№ 959
гр. Варна, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501406 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от А1
България ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Илинден, ул.Кукуш №1, срещу решение №1191/07.04.25г.,
поправено с решение №1838/22.05.25г., постановени по гр.д.№15798/23г. на
ВРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от А1 България ЕАД срещу
РТС АЛИАНС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Одесос, ул.Софроний Врачански № 18, офис 303, искове с
правно основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК за приемане на установено
между страните, че РТС АЛИАНС ЕООД дължи на А1 България ЕАД сумата
от 322,07лв., търсена като месечни такси и потребление за времето от
09.08.22г. до 08.12.22г. по договор М6553572/31.07.20г. и сумата от 30,14лв –
лихва за времето от 13.10.22г. до 02.10.23г., начислена върху претендираните
месечни такси, присъдени в рамките на заповедното гр.д.№12750/23г. на ВРС.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Излага, че ВРС не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, в частност заявление за пренос на услуги от
04.07.22г., установяващо номерата на услугите, които са прехвърлени и по
отношение на които договорът бил прекратен. Оспорва като необоснован и в
противоречие с приетата по делото СТЕ извода на ВРС касателно приетите за
поети от друг оператор номера, като счита, че по отношение на последните е
1
бил налице действащ договор до м.ноември 22г. и месечните такси за тези
услуги били дължими. Счита за доказан размера на претенциите от приетата
ССЕ. Моли да бъде отменено решението и да бъдат уважени исковете.
Въззиваемата страна РТС АЛИАНС ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Софроний
Врачански № 18, офис 303, е подала отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от А1
България ЕАД против РТС АЛИАНС ЕООД искове с правно основание
чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че РТС
АЛИАНС ЕООД дължи на А1 България ЕАД, следните суми: сумата от
322,07лева, представляваща дължими месечни такси и потребление по
договор №********* за периода 09.08.22г.-08.12.22г.; сумата от 1950,70лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договор №*********; сумата
от 30,14лв, представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни
такси и потребление за периода 13.10.22г.-02.10.23г.; сумата от 196,56лв,
представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода
07.07.22г.-02.10.23г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението до оконч.изплащане, за които вземания е издадена
заповед №5977/04.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№12750/2023г. на ВРС.
В исковата молба поддържа, че между страните е сключен договор
за използване на електронни съобщителни услуги на клиент ********* от
31.07.20г., като за всяка отделна мобилна услуга се сключвали отделни
приложения. Твърди, че с приложение №1/03.07.20г. били активирани планове
А1 М клас за конкретни мобилни номера, като срокът за ползването им
започнал да тече от 30.07.20г. Излага, че с приложение №1/01.09.20г. била
добавена услуга за номер **********; с приложение №1/05.08.21г. била
активирана услуга за номер **********, а с приложение №1/19.05.22г. била
активирана услуга за номер **********. Излага, че за част от услугите
абонатът направил пренос към мрежата на друг оператор преди изтичане на
срока на ползване на приложенията, като за останалите в мрежата на А1
услуги договорът бил прекратен едностранно от оператора, считано от
18.11.22г., поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на
ползваните мобилни услуги. Твърди, че ответникът дължи неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, като в анексите били уговорени клаузи
за нарушаване на договора по вина на абоната, а в т.54.12 от ОУ било
предвидено автоматично прекратяване на договора при забава за заплащане на
дължимите суми, продължила повече от 124 дена. Твърди, че се е снабдил със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Ответникът РТС АЛИАНС ЕООД, ЕИК *********, в срока по
чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
по основание и размер.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
2
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
Решението на ВРС в частта, с която е уважен предявеният иск за
установяване дължимостта на сумата от 1950,70лева, представляваща
неустойка и сумата от 196,56лв, представляваща мораторна лихва върху
вземането за неустойка, е влязло в сила.
Ответната страна не оспорва факта на сключване между страните
на договор за използване на електронни съобщителни услуги на клиент
********* и приложенията към него. Съгласно представения договор и
приложенията към него от 03.07.20г. за пет от номерата е договорен
абонаментен план А1М клас ХS с месечна такса 5лв без ДДС, за два номера е
договорен абонаментен план А1М клас М с месечна такса 10лв без ДДС, като
за единия, поради добавен допълн.пакет, месечната такса е 15лв без ДДС; за
друг номер е активиран абонаментен план А1М клас ХL с месечна такса 20лв
без ДДС, а за три номера е активиран абонаментен план А1М клас 2ХL с
месечна такса 25лв без ДДС. Не се спори, че договореният срок за ползване на
услугите е 2 години. Не се спори и че с приложение №1/01.09.20г. е добавена
услуга мобилен интернет за номер ********** с месечна такса 10лв без ДДС,
а с приложение №1/05.08.21г. е активирана услуга за нов номер с план А1 клас
М при месечна такса 45лв без ДДС. Безспорно е, че с приложение
№1/19.05.22г. е активирана услуга за нов номер с план А1 Бизнес при месечна
такса с отстъпка 19,63лв без ДДС.
С исковата молба се претендират на първо място описаните във
фактури №**********/12.09.2022г., №**********/12.10.22г.,
№**********/11.11.22г. и №**********/12.12.2022г. задължения, свеждащи
се до заплащане на месечни такси за ползвани пакети услуги за съотв.период.
Ползването на мобилни услуги от предоставените на ответника мобилни
номера, описани във фактурите, се установява от представената към всяка
фактура обобщена информация, която по съдържание не е оспорена от
ответната страна. Следва да се има предвид, че предоставянето на електронни
съобщителни услуги се изразява в задължението на мобилния оператор да
поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да
не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да
използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез съответното устройство
телекомуникационни услуги-пренос на глас и на данни. Наред с това същия,
3
освен в предвидените с договора изключения, е ограничен във възможността
да се намесва в обема на заявения от потребителя трафик на информация.
Съгласно заключението по допуснатата пред първата инстанция ССЕ се
установява, че непогасената сума за месечни такси по процесните фактури,
издадени за периода 12.09.22г. до 12.12.22г. възлиза на 322,07лв. Ответникът
не твърди и не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си да
заплати начислените уговорени абонаментни такси. Действително страните не
спорят, че ответникът е пренесъл част от телефонните номера към мрежата на
друг мобилен оператор, за което е представено заявление от 04.07.22г.
Отделно от това и от събраната пред ВРС съдебно компютърно-техническа
експертиза се установява, че в системата на мобилния оператор съществува
процесния договор, като пренесените услуги са били активни в мрежата на А1
България до 06.07.22г. Следва обаче да се отбележи, че предмет на процесните
фактури са дължими месечни такси за тези мобилни номера, за които не е
налице заявено прехвърляне към другия оператор. По отношение на същите
не са ангажирани доказателства за прекратяване на договора към датата на
издаване на фактурата.
Предвид така изложеното съдът намира, че ответникът дължи
заплащане на сумата от 322,07лева, представляваща дължими месечни такси
по договор №********* за периода 09.08.22г.-08.12.22г.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху това вземане. Съгласно заключението на ССЕ обезщетението за
забава, начислено от първи ден на забава по всеки отделен счетоводен
документ до датата, предхождаща депозиране на заявлението, а именно за
периода 13.10.22г.-02.10.23г., възлиза на 35,15лв. Ето защо и с оглед на
диспозитивното начало претенцията за мораторна лихва следва да се уважи до
претендираната сума от 30,14лв за периода 13.10.22г.-02.10.23г.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до оконч.изплащане.
Ето защо исковете за установяване дължимостта на
горепосочените суми се явяват доказани по основание и размер и следва да
бъдат уважени. Решението на ВРС в тази част като неправилно следва да се
отмени.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от
съда в исковото производство, или с решението си по установ.иск съдът дължи
произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното производство. С
оглед на това, предвид установения размер на вземанията в настоящото
производство, съдът намира, че дължимите в заповедното производство
разноски на ищеца са в размер на 449,99лева– д.т. и адв.възнаграждение, за
която сума е издадена заповед за изпълнение. Доколкото с решението на ВРС
е присъдена сумата от 386,58лв, то в полза на ищеца следва да се присъди
допълнително сумата от 63,41лв разноски за заповедно производство.
С оглед изхода на делото разноски за първа инстанция се следват
единствено на ищеца, поради което и в негова полза следва да се присъди
допълнително сумата от 133,03лв-разноски за д.т. и експертизи. Решението в
4
частта, в която са присъдените разноски в полза на ответника, следва да се
отмени.
С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на
решението и установената от въззивния съд основателност на въззивната
жалба, разноските за въззивното производство, които се следват на въззивника
са 50лв-д.т.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1191/07.04.25г., поправено с решение №
1838/22.05.25г., постановени по гр.д.№15798/23г. на ВРС, в частта, с която са
отхвърлени предявените от А1 България ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Илинден, ул.Кукуш №1, срещу РТС
АЛИАНС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Одесос, ул.Софроний Врачански № 18, офис 303, искове с
правно основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК за приемане на установено
между страните, че РТС АЛИАНС ЕООД дължи на А1 България ЕАД сумата
от 322,07лв., търсена като месечни такси и потребление за времето от
09.08.22г. до 08.12.22г. по договор М6553572/31.07.20г. и сумата от 30,14лв –
лихва за времето от 13.10.22г. до 02.10.23г., начислена върху претендираните
месечни такси, присъдени в рамките на заповедното гр.д.№12750/23г. на ВРС,
както и в частта му, в която е осъден А1 България ЕАД да заплати разноски
на осн. чл.78, ал.3 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А1
България ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Илинден, ул.Кукуш №1, и РТС АЛИАНС ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,
ул.Софроний Врачански № 18, офис 303, че РТС АЛИАНС ЕООД, ЕИК
*********, ДЪЛЖИ на А1 България ЕАД, ЕИК *********, СУМАТА в
размер на 322,07лева, представляваща дължими месечни такси по договор
№********* за периода 09.08.22г.-08.12.22г., и СУМАТА в размер на 30,14лв,
представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни такси за периода
13.10.22г.-02.10.23г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението -03.10.23г. до оконч.изплащане, за които вземания е
издадена заповед №5977/04.10.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12750/2023г. на ВРС, на осн. чл. 422, ал.1 във вр.
с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА РТС АЛИАНС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Софроний Врачански № 18,
офис 303, ДА ЗАПЛАТИ на А1 България ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Илинден, ул.Кукуш №1, СУМАТА от
63,41лв, представляваща направените в заповедното производство разноски,
за които е издадена заповед №5977/04.10.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12750/2023г. на ВРС.
ОСЪЖДА РТС АЛИАНС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Софроний Врачански № 18,
5
офис 303, ДА ЗАПЛАТИ на А1 България ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Илинден, ул.Кукуш №1, СУМАТА от
183,03лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6