№ 52
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000502129 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 12.12.22г. /с участието на секретаря Вьонг/
въззивно гражданско дело № 2129/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-1 състав от 17.03.22г. по г.д. № 4827/18г. са уважени
/частично: до размера на сумата общо 150 000 лева, със законна лихва върху тази главница
за периода след 01.12.17г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на В. К., Д. И. и К. Т.
против „Дженерали Застраховане“ АД.
Със същото решение са уважени /частично: до размера на сумата 150 000 лева,
със законна лихва върху тази главница за периода след 01.12.17г./ искове по чл. 432 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД на В . К. против „Дженерали Застраховане“ АД.
Със същото решение са уважени /частично: до размера на сумата 150 000 лева,
със законна лихва върху тази главница за периода след 01.12.17г./ искове по чл. 432 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД на Д. И. против „Дженерали Застраховане“ АД.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от „Дженерали Застраховане“ АД.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/:
Жалбата е неоснователна:
Досежно основанието на исковете:
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
1
доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на
твърденията – възраженията на страните и правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро
от ГПК/ удостоверяват, че:
На 15.06.17г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинала /като пътник
в МПС-во/ Ц. И. /наследодател – дъщеря на В. К., заменен в хода на делото при условията
на чл. 227 от ГПК от В. К., Д. И. и К. Т.; наследодател – дъщеря на В. К.; наследодател -
майка на Д. И./.
Ищците поддържат, че са претърпели /в качеството си на роднини и наследници
на загиналата Ц И./ психически страдания /неимуществени вреди/ и поради това
претендират да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ответника – застраховател.
Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/,
а именно: деянието на делинквента /С. С. – управлявал автомобила, в който се е возила като
пътник Ц И./, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-
следствената връзка между деянието и резултата, вината на посоченият водач на МПС-во и
наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между С. С. и
„Дженерали Застраховане“ АД/ са установени /в рамките на производството пред СГС/ с
писмени, гласни и експертни доказателства – преценени в съвкупност /в това число и с
обясненията на вещите лица от съдебните заседания/. В тази връзка /конкретно досежно
противоправността в поведението на делинквента и неговата вина – по смисъла на чл. 45 от
ЗЗД/:
Приетата по делото допълнителна авто-техническа експертиза констатира
/изрично/, че: водачът С. С. е имал /в конкретната пътна обстановка и дори при движение с
установената по делото скорост/ обективна /физическа, фактическа/ възможност да избегне
/при своевременна реакция/ инцидента в два варианта – и чрез аварийно спиране, и чрез
заобикаляне /изпреварване отляво/ на процесния товарен автомобил /който се е движил пред
делинквента/. В такава хипотеза /предвид тези изводи на вещото лице/ следва да се приеме,
че презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не се явява надлежно опровергана /от ответното
дружество, което носи доказателствената тежест в тази връзка/. Обстоятелството, че и
другият участник /водачът на посочения товарен автомобил/ е съпричинил /по смисъла на
чл. 53 от ЗЗД/ инцидента – не може да дерогира /да изключи/ отговорността /по чл. 432 от
КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ на застрахователя /предвид правилото на чл. 122, ал. 1 от
ЗЗД/, като дружеството /от друга страна/ разполага с възможността да защити правата си при
условията на чл. 127 от ЗЗД. В същата връзка: досежно релевантните /и спорни/ за казуса
предпоставки от състава на деликтната отговорност /противоправност и вина/ са изложени
конкретни /и подробни/ доводи и от първоинстанционния съдия. Настоящият съдебен състав
препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към съображенията на СГС в тази насока /както
и към мотивите на първата инстанция относно приложимото към настоящия правен спор
право и конкретни правни норми/.
Изложеното обосновава извода, че всички елементи /част от състава на
2
отговорността по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ са надлежно удостоверени в
процеса /т.е. исковете се явяват доказани по основание/.
Досежно размера на исковете:
Събраните в процеса гласни доказателства установяват /конкретно и изрично/, че:
всички ищци /в това число и В. К., който е заменен в хода на делото от наследниците си –
при условията на чл. 227 от ГПК/ са претърпели неимуществени вреди /психически
страдания/ вследствие на инцидента /заради загубата на Ц. И./. Наличието на такива вреди
следва /както в случая, така и във всяка подобна хипотеза/ да се и презумира: загубата на
близък роднина винаги поражда психическо страдание /обратен извод не може да бъде
защитен житейски/.
Съдържанието на посочения гласен доказателствен материал обосновава
присъждане на обезщетения /в полза на В. К. и Д. И. за вредите, които същите са претърпели
в лично качество - като наследници на Ц. И./ в размер на сумите по 150 000 лева – за всяка
ищца и на обезщетение в размер на сумата общо 150 000 лева /в полза на В. К., Д. И. и К. Т.
– в качеството им на наследници и универсални правоприемници на първоначалния ищец В.
К., в чиито права са встъпили/. В този смисъл е и решението на първоинстанционния съдия
/който е изложил конкретни и подробни съображения в контекста на правилото по чл. 52 от
ЗЗД; настоящият съдебен състав препраща към доводите на СГС в тази насока при
условията на чл. 272 от ГПК/.
В случая липсва основание /в такава насока са констатациите и на приетата по
делото медицинска експертиза – съобразно обясненията на вещото лице от съдебното
заседание на 28.01.20г./ за редуциране на претендираните обезщетения /в хипотезата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД/. Съгласно изричната констатация на вещото лице /в тази насока/
обезопасителният колан в случая не би изиграл защитно действие /предвид конкретния
механизъм на ПТП-е/.
Върху горните обезщетения /главници/ се следва и законна лихва - както е
присъдена от СГС /във въззивната жалба липсват конкретни доводи за незаконосъобразност
на атакуваното решение в тази му част/.
С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде – потвърдено /като
постановено в съответствие със закона, със събраният по делото доказателствен материал и
принципното правило на чл. 52 от ЗЗД/.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на процесуалния представител на
ищците /адв. И. Й./ следва да бъде присъдено /в хипотезата на чл. 38 от ЗА във връзка с чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1/ адвокатско възнаграждение /с ДДС/ в размер на сумата общо 16 308
лева.
Съдът,
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-1 състав от 17.03.22г. по г.д. № 4827/18г.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД да плати на адвокат И Й. 16 308 лева –
адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /с ДДС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4