РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Перник, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500702 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 824/ 11.10.24 г. районен съд Перник е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК:
*********, със седалище в град Перник и адрес на управление: квартал „Мошино“, „ТЕЦ
Република“, срещу М. Б. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, по реда на чл. 422
ГПК положителни установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че М. Б. Н., ЕГН **********,
дължи на „Топлофикация Перник“ АД следните суми: 2049,52 лв. - главница за неплатена
цена на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда - 05.12.2023 г. до окончателното плащане на вземането, както и сума в размер на 363,77
лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до
14.09.2023 г., начислена върху претендираната главница, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3236/08.12.2023 г. по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 5673/2023 г. по описа на Районен съд - Перник.
1
Присъдени са и съответни разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация Перник“ АД,
чрез процесуалния му представител. Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в
жалбата доводи се твърди, че в противоречие със закона и събраните по делото
доказателства районния съд не е отчел, че са доказани всички процесуалнии материални
предпоставки за уважаване на предявените искове- наличие на облигационна връзка между
страните, топлоснабден имот, коректно отчитане на разходваната енергия и ползване на
имота от ответника. Следствие на това, незаконосъобразно, предявените искове са
отхвърлени. Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново с което
последните да бъдат уважени изцяло.
Претендират се и разноски.
От въззиваемата- ответник е постъпил отговор на въззивната жалба, като се оспорва
същата. Изразено е становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд не е установил правилно фактите по делото, тъй като не е преценил
всички относими към предмета на спора доказателства в тяхната взаимовръзка.
За да отхвърли предявения иск първия съд е приел за доказано, че ответницата е
собственик на апартамент различен от този за който се претендира да е потребена
процесната топлоенергия.
Действително ищеца е представил нотариален акт за дарение на недвижим имот със
запазване на вещното право на ползване № ***, том ***, дело № 5441/1997 г. на нотариус
Н.З. от който е видно, че ответника М. Б. Н. и съпруга й Н.Х.Н., са прехвърлили
собствеността върху различен от процесния недвижим имот на дъщеря си Н.Л. и са запазили
пожизненото право на ползване върху същия, докато са живи. Съществено според първия
съд било, че представения нотариален акт касае прехвърлянето на различен имот -
апартамент № ***, находящ се на адрес: ***, а сумите, предмет на делото, касаят апартамент
№ ***, находящ се на адрес: ***. Така те съставлявали различни недвижими имот. Различен
извод не следвал от представеното писмо от Дирекция „Местни приходи и такси“ към
Община Перник от 2016 г. на което се позовава ищеца и в което е посочено, че като
ползватели на апартамент *** са заявени М. Б. Н. и Н.Х.Н.. Това не бил годен документ, въз
2
основа на който да може да бъде прието за установено, че ответника е титуляр на
облигационно право или на ограниченото вещно право на ползване за имота, а от друга
страна, данните в обсъжданото писмо би трябвало да са актуални към 2016 г., т.е. въз основа
на него не може да бъде направен извод относно действителното правно положение между
страните към процесния период.
Така развитите доводи от районния съд са неправилни.
Предявения главен иск е облигационен, а не вещен такъв. Поради това доказване на
ползването на процесния имот от ответника може да стане с всички относими доказателства
и доказателствени средства, вкл. косвени. От страна на ищцовото дружество са представени
съвкупност от косвени и преки доказателства, които обсъдени в тяхната взаимовръзка
обуславят един безспорен и несъмнен извод за това, че ответницата ползва именно
процесния апартамент № ***, а в цитирания по- горе нотариален акт е допусната техническа
грешка. На първо място, ноторно известно е, че номерацията на апартамента трябва да
съответствува на номера на прилежащото му мазе. В случая видно от нотариалния акт
мазето е с номер ***, а не ***. По делото е представена, като писмено доказателство,
извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, видно от която в собственост на
Н.Л. е записан апартамент № ***, а не ***, като това е станало именно въз основа на
нотариален акт № ***, том *** дело 5441/97 г. С писмо от 28.09.2016 г. на Община Перник
Д“МПТ“ се изяснява, че ответника М. Н. е декларирала, че ползва процесния апартамент №
*** в ***. Същият изцяло съответствува, като квадратура и описание с този по нот. акт №
***, на който и ответницата се е позовала, за да обоснове ползването си.
Именно поради всичко изложено дотук партидния номер на М. Н. в ищцовото
дружество е съставен за апартамент № ***, което е видно както от приложеното извлечение
от сметка, така и от заключението на вещите лица по СТ и ССч експертизи.
При така изложеното дотук няма никакво съмнение, че ответницата е ползвател на
апартамент № *** в *** и това е доказано от ищеца по безспорен начин. А щом всичко това
е така то неверен е извода на първия съд, че Н. няма качеството клиент по смисъла на ЗЕ.
За основателността на искова претенция в доказателствена тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно, доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия
между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална
доставка на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната
стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Липсата на една
от предпоставките води до неоснователност на претенцията.
По аргумент от чл.153, ал.1 ЗЕ, в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
3
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Следователно
ответницата, като ползвател има качеството „битов клиент“.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /чл.150, ал.1 ЗЕ/. Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.149 и чл.150 ЗЕ
страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът
на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според
легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г./ е клиент, който купува
енергия за собствени битови нужди.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Със заключението по съдебно техническата експертиза се установява, че
количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката.
Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в
сградата етажна собственост. Начислените суми са коректни и пресметнати съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период. През
процесния период топломерът е преминал задължителните периодични метрологични
проверки и съответства на одобрения тип и е годен да се използва за търговско измерване.
Количеството на ТЕ за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена ТЕ между
собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка не е констатирана разлика между
нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост.
4
Сумите за топлинна енергия, начислени на ответника за процесния период са коректно
начислени от „Топлофикация Перник“ АД, коригирани с тези, изчислени при дяловото
разпределение на ТЕ, които възлизат в размер на 2049.52 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че за размера на
дължимата, но незаплатена главницата за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за аб. № *** е
в размер на 2049.52 лева, а обезщетението за забава за периода от 08.07.2021 г. до 14.09.2023
г. е в размер на 363.77 лева или общо 2413.29 лв.
При така установеното, въззивният съд намира, че предявените положителни
установителни искове са основателни по изложените по- горе съображения.
Всички доводи на районния съд относно липсата на пасивна процесуална
легитимация и качеството на битов клиент на ответника са неправилни и
незаконосъобразни.
С оглед изхода на делото в тежест на въззиваемата следва да се присъдят сторените от
жалбоподателя разноски за заповедното производство- 98.27 лв., за районния съд- 748.27 лв.
и за окръжен съд- 225 лв. Общо 1071.54 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 824/ 11.10.24 г. на районен съд Перник по гр.д. 735/24
г. И ВМЕСТО НЕГО постановява:
По искове предявени от „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М. Б. Н. ЕГН********** дължи на ищеца сумата общо 2413.29 лв, от
които главница в размер на 2049.52 лева за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и
обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. до 14.09.2023 г. в размер на 363.77 лева за
ползвана, но неплатена топлинна енергия на апартамент № ***, находящ се в ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
05.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
3236/ 08.12.23 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5673 по описа за 2023 г.
на Районен съд - Перник.
Осъжда М. Б. Н. ЕГН********** от *** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД,
ЕИК ********* сумата общо 1071.54 лв разноски за заповедното производство и две
съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6