М О
Т И В И
към присъда
по НОХД № 2592 по описа за 2016 год. на
Варненския районен съд –
ПЪРВИ наказателен състав.
По отношение на подс.С.Н.Н. от Варненска районна
прокуратура е възведено обвинение по чл.206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК: за това,
че в периода от неустановена дата през лятото на 2014г. до
07.09.2015г., в гр.Варна, противозаконно присвоил чужди движими вещи - влекач
марка „Волво" модел „FH 12 420", с рег.№ СА 7440 НВ, рама №
YV2A4B3A4WA275937, двигател № D12092577; полуремарке марка „Шмитц" модел
„SPR 24/L", рег.№ С 6662 ЕР, рама № WSMS6080000086853; влекач марка
„Волво" модел "FH 12 420", с рег.№ СА 3674 НМ, рама №
YV2A4DAA8YB269036, двигател № D12C 198307; полуремарке марка „Шмитц" модел
„SCS 24", с рег.№ С 7128 ЕР, рама № WSMS6980000476880, на обща стойност 57
000.00 лв., собственост на „М.- С." ЕООД - ***, в периода от началото на
лятото на 2014г. до 21.12.2014г. -представлявано от В.С.М., а от 22.12.2014г.
до 07.09.2015г. - представлявано от С.Д.Д., които
владеел, като обсебването е в големи размери.
В съдебно заседание представителят на ВРП не счита, че е доказано по
отношение на подс.Н., че е извършил престъпление по
чл.206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК, поради което и не поддържа обвинението.
В
съдебно заседание подсъдимият Н. дава обяснения, като не се признава за
виновен, твърди, че не е извършил престъпление. Обяснянав подробно за отношенията
си с лизингодателя и кога и как е плащал за процесните камиони и
ремаркета.
Защитника па подсъдимия пледира за
оправдателна присъда, като подробно мотивира становището си с твърдението, че
са налице обилигационни отношения за изпълнението или неизпълнението по които
съществува ред за уреждане на отношенията.
В дадената последна дума на
подсъдимия, Нишановмоли да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
ВРП е повдигнала обвинение на
описаната в обвинителния акт фактическа обстановкща както следва:
В периода от началото на месец септември 2008г. до
края на месец септември 2015г. подс.С.Н. *** и бил
единият от управителите на „ВИКИ 1997" ЕООД - гр.Варна /управители на
което дружество били подс.С.Н. и неговата съпруга
Юлиана Кирилова Нишанова, които действали заедно и поотделно/.
Основната дейност, която „ВИКИ 1997" ЕООД -
гр.Варна /единият от управителите на което дружество бил подс.С.Н./
развивало била транспорт и спедиция.
Сред дейностите, които
развивало „М.- С." ЕООД ***, била търговия с моторни превозни средства -
нови и втора употреба. През цялата 2008г. управител и представляващ „М.- С."
ЕООД - *** бил св.С.Д.Д.. От 21.08.2012г. от
21.12.2014г. „М.- С." ЕООД - *** се управлявало и представлявало от св.В.С.М..
От 22.12.2014г. „М.- С." ЕООД - *** отново се управлявало и представлявало
от св.С.Д.Д..
На 09.09.2008г. между „М.- С."
ЕООД - ***, представлявано от св.В.М. /упълномощена от св.С.Д., който към този
момент бил управител на дружеството/, като лизингодател, и
„Вики 1997" ЕООД -
гр.Варна, представлявано от единият си
управител - подс.С.Н., като лизингополучател,
бил сключен договор за лизинг №12/2008г. По силата на посочения договор за
лизинг, лизингодателят предоставял на лизингополучателя следните вещи:
влекач марка „Волво"
модел „FH 12 420", с рег.№СА7440НВ, рама №YV2A4B3A4WA275937, двигател №D 12092577;
полуремарке марка „Шмитц"
модел „SPR 24/L", рег.№С6662ЕР, рама №WSMS6080000086853.
Съгласно условията на този
договор за лизинг /сключен на 09.09.2008г./, лизингодателят предоставял за
ползване на лизингополучателя посочените две вещи /влекач марка „Волво"
модел „FN 12 420", с рег.№СА7440НВ, рама №YV2A4B3A4WA275937, двигател №D12092577; полуремарке марка
„Шмитц" модел „SPR 24/L", рег.№С6662ЕР, рама №WSMS6080000086853/ срещу възнаграждение, което лизингополучателят се
задължавал да му заплаща.
Възнаграждението, което
лизингополучателят се задължавал да заплаща на лизингодателя във връзка с
ползването на лизинговите вещи, представлявало първоначална вноска, след което
вноски, които следвало да бъдат заплащани всеки месец /всички които вноски
следвало да бъдат заплащани от лизингополучателя/.
Съгласно условията на този
договор за лизинг /сключен на 09.09.2008г., при забава на плащането на която и
да е лизингова вноска с повече от 10 /десет/ дни, договорът се развалял
автоматично, без да е необходимо изрично уведомление от страна на
лизингодателя, изпратено до лизингополучателя.
Веднага след сключването на посочения договор за
лизинг /сключен на 09.09.2008г./, вещите, които съгласно съдържанието на този
договор се предоставяли за ползване от лизингополучателя /влекач марка
„Волво" модел „FH 12 420", с
рег.№СА7440НВ, рама №YV2A4B3A4WA275937, двигател №D12092577; полуремарке марка „Шмитц" модел „SPR 24/L", рег.№С6662ЕР, рама №WSMS6080000086853/ преминали във владението на „ВИКИ 1997" ЕООД -
гр.Варна. След като преминали във владението на „ВИКИ 1997" ЕООД -
гр.Варна, посочените вещи запознали да се ползват за развиваната от това
дружество дейност /транспорт и спедиция/.
След като бил сключен този договор за лизинг /сключен
на 09.09.2008г./, подс.С.Н.
/който бил единият от управителите на
„ВИКИ 1997" ЕООД -
гр.Варна/ бил единственото лице, което взимало
решения за извършването на какви дейности ще бъдат ползвани влекачът и
полуремаркето, които били предмет на този договор за лизинг.
След като бил сключен този договор за лизинг /сключен
на 09.09.2008г./,
подс.С.Н. /който бил единият от управителите
на „ВИКИ 1997" ЕООД - гр.Варна/ бил и единственото лице, което взимало
решения кога и по какъв начин на „М.- С." ЕООД - *** да бъдат плащани
месечните лизингови вноски, които, съгласно съдържанието на договора за лизинг
се дължали от „ВИКИ 1997" ЕООД –гр.Варна във връзка с ползването на
влекача и полуремаркето.
На 12.11.2008г. между „М.- С." ЕООД - ***,
представлявано от св.В.М. /упълномощена от св.С.Д., който към този момент бил
управител на дружеството/, като лизингодател, и „Вики 1997" ЕООД -
гр.Варна, представлявано от единия си управител - подс.С.Н.,
като лизингополучател, бил сключен договор за лизинг
№15/2008г. По силата на посочения договор за лизинг, лизингодателят предоставял
на лизингополучателя следните вещи:
влекач марка „Волво"
модел "FH 12 420", с рег.№СА3674НМ, рама №YV2A4DAA8YB269036, двигател №D12C 198307;
полуремарке марка
„Шмитц" модел „SCS 24", с рег.№С7128ЕР, рама №WSMS6980000476880.
Съгласно условията и на този
договор за лизинг /сключен на 12.11.2008г./, лизингодателят предоставял за
ползване на лизингополучателя посочените две вещи /влекач марка „Волво"
модел "FH 12 420", с рег.№СА3674НМ, рама №YV2A4DAA8YB269036, двигател №D12C 198307; полуремарке марка
„Шмитц" модел „SCS 24", с рег.№С7128ЕР,
рама №>WSMS6980000476880/ срещу възнаграждение, което
лизингополучателят се задължавал да му заплаща.
Възнаграждението, което
лизингополучателят се задължавал да заплаща на лизингодателя във връзка с
ползването на лизинговите вещи, представлявало първоначална вноска, след което
вноски следвало да бъдат заплащани всеки месец /всички които вноски следвало да
бъдат заплащани от лизингополучателя/.
Съгласно условията и на този
договор за лизинг /сключен на 12.1 1.2008г./, при забава на плащането на която
и да е лизингова вноска с повече от 10 /десет/ дни, договорът се развалял
автоматично, без да е необходимо изрично уведомление от страна на
лизингодателя, изпратено до лизингополучателя.
Веднага след сключването на посочения
договор за лизинг /сключен на 12.11.2008г./, вещите, които съгласно
съдържанието натози договор се предоставяли за ползване от лизингополучателя
/влекач марка „Волво" модел "FH 12 420", с
рег.№СА3674НМ, рама №YV2A4DAA8YB269036, двигател №D12C
198307; полуремарке марка „Шмитц" модел „SCS
24", с рег.№С7128ЕР, рама №WSMS6980000476880/ преминали във владението на
„ВИКИ 1997" ЕООД – гр.Варна. След като преминали във владението на „ВИКИ
1997" ЕООД - гр.Варна, посочените вещи запознали да се ползват за развиваната
от това дружество дейност /транспорт и спедиция/.
След като бил сключен този договор за лизинг /сключен
на 12.11.2008г./, подс.С.Н. /който бил единият от
управителите на „ВИКИ 1997" ЕООД - гр.Варна/ бил единственото лице, което
взимало решения за извършването на какви дейности ще бъдат ползвани влекачът и
полуремаркето, които били предмет на този договор за лизинг.
След като бил сключен горепосоченият договор за лизинг
/сключен на 12.11.2008г./, подс.С.Н. /който бил
единият от управителите на „ВИКИ 1997" ЕООД – гр.Варна/ бил и единственото
лице, което взимало решения кога и по какъв начин на „М.- С." ЕООД *** да
бъдат плащани месечните лизингови вноски, които, съгласно съдържанието на
договора за лизинг се дължали от „ВИКИ 1997" ЕООД -гр.Варна във връзка с
ползването на влекача и полуремаркето.
Първоначалната вноска, която
„ВИКИ 1997" ЕООД - гр.Варна дължало съгласно договорът за лизинг, сключен
на 09.09.2008г., била платена на „М.- С." ЕООД - *** в предвидения за това
срок.
Първоначалната вноска, която
„ВИКИ 1997" ЕООД - гр.Варна дължало съгласно договорът за лизинг, сключен
на 12.11.2008г., също била платена на „М.- С." ЕООД - *** в предвидения за
това срок.
До края на 2008г. месечните лизингови вноски, които,
съгласно съдържанието на всеки един от горепосочените два договора за лизинг
/договорът за лизинг, сключен на 09.09.2008г. и договорът за лизинг, сключен на
12.11.2008г./ следвало да бъдат заплащани от лизингополучателя на
лизингодателя, се заплащали
от „ВИКИ 1997" ЕООД - гр.Варна на „М.- С." ЕООД - *** в
сроковете, които били предвидени в договорите за лизинг.
От началото на 2009г. обаче,
от страна на „ВИКИ 1997" ЕООД -гр.Варна последвало системно неизпълнение
на заплащането месечните лизингови вноски по всеки един от горепосочените два
договора за лизинг /договорът за лизинг, сключен на 09.09.2008г. и договорът за
лизинг, сключен на 12.11.2008г./. Причината за това били финансовите
затруднения, които имало „ВИКИ 1997" ЕООД - гр.Варна.
Във връзка със системното неизпълнение на заплащането
месечните лизингови вноски по всеки един от горепосочените два договора за
лизинг, в периода от началото на 2009г. до началото на лятото на 2014г. били
проведени множество разговори между подс.С.Н. /в
качеството му на единия от управителите на „ВИКИ 1997" ЕООД - гр.Варна,
което било лизингополучател по въпросните два договора за лизинг/, от една
страна, и св.С.Д. и св.В.М., /в качеството им на служители на „М.- С."
ЕООД - ***, което било лизингодател по въпросните два
договора за лизинг/, от друга.
Както беше посочено по - горе, през различни периоди
от време управител и представляващ „М.- С." ЕООД - *** бил или св.С.Д. или
св.В.М.. От началото на 2009г. /откогато започнало воденето с подс.С.Н. на разговори във връзка с неплащането на
месечните вноски, дължими по всеки един от въпросните два договора за лизинг/
до края на месец септември 2015г. св.С.Д. и св.В.М. винаги били служители на „М.-
С."ЕООД - ***, предвид което, дори по време на някой от посочените
разговори някой от двама да не бил управител и представляващ „М.- С." ЕООД
- ***, той участвал в разговора в качеството си на служител на лизингодателя,
който бил натоварен със задължения да се занимава със събирането на суми,
дължими във връзка неизплатени месечни лизингови вноски.
По време на всеки един от тези
разговори било търсено решение на въпроса по какъв начин могат да бъдат
изплатени месечните вноски, които се дължали от „ВИКИ 1997" ЕООД -
гр.Варна във връзка с всеки един от въпросните два договора за лизинг и съотв. -
по какъв начин влекачите и полуремаркетата, които били предмет на въпросните
два договора за лизинг, да продължават да се ползват в развиваната от „ВИКИ
1997" ЕООД - гр.Варна дейност. Така и не се стигнало обаче до изплащане на
задълженията, които „ВИКИ 1997" ЕООД - гр.Варна имало по отношение на „М.-
С." ЕООД - *** във връзка с месечните вноски, дължими по въпросните два
договора за лизинг.
Предвид горното, на
неустановена дата през лятото на 2014г. св.С.Д. /в този момент - в качеството
си на служител на „М.- С." ЕООД - ***, който бил натоварен със задължения
да се занимава със събирането на суми, дължими във връзка с неплатени месечни
лизингови вноски/ дошъл в гр.Варна и се срещнал с подс.С.Н..
При тази среща между св.С.Д. и подс.С.Н. бил проведен
разговор, по време на който св.С.Д. казал на обвиняемия, че или всички суми,
дължими от „ВИКИ 1997" ЕООД - гр.Варна във връзка с неплатените месечни
лизингови вноски по въпросните два договора за лизинг, следва незабавно да
бъдат изплатени, или в противен случай - двата влекача и двете полуремаркета,
които били предмет на въпросните два договора за лизинг, в срок от една седмица
следва да бъдат върнати на „М.- С." ЕООД ***.
В момента, в който била
проведена горепосочената среща между него и св.С.Д. /на неустановена дата през
лятото на 2014г./ обв.С.Н. бил наясно, че „ВИКИ
1997" ЕООД - гр.Варна не разполага с финансови средства, с които на „М.- С."
ЕООД - *** да бъдат изплатени всички суми, дължими във връзка с неплатените
месечни лизингови вноски по въпросните два договора за лизинг. В този момент подс.С.Н. бил наясно и, че няма откъде да намери пари, с
които на „М.- С." ЕООД - *** да бъдат изплатени сумите, дължими от „ВИКИ
1997" ЕООД - гр.Варна. В този момент подс.С.Н.
бил насяно и с обстоятелството, че предвид съдържанието на всеки един от
въпросните два договора за лизинг /съгласно
което съдържание, при забава на плащането
на която и да е лизингова вноска с повече от 10 дни, договорът се развалял автоматично,
без да е необходимо изрично уведомление от страна на лизингодателя изпратено до
лизингополучателя/, дори
и само една от дължимите месечни лизингови вноски по някой въпросните два
договора за лизинг да е не била платена, „ВИКИ 1997" ЕООД - гр.Варна е
следвало да върне на „М.- С." ЕООД - *** вещите, които са били предмет на
този договор.
На датата, на която между подс.С.Н. и св.С.Д. бил проведен горепосоченият разговор
/на неустановена дата през лятото на 2014г./ двата влекача и двете
полуремаркета, които били предмет на въпросните два договора за лизинг, се
намирали в гр.Варна и били във владението на подс.С.Н..
На датата, на която между него и св.С.Д. бил проведен
горепосоченият разговор /на неустановена дата през лятото на 2014г./, подс.С.Н. решил да присвои вещите - предмет на въпросните
два договора за лизинг /влекач марка „Волво" модел „FH 12
420", с рег.№СА7440НВ, рама
№YV2A4B3A4WA275937, двигател №D 12092577; полуремарке марка
„Шмитц" модел „SPR 24/L", рег.№С6662ЕР, рама №WSMS6080000086853; влекач марка „Волво" модел "FH 12 420", с рег.№СА3674НМ, рама №YV2A4DAA8YB269036, двигател №D12C 198307; полуремарке марка
„Шмитц" модел „SCS 24", с рег.№С7128ЕР,
рама №WSMS6980000476880/. Подс.С.Н.
решил да присвои посочените вещи по следния начин - като третира вещите като
свои и не предава владението върху тях на собственика им /„М.- С." ЕООД - ***/,
нито пък съобщава на представител на собственика им /„М.- С." ЕООД - ***/
къде се намират тези вещи и за какво се ползват.
Предвид това, въпреки, че сумите, които „ВИКИ
1997" ЕООД - гр. Варна дължало на М.- С." ЕООД - *** във връзка с
неплатените месечни лизингови вноски по въпросните два договора за лизинг, не
били изплатени, подс.С.Н. не предал на представител
на М.- С." ЕООД *** владението върху двата влекача и двете полуремаркета,
които били предмет на двата договора за лизинг, нито пък уведомил представител
на „М.- С." ЕООД - *** къде се намират тези два влекача и две
полуремаркета.
През целия период от време от
неустановена дата през лятото на 2014г. /когато между подс.С.Н.
и св.С.Д. бил проведен горепосоченият разговор/ до 07.09.2015г. двата влекача и
двете полуремаркета, които били предмет на въпросните два договора за лизинг,
продължавали се намират в гр.Варна. През посочения период от време /от
неустановена дата през лятото на 2014г. до 07.09.2015г./ двата влекача и двете
полуремаркета се управлявали от св.М.П.М. и М.Д.С., които били бивши служители
на „ВИКИ 1997" ЕООД - гр.Варна и се познавали с подс.С.Н..
Св.М.М. и М.С. управлявали въпросните два влекача и
две полуремаркета, тъй като за това имало договорка между тях и подс.С.Н.. С.Н. бил единственото лице, което определяло
какви курсове да извършват св.М.М. и М.С. с влекачите
и полуремаркетата. Подс.С.Н. бил и лицето, което
определяло къде да стоят паркирани двата влекача и двете полуремаркета когато с
тях не се извършват курсове, а именно - на паркинг, намиращ се в
м-ст."Дядо Т. ***. Посоченият паркинг бил собственост „Диммар Транс"
ООД - гр.Варна, управител на което дружество бил св.Д.В.А., който бил приятел
на подс.С.Н..
В горепосочения период от време /от неустановена дата
през лятото на 2014г. до 07.09.2015г./, в гр.Варна, подс.С.Н.
извършвал описаните по - горе действия /определял кой да управлява въпросните
два влекача и две полуремаркета, какви курсовете да се извършват с тях и къде
да стоят паркирани/, тъй като третирал двата влекача и двете полуремаркета като
свои. Докато в посочения период от време извършвал тези действия, подс.С.Н. бил напълно наясно, че не трябва да прави това, а
е длъжен да върне двата влекача и двете полуремаркета във владението на техния
собственик „М.- С." ЕООД - ***. Докато в посочения период от време
извършвал тези действия, подс.С.Н. бил напълно наясно
и, че, вследствие на така извършваните от него действия, собственикът на двата
влекача и двете полуремаркета /„М.- С." ЕООД - ***/
е лишен от възможността да нормално и безпрепятствено да упражнява правото си
на собственост върху тях.
В хода на
досъдебното производство е извършена съдебно-оценителна експертиза, от
заключението на която се установява, че в периода, през който е извършено
гореописаното деяние /от неустановена дата през лятото на 2014г. до
07.09.2015г./ двата влекача и двете полуремаркета, които подс. С.Н. обсебил
/влекач марка „Волво" модел „FH 12 420", с
рег.№СА7440НВ, рама №YV2A4B3A4WA275937, двигател №D
12092577; полуремарке марка „Шмитц" модел „SPR 24/L", рег.№С6662ЕР, рама №WSMS6080000086853; влекач марка „Волво" модел "FH 12 420", с рег.№СА3674НМ, рама №YV2A4DAA8YB269036, двигател №D12C 198307; полуремарке марка
„Шмитц" модел „SCS 24", с рег.№С7128ЕР,
рама №WSMS6980000476880/ са били на обща стойност 57
000.00 лв.
През цялата 2014г. минималната работна заплата в
Република България била 340.00 лв. От 01.01.2015г. до 30.06.2015г. минималната
работна заплата в Република България е била 360.00 лв. От 01.07.2015г.
до 31.12.2015г. минималната работна заплата в
Република България е била 380.00 лв. Сумата от 57 000.00 лв., на която сума е
възлизала стойността на двата влекача и двете полуремаркета,
които обв.С.Н. обсебил в периода от неустановена дата
през лятото на 2014г. до 07.09.2015г. е надвишавала повече от седемдесет пъти
размерът на минималната работна заплата за страната към този период.
За съдът е ясно, че в Обвинителния
акт подробно и точно е описана хронологията на сключването на лизингови
договори от подс.Н. с „М.С.“ ЕООД, в качеството му на
един от управителите на търговското дружество „Вики 1997“ ЕООД – Варна. Това не
се оспорва от страните по делото. Не се спори и прекъсването на плащането на
лизинговите вноски от страна на „Вики 1997“ЕООД към „М.– С.“ ЕООД – ***.
По делото и безспорно установено, че
процесните вещи – камиони и към момента на разглеждане на наказателното
производство се намират във владението на С.Н., но същите не се използват по
предназначението си, доколкото са собственист на „М.С.“
ЕООД и собственика не е заплащал дължимите данъци за тях. Това от своя страна
прави невъзможно преминаването на ГТП за процесните МПС и прави същите не
използваеми.
За съдът е безспорно установено, че в
Обвинителния акт на РП Варна не се съдържат данни за извършено престъпление от
общ характер от страна на Н., а се описват облигационни отношения между две
търговски дружества. Прави чест на представителя на РП Варна за принципната и
достойна позиция, която застъпи в хода по същество на делото и не поддържа така
повдигнатото обвинение с внесения за разглеждане Обвинителен акт и делото.
Предвид факта, че представителя на РП Варна
не поддържа повдигнатото обвинение, съдът намира, че не е нужно по-подробно да
се спира на фактическата обстановка и е достатъчно да подчертае, че се
солидаризира със становището на защитника на подс.Н. ***.
След преценка на всички доказателства
по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че подсъдимият Н. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 206 ал.3 пр.1 вр.ал.1 от НК: за това, че в периода от неустановена дата през лятото на 2014г. до
07.09.2015г., в гр.Варна, противозаконно присвоил чужди движими вещи - влекач
марка „Волво" модел „FH 12 420", с рег.№ СА 7440 НВ, рама №
YV2A4B3A4WA275937, двигател № D12092577; полуремарке марка „Шмитц" модел
„SPR 24/L", рег.№ С 6662 ЕР, рама № WSMS6080000086853; влекач марка
„Волво" модел "FH 12 420", с рег.№ СА 3674 НМ, рама №
YV2A4DAA8YB269036, двигател № D12C 198307; полуремарке марка „Шмитц" модел
„SCS 24", с рег.№ С 7128 ЕР, рама № WSMS6980000476880, на обща стойност 57
000.00 лв., собственост на „М.- С." ЕООД - ***, в периода от началото на
лятото на 2014г. до 21.12.2014г. -представлявано от В.С.М., а от 22.12.2014г.
до 07.09.2015г. - представлявано от С.Д.Д., които
владеел, като обсебването е в големи размери.
Липсва изпълнително деяние от страна на С.Н.
и това не се спори от страните.
Няма накърнени обществени отношения,
от страна на С.Н. като физическо лице и по конкретно на тези, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и на
имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
Съдът, след като съобрази изложеното
и на осн. чл.304 от НПК оправда подс.С.Н. по
повдигнатото му обвинение, като намери същото за несъставомерно от обективна и
субективна страна.
По гореизложените съображения , съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: