Р Е Ш Е
Н И Е
№ 396
град Велико Търново, 15.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря в.г. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело №
163/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) вр. чл. 211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба, подадена от К.М.П., с адрес ***
против Заповед № 366з-507/15.02.2018 г., издадена от директора на Областна
дирекция на МВР – Велико Търново, с която на основание чл. 197, ал. 3, т. 1,
чл. 204, т. 3, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във връзка с т. 15, т. 19, т. 20,
т. 24, т. 45 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на
заповедта. Жалбоподателят твърди,
че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие
с целта на закона. Според него не е разкрита обективната истина, а
дисциплинарно-разследващият орган е извършил предубедено дисциплинарното
производство. Оспорва констатацията, че се е самоотлъчил за времето от 01.00 ч.
до 04.00 ч. на 20.07.2017 г., като твърди, че през тази нощ се е отделил само
за около 20 минути, когато отишъл пеша до районното управление. По отношение на
второто вменено нарушение излага доводи, че същата нощ не е предоставял
ключовете на товарния автомобил на Г.К., нито го е водил до него, а е дал
ключовете от своя лек автомобил, обявен за продажба, без да има впечатления, че
същият ще бъде пробван. Нямало и доказателства, че към 20.07.2017 г. К.бил
включен в списъка на криминалния контингент на РУ-Свищов по линия на
правонарушения, свързани с управление на МПС без правоспособност. Счита за
недоказано и третото нарушение, тъй като не е искал от К.услуга и не е знаел,
че ще бъдат товарени и транспортирани облицовъчни камъни. Поддържа, че и
четвъртото нарушение не отговаря на истината, тъй като от бюлетина не се е
информирал за извършена кражба на облицовъчни камъни, такава не е конкретно
описана в заповедта с време, място и начин на действие, а също така не е знаел,
че с осигурения от него товарен автомобил лицето Св.Н. ще взима и транспортира
облицовъчни камъни. Счита, че оспорваната заповед е незаконосъобразна поради неспазване
на изискването на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като образуваното дисциплинарно
производство на 23.10.2017 г. неоснователно било удължавано няколко пъти до
31.01.2018 г. Освен това, в нарушение на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР не било взето
предвид обстоятелството, че извършителят на деянието е Св.Н., както и че
жалбоподателят не е участвал при товаренето и превозването на камъните. По изложените съображения, доразвити в писмена защита от процесуалния му
представител, иска от съда да отмени обжалваната заповед, като му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата – директорът на ОД на МВР – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна
по съображения, развити в представена писмена защита.
Излага доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, след изясняване на
фактическата обстановка и при спазване на материално и процесуалноправните
изисквания. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
С оспорената Заповед № 366з-507/15.02.2018 г.
на директора на Областна дирекция на МВР – Велико Търново, на К.М.П. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
на длъжността младши инспектор – младши автоконтрольор
I степен в група „Охранителна полиция“, РУ-Свищов при ОД на МВР –
Велико Търново, считано от датата на връчване на заповедта, за това, че в това
си качество е извършил четири нарушения.
Първото от тях се изразява
в това, че за времето от около 01.00 ч. до 04.00 ч. на 20.07.2017 г. мл.
инспектор К.П., който е бил определен за старши на наряда, самоволно и без да
уведоми оперативния дежурен е напуснал състава на наряда, като през този период
лицето не е изпълнявало служебните си задължения. Прието е, че с това деяние П.
е нарушил чл. 54, т. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение и задължението си по т. 65 от Етичния кодекс, като това представлява
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР следва да се
наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.
Второто нарушение се
изразява в това, че на посочените в т. 1 дата и час в гр. Свищов, на паркинг до
„Винпром Свищов“ АД, жалбоподателят е предоставил товарен автомобил „Фолксваген
Крафтър“ с рег. № ***** и ключовете от него на
неправоспособния Г.К.К., като последният е управлявал
превозното средство, с което П. е нарушил т. 15, т. 19, т. 20 и т. 24 от
Етичния кодекс, като това представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.
Третото констатирано от
наказващия орган нарушение се изразява в това, че на посочените дата и час в
гр. Свищов, по молба на жалбоподателя Г.К. е участвал в товаренето и
транспортирането на облицовъчни камъни с убеждението, че върши лична услуга на
полицейския служител, с което П. се е поставил в зависимост и у К.е създадено
очакване, че при бъдещо негово противоправно
поведение ще му бъде направен компромис заради извършената лична услуга на
полицейския служител. Прието е, че с това деяние П. е нарушил т. 45 и т. 19 от
Етичния кодекс като това представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.
Последното описано в
заповедта нарушение е, че на 27.07.2017 г. в РУ – Свищов, след като е бил
запознат с бюлетин № 208 и е узнал за заявената кражба на облицовъчни камъни, П.
не е съобщил, че разполага с информация, свързана с извършеното престъпление, с
което е нарушил т. 83 от Етичния кодекс, като това представлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.
Прието е, че второто,
третото и четвъртото деяние са несъвместими с етичните правила за поведение на
служителите в МВР, които уронват престижа на службата, като с тях жалбоподателя
е извършил тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.
1, т. 13 от ЗМВР, поради което следва да му се наложи дисциплинарно наказание
„уволнение“. Като е приел, че са налице две едновременно установени нарушения
на служебната дисциплина, съставомерни по чл. 200,
ал.1, т.11 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за които е предвидено
налагане на дисциплинарни наказания "порицание" и
"уволнение", на основание чл. 197, ал.3, т.1 от ЗМВР наказващият
орган е наложил на жалбоподателя по-тежкото от тях – "уволнение" и на
основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратил служебното му
правоотношение.
Между страните по делото
не се спори, че К.М.П. е бил държавен служител от МВР и същият до 16.02.2018 г. е
заемал длъжността младши автоконтрольор I
степен в „Пътен контрол“ в група „Охранителна полиция“, РУ-Свищов при ОД на МВР
– Велико Търново. Във връзка с извършени оперативно-издирвателни
мероприятия по ДП ЗМ№ 347/2017 г. по описа на РУ-Свищов по образуван сигнал за
кражба на облицовъчни камъни са установени предварителни данни за съпричастност
на жалбоподателя към разследваното деяние.
Със Заповед №
366з-2905/23.10.2017 г. на директора на ОД на МВР – В. Търново е образувано
дисциплинарно производство срещу К.П., като със заповедта същият е отстранен
временно от длъжност, а също така е определен и дисциплинарно разследващ орган,
който да проведе дисциплинарното производство. Заповедта е съобщена на
жалбоподателя на 01.11.2017 г. Със Заповед № 366з-3091/10.11.2017 г. на
директора на ОД на МВР – В. Търново, съобщена на П. на 14.11.2017 г. е променен
състава на назначената комисия във връзка с постъпил самоотвод
на един от членовете. Със Заповеди №№ 366з-3234/29.11.2017 г. и №
366з-161/17.01.2018 г., надлежно съобщени на жалбоподателя, е удължен срока на
дисциплинарното производство съответно до 15.01.2018 г. и 31.01.2018 г. В хода
на дисциплинарното производство са събрани обяснения от разследваното лице,
както и други доказателства, в т.ч. събраните в хода на наказателното
производство. Дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка №
366р-1253/17.01.2018 г., връчена на жалбоподателя на 23.01.2018 г. Във връзка с
изготвената справка П. е направил писмено възражение на 24.01.2018 г. До
жалбоподателя е отправена покана за даване на писмени обяснения от 19.01.2018
г., като такива са депозирани от П. на 07.02.2018 г.
Дисциплинарното
производство е завършило с постановяване на оспорената Заповед №
366з-507/15.02.2018 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР –
Велико Търново, с която на К.М.П. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното му, считано от датата на връчване на
заповедта – в случая на 16.02.2018 г.
Недоволен от заповедта, П.
я е оспорил пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез
ответника на 28.02.2018 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка, както и допълнителни писмени доказателства. Изслушани
са показанията на свидетелите Хр.Г.Ат., И. И. Ап., Н.Д.Д.,
И.А.И. и А.П.П., които ще бъдат обсъдени по-долу в
настоящото решение.
Съдът намира, че жалбата е
допустима като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е издадена от
компетентния съгласно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР орган и при спазване изискванията
за форма. В съответствие с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в заповедта са
посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
При постановяване на обжалвания акт не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 207 от ЗМВР
процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по
чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ
орган. Последният провежда производство, в което изяснява фактите и събира
доказателства за установяване на нарушенията съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР.
Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно
наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Със заповедта за образуване
на дисциплинарно производство П. е запознат, като по този начин му е осигурена
възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР, като служителят е бил поканен да даде обяснения след запознаване
с обобщената справка и становището на разследващата комисия. От съдържанието на
оспорената заповед, че директорът на ОД на МВР – Велико Търново изрично се е
позовал на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство и
изготвените становище и обобщена справка на дисциплинарно разследващия орган.
Неоснователнно е възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, според която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Доводите в жалбата не са съобразени с разпоредбите на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, уреждащи кога дисциплинарното нарушение е открито и установено, и с факта, че материалите от дисциплинарното производство са постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ орган на 01.02.2018 г., а обжалваната заповед е издадена на 15.02.2018 г. Неоснователно е и възражението, че проверката е провеждана тенденциозно. От събраните доказателства е видно, че дисциплинарно разследващият орган не се е задоволил единствено с приобщаването на материалите, събрани по досъдебното производство, а е изискал, и то нееднократно, допълнителни обяснения от всички имащи отношение към случая лица, в т.ч. и от посочения от жалбоподателя свидетел И.А.И., както и е извършил проверка на твърденията на жалбоподателя. В обобщената справка на разследващата комисия са изложени подробни съображения кои твърдения на съответните лица се приемат за достоверни и защо. Доколко преценката на събраните доказателства е правилна и обоснована, е въпрос по съществото на спора и не касае процесуалната законосъобразност на обжалваната заповед, а обстоятелството, че становището на жалбоподателя относно събитията през въпросната нощ не е възприето, само по себе си не води до извод за пристрастност или необективност при налагане на наказанието. Следователно процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ЗМВР, като не са налице процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност в цялост, а правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено по никакъв начин.
Относно приложението на
материалния закон:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът намира за установено следното:
От обясненията на Св.Р.Н. в
досъдебното производство /л. 106, папка 2 от адм.
преписка/ се установява, че същият след посещение в сервиз „Ексел“
гр. Свищов по повод поправка на автомобила му е забелязал палети с камъни за
облицоване, които решил да вземе за ремонт на къщата си. Н. познавал
жалбоподателя П., с когото били приятели и го помолил да му намери превоз,
както и още един човек, който да товари с него камъните, като обяснил на П.
къде се намират камъните. Безспорно е, че през нощта на 19 срещу 20.07.2017 г. К.М.П.
е бил наряд в състава на смесен автопатрул заедно с Н.Д.Д. – мл. инспектор, с определен патрулен автомобил с рег.
номер ВТ 7245 ВС, като за старши на наряда е бил определен жалбоподателят. От
показанията на И.С.Р.и С.Д.Д., дадени в досъдебното
производство /л. 39-42, папка 2 от преписката/ става ясно, че първоначално
жалбоподателят се е обадил на Д., като го е помолил да му услужи с товарен
автомобил за някакъв транспорт. Разбрали са се П. да вземе камиона от шофьора И.Р..
От показанията на последния, както и от показанията на Н.Д. дадени пред съдия в
досъдебното производство /л. 37-38, папка 2 от преписката/, както и по
настоящото дело се установява, че около 20,00 ч. /след започване на наряда/ Д.
и П. са отишли с патрулната кола на паркинга зад ресторант Свобода в гр. Свищов,
където Р. е предал ключовете за товарен автомобил „Фолскваген
Крафтер“, бял на цвят, на К.П., като са се разбрали
да върне автомобила на същото място и да остави ключа в каросерията. След това
патрулът е продължил по обичайния си маршрут, като около 23,00 – 23,30 ч. П.
казал на колегата си да отидат пак на паркинга, защото трябва да закара
посочения автомобил на паркинга на Винпром-а. Отишли са, П. се е качил на
товарния автомобил и е тръгнал напред, а Д. е бил след него с патрулната кола,
като са закарали автомобила на паркинга на „Винпром Свищов“ - тези факти не се
оспорват от жалбоподателя. През същата тази вечер, според посочените обяснения
на Св.Н., П. му се е обадил за да му каже, че е намерил човек за товареното на
камъните и камион за превоза, който ще остави на паркинга пред
„Винпром-Свищов“. Същевременно жалбоподателят се е обадил на Г.К.К.от с.Овча могила да дойде до паркинга на „Винпром
Свищов“, за да товари камъните /предварителна уговорка за което лицата са имали
известно време преди това/, видно от показанията на К.от досъдебното
производство, дадени пред съдия /л. 34-35, папка 2 от преписката/. След като
оставили камиона на въпросния паркинг, П. и Н.Д. продължили патрулната дейност,
като по-късно, след полунощ същите отишли да пият кафе в кафе-бар „Джубокс“, където след известно време П. заявил, че има
някаква работа и напуснал заведението по посока на районното управление за да
си вземе личния автомобил – това се установява от показанията на св. Д. и И.А.И.
/барман към този момент в заведението/ в дисциплинарното, досъдебното и
настоящото производство. Пред районното управление жалбоподателят провел
разговор със свидетеля А.П.П., според който тогава
жалбоподателят разговарял с някакви хора.
След това жалбоподателят с личния си
автомобил отишъл до паркинга на „Винпром Свищов“. Там около 02,00 ч. на
20.07.2017 г. мл. инспектор Ст. С. и мл. инспектор Д.М.са видели паркиран
личния автомобил на П., като в него е имало човек, който те не разпознали. В
момента, в който се разминавали мъжът им е вдигнал ръка за поздрав, а те му
отвърнали /обясненията им на л. 38 и л. 39, папка 1 от адм.
преписка/. След това, според показанията на Г.К. и проведения следствен
експеримент в досъдебното производство, същият се е срещнал на въпросния
паркинг с П. и с трето, непознато за К.лице /за което се установява, че е Св.Н.,
съгласно показанията на последния/. На паркинга се е намирал товарният
автомобил. Жалбоподателят казал, че трябва да отидат да натоварят камъните,
след което К.се е качил на камиона и е потеглил, като непознатият се е качил до
него, а П. е карал пред тях с личния си автомобил и ги е отвел до мястото, на
което са се намирали камъните. Там Г.К. и Св.Н. започнали да товарят камъните в
камиона, а П. си е тръгнал, след като е стоял 2-3 минути.
След като натоварили камъните, К.и Н.
се върнали на паркинга на „Винпром Свищов“, където К.се качил на колата си и си
тръгнал, а Н. се качил на шофьорското място в камиона и закарал камъните в
къщата си в с. Ореш, където ги разтоварил в гаража си. Оставил ключовете за
камиона на таблото, като на сутринта камионът го е нямало, поради което Н. е
предположил, че П. е дошъл през нощта и го е вземал за да го върне, каквато е
била предварителната им уговорка. Че въпросното МПС на сутринта е било върнато
се потвърждава и от показанията на И.Р., според уговорката му с П..
Настоящият състав не кредитира
обясненията на Св.Н. в частта им, в която същият твърди, че когато отишъл на
паркинга на „Винпром Свищов“, К.П. не е бил там, а камионът е бил оставен с
ключовете на таблото. В същите обяснения Н. изрично заявява, че са приятели с К.П.
и често се събират да се черпят в къщата му, при което това твърдение очевидно
има за цел да предпази жалбоподателя. Нелогично звучи също така твърдението, че
жалбоподателят е оставил на неохраняем паркинг в
продължение на часове чуждо МПС с ключовете на таблото. От друга страна,
показанията на К.са логични и последователни, като не са налице факти и
обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че същият има мотиви да
дава показания във вреда на жалбоподателя – напротив, К.поддържа в показанията
си, че се познават отдавна с жалбоподателя и са в добри отношения. Липсва разумно обяснение защо въпросното лице би отправило и
поддържало такива твърдения, ако описаните събития не са се случили в
действителност.
Обясненията на жалбоподателя пред
дисциплинарно разследващия орган и съда, обективиращи
защитната му теза, се изразяват в следното: Същият единствено е уредил
транспортно средство на Св.Н., като не е знаел с каква цел ще се използва. Бил
оставил камиона на паркинга на „Винпром Свищов“ с ключовете в него, а на
сутринта след 07,00 ч. го прибрал от с. Ореш в гр. Свищов. Вечерта на
19.07.2017 г. му се е обадил К., за да огледа личния автомобил на
жалбоподателя, който той продавал. П. се е отлъчил от патрула за около 20-30
минути /за което се позовава на показанията на И.И. и
Н.Д./, когато след 23,00 ч. отишъл от заведение „Джубокс“
до районното управление, където се е срещнал с К.и непознат мъж. Оставил
ключовете за автомобила си на К., като не е знаел дали същият и другото лице са
правоспособни водачи. Върнал се в заведението и с колегата продължили
патрулната си дейност. След като по някое време К.и непознатият върнали
автомобила на уговореното място /с оставени ключове в него/ и П. отишъл да си
го вземе забелязал, че мобилният му телефон е изпаднал на задната седалка.
Съдът счита, че твърденията на
жалбоподателя са нелогични и опровергани от събраните по делото доказателства.
Във връзка с тях в хода на дисциплинарното производство са събрани допълнителни
обяснения от Г.К. /л. 35, папка 1 от адм. преписка/,
който отрича изцяло всички тези твърдения на жалбоподателя за оглед и
управление на личния му автомобил, водене на трети лица, срещи с П. пред
районното управление, ползване на мобилния му телефон и т.н. На следващо място,
според получените трафични данни от „Мобилтел“ АД за
ползвания от жалбоподателя номер **********, обективирани
в справките и становищата на ДРО, верността на които не е оспорена от
жалбоподателя, първият разговор на 19.07.2017 г. между П. и К.от общо 6 такива
през въпросната нощ е в 19,45 ч. и представлява изходящо обаждане към К.. Това
очевидно кореспондира с твърденията на последния, че П. му се е обадил за
услуга, както и с обясненията на Св.Н., според който П. му се обадил за да му
каже, че е намерил камион и товарач /регистрирани са 2 разговора между номера
на П. и номера на Н., като и двата разговора са изходящи от жалбоподателя/.
Обстоятелството, че според свидетеля А.П. /който не е посочен от жалбоподателя
пред дисциплинарно разследващия орган и в подкрепа на чиито показания за
разбити кафемашини, получени сигнали и пр. липсват
каквито и да е обективни данни/
жалбоподателят е разговарял с някакви лица пред сградата на районното
управление през нощта след 12,00 ч. също не опровергава с нищо изложеното
по-горе и по никакъв начин не означава, че жалбоподателят е разговарял именно с
К.пред районното управление, както се твърди в писмените бележки на
процесуалния му представител. По отношение на твърдението, че камионът е бил
оставен с ключовете на таблото на паркинга на „Винпром Свищов“ вече бяха
изложени мотиви.
На следващо място, не могат да бъдат
кредитирани твърденията на жалбоподателя, че е отсъствал не повече от 20-30
минути. В тази връзка противоречиви са показанията на Н.Д. и И.И., като първият твърди, че П. се е върнал в заведението „Джубокс“ „след около повече от един час“ /л. 37, папка 1 от
преписката/, „час, час и нещо да е било, не съм
засичал“ /показанията пред съдия в ДП/, а според И. жалбоподателят се върнал
„може би след около половин час, не си спомням точно“. Видно е, че лицата нямат
ясен спомен за периода на отсъствие на жалбоподателя, а всички тези твърдения
се опровергават от данните за местонахождението на СИМ-картата на К.П. през
въпросната нощ, подробно описано в приложените по делото справки, показващо
движението на жалбоподателя през въпросната нощ, в т.ч. в обхвата на клетки на
мобилния оператор в Западна индустриална зона – Свищов и в с. Ореш. Несподелимо е и
твърдението на жалбоподателя, че бил забравил мобилния си телефон в колата,
когато я предал за оглед на К.и непознатото лице. На първо място, както бе
посочено, К.отрича подобни действия. На следващо място, за времето от 01,17 ч.
до 02,27 ч. на 20.07.2017 г., през който период според твърденията на П.
телефонът му е бил забравен в колата му и не е бил в него, от телефона на
жалбоподателя са регистрирани разговори с мл. инспектор Ст. С. и с Г.К., вкл.
входящи повиквания. Очевидно е, че няма логика К.да разговаря със себе си или
пък да провежда разговори с други полицейски служители през телефона на жалбоподателя.
По отношение твърденията на Д. и
жалбоподателя, че след завръщането на последния са продължили с патрулната си
дейност следва да се отбележи, че същите не кореспондират с GPS-данните за движението на патрулния
автомобил, според които същият има престой от 01,47 ч. до 03,55 ч. на
20.07.2017 г. на място, различно от това, на което е следвало да бъде. Освен
това, както бе посочено, около 02,00 ч. мл. инспектори Ст. С. и
Д.М.са видели автомобила на жалбоподателя на паркинга на Винпром Свищов,
като стоящият вътре мъж ги е поздравил първи, при което логичният извод е, че
това е бил именно жалбоподателят /който според твърденията му по това време е
патрулирал/.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира за доказано извършването на първите три нарушения, описани в
оспорената заповед. Доказано е, че за времето от около 01,00 ч. до 04,00 ч.
/според данните от движението на СИМ картата на П. и коментираните по-горе
свидетелски показания/ жалбоподателят самоволно е напуснал състава на наряда,
което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1,
т. 2 и т. 4 вр.
с нарушенията на чл. 54, т. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г.
за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение и т. 65 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
наказуемо на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР с дисциплинарно
наказание „порицание“ за максималния срок от една година, погълнато на
основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР от наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Доказано е и второто вменено нарушение
– че жалбоподателят е предоставил товарния автомобил „Фолскваген
Крафтър“ и ключовете за него на неправоспособния Г.К.К., и е допуснал същият да го управлява в негово присъствие. Обстоятелството, че К.никога не е
придобивал правоспособност за каквато и да е категория се доказва по безспорен
начин от представените с административната преписка и по делото актове за
установяване на административно нарушение, наказателни постановления и справки
за водач. Жалбоподателят не оспорва липсата на правоспособност, но твърди
/наред с останалите твърдения, че не е предоставял управлението на никакво МПС
на К., които бяха коментирани по-горе/, че този факт не му е бил известен, тъй
като към този момент К.не бил включен в служебните списъци на неправоспособните
водачи, раздавани в патрулните коли. Съдът намира за ирелевантно
обстоятелството дали К.е бил включен или не към 20.07.2017 г. в съответния
списък на неправоспособните водачи. С оглед заеманата от жалбоподателя длъжност
и длъжностната му характеристика, същият следва да познава разпоредбите на
законодателството в областта на пътния контрол, като очакванията за спазването
и прилагането му от негова страна са завишени в сравнение с останалите
граждани. Безспорно е, че товарният автомобил е бил предоставен от И.Р. във
фактическата власт на жалбоподателя, който го е транспортирал от първоначалното
му място до паркинга на „Винпром Свищов“. Съгласно чл. 102, т. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на водача, собственика
или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да
предоставя моторното превозно средство на
лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство. Съгласно чл. 150 и чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП за да управлява МПС
водачът трябва да е правоспособен, което се доказва със съответното
свидетелство за управление. Предвид
това, преди да предостави на К.да управлява въпросното МПС жалбоподателят е
можел лесно /и е бил длъжен/ да се увери, че водачът е правоспособен, което
очевидно не е сторено. Неотносимо е и възражението,
че К.нямал съставен АУАН за извършеното от него административно нарушение на
ЗДвП на 20.07.2017 г., още повече, че именно жалбоподателят е следвало да
състави такъв акт. С поведението си жалбоподателят е нарушил и задължението си,
вменено от чл. 165, ал. 2, т. 3 от ЗДвП да не допуска
управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно
превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление,
което правилно е квалифицирано като нарушение на т. 15 и т. 20 от Етичния кодекс - „Държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“
и „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен
пример с поведението си“. Нарушени са и т. 24 „Държавният
служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като
носи отговорност за своите действия или бездействия“ и т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява“ от Етичния кодекс.
Налице е и третото посочено
в заповедта нарушение, а именно, че като е помолил многократно осъждания К./папка
2, л. 145-146 от адм. преписка/, с когото
жалбоподателят се познавал „от много години“ /л. 34, папка 1/ за лична услуга –
да участва в товаренето и транспортирането на облицовъчните камъни и допускайки
управлението от това неправоспособно лице, жалбоподателят се е поставил в
зависимост от него, с което е нарушил т. 45 от Етичния кодекс /“Държавният служител не допуска да бъде поставен във финансова или
друга зависимост от отделни лица и организации, които могат да повлияят на
изпълнението на служебните му задължения или да нарушат професионалния му
подход по определени въпроси“/, както и посочената т. 19 от ЕК.
Допуснатите от служителя нарушения са
установени след съвкупната преценка на всички събрани в хода на
административното производство писмени доказателства. Известно
е от теорията и практиката, че наказателната /а по аргумент от по-силното
основание и дисциплинарната/ санкция може да бъде основана не само на преки, но
и на косвени доказателства, когато веригата от тях води до единствения
възможен, несъмнен и категоричен извод за авторството на нарушението, и то по
начин, който да изключва други възможни версии. В конкретния казус се касае за
богата като обем и съдържание преписка, инкорпорираща доказателствена
съвкупност както от преки, така и косвени доказателства, които в своята
съвкупност водят до еднозначния извод за извършване на дисциплинарните
простъпки.
Според съда посочените
нарушения по т. 2 и т. 3 от заповедта, описани по-горе, са достатъчни за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, а оспорената заповед е постановена след като са
установени предвидените в закона материалноправни
предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание
„уволнение“ са изброени в разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР. Нормите, на
които се позовава административният орган, са нарушения по т. 13 от цитирания
текст – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата. Поведението на жалбоподателя
законосъобразно е квалифицирано от наказващия орган като несъвместимо с морала
и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в
противоречие с правилата на т.15, т. 19, т. 20, т. 24 и т. 45 от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР /утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014 г. и обн.
ДВ, бр. 67/12.08.2014 г., с който жалбоподателят е запознат съгласно
доказателствата на л. 62, папка 1 от адм. преписка/.
В чл. 194, ал. 2 от ЗМВР са регламентирани дисциплинарните нарушения и по т. 4
визира неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР. В случая поведението на П. в качеството на полицейски служител
не е насочено към осъществяване на присъщите за длъжността правомощия по охрана
на обществения ред, разкриване и предотвратяване на престъпления, осъществяване
на пътен контрол, а предприетите от жалбоподателя действия са в разрез със
служебните задължения и дължимото от служителя професионално поведение. Това
поведение има и нравствен аспект и е морално укоримо,
тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността
и да дава личен пример в тази насока. В случая не става въпрос за просто
допускане на неперфектност в работата, а за
несъвместими с етичните правила деяния, които характеризират извършилия ги
служител като "неподходящ по етични/морални съображения" за работа
като държавен служител. Това, както и обстоятелството, че поведението на
служителя е станало достояние на граждани – на Г.К. и Св.Н., на полицейски
органи и на органи на досъдебното производство, т.е. деянията имат проявление
извън служебните взаимоотношения и институцията, която представлява
служителя, без съмнение води до уронване
престижа на полицейската институция /по арг. от
Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС/ и
дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР,
обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В конкретния
случай, в условията на кумулативност са двете материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с
етичните правила за поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа
на службата, сочещо на съставомерно от обективна и
субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на
служебната дисциплина и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание „уволнение“, съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
Настоящият състав счита за
незаконосъобразна оспорената заповед в частта относно последното вменено
нарушение, а именно че на 27.07.2017 г. в РУ –
Свищов, след като е бил запознат с бюлетин № 208 и е узнал за заявената кражба
на облицовъчни камъни, П. не е съобщил, че разполага с информация, свързана с
извършеното престъпление, с което е нарушил т. 83 от Етичния кодекс. Дори да се
приеме за доказано извършеното нарушение, в случая важи правилото accusare nemo se
debet – никой не е длъжен да свидетелства срещу себе си, а освен това няма
данни, че това бездействие е уронило престижа на службата чрез достигането до
знанието на трети лица. Изложеното обаче е само за пълнота на изложението,
доколкото останалите деяния, посочени по-горе представляват самостоятелно
основание за реализиране на дисциплинарно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Неотносимо е също така дали
жалбоподателят е привлечен към наказателна отговорност по воденото досъдебно
производство относно извършената кражба на облицовъчни камъни. От получения по
делото отговор от РП – Свищов е видно, че към настоящия момент досъдебното
производство не е приключило, водят се процесуално-следствени действия и все
още няма привлечени като обвиняеми лица /л. 35 от делото/. Следва да се посочи,
че според настоящия състав производството по налагане на дисциплинарно
наказание и това за реализиране на евентуалната наказателна отговорност са
различни, самостоятелни и независими едно от друго производства, които се
регулират от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки,
както и се прекратяват при различни условия. Двете производства не са взаимно
обусловени, като в тази връзка следва да се има предвид, че наказателната
отговорност може да не се реализира поради редица законовоустановени
основания, изчерпателно предвидени в съответните разпоредби на НПК. Дори и в
хипотезата, когато действията на служителя са несъставомерни
по НК, същият може да бъде санкциониран дисциплинарно, именно поради това, че
дисциплинарната отговорност е различна от наказателната по аргумент от чл. 194,
ал. 3 от ЗМВР. Освен това в случая служителят е наказан за нарушения на
морално-етични норми, а не поради извършено от него престъпление. В този смисъл
е константната практика на ВАС – напр. Решение № 2912/10.03.2017 г. по адм. дело № 5729/2016 г., Решение № 2095 от 20.02.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 14161/2016 г., 5-чл. с-в, Решение № 12238
от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2015 г.,
Решение № 3899/05.04.2016 г. по адм. дело № 3404/2015
г., Решение № 3840/06.04.2015 г. по адм. дело №
9648/2014 г., Решение № 10406/10.07.2013 г. по адм.
дело № 12544/2012 г., 5-чл. с-в и др.
С оглед изложеното съдът
счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, след провеждане на регламентираното в специалния закон
производство, в съответствие с регулиращите материалноправни
норми, като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход от спора
разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Такива са поискани
своевременно и се дължат от жалбоподателя в размер на 150 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото
е дължимо на основание субсидиарното приложение на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ. Според последната разпоредба от наредбата по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, обема на събраните доказателства и
извършените процесуални действия съдът счита, че присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в размер на минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано, а такова следва да се
присъди в средния размер.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.П.,
с адрес *** против Заповед № 366з-507/15.02.2018 г., издадена от директора на
Областна дирекция на МВР – Велико Търново. ОСЪЖДА К.М.П., с адрес ***, ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на МВР – Велико Търново сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: