№ 68
гр. Габрово, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20234200100275 по описа за 2023 година
Предявен е иск против ответника „"Б"“ ООД с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД-
получена без основание сума. Предявен в условията на евентуалност е иск против Д. И. с
правно основание чл.55, ал.1, пр. последно ЗЗД- сума получена на отпаднало основание.
Предявен е евентуален иск спрямо ответника И. У. с правно основание чл.59 ЗЗД.
В исковата молба и множеството уточняващи молби се твърди, че на основание
договорни отношения между „Ти Би Ай Банк" ЕАД и Кредитополучателя „П." ЕООД по
Договор за банков кредит №1310/15 от 15.07.2015г., в полза на „Ти Би Ай Банк" ЕАД на
16.07.2015г. в Централния регистър на особените залози е извършено вписване на особен
залог, отбелязано с Потвърждение за вписване в ЦРОЗ с № 2015071601131, подновено с
Потвърждение за вписване № 2020071501710, върху бъдещи парични вземания - 100 % от
парични субсидии от ДФЗ по Закона за подпомагане на земеделските производители и
останалите нормативни актове, уреждащи подпомагането със субсидии на ЗП, дължими за
„Кампания 2015", „Кампания 2016" и „Кампания 2017", платими по разплащателна сметка
на залогодателя в „Ти Би Ай Банк" ЕАД, а именно: IBAN BG76TBIB93101038292402, BIC
TBIBBGSF („вземанията"). Банката била първи по ред заложен кредитор на посочените по
горе- вземания, което било видно от Удостоверение № 908556/22.07.2015г., неразделно от
Удостоверения по сделка № 908559/22.07.2015г. и № 908560/22.07.2015г.
Поради непогасяване в срок на дължими суми към Банката по договора за кредит,
същият е обявен за предсрочно изискуем и Банката се снабдила със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист №895/16. 11.2017г. на Районен съд Панагюрище, 1-ви
състав по ЧГД 1136/2017г., за следните суми: главница - 82095,86лв. Договорна лихва -
1
6504,26лв., 1236.91 - наказателна лихва, 87,15лв. - просрочена такса ангажимент, 1050лв. -
такса управление, 1869,48лв. разноски по делото. За събиране на своите задължения Банката
образувала изпълнително дело № 887/17г. по описа на ЧСИ Г. Т..
Към датата на подаване на исковата молба - 17.03.2022г. задължението по Договор за
банков кредит №1310/15 от 15.07.2015г., не било погасено и цялата просрочена сума
възлизала на 129745.05лв.
Чрез Вписване №2016122100199 от 21.12.2016г./09:56 от същия залогодател в полза на
„Б."ООД бил учреден особен залог, върху земеделски субсидии за стопанската 2016г. за
вземане в размер на 37089,16лв. по главница с основание цедирано вземане по договор от
12.03.2016г. В поле №15 на заявлението било посочено, че се дължат лихви за забава 1.5%
месечна лихва след 15.11.2016г. и неустойка 700лв. Към първоначалното вписване било
направено такова и за пристъпване към изпълнение от дата 23.12.2016г. срещу цялото
заложено имущество. Заявлението за пристъпване към изпълнение на Б."ООД, било
подписано от г-н И. В. У.. В заявлението за пристъпване към изпълнение бил посочен
депозитар - лицето Д. К. И.. В поле №27 от заявлението за пристъпване била посочена
банкова сметка на депозитаря, която съгл. чл.39, ал.5 303 (редакция към 23.12.2016г.)
депозитарят открива на свое име сметка в банка, по която се превеждат сумите, получени
при изпълнение върху заложеното имущество.
Държавен фонд Земеделие предоставил информация на „Ти Би Ай Банк" ЕАД, че по
горепосоченото пристъпване към изпълнение са наредени следните суми по основание и
размер, както следва:
- 3 399,16лв. на дата 17.03.2017г. с основание „Мярка 13 П. ЕООД *********";
- 10 197,47лв. на дата 17.03.2017г. с основание „Мярка 13 П. ЕООД *********";
- 4 412,46лв. дата 24.03.2017г. с основание „СПП 2016 П. ЕООД *********";
- 15 783,46лв. на дата 05.05.2017г. с основание „Зелени 2016 *********";
- 9 594,98лв. на дата 19.06.2017г. с основание „Зелени 2016 П. ЕООД *********";
- 24 138,17лв. на дата 29.06.2017г. с основание СЕПП 2016 *********"
Получените суми били в общ размер от 67 525,70лв.
С оглед наличието на надлежно пристъпване към изпълнение от страна на заложния
кредитор „Б."ООД срещу земеделски субсидии, които следва да бъдат получени от
Залогодателя П. ЕООД за стопанската 2016г. за вземане в размер на 37089,16лв. по главница
с основание цедирано вземане по договор от 12.03.2016г., „Ти Би Ай Банк" ЕАД, в
качеството си на Заложен кредитор върху същото имущество, по отношение на което е
налице пристъпване към изпълнение била в очакване посоченото за депозитар лице Д. К. И.,
на основание чл.39, ал.1 от ЗОЗ да изготви и връчи задължителния списък по реда на
относно на лицата, имащи права върху заложеното имущество, въз основа на данните от
ЦРОЗ.
2
Към дата 20.07.2021г., Банката, като заложен кредитор с първа по ред привилегия, не е
получила задължителния списък по реда на чл.39, ал.1 от ЗОЗ относно на лицата, имащи
права върху заложеното имущество, въз основа на данните от ЦРОЗ, както и окончателния
списък относно на лицата, имащи права върху заложеното имущество. Банката не била
получила и уведомление за изготвено разпределение с оглед на получените от ДФЗ по
сметка IBAN **, BIC UNCRBGSF суми и не е получила суми.
Поради липса на законови действия по страна на депозитаря, вменени му по силата на
чл.39 ЗОЗ на дата 12.08.2021г. банката чрез нотариус Пламен Димитров връчила нотариална
покана на депозитаря Д. К. И., като поканила депозитаря съгласно Заявление за вписване на
пристъпване към изпълнение от страна на кредитора „Б." ООД, към първоначално вписване
с №2016122100199 на ЦРОЗ, в срок от 14 календарни дни от получаване на нотариалната
покана да изпълни задълженията си на Депозитар съгласно чл.39, ал.1 и сл. от ЗОЗ, като
изготви и връчи в горепосочения срок задължителния списък по реда на чл.39, ал.1 от ЗОЗна
Банката и на лицата, имащи права върху получените от ДФЗ суми по сметка IBAN **, въз
основа на данните от ЦРОЗ, да пристъпи последствие към изготвяне на окончателния списък
относно на лицата, имащи права върху заложеното имущество, както и да изготвите
разпределение за получените от ДФЗ суми.
На 28.09.20212г. в банката бил получен отговор от страна на депозитаря Д. И., в който
заявила, че отрича да е приемала под каквато и да е било форма да бъде депозитар по
твърдяния от Банката особен залог вписан под №2016122100199. Поради това не намира, че
изпратената до нея нотариална покана поражда правни задължения като депозитар.
Декларира, че не е получавала суми по нейна сметка, нито дължи уведомяване, изготвяне,
нито изпращане на каквито и да е било документи по повод особения залог.
Относно исковата претенция към „Б." ООД се твърди, че заложното право върху
вземане по ЗОЗ възниква по силата на договор между заложния кредитор и залогодателя,
който подлежи на вписване в публичния ЦРОЗ по партидата на залогодателя. В редакцията
на ЗОЗ до 30.12.2016г. вписването има оповестително действие и осигурява
протИ.поставимост на вписаните обстоятелства по отношение на третите лица. Вписаното
обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, като
оповестителното действие е ограничено до случаите, при които трето лице придобива права
върху заложеното имущество от лице, срещу което залогът е вписан. За да породи действие
спрямо заложния длъжник, който не е страна по договора, залогът следва да му бъде
съобщен, като съобщението има законово определено съдържание и може да бъде направено
както от залогодателя, така и от заложния кредитор. Вписването прави залога и останалите
подлежащи на вписване обстоятелства протИ.поставими на третите лица. При неизпълнение
на обезпеченото с особен залог задължение заложният кредитор може да пристъпи към
изпълнение. С вписването на пристъпване към изпълнение в публичния ЦРОЗ третите лица
се считат уведомени, че правото на разпореждане със заложеното вземане преминава в
патримониума на заложния кредитор. За да е протИ.поставимо пристъпването към
изпълнение на страните по заложното вземане, т.е. на залогодателя и заложния длъжник,
3
следва след вписването по партидата на залогодателя в ЦРОЗ това обстоятелство да им бъде
съобщено от заложния кредитор. Действието на протИ.поставимостта като последица от
вписването на обстоятелства и актове във всеки един публичен регистър се изразявала в
защита на правата на лицата, придобили и вписали първи своите права в регистъра.
Защитата се осъществявала именно въз основа на поредността на вписванията. Счита се, че
спорът между различни лица относно придобити от тях права е въпрос на поредност на
вписването на отделните обстоятелства в ЦРОЗ, когато предмет на пристъпване към
изпълнение е едно и също по вид имущество - в конкретния иск пристъпване срещу
вземания за субсидии от заложния длъжник ДФЗ. В случай на възникнала колизия между
правата на заложните кредитори се счита, че същата следва да се реши в полза на лицето,
вписало първо правата си в регистъра.
С оглед подадената искова молба и постъпил отговор от страна на „Б." ООД -
заложният кредитор не оспорва поредността на отразените вписвания относно заложното
имущество субсидии на „П." ЕООД, които следва да получи за стопанската 2016г. от страна
на заложния длъжник ДФЗ, а именно, че първи по ред заложен кредитор относно
имуществото е „Ти Би Ай Банк" ЕАД. Освен това ответника „Б." ООД твърди, че титуляр на
посочената сметка на депозитаря е дружеството „Б." ООД, и същото е разполагало със
сумите, постъпили от ДФЗ в изпълнение на вписаното пристъпване към изпълнение от
страна на „Б." ООД.
Когато заложеното вземане е възложено за събиране на заложния кредитор по реда на
чл.44а, ал.2 ЗОЗ, какъвто е настоящия случай, той можел да упражнява от свое име всички
права на залогодателя - притежател на вземането, за да получи изпълнение, като полученото
изпълнение удовлетворява всички кредитори с право на предпочтително удовлетворяване
по реда на чл.39, ал.1 ЗОЗ във вр. с чл.40 ЗОЗ, във вр. чл.12, ал.1 ЗОЗ. При липса на спор и
осъществено доброволно изпълнение по реда на чл.44а, ал.З ЗОЗ /плащане от заложния
длъжник по сметка на депозитаря/, се изготвяла сметка за разпределение на събраната сума
по реда на ЗОЗ и заложният кредитор се удовлетворява.
От фактическа страна в настоящият случай било налице надлежно вписване към
изпълнение с представени необходими реквизити, налице било и искане от страна на
пристъпилия към изпълнение заложен кредитор - Б. ООД към заложния длъжник - ДФЗ.
С оглед горепосоченото, заложният кредитор Б. ООД, който е пристъпил към
изпълнение е получил сумата без правно основание, тъй като, видно от посочените по-горе
вписвания, е следвало да бъде получена едва след извършено разпределение от депозитаря
по пристъпването, и след удовлетворяване на Ти Би Ай Банк ЕАД, тъй като е първи по ред
привилегирован кредитор по отношение на заложеното имущество, върху което се
изпълнява по реда на 303, т.е. получавайки сумата Б. ООД се е обогатил, тъй като е получил
сума, която не му следва и не му се дължи, тъй като е налице заложен кредитор с по-предна
привилегия - в случая Банката, като последната е обеднила с оглед сумата, която е следвало
да получи.
4
По отношение претенцията към депозитаря Д. К. И. : същата била посочена за
депозитар по пристъпването към изпълнение, като сумите от заложния длъжник са
постъпили по посочената в пристъпването към изпълнение банкова сметка. Безспорно било,
че сумата от 67525,70лв. е постъпила, и че не били извършвани последващи действия от
страна на депозитаря, по реда на чл.39 ЗОЗ относно изготвяне на списък с кредиторите,
които имат привилегия върху имуществото, върху което се изпълнява и последващо
разпределение на постъпилите суми към привилегированите кредитори, т.е. налице било
обективно обогатяване на депозитаря, който не изпълнил задълженията си по закон, като
задържал сумите, предмет на разпределение. За Ти Би Ай Банк ЕАД възниква обедняване,
тъй като депозитаря, неизвършвайки действията си по закон, ощетява първия по ред заложен
кредитор, които при разпределение следва да получи сумите, които заложния длъжник е
превел по сметка на депозитаря. Отделно, тъй като не е получил сумите от разпределение по
реда на ЗОЗ от депозитаря, т.е. налице било бездействие от страна на депозитаря за Ти Би
Ай Банк ЕАД е възникнал правен интерес от пристъпване към изпълнение срещу
заложеното в нейна полза имущество.
Относно исковата претенция към пълномощника И. В. У. се твърди, че
заявлението за пристъпване към изпълнение на "Б" ООД е подписано от г-н И. В. У., в
качеството му на пълномощник, съгласно заверка с печат на г-жа З.Стефанова при ЦРОЗ -
Министерство на правосъдието, т.е. между заложния кредитор „Б." ООД и И. В. У. била
възникнала сключена упълномощителна/овластителна сделка, по силата на която У.
направил вписване на заявление за пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ и е посочил Д. К.
И. за депозитар, съответно банкова сметка, по която е постъпила сума от Заложния длъжник
в размер на 67525,70лв. Твърди се, че ако титуляр на банковата сметка е И. В. У., то за
Банката възниквал правен интерес да търси полученото от И. В. У. без правно основание по
реда на чл.59 ЗЗД. Освен това И. В. У. при липса на правно основание бил посочил в
заявление за пристъпване към изпълнение банкова сметка, която не е на депозитаря Д. К. И.,
и след пристъпването към изпълнение и уведомяване на заложния длъжник - не били
настъпили целените и посочени в ЗОЗ правни последици в правната сфера на заложните
кредитори с предмет на обезпечение имуществото, върху което е насочено пристъпването
към изпълнение. По този начин било налице обогатяване на И. В. У., за сметка на заложните
кредитори и в частност Ти Би Ай Банк ЕАД, за който като първи по ред заложен кредитор
възниквала привилегията за удовлетворяване с оглед пристъпването към изпълнение от
заложеното имущество.
Претендира се (съгласно молба –уточнение вх.№54155/07.06.2023г. и молба –
уточнение вх.№2867/22.08.2023г.) да бъде осъдено „Б." ООД да заплати на ищеца сумата от
67525,70лв.-получена без основание, ведно с дължимата законна лихва и сторените разноски
по делото. В условията на евентуалност е предявен иск против Д. К. И. да заплати на ищеца
сумата от 67525,70лв.-получена на отпаднало основание, ведно с дължимата законна лихва и
сторените разноски по делото. В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли
исковете против „Б." ООД и евентуалния иск против Д. К. И. е предявен иск против И. В. У.
5
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 67525,70лв.-с която сума У. се е обогатил без
основание, ведно с дължимата законна лихва и сторените разноски по делото. Прави
възражения, че не са представени доказателства за реално извършени от ответниците
разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения и възразява против посочените в
списъците разноски, като заявява, че същите са прекомерни.
Ответникът „"Б"“ ООД в депозираните по делото отговори и становища на исковата
молба и молбите –уточнения оспорва предявения против него иск. Твърди, че дори и да се
приемело, че „"Б"“ ООД е получило по своя банкова сметка цитираните в исковата молба
плащания от ДФЗ, с част от тях дружеството е погасило свое изискуемо вземане, до размера
на дължимото, съгласно условията на договора за особен залог, а разликата до пълния
размер на получената сума е преведена по банкова сметка на бенефициента по заложеното
вземане и залогодател - „П.“ ЕООД, поради което по никакъв начин не е налице каквото и
да било увеличаване на имуществото на „Б.и -91“ ООД. Освен това нямало въведено
задължение, за който и да било заложен кредитор да проверява и да държи сметка, нито пък
да съобразява някакви свои действия или бездействия с факта налице ли са вземания и/или
права на други кредитори на длъжника или такива върху заложеното вземане, какъв е
характерът им, размера на евентуалната им претенция и ползват ли се те с евентуално право
на предпочтително удовлетворение. Не на последно място, твърди че дори и към момента
на подаване на отговора ищецът не бил вписал пристъпване към изпълнение срещу
заложеното вземане. Твърди се и че плащането от ДФЗ по сметка на „"Б"“ ООЗ не
съставлявало разместване на блага в посока от патримониума на ищеца, към патримониума
на ответника, за да се твърди причинно-следствена връзка между обогатяване и обедняване.
С извършените преводи по сметка на заложния кредитор „Б.” ООД нито бил намален актива
на „Ти Би Аи Банк“ АД, нито бил увеличен негов финансов пасив по вземането му от
залогодателя „П.“ ЕООД. Ищецът не твърдял и не доказвал настъпило по отношение на него
обедняване, като следствие на изброените в исковата молба събития.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на първите две от
цитираните плащания от ДФЗ - 3399,16лв. от 17.03.2017г. и 10197,47лв. от 17.03.2017г.
Давността за този вид вземания била пет годишна и започвала да тече от момента на
получаване на престацията, а исковата молба била депозирана в съда на 18.03.2022г. - един
ден след изтичане на давностния срок.
Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди направените поделото разноски.
Ответникът Д. И. в депозираните по делото отговор и становища на исковата молба и
многобройните уточняващи молби оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че в
исковата молба се твърди, че е изпълнявала функциите на депозитар по вписано
пристъпване към изпълнение от дата 23.12.2016г. към вписан договор за особен залог с рег
№2016122100199 от 21.12.2016г., като в процеса на изпълнение по ЗОЗ получила по своя
банкова сметка суми в размер на 67 5257лв. от ДФ Земеделие.
Горните твърдения не били доказани. И. никога не била ангажирана като депозитар по
6
посочения договор за особен залог и инициираното изпълнение по него, поради което за нея
не било възникнало нито едно от задълженията за депозитаря по ЗОЗ и никога не била
получавала по банковата си сметка посочените в исковата молба суми.
Твърди се, че и към момента на подаване на отговора ищецът не бил вписал
пристъпване към изпълнение на заложеното в негова полза вземане.
Освен това исковата молба била входирана в съда след изтичането на 5-годишния
давностен срок за предявяване на иск по чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, по отношение на първите
две от цитираните в исковата молба банкови преводи.
Моли съда да прекрати производството по делото по отношение на нея. евентуално в
случай че съдът приеме да разгледа предявения иск моли същия да бъде отхвърлен като
неоснователен и да й бъдат присъдени сторените разноски по делото.
В депозираните по делото отговор и становища на исковата молба и многобройните
уточняващи молби ответникът И. В. У. оспорва предявения иск като неоснователен. Счита,
че ищецът няма правен интерес от водене на иск срещу него. В случай, че съдът приеме, че
такъв е налице счита предявения иск за неоснователен. Твърди, че не били изложени
твърдения У., в качеството му на пълномощник, в изпълнение на възложените му от „Б."
ООД права, да е извършило действия, в резултат, на които ищеца да е обеднял, а И. В. У. да
се е обогатил. Не се твърдяло също така с каквото и да е било свое действие и/или
бездействие И. В. У. да е получил нещо без основание.
Цитираната в исковата молба банкова сметка, посочена в заявление за пристъпване към
изпълнение приложено към исковата молба, не била с титуляр И. В. У. и последният не бил
получил по своя банкова сметка нито един от цитираните в исковата молба парични
преводи.
Видно от датите на първите две от цитираните в исковата молба шест парични превода
(3399,16лв. на дата 17.03.2017г.; 10197,47лв. на дата 17.03.2017г.) същите са извършени
преди повече от 5 години от депозиране на исковата молба, поради което бил изтекъл 5-
годишния давностен срок за предявяване на иск по отношение на тях.
Моли съда да прекрати производството по делото, а ако приеме, че е налице интерес за
ищеца от водене на иска против У. да отхвърли иска като присъди направените по делото
разноски.
Привлеченото трето лице – помагач на страната на ищеца върху вземането за субсидии
по заявлението за кампания 2016г. е вписан особен залог със заложен кредитор „Б.“ ООД.
Третото лице е уведомено по реда на чл.17 от ЗОЗ от заложния кредитор ,.Б.' ООД за
пристъпване към изпълнение по чл.44а от ЗОЗ. Съгласно Заявление за вписване на договор
за залог 2016122100199 от 21.12.2016г. заложеното имущество представлява вземане за
субсидия от ДФ „Земеделие" по схемите и мерките за подпомагане за стопанската 2016г.,
върху които залогодателят има пълни права за ползване и разпореждане. Видно от заявление
за вписване на пристъпване към изпълнение с № 2016122301386, имуществото върху което
се насочва изпълнението, е цялото заложено имущество. Поради изложеното при
7
извършване на плащания за кампания 2016г., след датата на уведомяване за пристъпване
към изпълнение ДФЗ изплаща дължимите суми по сметка на посочения в заявлението за
пристъпване към изпълнение депозитар. Третото лице счита, че действително, „Ти Би Ай
Банк" ЕАД е заложен кредитор по вписан първи по ред особен залог с рег. № 2015071601131
от 16.07.2015г., за който ДФЗ е уведомен с писмо на основание чл.17, ал.1 ЗОЗ. Към
момента на извършване на плащане от страна на ДФЗ, а дори и към датата на подаване на
исковата молба, „Ти Би Ай Банк"' ЕАД не е бил упражнил своето право и не е пристъпил
към изпълнение. Предвид горното за ДФЗ, в качеството му на трето задължено лице,
възникнало задължение да се съобрази с вписаното пристъпване към изпълнение и
съответно да заплати по сметката на депозитаря заложеното вземане. В своите действия ДФ
„Земеделие'' се ръководел единствено и само от закона и предприел нужните действията
съобразно постъпилото съобщение за пристъпване към изпълнение.
Сумата, която е преведена от страна на ДФЗ е в размер на 67525,70лв. Имуществото,
върху което се насочва изпълнението, е цялото заложено имущество, като за ДФЗ е
възникнало задължение да преведе по сметката на депозитаря цялата дължима на „П."
ЕООД субсидия за кампания 2016г.
Третото лице посочва и че за ДФЗ не съществува задължение да проверява дали са
спазени съответните изисквания съгласно чл.39, ал.5 ЗОЗ, доколкото същият е нарочно
уведомен за вписване на пристъпване към изпълнение от страна на „Б.“' ООД.
Счита, че за ДФ Земеделие няма правен интерес да подпомага ищеца.
Поради изложеното моли съда да отмени определението си с което е конституирало
ДФЗ като трето лице помагач на страната на ищеца претендира за разноски по делото, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Не е спорно между страните по делото, че на основание договорни отношения между
„Ти Би Ай Банк" ЕАД и Кредитополучателя „П." ЕООД по Договор за банков кредит
№1310/15 от 15.07.2015г., в полза на „Ти Би Ай Банк" ЕАД на 16.07.2015г. в Централния
регистър на особените залози е извършено вписване на особен залог с № 2015071601131,
върху бъдещи парични вземания - 100 % от парични субсидии от ДФЗ по Закона за
подпомагане на земеделските производители и останалите нормативни актове, уреждащи
подпомагането със субсидии на ЗП, дължими за „Кампания 2015", „Кампания 2016" и
„Кампания 2017".
Поради непогасяване в срок на дължими суми към банката същата се снабдила със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 16.11.2017г, като образувала и
изпълнително дело №887/2017г. по описа на ЧСИ Г. Т..
От представени справки от Агенция по вписванията, централен регистър на особените
8
залози се установява, че на 22.03.2022г. в 12,32ч. по първоначално вписване на особен залог
с № 2015071601131 е вписано пристъпване към изпълнение от страна на „Ти Би Ай Банк"
ЕАД (л.107 от делото и л.133 от дело №2849/2022г. на СГС).
Чрез Вписване №2016122100199 от 21.12.2016г./09:56 е учреден на особен залог от
същия залогодател - „П." ЕООД в полза на заложния кредитор „Б."ООД, върху земеделски
субсидии за стопанската 2016г. за вземане в размер на 37089,16лв.
Към първоначалното вписване било направено такова и за пристъпване към
изпълнение от дата 23.12.2016г. срещу цялото заложено имущество. Заявлението за
пристъпване към изпълнение на Б."ООД, било подписано от И. В. У.. В заявлението за
пристъпване към изпълнение бил посочен депозитар - лицето Д. К. И..
По горепосоченото пристъпване към изпълнение, въз основа на отправено от „Б." ООД
съобщение за пристъпване към изпълнение (л.51 от делото) ДФ „Земеделие“ привел суми по
посочената в заявлението банкова сметка - IBAN **, BIC UNCRBGSF, които съобразно
заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза са в размер на 67525,70лв. В
представените платежни документи от ДФ „Земеделие“ е посочен депозитар Д. К. И..
Ответникът „Б." ООД заявява, че е титуляр на банкова сметка IBAN **, BIC
UNCRBGSF. Това обстоятелство се установява и от представените по делото писмени
доказателства от „Уникредит Булбанк“ АД и третото лице –помагач ДФ“Земеделие“
Видно от представеното преводно нареждане за кредитен превод и банкова референция
на 30.06.2017г. ответникът „Б." ООД превел на залогодателя „П." ЕООД сумата от
25856,84лв. Като основание за превеждане на посочената сума в преводното нареждане е
посочено – „надпреведена сума от ДФЗ“.
По отношение предявения иск против ответника „Б." ООД
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание е
длъжен да го върне. Фактическия състав включва наличие на предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание. В тежест на ищеца е да докаже
получаването, а на ответника да установи наличието на основание за получаване на
имущественото благо.
По делото не е спорно, че ДФ „Земеделие“, в качеството му на трето задължено лице е
платило на ответника „Б." ООД, заложеното от „П." ЕООД вземане.
Съдът счита, че е налице основание „Б." ООД да получи плащането до размера на
заложената в негова полза сума. Безспорно установено е и че разликата между заложената в
полза на „Б." ООД сума и изплатената от ДФ „Земеделие“ е преведена от ответното
дружество в полза на залогодателя „П." ЕООД.
В чл.32 ЗОЗ е разписана процедурата по пристъпване към осребряване на заложеното
имущество след вписване в регистъра на пристъпване към изпълнение.
По отношение на заложените вземания в чл.44 А от ЗОЗ е предвиден специален ред за
изпълнение. В този случай кредиторът, в чиято полза е заложено вземането, може да го
9
продаде, а ако то е парично, може да го събере. Паричното вземане се счита възложено за
събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение. След
пристъпване към изпълнение заложния кредитор следва да уведоми залогодателя, че е
вписал пристъпване към изпълнение. Следва да бъде уведомено и третото задължено лице,
че по вземането по което е длъжник е пристъпено към изпълнение и следва да извършва
плащанията по сметка на депозитаря
Видно от вписаното от „Б." ООД пристъпване към изпълнение в заявлението като
депозитар е посочена ответницата Д. К. И.. Същевременно и в съобщението до третото
задължено лице и в заявлението за пристъпване към изпълнение е посочена банкова сметка с
IBAN **, която както се установи по делото е с титуляр ответното дружество „Б." ООД.
Поради изложеното съдът приема, че въпреки, че ответницата Д. К. И. е била посочена като
депозитар същата не е имала това качество, тъй като плащането от третото задължено лице
е постъпило по сметката на заложния кредитор „Б." ООД, а не на друго лице.
Гореизложеното навежда на извода, че не е била спазена процедурата по ЗОЗ за изпълнение
върху заложеното вземане.
Следва да се посочи и че ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, започнал е
принудително изпълнение и е вписал в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение на заложеното в
негова полза вземане едва след вписването на пристъпване към изпълнение от страна на „Б."
ООД и след извършване на плащането от страна на ДФ „Земеделие“.
Съдът счита, че неспазването на процедурата по ЗОЗ по изпълнение върху заложено
вземане, не може да се приравни на липса на основание за получаване на сумата от
ответника „Б." ООД, в качеството му на заложен кредитор, тъй като не е от естество да
игнорира наличието на вземане на „Б." ООД спрямо залогодателя „П." ЕООД. Поради
изложеното не е налице и обогатяване за ответното дружество на несъществуващо
основание и предявения основен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение предявения при условията на евентуалност иск против ответника
Д. К. И.
При предявен иск за връщане на даденото при отпаднало основание към момента на
даването основанието съществува, т. е. между страните е налице валидно правоотношение,
въз основа на което се извършва престирането и което оправдава имущественото
разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по причини от
различно естество. Отпадането на правното основание може да се дължи на разваляне на
договора, било то извънсъдебно, или съдебно, на унищожаване на договора, на настъпване
на прекратително условие и т.н.
Както беше посочено по-горе по делото по безспорен начин е установено, че третото
задължено лице е превело в полза на ответника „Б." ООД по банкова сметка, чиито титуляр
е дружеството, а не лицето посочено като депозитар в заявлението запристъпване към
изпълнение. Следователно сумите са постъпили в патримониума на първия ответник по
делото, а не на ответницата И., която не е получила никакво плащане от ДФ „Земеделие“ по
10
процесния залог на вземане и следователно не се е обогатила (с или без основание) за ничия
сметка.
Поради изложеното предявения против Д. И. иск е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхврълен.
По отношение предявения при условията на евентуалност иск против ответника
И. В. У.
По процесното вписване на заявление за пристъпване към изпълнение върху заложено
вземане У. безспорно е действал в качеството му на пълномощник.
Третото задължено лице е превело в полза на ответника „Б." ООД по банкова сметка,
чиито титуляр е дружеството, а не пълномощника на дружеството и следователно същият не
е увеличил по какъвто и да било начин имуществената си сфера (не се е обогатил) в
резултат на извършеното вписване и изпълнение.
Поради изложеното предявения против ответника И. У. иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на предявените искове ищецът следва да заплати на всеки от
ответниците сторените от него разноски.
Съдът намира, че възражението на ищеца, че по делото не са представени
доказателства за реално плащане на уговорените възнаграждения е неоснователно. Към
отговорите на исковата молба са приложени договори за правна защита, в които е посочено,
че договорените възнаграждения са заплатени в брой („на ръка“).
Основателно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатените от ответниците
възнаграждения. Същите в писмените си защити са посочили, че заплатените от тях
адвокатски възнаграждения са съобразени с минималните размери по Наредба №1/2004г.
Съдът зачита приетото в решение на СЕС по дело С-438/2022г., според което национална
правна уредба, според която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет представлява ограничение на конкуренцията и не
следва да се прилага, предвид което няма да се съобрази и да приложи минималното
възнаграждение определено в Наредба №1/2004г.
Поради изложеното и като взе предвид съществената фактическата сложност на
предявените искове и тяхната цена, броя на проведените съдебни заседания, на които са се
явили пълномощниците на ответниците, както и множеството становища, в т.ч. и изготвени
отговори на исковата и няколкото уточняващи молби, които същите са изготвили и
депозирали по делото, съдът счита, че адекватно адвокатско възнаграждение за всеки от
ответниците би било такова в размер на по 7000лв. Следователно заплатеното от всеки от
ответниците възнаграждение в по-висок от определения от съда размер се явява прекомерно
и следва да бъде редуцирано до 7000лв. Въпреки, че в договора за правна помощ между
ответника „Б." ООД и адв. Б. е посочено, че възнаграждението е заплатено с ДДС, тъй като
11
по делото не е представено доказателство, че адв. Б. е регистриран по ЗДДС, то такъв не
следва да бъде начисляван.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК **, с адрес на управление
гр.София, ул.Д. Хаджикоцев №52-54 против „Б." ООД, с ЕИК **, с адрес на управление
гр.** иск за заплащане на сумата от 67525,70лв. (шестдесет и седем хиляди петстотин
петдесет и два лева и седемдесет стотинки), ведно с дължимата законна лихва, на осн. чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК **, с адрес на управление
гр.София, ул.Д. Хаджикоцев №52-54 против Д. К. И., с ЕГН ********** от гр.** при
условията на евентуалност иск за заплащане на сумата от 67525,70лв. (шестдесет и седем
хиляди петстотин петдесет и два лева и седемдесет стотинки), ведно с дължимата законна
лихва, на осн. чл.55, ал.1, пр.последно от ЗЗД, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК **, с адрес на управление
гр.София, ул.Д. Хаджикоцев №52-54 против И. В. У., с ЕГН ********** от гр.София, **,
при условията на евентуалност иск за заплащане на сумата от 67525,70лв. (шестдесет и
седем хиляди петстотин петдесет и два лева и седемдесет стотинки), ведно с дължимата
законна лихва, на осн. чл.59 от ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК **, с адрес на управление гр.София, ул.Д.
Хаджикоцев №52-54 да заплати на „Б." ООД, с ЕИК **, с адрес на управление гр.** сумата
от 7000лв.(седем хиляди лева) - разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК **, с адрес на управление гр.София, ул.Д.
Хаджикоцев №52-54 да заплати на Д. К. И., с ЕГН ********** от гр.** сумата от 7000лв.
(седем хиляди лева) - разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК **, с адрес на управление гр.София, ул.Д.
Хаджикоцев №52-54 да заплати на И. В. У., с ЕГН ********** от гр.София, ** сумата от
7000лв.(седем хиляди лева) - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице –помагач на страната на
ищеца – Държавен фонд „Земеделие“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
12