РЕШЕНИЕ
№ 1304
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330106894 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ).
Ищецът С. И. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес: град София, ул. „Банат” № 11- 13,
офис 5, чрез пълномощник адв. Т.П., е предявил против ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от **** ****** С. П. и К. К., иск за осъждане на ответника да му заплати
сумата в размер на 4 000 лева- главница, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди- болки и страдания от телесни увреждания в следствие на ПТП от
11.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на деликта до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че на 11.03.2017 г. около 03.20 часа в
************************ лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № **********, управляван от
С. М. Д., нарушил правилата за движение, като предприел завой на ляво, но в същия момент
по ул. „***“ се движел полицейски автомобил „Опел Астра“, рег. № **********, с водач
Б.К.Ц. и пасажер- ищецът, като настъпил челен удар между двата автомобила. Виновният
водач бил предприелият маневра, а при удара пострадал ищецът, на когото били причинени
телесни увреждания. По случая бил съставен констативен протокол с пострадали лица № от
11.03.2017 г., а спрямо виновния водач се образувало административно- наказателно
производство. От удара ищецът получил комоцио без загуба на съзнание, разкъсно-
контузна рана на главата, хирургически обработена и контузия на корема. В деня на
събитието бил откаран по спешност в болница, където след извършени манипулации и
1
изследвания му се предписало домашно лечение. От травмите ищецът търпял болки и
страдания, не се чувствал добре нито физически, нито емоционално. Изживеният уплах и
стрес нарушили концентрацията му, а след катастрофата изпитвал притеснения, когато бил в
автомобил. За определен период от време бил лишен от обичайния си динамичен живот, а
преживените шок и стрес щели да останат завинаги в съзнанието му. Автомобилът,
управляван от виновния водач, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника по полица № **********, с валидност за периода 28.12.2016 г.- 27.12.2017 г. По
случая се образувала щета при застрахователя, който обаче нито определил, нито пък
изплатил обезщетение. Увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователя, в която
връзка се предявявала и настоящата претенция за присъждане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 4 000 лева. Моли и за разноски. В съдебно
заседание лично чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. В допълнително
писмено становище твърди, че водачът на лекия автомобил „Фиат Пунто“ нямал вина за
ПТП- то и то било случайно събитие. Освен това, уврежданията по ищеца се дължали на
неизползването на предпазен колан. Оспорва се, че твърдението на ищеца, че телесните му
увреждания се дължали на удара, нямало и доказателства той да е претъпял конкретни
увреждания, които да са довели до болки и страдания. Оспорва се, че оздравителният процес
бил продължителен, за което липсвала документация. Твърди се, че ако се установят
душевни страдания за ищеца, те били резултат от лабилна психика и негова предходна
обремененост. Размерът на претенцията бил силно завишен и не отговарял на установената
практика в съдилищата за обезщетение за вреди. Моли за отхвърляне на иска, също
претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като
взема писмени становища.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 11.03.2017 г., издаден от
служител на ОД на МВР- Пловдив, ищецът е посочен като пострадал- с контузия на глава.
Съставен е и протокол за оглед на местопроизшествие, приложени са и снимки.
По отношение на виновния водач- С. М. Д. са издадени АУАН и НП, в което е посочено,
че след употреба на алкохол при извършване на маневра с лек автомобил „Фиат Пунто“, рег.
№ ********** „завой на ляво“, при движение през нощта без светлини е предизвикал ПТП-
челен сблъсък с полицейски автомобил „Опел Астра“, рег. № **********, нанасяйки
имуществени щети по МПС- та и телесни повреди по ищеца.
Като писмени доказателства по делото са приети документи относно здравословното
състояние на ищеца- листове за преглед на пациент и резултати от образна диагностика.
Представена е и фактура, ведно с фискален бон, за заплащане на такса в размер на 30
лева- за освидетелстване на пострадалия и за издаване на СМУ.
Представена е и молба за доброволна претенция до застрахователя.
Прието е заключение на съдебно- медицинска експертиза, по което вещото лице е
установило уврежданията на ищеца по медицинската документация (комоцио без загуба на
2
съзнание, разкъсно- контузна рана на главата и контузия на корема), които причинили болки
и страдания, намаляващи бавно във времето, силно изразени. Според експерта ищецът при
ПТП- то е получил раните си, като се е ударил в предното стъкло на автомобила и бордното
табло, защото е бил без предпазен колан. В устния си доклад пред съда посочва, че
получените рани не били в следствие на отваряне на еърбека, като нямало медицински
данни за ползван предпазен колан. Липсвала документация както за други заболявания на
лицето, така и за продължителност на конкретното лечение, като обикновено подобни
травми отшумявали за около 30 дни.
Прието е заключение и на съдебно- автотехническа експертиза, по която вещото лице е
определило механизма на ПТП, установило е скоростта на движение на автомобилите, като
е констатирал, че виновният водач е имал техническа възможност да спре, но не е реагирал
своевременно на опасността от удара. Прави се е извод за възможна причинна връзка между
ПТП- то и пияното състояние на водача. Автомобилът, в който се е возил ищецът, имал
предпазни колани, като в устния си доклад експертът допълва, че нямало връзка между
поставянето на колана и отварянето на еърбека, защото въздушната възглавница се отваряла
автоматично при удар и то с голяма сила, което можело да нанесе и сериозни травми.
Разпитан е виновният водач- св. С. М. ДЖ. (протокол от с.з. от 08.02.2022 г.). Разказва, че
предизвикал ПТП в пияно състояние, за което бил осъден. Ударът в полицейския автомобил
бил челен, засекли се на завой. Нямало движение наоколо, а само спрели автомобили. Той
бил на път с предимство, правел ляв завой, липсвала маркировка. След удара бил извикан
друг патрул и линейка. нямал спомен за пострадал пътник в другия автомобил.
Събрани са и още гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от
ищеца (протокол от с.з. от 22.03.2022 г.). Св. Б.К.Ц.- колега на ищеца, посочва, че на
въпросната дата- 11.03.2017 г. били заедно дежурен автопатрул, когато видели водач със
съмнително поведение на пътя. Тръгнали след него, но той се изгубил по малките улички и
в един момент изскочил пред тях и ги ударил челно. Двамата били с предпазни колани,
еърбека на колата ударил ищеца, който стоял на пасажерската седалка. Ищецът
първоначално дори не отворил очи, но после се съвзел. Извикали линейка, оплаквал се от
болки в главата. И двамата след инцидента си взели болнични и отпуск. В последствие
ищецът страдал от главоболие. Св. П.Х.М.- фактически съжител на ищеца, заявява, че той
работел като полицай, като на 11.03.2017 г. сутринта не се прибрал след нощна смяна.
Обадил й се по телефона, за да й съобщи, че пиян ги ударил със служебния автомобил и се
намирал в болница, с контузии по главата и лицето. Като се върнал в къщи през деня,
видимо не бил добре, имал силни болки, взел болнични за кратко. Преди това нямал
здравословни проблеми, а след катастрофата го боляла глава, вземал и болко успокоителни.
Притеснявал се и да шофира. Случаят се отразил неблагоприятно и на семейния им живот.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ, е
необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице
3
и всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне
отговорност на прекия причинител- застрахован спрямо увредения, за обезщетяване на
причинените вреди.
Според чл. 477 от КЗ и при наличие на сключен на това основание договор за задължителна
застраховка „ГО”, застрахователят е длъжен да покрие в рамките на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица неимуществени и
имуществени вреди. Видно от констативния протокол за ПТП към датата на настъпване на
ПТП- то- 11.03.2017 г., управляваният от виновния водач лек автомобил е имал сключена от
собственика му с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност” № **********,
важаща за периода 28.12.2016 г.- 27.12.2017 г. Ответникът не оспорва, че липсва подобна
застраховка, поради което в случая следва да се приеме, че е съществувало редовно
застрахователно правоотношение.
Ответникът обаче оспорва противоправното и виновно поведение на св. Д., пораждащи
деликтната му отговорност. Действително в случая няма влязла в сила присъда на
наказателен съд, която да обвързва гражданския състав по смисъла на чл. 300 от ГПК с
последиците от деянието. Налице е протокол за ПТП, който действително няма такава
обвързваща за съда сила относно механизма на произшествието, защото последното не е
било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена
удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило то.
Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина,
описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока.
Първо- изготвени са АУАН и НП на виновния водач, който не е направил възражения
относно съдържанието на АУАН, в което пък подробно е описано нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено. Нарушителят в АУАН чрез изявлението
си- подписване на акта и лисата на вписани възражения, както и в последствие с
необжалването на издаденото НП и влизането му в сила, признава неизгодни за себе си
факти, поради което документите следва да се ползват именно като доказателство за тези
обстоятелства, свързани с механизма на деянието. С това си поведение той мълчаливо е
изразил съгласие с констатациите на контролните органи и така съставеният АУАН и НП
могат да се приемат като извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти и да се
ползват в процеса. Дори нещо повече, самият водач, в качеството си на свидетел в разпита
си пред съда въобще не отрича вината си за ПТП- то, като изрично заявява, че предизвикал
ПТП в пияно състояние, за което си понесъл съответната отговорност.
Второ- от разпитания свидетел Ц.- спътник на ищеца по време на инцидента и посочен
като свидетел очевидец на катастрофата в констативния протокол на КАТ, в показанията си
пред съда също описва този механизъм на деянието, обуславящ вината на св. Д..
Трето- вещото лице по САТЕ въз основа на всички събрани по делото доказателства е
категоричен в заключението си, че причините за настъпване на ПТП се дължат на водача Д.,
който е имал техническата възможност да избегне удара, но не е реагирал своевременно при
маневрата си на опасността от насрещно движещия се полицейски автомобил и е
предизвикал катастрофата.
4
Така направеното от ответника оспорване за различен механизъм остава недоказан от
страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи
обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази
насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
Несъмнено е установена и причинната връзка между деянието и вредата, защото
настъпилите телесни увреждания на ищеца се явяват пряка и непосредствена последица от
удара с автомобила, управляван от виновния водач. Причинените телесни увреждания на
пострадалия се констатират както от приложената по делото медицинска документация, така
и от приетата в процеса експертиза, която дава заключение, че в резултат на удара
причинените на ищеца травми са довели до съответните болки и страдания.
Горните обстоятелства водят до единствения извод, че предявеният иск за неимуществени
вреди се явява доказан по основание, което пък е предпоставка за произнасяне и по неговия
размер.
В резултат на причиненото увреждане ищецът несъмнено е претърпял травма, в резултат
на която според комплексната експертиза са му били причинени увреждания по главата и
контузия на корема. Била е причинена болка със силно изразен характер, главно поради
удара в главата, като травмата е довела до болеви усещания, намаляващи бавно с времето.
Периодът на възстановяване и отшумяване на травмите обаче е относително кратък според
вещото лице- около един месец, като по делото липсва медицинска документация за по-
голяма продължителност или последвали усложнения. И двамата разпитани свидетели-
колегата, с който са един екип в службата и жената, с която живее на съпружески начала,
независимо от отношенията им с ищеца, обуславящи възможността на преценка на
показанията им на основание чл. 172 от ГПК, които ги правят заинтересовани в определена
степен от изхода на спора, следва да се кредитират досежно състоянието на пострадалия
след инцидента- болки, уплаха и напрежение. Наред с тях са били изживени стрес и
притеснения, които по принцип се следват от подобен род травми. За ищеца обаче не се
установява да е настъпила такава принудителна промяна, довела до сериозно нарушение на
установения му ритъм на живот и утвърдени ежедневни навици, продължила някакъв дълъг
период. Не се е наложило да се ангажира помощ от близките в семейството за обслужване,
не е бил в дълъг болничен, раните му не са били толкова сериозни, а стресовата реакция е
естествено и често явление от подобна травма, причинена от катастрофа. Всичко това обаче
е поставило лицето в положение на физически и психически (емоционален) дискомфорт,
който следва да бъде адекватно овъзмезден. Тук е необходимо също да се отбележи и това,
че от събраните доказателства не може да се направи извод за претърпяване на някакви
особени болки и страдания в изключително висока степен, която да налага парично
обезщетяване на претендирания иск в пълния му размер, защото не се установи, че на ищеца
са причинени толкова силни негативни психични изживявания, които да обосноват
прекалено завишаване на претенцията. Имало е кратък домашен режим на лечение, но без
болничен престой, наложил се единствено в началото за изследвания и обработване на
раните, като лечението в къщи нито е било толкова дълго и продължително като време, нито
пък е доказано да е било съпроводено с някакви особени или непредвидени усложнения при
5
лечението, извън нормалните и обичайни такива, с изключение на последващи оплаквания
от главоболие. Ищецът бързо се е възстановил и се е върнал след около една седмица на
работа, която изпълнява и в момента, без да се установява инцидентът да е оказал
неблагоприятно влияние върху изпълнението на трудовите му задължения или да му е
създавал определени неудобства в контакти с колеги и познати.
Описаните стрес и уплаха, както и неприятният спомен от инцидента, се явяват една
съвсем естествена реакция от преживяното и е напълно нормално ищецът да изпитва
подобен душевен дискомфорт от случилото се. Ноторно е, че всяко едно ПТП е от
категорията на стресовите събития, който са непланирани и неочаквани и то се явява
предпоставка за преживяване на дадена психотравма, изживяванията по която се свързали
основно със страхови очаквания. По данни на разпитаните свидетели, такива се
наблюдавали и при ищеца, свързани със страха му от шофиране и избягването му въпреки
изпълнението на служебните задължения, доколкото това е възможно при полицая, но пък
същевременно се доказа, че след изтичане на срока на болничния лист лицето се е върнало
обратно на работа и се включило нормално в ежедневния си ритъм. Така по делото не се
установява наличие на такава тежка и сериозна психологична травма, която да продължава
и към момента или пък да е нелечима и непреодолима.
Доколкото с оглед разпоредбата на чл. 226 ал. 2 от КЗ в настоящия процес застрахователят в
качеството си на ответник може да прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, то следва да се разгледа и въведеното такова в отговора. Съпричиняване от страна
на ищеца ще е налице тогава, когато поведението на увредения е станало причина или е
повлияло на действията на причинителя на вредата. В конкретния случай за т.н.
„съпричиняване“ ответникът навежда твърдения, че ищецът при движението с автомобила
си бил без предпазен колан, а, ако бил ползвал обезопасителен такъв, той нямало да
претърпи съответните телесни увреждания. От една страна, вещото лице по САТЕ приема,
че с оглед вида на получените травми ищецът не е ползвал предпазен колан, от друга-
разпитаният спътник на пострадалия пък е категоричен в обратното- че колегата му е бил с
обезопасителен колан, а от трета- експертът по САТЕ посочва, че и при поставен колан,
могат да се получат такива травми. При това положение не може да се приеме за доказано
направеното възражение за съпричиняване, предвид противоречивите данни, поради което
съдът намира, че поведението на ищеца не е допринесло за уврежданията му, за да обуслови
намаляване на обезщетението единствено на това основание.
В контекста на нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на вредите трябва да се определи
съобразно принципите за справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни
случаи, при които претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира
подробно характера им, настъпилия вредоносен резултат, продължителността на лечението
и понесените болки и страдания, а и факта, че инцидентът е настъпил по време на
изпълнение на служебните задължения на лицето като дежурен полицай, охраняващ реда.
Преценявайки тези обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, икономическия
стандарт и условия в страната и при отчитане на принципа, че обезщетението в подобни
дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване, съдът намира
6
предявеният иск за основателен, но само в размера до 2 000 лева, който се явява съобразен с
процесната фактическа обстановка и реално причинените морални вреди, като в останалата
си част до пълния предявен размер от 4 000 лева той следва да се отхвърли.
Принципно обезщетението следва да се присъди с начален момент от деня на
увреждането- датата на ПТП- то- 11.03.2017 г., доколкото случаят касае деликт и по смисъла
на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД длъжникът тук се счита в забава и без покана. Независимо, че
застрахователят не е прекият причинител на вредата, пред пострадалия той отговаря както
би отговарял делинквентът, а именно- от датата на увреждането, тъй като законната лихва
тук има компенсаторен характер и не е необходима покана за настъпване изискуемостта на
вземането.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на претенциите, на всяка от
страните се дължат разноски, но по съразмерност, съответно на уважената и на
отхвърлената част от иска. Такива се претендират, за тях са представени списъци по чл. 80
от ГПК, а по делото са налице и доказателства, че те са реално направени, като заплатените
от ищеца са: държавна такса в размер на 160 лева и депозити за вещите лица по СМЕ и
САТЕ в общ размер на 300 лева. По отношение на адвокатския хонорар на пълномощника
на страната, не се представя договор за правна защита, а единствено в списъка за разноски е
поискано присъждането на такива на основание чл. 38 ал. 2, вр. ал. 1 т. 1 от ЗА, но от една
страна липсва подобна уговорка в договора между страните, какъвто не е представен, а от
друга- цитираната хипотеза на чл. 38 ал. 1 т. 1 от ЗА предвижда безплатна адвокатска
защита на лица, които имат право на издръжка, сред която категория обаче не попада
ищецът. В петитума на исковата молба пък е записано, че се претендира адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, което обаче е различна хипотеза, свързана с
невъзможност за заплащане на хонорар поради липса на финансови средства, но пък от
гласните доказателства по делото се установи, че ищецът е работещ полицай, т.е. не е лице
без трудови доходи, поради което и това основание остава недоказано. В този смисъл
разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца не следва да се присъждат, нито пък
такова за безплатна защита се дължи на адвоката му, доколкото не са спазени изискванията
за това. Ответникът пък е заплатил депозити за вещи лица в общ размер на 150 лева, депозит
за разпит на свидетел в размер на 20 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на
720 лева с ДДС, видно от договора за правна защита. Така, изчислени по съразмерност,
разноските възлизат, както следва: на ищеца трябва да се заплати сумата от 230 лева, а на
ответника- сумата от 445 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от ****
****** С. С. П. и К. Д. К., да заплати на С. И. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес: град
София, ул. „Банат” № 11- 13, офис 5, сумата в размер на 2 000 (две хиляди) лева,
7
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания в
следствие на ПТП от 11.03.2017 г., извършено от С. М. Д., ЕГН: **********, като водач на
лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № **********, застрахован при ответника по
„Гражданска отговорност“ с полица № **********, ведно със законната лихва от деликта- от
11.03.2017 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди
за разликата над уважения размер от 2 000 лева до пълния му предявен размер от 4 000 лева.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от **** ****** С. С. П. и К. Д. К., да заплати на С. И. Б., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: град София, ул. „Банат” № 11- 13, офис 5, направените по делото
разноски в размер на 230 (двеста и тридесет) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА С. И. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес: град София, ул. „Банат” № 11-
13, офис 5, да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от **** ****** С. С. П. и К. Д. К., направените по делото разноски в размер
на 445 (четиристотин четиридесет и пет) лева, изчислени по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
8