Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………/09.08.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1390 по описа за 2008 г, за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предявени е иск с правно основание
чл. 86 от ЗЗД.
С исковата молба ищецът С.Т.В. твърди, че на 27.03.2003 г. при пътуване с
градски транспорт – автобус по линията № 102, и след настъпване на ПТП
съпругата му Е.В.получила гръдна травма. В последствие се развила белодробна
тромбоемболия, в резултат на която на 12.04.2003г. пострадалата е починала.
Автобусът, чийто водач виновно причинил катастрофата бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. На основание чл.
407 от ТЗ /отм./ ищецът завел срещу застрахователя иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000,00
лева. Задължението на ответника станало изискуемо на 10.12.2005 г. – петнадесет
дни след сезирането му. От този момент до 19.03.2008г., когато е предявен
настоящи иск, върху главницата от 120 000,00 лева се натрупва законна
лихва в размер на 39 204,00 лева, което не е погасено от застрахователя.
По изложените съображения се иска осъждането на ответника да плати сумата от
39204,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото до
окончателното й изплащане и разноските.
Ответникът ЗАД „Б.В.“ АД оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
вземането за лихва не се дължи съгласно изричната разпоредба на чл. 18, т. 6 от
Наредбата за задължителното застраховане.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже валидното пораждане на
главния дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника, при
установяване на фактите поставени в тежест на ищеца, е да докаже способ за
погасяване на задължението си да плати застрахователно обезщетение.
С Решение № 2012/04.11.2014 г. по
в.гр.д.№ 244/2014 г. на Софийски апелативен съд, отменя частично Решение №
2943/19.06.2009г, постановено по гр.д. № 3530/2006 г. по описа на СГС, I-11 състав, и осъжда ЗАД „Б.В.“ АД да заплати на С.Т.В. на основание чл.
407, ал.1 (отм.) от ТЗ сумата от 15 000,00 лева – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Е.П.В., настъпила
на 12.04.2003г по причина на ПТП от 27.03.2003г, в град София, на спирката на
„Семинарията“. Решението е влязло в сила на 19.12.2016г. Последното се ползва
със сила на пресъдено нещо и задължава настоящия състав да приеме за установено
съществуването на главницата в размер на 15 000,00 лева.
От писмо на ЗАД „Б.В.“ АД изх.№ 01776/22.03.2006г изпратено до ищеца се
установява, че при ответното застрахователно дружество е образувана щета №
471303030600123. По молбата на ищеца вх.№8375/21.11.2005г за изплащане на
застрахователно обезщетение във връзка със смъртта на съпругата му, ответното
дружество предлага сключване на споразумение за изплащането му.
Следователно по делото се установи съществуването на застрахователния
договор, настъпването на застрахователното събитие, което е покрит риск по
застраховката и че застрахователят е поканен от пострадалия да изплати
застрахователно обезщетение. Така съгласно чл. 405 (отм.) от ТЗ застрахователят
дължи изплащане на застрахователно обезщетение, в това число и на законна лихва
от дата на настъпване на застрахователното събитие до окончателното плащане.
Извод в различна насока не следва от разпоредбата на чл. 18, т.6 от Наредбата
за задължителното застраховане (отменена, но в сила, към настъпване на
събитието). Последната противоречи на разпоредбата на чл. 405 (отм.) от ТЗ,
който нормативен акт е от по-горна степен, поради което тя не може да бъде
приложена в отношенията между застрахователя и пострадалото лице.
За забавата в периода от 10.12.2005г. (когато изтича петнадесет дневния срок
за доброволно изпълнение) до 06.04.2008г. (дата на плащане на обезщетението),
върху установения размер на главницата от 15 000,00 лева се натрупва
законна лихва в размер на 16 450.14 лева, изчислена с помощта на електронния калкулатор на Calculator.bg. Доказателства за установяване на способ за погасяване на задължението не
с сочени, респ. събрани, поради което и съдът не може да приеме, че такъв е
осъществен.
Следователно искът е доказан по основание до размера на сумата от
16 450,14 лева, която следва да се присъди ведно със законната лихва от
19.03.2008г до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от
16 450,14 лева до пълния предявен размер от 39 204,00 лева, искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право разноски за адвокатско възнаграждение. По двата договора
за правна защита и съдействие от 08.03.2017г и 05.04.2017г от уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 1700,00 лева, но са платени общо 700,00
лева. По аргумент от ТР №06/2012г на ОСГТК на ВКС, на ищецът може да претендира
като разноска само действително направения разход или сумата от 700,00 лева, от
която съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи 293,72 лева
((16450,14/39204)х700=293,72)
Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото от
юрк. П. процесуално представителство в размер съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ в размер на 300,00 лева, от които съразмерно
на отхвърлената част от исковете ищците му дължат сумата от 174,12 лева.
(((39204-16450,14)/39204)х300=174,12).
След съдебна компенсация на разноските ответникът дължи на ищците разноски
в размер на 119,60 лева (293,72-174,12=119,60).
Ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на СГС на ДТ в
размер на 658,01 лева ((16450,14/39204)х(39204х0,04)=658,01).
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********и адрес: град С.,
пл. „********да заплати на С.Т.В. с
ЕГН **********, с адрес: ***, офис 132, както
следва: на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 16 450,14 лева – обезщетение
за забава плащането на застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от смъртта съпругата му Е.П.В., настъпила на 12.04.2003г по причина
на ПТП от 27.03.2003г, в град С., на спирката на „Семинарията, за периода от
10.12.2005г до 06.04.2015г, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 19.03.2008г. до окончателното ѝ изплащане, а
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 119,60 лева – разноски по делото
съразмерно на уважената част от иска и по компенсация, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата
от 16450,14 лева до сумата от 39 204,00 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
658,01 лева – държавна такса за производството съразмерно на уважената част
от иска.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: