятното развитие
на децата – както физическо, така и психическо, е необходимо да има и зелени
площи – както с възстановителна цел - за игра, отмора, разходка, така и с
учебна цел. Залесяването и затревяването на спорния имот е благоустройствено
мероприятие, което обслужва специфичните нужди на това конкретно училище. Без
тази част от двора, учениците не биха могли да опознаят природата и
настъпващите в нея промени, процесите на растеж и развитие на растенията, да
полагат грижи и отглеждат растителни продукти. Твърдението на ищците, че
растителността в имота е изоставена, че мястото е обрасло с храсти и саморасли
дървета не отрича наличието на благоустройствено мероприятие. Естествената
растителност и среда само може да допринесе за положителния климат в учебното
заведение и да обогати знанията на учениците за света и не може да се възприеме
като ненужна част от училищния двор, която не се ползва по предназначението си.
Изискването на чл.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за извършено
строителство следва да се тълкува разширително така,
щото в най-голяма степен да отговаря на целта на реституционния закон отчуждените
имоти да се върнат в патримониума на лицата, от които
са отчуждени, когато имотите не се ползват според предназначение им.
Изградената в имота инфраструктура и благоустройствени
съоръжения, съответстващи на предвиденото по плана отреждане, налага извод, че
върху имота е извършено строителство, което е пречка за възстановяване на
собствеността по смисъла на чл. 2 от ЗВСНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Собствеността върху имота не е преминала в патримониума на ищците, а е останала държавна собственост.
Недоказано е възражението на ищците да са придобили
имота по давност. С изменението на чл.2 от ЗДС през 1998г. /ДВ , бр.124/1998г./
спорният имот е обявен за публична държавна собственост. Съгласно този текст
публична държавна собственост са имотите - държавна собственост, предоставени
на ведомствата за изпълнение на функциите им. Съгласно чл.7 на този закон
имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да се придобиват по
давност. От издаването на заповедта за възстановяването на имота през 1996г. до
1998г. , когато училищният имот е обявен за публична държавна собственост, не е
изминал законоустановения период от време за
придобиване собствеността върху имота от ищците по давност. Държавата е
собственик на имота. Предявеният иск следва да се отхвърли.
По
разноските.
При този изход на спора, ищците
нямат право на разноски. Право на разноски имат ответниците.
Ответникът МОН не представя списък с
разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. ЗПП и НЗПП, на МОН
се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на
300лв.
Ответникът СУУУС
претендира разноски по списък в размер на 5300лв., от които 5000лв. платен
адвокатски хонорар и 300лв. депозит за вещо лице. Ищците оспорват претендираните разноски като прекомерни по размер.
Възражението им е неоснователно. Съобразно стойността на интереса /160
644,30лв./, минималният размер адвокатско възнаграждение е 4742,87лв. /чл.7
ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Претендираният
размер от 5000лв. не е прекомерен, близък е до минималния размер и няма
основания да бъде намален. На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците дължат на
ответника СУУУС разноски в размер на 5300лв.
Третото лице
помагач, Държавата, на основание чл.78 ал.10 от ГПК няма право на разноски.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от П.Й.С., ЕГН **********, Л.Й.Й., ЕГН **********, М.Л.Р., ЕГН **********, Н.Л.Р., ЕГН **********
и Е.Н.Р., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „Д.и
Л.“ срещу Министерството на образованието и науката , БУЛСТАТ *******и
Специално училище за ученици с увреден слух „*******“ , ЕИК *******иск за
признаване за установено, че Държавата не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 68134.1932.1574 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед РД- 18-68/2.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК и
Заповед за изменение на КККР № 18-6951/ 17.08.2018г. на началника на
СГКК-София, с адрес гр.София, р-н Витоша, ул.“Ген.Стефан Тошев“, с площ по
скица 2797 кв.м., начин на тройно ползване:за друг вид застрояване,
предназначение: урбанизирана територия, номер по предходен план № 1574 – част,
в кв.26, при съседи: 68134.1932.906, 68134.1932.1489, 68134.1932.874, 68134.1932.2087.
ОСЪЖДА
П.Й.С.,ЕГН **********, Л.Й.Й., ЕГН **********, М.Л.Р., ЕГН **********, Н.Л.Р., ЕГН **********
и Е.Н.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „Д.и Л.“
да заплатят на Министерството на образованието и науката , БУЛСТАТ *******сумата
300лв. разноски по делото, а на Специално училище за ученици с увреден слух „*******“
, ЕИК *******сумата от 5300лв. разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството , като трето лице помагач .
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на
третото лице помагач.
Съдия
: