№ 110
гр. Шумен, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630201610 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ШНО-1/28.08.2024г. на Директор на
РД „ПБЗН“ гр. Шумен, с което на „РВЦ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **************, представлявано от И.Р.Ц., е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000/хиляда/ лева на основание чл.262, ал.1, т.3 от ЗМВР за нарушаване
изискванията на чл.31, ал.4 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014г. за реда и условията за
осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност от търговци и контрола
върху тях.
В жалбата изцяло се оспорва описаната в наказателното постановление,
фактическа обстановка, като са изложени подробни доводи за това. Моли обжалваното НП
да бъде отменено. В условията на евентуалност в жалбата се сочи, че административното
нарушение, което се твърди да е допуснато е маловажно по смисъла на чл.262, ал.3 от ЗМВР
и за него не следва да се налага санкция, надхвърляща минималния размер от 100 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв.
Я.С. от АК Варна, редовно упълномощен. Процесуалният представител на жалбоподател
поддържа изцяло жалбата и моли съда да отмени атакуваното НП и присъждане на
направените разноски.
АНО редовно призован, изпраща представител, който оспорва жалбата и моли съда
да потвърди НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
1
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна
страна и приета за разглеждане от съда.
След преценка на доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и на
административно наказващия орган и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 873з-122 от 03.04.2024г. на Директор РД „ПБЗН“ гр. Шумен била
назначена комисия, която да извърши проверка по реда на чл.39, ал.3, т.3 от Наредба №
8121з-531/09.09.2014г. на „РВЦ“ ООД, **************, ЕИК *********, притежаващо
Разрешение № 659/05.06.2027г. и Разрешение № 658/05.06.2027г. за извършване на
дейностите по чл.129, ал.2, т.4 и т.5 от ЗМВР на територията на цялата страна. Като членове
на комисията били назначени – свидетеля Ш. И. Ш. – ВПД началник на група ДПК и ПД в
РСПБЗН, свидетеля Д. М. С. – инспектор V степен в група ДПК и ПД на РСПБЗН и
председател – Росен Руменов Борисов – началник на сектор ПКД към РД ПБЗН.
На 23.04.2024г., комисията извършила проверката на „РВЦ“ ООД на място на
адреса на дружеството – **************. При проверката, комисията установила, че има
наличен квалифициран персонал, има си съоръженията, с които се извършва дейността и
документацията, съответствала на изискванията. В хода на проверката били представени
стикери, с които „РВЦ“ ООД удостоверява извършеното техническо обслужване или
презареждане на противопожарните уреди. Стикерите съдържали изискващата се
информация по чл.31, ал.4 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014г. Свидетелите Ш. Ш. и Д. С.
изискали непоставян стикер да бъде залепен върху корпуса на пожарогасител – все едно е
извършено обслужването. След като това било сторено, свидетелят С. предприел процедура
по отлепяне и констатирал, че стикера се отлепил без да се наруши неговата цялост и без да
се саморазруши. Стикерът, който бил залепен на пожарогасител и после отлепен без да се
саморазруши, бил иззет от свидетелите С. и Ш.. От дневника, в който се отразявали
извършени от „РВЦ“ ООД, проверки на пожарогасители, свидетелите Ш. и С. видели, че
последно от „РВЦ“ ООД била правена проверка на пожарогасител в обект на „Ауто Вин“
ООД. След около 15 дни, двамата свидетели Ш. и С. посетили автокъща, стопанисвана от
„Ауто Вин“ ООД. Попитали за пожарогасител и свид. С. пробвал да отлепи стикера,
поставен от „РВЦ“ ООД. Стикерът се отлепил без да се саморазруши. Свидетелят Д. С.
направил снимка на стикера с личния си телефон и отново залепил стикера. Резултатите от
извършената проверка от комисията били обективирани в Протокол рег. № 873000-489 от
08.05.2024г., връчен на управляващ „РВЦ“ ООД гр. Шумен, с който на основание чл.133,
ал.4 от ЗМВР било разпоредено за удостоверяване на извършеното техническо обслужване,
презареждане и хидростатично изпитване на противопожарните уреди да бъдат използвани
саморазрушаващи се стикери, съгласно изискванията на чл.31, ал.4 от Наредба № 8121з-
531/09.09.2014г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на
пожарна безопасност от търговци и контрола върху тях със срок за изпълнение 30.05.2024г.
За констатираното нарушение, на 08.05.2024г., свидетелят Ш. Ш. съставил АУАН № АУАН-
2
ПБЗН-ШН1-2-6 срещу „РВЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от И.Р.Ц. за нарушение
изискванията на чл.31, ал.4 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014г. за реда и условията за
осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност от търговци и контрола
върху тях. АУАН бил подписан от представляващ дружеството със следното възражение:
„Предприети са действия за подмяна на стикерите с саморазрушаващи.“
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление № НП-ПБЗН-ШНО-
1/28.08.2024г. на Директор на РД „ПБЗН“ гр. Шумен, с което на „РВЦ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление **************, представлявано от И.Р.Ц. е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл.262, ал.1,
т.3 от ЗМВР за нарушаване изискванията на чл.31, ал.4 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014г.
за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност
от търговци и контрола върху тях.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Ш. И. Ш., свидетелите Д. М. С., Р.М.Ц., както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на първите двама
свидетели, съдът кредитира като безпротиворечиви, безпристрастни и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства, като липсват съмнения в тяхната
достоверност. Съдът кредитира частично показанията на свидетеля Р.М.Ц., тъй като същият
е заинтересован лично от изхода на делото – баща е на представляващата, дружеството -
жалбоподател. Показанията му относно начина на залепянето на стикерите за проверка
съдът намира единствено като защитна теза.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на РД
„ПБЗН“ гр. Шумен, в кръга на правомощията му. Компетентността за издаване на НП е
уредена в чл.43 от Наредба № 8121з-531/ 09.09.2014г. за реда и условията за осъществяване
на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и
обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от
търговци и контрола върху тях, издадена от министъра на вътрешните работи. В случая
нарушението е констатирано при извършена проверка от комисия, назначена със заповед на
Директора на РД ПБЗН – Шумен. За установеното нарушение е приложен като
доказателство стикера № 263454, който е бил залепен и после отлепен без да се наруши
неговата цялост.
Съгласно чл.31, ал.4 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014г. стикерите трябва да са
саморазрушаващи се при опит да бъдат отлепени и да съдържат най-малко следната
информация: индивидуален номер на стикера, наименование на търговеца по ал. 1, адрес за
кореспонденция, номер на полученото разрешение за осъществяване на дейности по чл. 3, т.
4, вид на извършеното обслужване (техническо обслужване, презареждане или
хидростатично изпитване), дата на извършеното обслужване, име, фамилия и подпис на
лицето, извършило обслужването, и краен срок за извършване на следващото такова, като
данните се отразяват в дневник (приложение № 8).
Видно от представеното доказателство – стикерът с № 263454 действително
3
същият не е саморазрушаващ се при опит да бъде отлепен, тъй като дори и в съдебна зала,
съдът го отлепи от джоба за документи, в който е поставен. Това се потвърждава и от
възражението, вписано в акта за установяване на административно нарушение от
представляващ дружеството-жалбоподател, че са предприети действия за подмяна на
стикерите със саморазрушаващи се. Безспорно е установено и доказано според съда, че на
23.04.2024г. залепен върху корпуса на пожарогасител, стикер № 263454 при опит да бъде
отлепен, същият се е разлепил без да се повреди целостта му, т. е. не се е саморазрушил,
каквото е изискването на чл.31, ал.4 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014г.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.262 от ЗМВР, лице, получило разрешение
по чл.129, което нарушава реда за осъществяване на съответната дейност, се наказва с
имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000 лв.. Нормата на т.3 от ал.1 на чл.262 от
ЗМВР, предвижда наказания за нарушение на реда за осъществяване на съответната дейност.
Този ред е разписан в нарочния раздел IV от Наредба № 8121з-531/09.09.2014г., издадена от
МВР и обхваща правните норми от чл.17 до чл.36. Констатираното нарушение правилно е
установено от АНО, квалифицирано е също правилно. Скрепявайки нарушението със
административно наказателната норма на т.3 от ал.1 на чл.262 от ЗМВР, АНО е приложил
правилно закона.
Предвид изложеното съдът счита, че твърдяното нарушение е правилно
установено и квалифицирано и е доказано.
Съдът счита, че липсват и основания това нарушение да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като в конкретния казус не са налице
изключителни смекчаващи отговорността, обстоятелства. Нарушението е на просто
извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни
последици от деянието. За формирането на извода за маловажност на случая е необходимо
наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието,
във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната,
като в настоящия случай няма данни за наличие на подобни обстоятелства. С оглед на
изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на охраняваните
обществени отношения, в настоящия случай не е налице "маловажния случай". Наказващият
орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т. е. че случаят не може да се квалифицира
като "маловажен", по смисъла на посочената разпоредба.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на административнонаказващия
орган, който своевременно е направил искане за присъждане на юрисконуслтско
възнаграждение в размер на 150 лева. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в
тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
4
Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото следва
да се присъди минималния размер. В случая исканият размер на юрисконсултско
възнаграждение надвишава минималния размер, предвиден в чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, поради което следва да се присъди в полза на АНО сумата от
80 лева, като до пълния претендиран размер от 150 лева искането следва да се остави без
уважение. Сумата следва да се присъди в тежест на дружеството – жалбоподател и да се
заплати от последния по сметка на РД „ПБЗН“ гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-ПБЗН-ШНО-1/28.08.2024г.
на Директор на РД „ПБЗН“ гр. Шумен, с което на „РВЦ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление **************, представлявано от И.Р.Ц., е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000/хиляда/ лева на основание чл.262, ал.1, т.3 от ЗМВР
за нарушаване изискванията на чл.31, ал.4 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014г. за реда и
условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност от
търговци и контрола върху тях, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „РВЦ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
**************, представлявано от И.Р.Ц. да заплати по сметка на РД „ПБЗН“ гр. Шумен
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5