РЕШЕНИЕ
гр.София,
08.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-в състав в публичното заседание на шести декември през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Боряна Петрова
при секретаря Румяна Григорова и в
присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от
съдия Иванова в.гр.дело N: 3 906 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 291088/12.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 29889/2017 г. по описа на
СРС, II ГО, 158 състав, „Т.“ АД, ЕИК********е осъдено да заплати на „З. К. за
производство и услуги –К.“, ЕИК********на основание чл.327 ТЗ сумата 25 000,00
лева, представляваща част от общо дължимата продажна цена от 26 490,00
лева на доставени движими вещи, а имено: грозде „Мерло“ 21 750 кг. с
единична цена 0,8615 лв./кг. без ДДС и грозде „Каберне“ 5 560 кг. с
единична цена 0,60 лв./кг. без ДДС, отразени във фактура № 210/28.10.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 24.01.2017 г. до окон-чателното изплащане
на сумата, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 3 127,38 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25 000,00 лева за
периода: 01.11. 2015 г. – 23.01.2017 г., като искът с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер, респ. период е отхвърлен, като
неоснователен.
Със същия съдебен акт ответникът „Т.“ АД е осъден да заплати на ищеца „З.К. за
производство и услуги –К.“ на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 3 475,22
лева – разноски по делото.
Срещу
така постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ответника „Т.“ АД, ***. В същата са изло-жени
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Наведено е
оплакване, че първоинстан-ционният съд не се е произнесъл по всички релевирани
с отговора на исковата молба възраже-ния и се поддържат доводи за неправилност
на изводите на първоинстанционния съд относно приложението на чл.301 ТЗ и
предаването на стоката без фактурите да са били подписани. Оспорва се обстоятелството
да е било осъществено предаване на стоката, като се твърди, че основанието за
плащане на цената е извършване на доставката, а не издаване на фактурата, както
и че доставката се доказва с приемо-предавателни протоколи, каквито в случая не
са били представени по делото. Поради недължимост на главния дълг се оспорва и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като вместо това да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „З. К.
за производство и услуги –К.“, с.Богомил, в който се поддър-жа, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено при изясне-на
фактическа обстановка и при спазване на материалния закон. Релевират се
твърдения, че правилно СРС е приел, че след като търговската сделка е била
осчетоводена при двамата търговци и ответникът е ползвал данъчен кредит, то
между страните е налице сключена тър-говска сделка, както и че жалбоподателят е
неизправна страна по нея и че след като ответни-кът е осчетоводил фактурите и е
ползвал данъчен кредит, то той се е съгласил с тези сделки. Инвокирани са
съображения и че дори да са били налице действия, извършени без представи-телна
власт, то по аргумент от чл.301 ТЗ те се считат потвърдени и че извънпроцесуалното
по-ведение на ответника също сочи на съществуването на задължение по сключената
между страните търговска сделка, което същият не е отричал до предявяване на
иска. Счита за неоснователно оплакването, че не са били съставени
приемо-предавателни протоколи за стока-та, тъй като е налице признание на
процесното задължение, както и че с оглед дължимостта на главния дълг,
основателна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва. Моли съда да
остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението на СРС в
обжалваната част. Претендира присъждането на направените по делото разноски.
Решението
в частта, с която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен
размер и период, не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидност-та на решението, а по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че
атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи от
жалбоподателя относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е
сезиран с предявени при условията на обективно съединя-ване искове с правно
основание чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба с уточненията
към нея, се твърди, че ищецът „З. К. за производство и услуги –К.“ е продал на
ответника „Т.“ АД 21 750 кг. грозде „Мерло“ с единична цена 0,8615 лв./кг.
без ДДС и 5 560 кг.
грозде „Каберне“ с единична цена 0,60 лв./кг. без
ДДС – на обща стойност 26 490,00 лева, за която е издадена фактура №
210/28. 10.2015 г., както и че ответникът не заплатил дължимата се сума по
фактурата. С оглед неиз-пълнението на това задължение на ответника, което е
парично, ищецът поддържа, че има срещу купувача и вземане за обезщетение за
забава в размер на законната лихва на стойност от 3 320,00 лева за периода
от 29.10.2015 г. до завеждане на делото. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника „Т.“ АД да му заплати сумата 25 000,00 лева –
част от общо дължимата главница от 26 490,00 лева и сумата 3 320,00
лева – мораторна лихва. Претендира направените по делото разноски.
В подадения в срока по чл.131,
ал.1 ГПК писмен отговор ответникът „Т.“ АД, *** оспорва предявените искове по
основание. Оспорва твърдението ищецът да му е предал процесната стока, като навежда
съображения, че основанието за заплащане на цената е не съставената фактура, а
извършената доставка, каквато в случая не се доказва и поддържа, че за
установяване на предаването на стоката се съставят приемо-предавателни
протоколи, каквито в случая не са налице, а представената по делото фактура не
е подписана. Поради недължимост на главния дълг оспорва и акцесорната претенция
за мораторна лихва. Моли съ-да да отхвърли предявените срещу него искове.
Във връзка с предмета на спора
по делото е представена от ищеца данъчна фактура № **********/28.10.2015 г.,
издадена от ЗКПУ „Коларово“, с.Богомил, ИН:*******, ИН по ДДС: BG*******, с получател:
„Т.“ АД, ЕИК *******, за сумата 26 490,00 лева с ДДС, с посочено основание
на стопанската операция по нея: грозде „Мерло“ – 21 750 кг., с единична
цена 0,8615 лева и обща стойност: 18 739,00 лева без ДДС и грозде
„Каберне“ – 5 560 кг., с единична цена 0,60 лева и обща стойност: 3 336,00
лева без ДДС, платима по банков път. Във фактурата е вписан номер на банковата
сметка на изпълнителя, като от съ-щата е видно и че тя не е подписана от
посочените в нея като съставител и получател лица.
Приложени са и 6 броя
придружителни документи за превоз на грозде с посочени изп-ращач: ЗКПУ
„Коларово“ и получател: „Т.“ АД, със статут: винопроизводител, място на
изпращане: с.Коларово и място на доставка: с.Брестовица, както следва: с
пореден номер № **********/04.10.2015 г. за 5 860 кг. винено грозде
„Мерло“, 385 касети, с посочен превозвач: Х.И.П., ЕТ „М.-Н“ и дата на започване
на превоза: 04.10.2015 г.; с пореден но-мер № **********/04.10.2015 г. за 3 680
кг. винено грозде „Мерло“, 210 касети, с посочен превозвач: Г.И., „Г. ЕООД“ и
дата на започване на превоза: 04.10.2015 г.; с пореден номер №
**********/05.10.2015 г. за 6 340 кг. винено грозде „Мерло“, 385 касети, с
посочен превозвач: Х.И.П., ЕТ „М.-Н“ и дата на започване на превоза: 05.10. 2015
г.; с пореден номер № **********/05.10.2015 г. за 4 440 кг. винено грозде
„Мерло“, 270 касети, с посочен превозвач: Г.И., „Г. ЕООД“ и дата на започване
на превоза: 05.10.2015 г.; с пореден номер № **********/06.10.2015 г. за 5 240
кг. винено грозде без посочен сорт, 327 касети, с посочен превозвач: Х.И.П., ЕТ
„М.-Н“ и дата на започване на превоза: 06.10.2015 г.; с пореден номер №
**********/16.10.2015 г. за 5 560 кг. винено грозде „Каберне“, 400 касети, с
посочен превозвач: С.С.„Т.“ АД и дата на започване на превоза: 16.10.2015 г.
Ангажирани са и 7 бр. кантарни
бележки за изпращане-прехвърляне от ЗКПУ „Кола-рово“, с.Богомил на „Т.“ АД,
подписани за „предал“ и „приел превозвач“, както следва: разписка №
55/03.10.2015 г. за 1 210 кг. грозде „Мерло“; разписка № 56/04.10.2015 г.
за 5 860 кг. грозде „Мерло“; разписка № 59/05.04.2015 г. за 6 340 кг. грозде
„Мерло“; разписка № 60/05.10.2015 г. за 4 440 кг. грозде „Мерло“; разписка №
63/06.10.2015 г. за 5 240 кг. грозде „Мерло“; разписка № 82/16.10.2015 г. за 5
560 кг. грозде „Каберне“.
От представените писмени
доказателства: журнал на сметка за периода: 01.10.2015 г. – 31.10.2015 г. за
сметка 411, съконтрагент: „Т.“ АД; аналитична ведомост по документи за периода:
01.10.2015 г. – 31.10.2015 г. на сметка „Клиенти“ – партида „Т.“ АД; дневник на
продажбите за данъчния период м.10.2015 г.; дневник на покупките за данъчния
период м.10.2015 г.; справка-декларация за ДДС на ЗКПУ „Коларово“, и
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвена от вещото
лице Иво Димов, неоспоре-на от страните, се установява, че: процесната фактура
е осчетоводена от ищеца на датата на нейното издаване, като стойността без ДДС
в размер на 22 075,00 лева е отразена по кредита на сметка 701 – „Приходи
от продажби“, а стойността на ДДС в размер на 4 415,00 лева – по кредита на
сметка 4533 – „ДДС продажби“, а общата стойност на доставката в размер на 26
490,00 лева – по дебита на сметка 411 – „Клиенти“; че ищецът е включил
процесната фактура в дневник продажби и справка-декларация по ЗДДС за данъчния
период: м.10.2015 г., пода-дена на 12.11.2015 г., както и че в счетоводството
на ищеца няма отразени плащания по факту- рата и според счетоводните регистри незаплатеното
задължение е в размер на 26 490,00 лева.
От неоспореното заключение на
ССЕ се констатира и че процесната фактура е осчето-водена и при ответника,
който я е вписал в своя дневник покупки по ЗДДС и е ползвал полага-щият се ДДС
кредит; че в счетоводството на ответника по фактурата няма отразени направени
плащания, както и че според счетоводните регистри на ответника незаплатеното
задължение е в размер на 26 490,00 лева.
По искане на ищеца по делото е
прието и писмо от 25.01.2017 г. на „Т.“ АД до ЗКПУ „Коларово“ /неоспорено в
процеса/, в което във връзка с извършвана одиторска про-верка на счетоводната
му документация, ответното дружество иска потвърждение на разче-тите си с ищеца,
сочейки, че според неговите документи, задълженията му към ЗКПУ „Кола-рово“ към
31.12.2016 г. възлизат на сумата 26 490,00 лева.
При така приетата фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Не се спори в производството, че
страните по него са обвързани от договор за търговс-ка продажба с предмет:
доставка на два сорта грозде – „Мерло“ и „Каберне“ в посочените от ищеца във
фактурата от 28.10.2015 г. количества и единична цена. Горното е видно и от анга-жираните
по делото писмени доказателства, касаещи издаването и отчитането на фактурата и
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от които се установява,
че процес-ната фактура № **********/28.10.2015 г., независимо, че не е
подписана от получателя, е осчетоводена при ответника, който я е вписал в своя
дневник покупки по ЗДДС и е ползвал полагащия се ДДС кредит по нея. Съществуването
на договор за продажба на процесните стоки между тези правни субекти се
удостоверява и от извънсъдебното признание на ответни-ка за наличието на
задължение към ищеца в размер, идентичен с пълния размер на исковия,
обективирано в писмото на „Т.“ АД до ЗКПУ „Коларово“ от 25.01.2017 г., както и
лип-сата на твърдения и насрещно доказване от страна на ответното дружество за съществуването
на друго правоотношение между него и ищеца.
В подкрепа на горното е и формираната по реда
на чл.290 ГПК практика на ВКС, обективирана в решение № 71/08.09.2014 г. по
т.д.№ 1598/2013 г. на ВКС, II, ТО; решение № 96/26.11.2009 г. по т.д.№ 380/2008
г. на ВКС, I ТО; решение № 30/08.04.2011 г. по т.д.№ 416/2010 г. на ВКС, I ТО;
решение № 118/05.07.2011 г. по т.д.№ 491/2010 г. на ВКС, II ТО; решение №
42/2010 г. по т.д.№ 593/2009 г. на ВКС, II ТО, решение № 211/30.01.2012 г. по
т.д. № 1120/2010 г. на ВКС, II ТО; решение № 109/07.09.2011 г. по т.д.№ 465/2010
г. на ВКС, II ТО; решение № 92/07.09.2011 г. по т.д.№ 478/2010 г. на ВКС, II ТО
и др., според която: фактурите отразяват възникналата между страните
облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник,
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвус-мислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване. Дори да се счете, че издадената
фактура е неистинска /неавтентична/, или е останала неподписана за „получател”
от купувача по договор за търговска продажба, респ. от възложителя по договор
за изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените
в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни и е ползван данъчен
кредит, каквато е и дадената хипотеза.
По силата на разпоредбата на чл.327,
ал.1 ТЗ при търговската продажба купувачът е длъжен да заплати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго, за което по делото не са налице данни.
Неоснователно е инвокираното от
жалбоподателя възражение във връзка с предаването на стоката. Предмет на
договора е родово определена престация, чието предаване се доказва с факта на
осчетоводяването на фактурата. При родово определените вещи, правото на приспа-дане
на данъчен кредит възниква и е законосъобразно упражнено при постигнато от
страните определяне на вещите /отделянето им от рода/ или с фактическото им
предаване, поради което упражняването на правото на приспадане на данъчен
кредит от купувача, при доставката на родово определени вещи, има правното
значение на признание и за получаването на вещите /в посочения смисъл е и решение
№ 198/13.05.2016 г. по т.д.№ 2741/2014 г. на ВКС и решение № 160/07.11.2017 г.
по т.д. № 2217/2016 г. на ВКС, I ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.68,
ал.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право
да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка; извършено от него плащане, преди да е
възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; осъществен от него внос и
изискуе-мия от него данък като платец по глава Осма. Съгласно чл.68, ал.2 ЗДДС
правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на
приспадане данък стане изискуем. Данъкът става изискуем на датата на възникване
на данъчното събитие – чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС, а данъчното събитие възниква на
датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена – чл.25, ал.2 ЗДДС. От изложеното следва, че правото на приспадане на
данъчен кредит възниква в случай на осъществена доставка. Отклонение от
посоченото е възможно в хипотеза на извършено авансово плащане, тъй като
съгласно чл.25, ал.7, изр.1 ЗДДС, когато, преди да е възникнало данъчно събитие
по ал.2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка,
данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с
изключение на получено плащане във връзка с вът-реобщностна доставка. Съгласно
чл.113, ал.1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице – достав-чик, е длъжно да издаде
фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване
на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се докумен-тира
с протокол по чл.117, т.е. за целите на данъчното облагане задължително се
извършва отразяване на осъществено авансово плащане, тъй като последното има
значение за изискуе-мостта на данъка. Такова отразяване в случая не е извършено,
поради не е налице отклонение от посочения по-горе момент на настъпване на
изискуемостта на данъка. Ползването на данъ-чен кредит от страна на ответника,
без да е налице авансово плащане от негова страна, обус-лавя извод, че
процесната доставка е била реално осъществена.
Изложените съображения
обуславят извод, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на 26 490,00
лева с ДДС, представляващо цена по договор за търговска продажба на 21 750
кг. грозде „Мерло“ и 5 560 кг. грозде „Каберне“, за която сума е издадена данъчна
фактура № **********/28.10.2015 г., поради което предявеният иск за сумата 25 000,00
лева – частичен от вземане в пълен размер от 26 490,00 лева, е изцяло основателен.
В хода на производството не е установено
между съконтрагентите по процесното пра-воотношение да е уговорен срок за
изпълнение на задължението на купувача за престиране на продажната цена.
Съгласно нормата на чл.303а, ал.3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата
или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или
поканата са получени преди полу-чаване на стоката или услугата, срокът започва
да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо,
че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В случая не са налице данни
кога е получена фактурата, но с оглед приетото от съда по главния иск, следва
да се приеме, че стоката е предадена най-късно към датата на осчетоводяване на фактурата от ответника през м.10.2015 г., а
именно: 31.10.2015 г., поради което купувачът е в забава за заплащане на цената
й, считано от 15.11.2015 г., т.е. след изтичане на 14-дневния срок по чл.303а,
ал.3 ТЗ. За периода: 14.11.2015 г. – 23.01.2017 г. размерът на вземането за обезщетение
за забавено изпълнение определен по реда на чл.162 ГПК, възлиза на 3 029,97
ле-ва. В останалата му част искът по чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата над 3 029,97
лева до уважения размер от 3 127,38 лева и за периода от 01.11.2015 г. до 14.11.2015
г. е неоснователен.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат частично, решението следва да се отмени в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 3 029,97 лева до сумата
3 127,38 лева – мораторна лихва за периода: 01.11.2015 г. – 14.11.2015 г. Решението
следва да бъде отменено и в частта, в която „Т.“ АД е осъдено да заплати на „Земеделс-ка К. за производство
и услуги –К.“ на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото над сумата
3 474,37 лева до присъдения размер от 3 475,22 лева. В останалата об-жалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При приетия изход на спора на
основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата 1,95
лева – разноски за въззивната инстанция, съобразно уважената част от жалбата.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на
въззиваемата страна се дължи сумата 1 494,81 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въз-зивната
инстанция.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 291088/12.12.2017 г.,
постановено по гр.д. № 29889/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 158 състав – в ЧАСТТА, с която „Т.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес: ***, офис А16, е осъдено да заплати на „З. К. за производство
и услуги –К.“, ЕИК*******, със седалище и адрес: ***, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата над 3 029,97 лева до сумата
3 127,38 лева и за периода: 01.11.2015 г. – 14.11.2015 г.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25 000,00 лева, както
и ЧАСТТА,
с която „Т.“ АД е осъдено да заплати на „З. К. за произ-водство и услуги –К.“
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата над 3 474,37 лева до сумата 3 475,22 лева – разноски по делото, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З. К. за
производство и услуги –К.“, ЕИК*******, със седалище и адрес: *** срещу „Т.АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, офис А16 иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 3 029,97 лева до сумата 3 127,38 лева и за периода: 01.11.2015 г.
– 14.11.2015 г., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на главницата по чл.327 ТЗ в размер
на 25 000,00 лева, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
291088/12.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 29889/2017 г. по описа на СРС, II
ГО, 158 състав – в ЧАСТТА, с която „Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес: ***, офис А16, е осъдено да заплати на „З. К. за производство и услуги –К.“,
ЕИК*******, със седалище и адрес: *** на основание чл.327 ТЗ сумата 25 000,00
лева, представляваща част от общо дължимата продажна цена от 26 490,00
лева с ДДС за доставени движими вещи: грозде „Мерло“ 21 759 кг. с единична
цена 0,8615 лв./кг. без ДДС и грозде „Каберне“ 5 560 кг. с единична цена
0,60 лв./кг. без ДДС, отразени във фактура № **********/28.10.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от 24.01.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 3 029,97
лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата по чл.327 ТЗ в размер на 25 000,00 лева за периода: 15.11.2015 г. – 23.01.2017 г.
ОСЪЖДА „З. К. за производство и услуги –К.“, ЕИК*******, със
седалище и адрес: *** да ЗАПЛАТИ на
„Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, офис А16, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 1,95 лева /един лева и деветдесет и
пет стотинки/ –
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, офис А16 да
ЗАПЛАТИ на „З. К. за производство и
услуги –К.“, ЕИК*******, със седалище и адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 494,81 лева /хиляда
четиристотин деветдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ – разноски за въззивната инстанция.
Решението
в частта, с която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен
размер и период, е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния касационен съд при предпоставките на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.