№ 21560
гр. София, 19.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110106655 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца и процесуалния му представител и по
молба на ответника.
Ищецът и процесуалният му представител считат, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва им се присъдят
разноски за държавна такса и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за
неоснователност.
Ответникът счита, че има право на разноски за юрк. възнаграждение,
предвид че не е дал повод за завеждане на делото.
Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за
неоснователност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното:
Молбите са подадени от легитимирани лица в законоустановения срок,
като в случая списък по чл. 80 ГПК не е необходим, макар да е представен. В
хипотезата на чл. 38 ЗАдв. адвокатското възнаграждение се определя от съда,
поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК - той касае разноските,
дължими на страните, а и съдът не е обвързан от искането, ако адвокатът е
посочил конкретна сума /Определение № 744 от 04.12.2020г. по гр. д. №
2141/2020г., IV ГО на ВКС и др./. Аналогично приложение следва да намери
тази практика и спрямо юрк. възнаграждение, което също се определя от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Ето защо, молбите са допустими.
По същество на молбите на ищеца и процесуалния му представител:
Същите са неоснователни, като съдът е изложил подробни съображения
в решението защо намира, че в случая ответникът не е дал повод за завеждане
на делото, които не намира за необходимо да преповтаря. Според трайната
практика на ВКС, при издаден изп. лист длъжникът винаги има интерес да
отрече вземането с влязло в сила решение, но за разноските значение има
1
дали ответникът с поведението си е дал повод от завеждане на иска. В
настоящата хипотеза, такъв повод не може да обоснове обстоятелството, че
съдебният изпълнител не е издал нарочно постановление за прекратяване на
производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като същото се
прекратява по право - ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на
ВКС. Обстоятелството, че в справка за образувани изпълнителни дела делото
продължава да се води като висящо, не налага извод, че причина за това е
поведението на взискателя, доколкото съдебният изпълнител е ръководещ
изпълнителното производство орган и в настоящата хипотеза бездействието
да издаде нарочно постановление е негово.
По същество на молбата на ответника:
Молбата е основателна. Ответникът не е дал повод за завеждане на
делото, поради което има право на разноски. Същият е представляван от
юрисконсулт и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в минимален размер от 100лв. Ето защо,
решението следва да бъде допълнено, като на ответника се присъди юрк.
възнаграждение от 100лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото
Решение № 7205/09.05.2023г. в следния смисъл:
ОСЪЖДА Г. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да
заплати на "фирма" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, сумата от 100лв., представляваща юрк. възнаграждение за
производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2