Р Е Ш Е Н И Е
№ 605/14.4.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА
с участието на секретаря Искрена Иванова, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 296 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Фиском 33“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 03 – 011694 от 16.10.2019 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
за това, че на
02.10.2019 г. в обект – склад за орехи, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“ № 1
(на територията на Нов хлебозавод), стопанисван от „Фиском 33“ ЕООД, в качеството на работодател е
допуснал лицето Н.А.С.да престира труд в полза на „Фиском
33“ ЕООД с определено работно време от 09,00 ч. до 12,30 часа, с уговорено
дневно трудово възнаграждение в размер на 25,00 лв., с определено работно място
– склад за орехи, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“ № 1 (на територията на Нов
хлебозавод), изпълняваща трудовите функции по сортиране на орехи, без за това
да е сключен писмен трудов договор между страните по трудовото правоотношение – нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл.
61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 КТ.
Във
въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на наложената имуществена санкция. Отправено е искане за отмяна
на обжалваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност за
неговото изменение.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
своя процесуален представител адв. Т.Р.З. - И., която излага доводи за
допуснато от наказващия орган нарушение на материалния закон.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция
по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст.
юрисконсулт Б.Н., който моли за потвърждаване на наказателното постановление,
като излага съображения за неговата законосъобразност. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 02.10.2019 г. служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
измежду които и св. М.О.М. – Ж., извършили проверка на склад
за орехи, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“ № 1 (на територията на Нов
хлебозавод), стопанисван от „Фиском 33“ ЕООД.
Проверката била инициирана по повод постъпил сигнал в
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна за полагане на труд от работници без
сключени трудови договори.
Поради това, че обектът не е бил идентифициран, контролните
органи разпитали по други обекти, за да бъдат насочени към този склад. Отивайки
към него, трябвало да минат по пътека, като от ляво оставали прозорците на
склада. Служителите от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна видели поточна
линия, която работела, като от двете й страни стоели две жени, една от които
св. Н.А.С.. По поточната линия се движели орехови ядки, които се сортирали от
двете жени.
До вратата стояла жена, която казала, че само минава и
тръгнала. Контролните органи влезли в склада, отишли при жените и се
легитимирали, след което дали декларации за попълване. В склада се върнала
жената, която преди това видели на вратата, като същата пояснила, че има
договор с фирмата, за която работят и другите две жени и ще остане по време на
проверката. На последната също била предоставена за попълване декларация.
Трите служителки започнали да попълват декларациите. В
декларацията св. Н.А.С.декларирала, че работи във „Фиском
33“ ЕООД от 15.09.2019 г. с работно място склад за орехи в Нов хлебозавод, гр.
Варна, ул. Мир, няма сключен трудов или граждански договор, получава дневно
трудово възнаграждение в размер на 25 лв., като последното трудово
възнаграждение в размер на 25 лева получила на 01.10.2019 г. В декларацията св.
С. посочила, че има почивка в работния ден от 40 минути. Декларирала още, че
извършва сортиране и пакетиране на орехи.
На въззивното дружество била връчена призовка за
представяне на документи. В хода на проверката не бил представен трудов
договор, който да е сключен между въззивното дружество и св. Н.А.С..
Приемайки,
че с това свое поведение, в частност бездействие, въззивното дружество е
нарушило разпоредбите на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 КТ, на
08.10.2019 г. св. М.О.М. – Ж. съставила АУАН в присъствието на управителя,
който писмено възразил в съответната графа, че не е съгласен с констатациите в
акта.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок е постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 16.20.2019 г. директорът на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. М.О.М. – Ж.,
св. А.Е.А. (частично) и св. Н.А.С.(частично), и писмени доказателства и
доказателствени средства: АУАН, декларация от Н.А.С., протокол за извършена
проверка, заповед на управителя на „Фиском 33“ ЕООД,
идентификационна карта, призовка, заповед на главния секретар на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, договор за наем на недвижим имот от
25.09.2019 г. между „Ивона Инвест“ АД и „Фиском 33“
ЕООД, договор за услуга от 01.10.2019 г. между „Фиском
33“ ЕООД и Н.А.С., договор за услуга от 01.10.2019 г. между „Фиском 33“ ЕООД и М.С. А., справка от търговски регистър по
отношение на „Фиском 33“ ЕООД, трудов договор между „Фиском 33“ ЕООД и Н.А.С., справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх.№ 02388203013543/18.02.2020 г. от работодател „Фиском 33“ ЕООД,
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ по отношение на Н.А.С., длъжностна
характеристика за длъжността: общ работник, удостоверение за наличие или липса
на задължения по отношение на „Фиском 33“ ЕООД,
издадено от НАП ТД – офис Бургас, трудов договор от 30.12.2016 г. между „Фиском 33“ ЕООД и А.Е.А., допълнително споразумение към
трудов договор между „Фиском 33“ ЕООД и А.Е.А. №
2/30.12.2016 г., длъжностна характеристика за длъжността: бизнес консултант,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, 5 ал. от КТ с изх.№
02388163142678/30.12.2016 г. от работодател
„Фиском 33“ ЕООД.
Съдът кредитира гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. М.О.М. – Ж. като
обективни и достоверни, доколкото същите са непротиворечиви, последователни и
логични, а освен това съответстват на представената по делото декларация на Н.А.С..
От показанията на св. М. – Ж. и попълнената от св. Н.С.
декларация се установява, че към момента на извършване на проверката, а и в
дните преди датата на проверката Н.А.С.е полагала труд, като е извършвала
сортиране на орехи.
Съдът приема за достоверни
показанията на св. С. само в частта относно обстоятелството, че на процесната
дата в обекта е извършена проверка. В частта, в която посочва, че са отишли в
обекта да чистят и по своя инициатива са включили машина, за да видят как
работи, като проверяващите са дошли в момент, когато са пиели кафе, съдът
намира показанията й за недостоверни, доколкото не съответстват на показанията
на св. М. – Ж., която заявява, че установените на място жени са сортирали
орехите, които са били поставени на поточната линия. Към настоящия момент св. С.
е в трудово правоотношение с въззивното дружество, поради което се явява и
косвено заинтересована от изхода на делото и постигането на благоприятен
резултат за нейния работодател. По тези причини и в посочените части съдът
изключва от доказателствената съвкупност показанията на посочената свидетелка.
Съдът намира, че показанията
на св. А.Е.А. не следва да бъдат кредитирани в частта, в която същият посочва,
че св. С. е била извикана в обекта само за да почисти, както и в частта, в
която заявява, че в склада не е имало захранване с електричество. Показанията
на посочения свидетел противоречат на показанията на св. М.О.М. – Ж., която
непосредствено е възприела полагането на труд от св. С., както и на показанията
на св. С., която заявява, че една от машините е била включена и е работила.
Показанията на св. А. са в противоречие и с декларираното от св. С., че работи
във въззивното дружество и изпълнява трудови функции по сортиране и пакетиране
на орехи. Поради това, че св. А. е в трудово правоотношение с въззивното
дружество от 2016 г., съдът намира, че същият, както и св. С., е заинтересован
от благоприятния изход на делото, поради което и показанията му в посочените
части не следва да бъдат взети предвид при формиране на фактическите изводи на
съда.
Съдът кредитира събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства като обективни и
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив показанията на св. М.О.М. – Ж. и попълнената от св. Н.А.С.подкрепят
и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният
също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление
е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна
страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.
62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. В чл. 1, ал. 2 КТ е
регламентирано, че отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а предвид
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
От обективна страна по делото е установено, че въззивното дружество на
02.10.2019 г. в обект – склад за орехи, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“ № 1
(на територията на Нов хлебозавод), стопанисван от „Фиском
33“ ЕООД, в качеството на работодател, е допуснал лицето Н.А.С.да престира труд
в полза на „Фиском 33“ ЕООД с определено работно
време от 09,00 ч. до 12,30 часа, с уговорено дневно трудово възнаграждение в
размер на 25,00 лв., с определено работно място – склад
за орехи, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“ № 1 (на територията на Нов
хлебозавод), изпълняваща трудови функции по сортиране на орехи, без за това
да е сключен писмен трудов договор между страните по трудовото правоотношение.
Въззивното дружество е пренебрегнало задължението си по закон, поради което според съда законосъобразно е
била ангажирана неговата отговорност за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 61,
ал. 1 и чл. 1, ал. 2 КТ.
По възраженията на въззивното дружество:
Съдът намира
за неотносимо възражението на въззивното дружество, че в
момента на проверката в проверявания склад е работила само една машина,
доколкото според съда за полагането на труд по сортиране и пакетиране на орехи
дори не е необходимо да бъде монтирано цялото налично оборудване, намиращо се в
склада.
Относно възражението, че св. С. е предоставяла услуга по
договор за изработка с предмет почистване на склада, съдът намира, че същото
остана недоказано. Наличието на заповед на управителя на дружеството, с която
възлага на св. А.Е.А. и св. С.В.К. да намерят хора на граждански договори за
почистване на помещението и сортиране на продукция не променя характера на
възникналото в случая трудово правоотношение със св. С.. В конкретния случай съдът намира, че между страните не е сключен договор
за изработка, тъй като не е уговорен конкретен резултат – почистване на точно
определено количество орехи.
От събраните
по делото доказателства се установяват като налични всички елементи на
трудовото правоотношение: две страни (работодател и работник); определено място
на работа (склад за орехи, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“ № 1 (на
територията на Нов хлебозавод); определено трудово възнаграждение с постоянен
характер (25 лв.); периодичност на заплащането (дневно); продължителност на
работния ден (от 09,00 ч. до 12,30 ч.) - по арг. от
чл. 66, ал. 1 КТ.
Работодателят
„Фиском 33“ ЕООД носи отговорност по отношение
наетите от него работници, респективно за спазването на трудовото
законодателство и представеният граждански договор не променя извода на съда за
наличие на трудово правоотношение, доколкото в настоящия случай са установени
всички негови елементи, вкл. постоянен характер на възнаграждението и
определено работно време.
В допълнение
по възражението за това, че е сключен договор за изработка със срок за
изпълнение 5 работни дни, съдът намира за необходимо да отбележи, че изрично в
декларация св. С. е посочила, че работи в дружеството от 15.09.2019 г., поради
което и не би могло да се приеме, че правоотношението между страните е
възникнало въз основа на представения граждански договор.
Въззивното
дружество прави възражение, че между страните е имало уговорка орехите да бъдат
почиствани в домашни условия, като в процесния ден установените на място жени
са били в склада, за да огледат помещението, което трябвало да почистят, при
което възникнал въпроса дали биха могли да работят механизирано и същите са
поискали да изпробват машината за да направят преценка. Съдът намира, че същото
е неоснователно, тъй като по делото се събраха безспорни доказателства, че св. С.
е работила в дружеството от 15.09.2019 г., а не както се твърди, че се е явила
за първи път на 02.10.2019 г. Освен това
същата е посочила, че деня преди проверката е получила трудово възнаграждение в
размер на 25 лв.
Обстоятелството,
че в представения по делото граждански договор получаването на възнаграждението
е поставено в зависимост от предаването на не по-малко то 15 кг орехи на ден,
не променя характера на трудовото правоотношение между страните. Главната
разлика между договора за изработка и трудовия договор е наличието на
йерархична обвързаност и пряк контрол върху всяка конкретна дейност,
изпълнявана от наетото лице. В случая е налице йерархична зависимост, присъща
на трудовия договор, съответно неприсъща на договора за изработка, където
правата на възложителя се изчерпват с възлагането на определен краен резултат
на изпълнителя. Всякаква независимост на св. С. във връзка с изпълняваната от
нея дейност по пакетиране и сортиране на орехи от дружеството – работодател в
този случай е изключена – тя работи в определено работно време в склада на дружеството,
на осигурено от работодателя работно място и оборудване (машина), с материали на работодателя, извършвайки
дейност в полза единствено на въззивното дружеството. Дори предметът на т.нар.
граждански договор от 01.10.2019 г. не е постигане на еднократен и конкретно
индивидуализиран краен резултат (напр. пакетиране на точно количество орехи), а
изпълнение на установени от работодателя отделни видове повтарящи се действия –
сортиране и пакетиране, с каквито се характеризира изпълнението на задълженията
по трудовия договор. На следващо място в случая е налице и уговорено трудово
възнаграждение, определено по отделно за всяка една от изпълняваните от св. С.
трудовите дейности, които са еднотипни и повтарящи се. Действително е предвиден
срок на изпълнение на трудовите функции, но това отново не променя характера на
правоотношението като трудово, доколкото в чл. 68 от Кодекса на труда изрично е
предвидено в точно определени хипотези възможността да бъде сключен трудов
договор за определен срок. В тази връзка не без значение е и обстоятелството,
че на 18.02.2020 г. (в деня на получаване на призовката за насроченото открито
съдебно заседание по настоящото дело е сключен трудов договор със св. Н.А.С.,
за който е подадено уведомление в НАП, като във връчената отново на същата дата
на св. С. длъжностна характеристика за длъжността „общ работник“ са описани
идентични трудови функции, като тези, които е изпълнявала в дена на проверката,
а именно в раздел II, т. 2 е посочено, че същата
помага при сортирането, пакетирането, товаренето и разтоварването на орехите, а
в раздел II, т. 3 е посочено, че почиства складове, дворни площи и работни
помещения от отпадъчни материали и брака, като ги отнася на предварително
определените за това места. Променено е единствено мястото на работа. Това
обстоятелство налага извод за съществуващо трайно трудово правоотношение между
страните.
Дали в
наетото помещение впоследствие е започнала производствена дейност по планирания
от въззивното дружество начин е неотносимо. Релевантно обстоятелство в случая
е, че св. С. е полагала труд по трудово правоотношение, без между страните да
има сключен писмен договор.
Липсата на
мотиви на наказващия орган относно възраженията на въззивното дружество срещу
АУАН не накърнява правото на защита на санкционираното дружество. Това е така,
първо, защото страните по делото са длъжни да направят своите възражения срещу
законосъобразността на проведеното административнонаказателно производство и,
най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от процедурна гледна
точка означава, че той никога не връща делото за ново разглеждане от
административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество.
Обстоятелството,
че договорът за наем на склада е сключен на 25.09.2019 г., не изключва
полагането на труд в същия в период преди тази дата.
Неоснователно
се явява възражението, че е налице техническа грешка в декларацията на св. С. в
частта относно датата, на която е започнала работа, доколкото въпреки наличието
на правописни и пунктуационни грешки, същата безпроблемно и точно е
възпроизвела своето име, наименованието на работодателя, място на работа,
дейността, която извършва, размера на трудовото възнаграждение, датата, на
която последно е получила възнаграждение, която очевидно е 01.10.2019 г.,
предвид това, че св. С. поставя 0 пред месеца при изписването на всяка една от
датите.
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение. Нещо повече – спазването на трудовото законодателство е от
основно значение за гарантиране на основни човешки права при полагане на труд
от работниците, които са уязвима страна в трудовите правоотношения, поради
което и съдът намира, че не би могло да бъде прието, че е налице маловажен
случай.
По отношение на имуществената санкция:
Разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция за работодател, който наруши
разпоредбата на чл.
62, ал. 2 КТ, в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни или други
нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че
нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за
едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към
законоустановения ред в страната.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие
с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му
част, като наложената имуществена санкция в размер на 5000 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 1500 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора не следва да се
присъждат разноски на въззиваемата страна поради това, че жалбата е уважена по
направеното евентуално искане за изменение на наказателното постановление в
частта относно определения размер на наложената имуществена санкция.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 011694 от 16.10.2019 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Фиском 33“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414,
ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 5000 (пет хиляди) лева
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: