Р Е Ш Е Н И Е
Номер 639 Година 12.06.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на втори
юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №
3175 по описа за 2019 година и
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Е.Т.М. с ЕГН: **********
***, със съдебен адрес *** – адв.К.К. *** против Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи гр.Бургас. С исковата молба се претендира
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 200,00 лева,
представляваща имуществени вреди – направени разноски за адвокатско
възнаграждение по н.а.х.д.№ 173/2019г. по описа на Районен съд Бургас, с
решението по което е отменено наказателно постановление № 18-7779-001136/04.01.2019г.
издадено от началника на РУ Камено, ведно със
законната лихва за периода от завеждане на исковата молба, до окончателното
и́ изплащане. С исковата молба се претендират и направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът – Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи гр.Бургас, редовно уведомен, с писмен отговор вх.№
3200/08.05.2020г. оспорва исковата претенция, като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено
за настоящото производство и прави
искане да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас,
изразява становище за основателност на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:
С наказателно постановление №18-7779-001136 /04.01.2019г.
на началника РУ Камено, при ОД на МВР гр.Бургас на Е.М. за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от седем месеца. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Бургас
и е отменено с решение № 262/06.03.2019г. постановено по н.а.х.д. № 173/2019г..
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 28.03.2019г., съобразно
направеното на него отбелязване.
В хода на производството пред Районен съд Бургас,
жалбоподателят е представляван от адвокат К.К., като по делото са представени
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 11.01.2019г. В договора е
посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 200,00 лева, която сума е
посочена и като заплатена в брой.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Претенцията на ищеца е за присъждането
на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на
административния акт, по съответния ред.
Наказателно постановление № 18-7779-001136/04.01.2019г.
издадено от началника на РУ Камено, от което се твърди, че са произтекли за
вреди за жалбоподателя е отменено от Районен съд Бургас с влязло в сила решение
№ 262/06.03.2019г. постановено по н.а.х.д. № 173/2019г., поради което са налице
предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция
е процесуално допустима.
Разгледано по същество исковата претенция е
основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предвидени от законодателя
предпоставки.
Дейността на администрацията по налагане на
административни наказания, по своето естество е правораздавателна и е свързана
със защита на реда в областта на държавното управление. Тя представлява форма
на административна дейност, извършвана по административен ред, чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена административно наказателна
компетентност.
Наказателните постановления, като резултат от
упражняване на дейността по налагане на административно наказание,
представляват правораздавателни актове, които не се издават по реда и при
условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по
смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по
налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия
във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, да се тълкува ограничително като приложното и́ поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно
постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Ето
защо и след като наказателно постановление № 18-7779-001136/04.01.2019г., от
което се твърди, че са претърпени вредите е отменено, като незаконосъобразно, с
влязло в сила съдебно решение, то е налице първата от предвидените от
законодателя предпоставки.
В хода на съдебното обжалване на посоченото
наказателно постановление, от Е.М., в качеството му на жалбоподател, безспорно
са направени съдебно-деловодни разноски в размер на 200,00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат К.К., съгласно представения и
приложения по н.а.х.д. № 173/2019г. по описа на БРС, договор за правна защита и
съдействие. В пълномощното е посочен номера на делото, съответно договорената и
заплатена сума за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Същевременно адвокат К. е подписал сезиращата съда жалба и е представлявал Атанас
Стаматов при разглеждане на делото в проведените на 14.02.2019г. открито съдебно
заседание, тоест осъществил е процесуалното представителство на лицето,
съобразно сключения договор.
Съгласно т.1 от тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая е представен договор за правна
услуга, в който е догорено плащане в брой, като е извършено отбелязване за
заплащане на цялата сума, поради което следва да се приеме, че договора има
характера на разписка и плащането на сумата по него е доказано.
В случая е налице и третата предвидена от
законодателя, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издаденото
наказателно постановление и направените от ищеца разноски в хода на неговото
обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на
наказателното постановление пред съда са направени във връзка с извършения му
съдебен контрол за законосъобразност. Действително процесуалното представителство
в производството по обжалване на наказателни постановления не е задължително,
но след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ,
то направените разноски за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена
последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като,
ако не беше издадено наказателното
постановление, лицето не би имало нужда, съответно не би заплатило адвокатско
възнаграждение. В съдебната практика се приема,
че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и
когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането
на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г.,
постановено по т.д. № 2/2016г. на ВАС.
С оглед на изложеното, предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен до претендираната сума от 200,00 лева,
която е дължима ведно със законната лихва, считано от 27.12.2019г. - датата на
завеждане на исковата молба до окончателното и́ изплащане.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В случая, от ищеца са направени разноски в общ
размер на 310,00 лева, от които 300,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение
и 10,00 лева държавна такса за образуване на съдебното производство, които
следва да му се присъдят изцяло.
С писмен отговор вх.№ 3200/08.05.2020г.
ответникът прави възражения за прекомерност на заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, което е неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията действала
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие и образуване
на настоящото съдебно производство, при материален интерес от 200,00 лева,
еднократния размер на дължимото минимално възнаграждение е 300,00 лева, колкото
е и в случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което не
следва да бъде намалено от съда. Действително с решение № 5419/08.05.2020г. на
Върховен административен съд, в сила от 15.05.2020г. е отменена цитираната
редакция на Наредбата, но доколкото нейните разпоредби са материалноправни и на
изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното
действие, приложение намира тази редакция, която е действала както към момента
на сключване на договора, така и към момента на образуване на съдебното
производство. В този смисъл е и определение №534/08.12.2016г. по дело №1135/2016г. на ВКС.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, десети състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас да заплати на Е.Т.М. с
ЕГН: ********** ***, сумата от 200,00 лева (двеста), представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от отменено наказателно постановление №
18-7779-001136/04.01.2019г. издадено от началника на РУ Камено ВЕДНО със законната лихва считано от 27.12.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас да заплати на Е.Т.М. с ЕГН: ********** *** разноски по делото за
настоящата съдебна инстанция в размер на 310,00 лева (триста и десет лева).
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: