№ 343
гр. Благоевград, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. С.а
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210200532 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Д. И. П. от гр.София, против НП №24-1116-
000457/11.03.2024г., издадено от Началник Група, Сектор “Пътна полиция”
при ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 20.00лв, във връзка с вменено
му административно нарушение по чл. 42, ал.3 от ЗДвП .
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му административно нарушение, а алтернативно, че деянието е
маловажен случай. Иска се отмяна на обжалваното НП.
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован,
не се явява и не ангажира свой представител по делото и становище по
жалбата. В придружително писмо до съда прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответната страна по реда на чл. 63д, ал.2
от ЗАНН.
Районна прокуратура-Благоевград, редовно призована, не ангажира свой
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
1
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е
връчено на жалбоподателя на 13.03.2024г. и в законният срок срещу него е
подадена жалбата по делото, а именно на 28.03.2024г. /
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства по
безпротиворечив и категоричен начин се установи, че на 26.01.2024г.,
младши автоконтрольор при с-р“ПП“ към ОДМВР-Благоевград /св.Х. И./, в
присъствието колегата си –св.Л. И. и очевидеца Г. Г., е съставил на
жалбоподателя АУАН №162897, за това, че на 18.01.2024г., около 13.40 часа,
по ПП1 , път първи клас в Община-Симитли /Е-79/, с посока на движението си
от гр.Симитли към гр.Кресна, е управлявал лек автомобил с марка и модел
„Тесла“, с **** който е собственост на фирма „Интерпартнер“ЕООД със
седалище в гр.София, като в района на км.378 .400, като водач на изпреварван
автомобил, от друг лек автомобил с марка и модел „Фолксваген пасат“ и с ***
увеличава скоростта и пречи да бъде изпреварен, като принуждава на
изпреварващия го автомобил да намали скоростта и да се върне в дясната
лента, без да извърши маневрата. В акта е посочено също така, че е изготвен
по реда на чл. 40, ал.3 от ЗАНН и въз основа на жалба с рег.№786200-
191/22.01.2024г./Тази жалба е приложена към преписката по случай и делото и
същата е подадена от страна на св.Г. Г., който е очевидец на случая./Това
деяние на жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно
нарушение по чл.42, ал.3 от ЗДвП. Актът е връчен лично жалбоподателя
срещу негов подпис, на 14.02.2024г.
Въз основа на този акт, на 11.03.2024г., Началникът на Група в Сектор
“Пътна полиция” при ОДМВР-Благоевград, е издал атакуваното НП№24-1116-
000457, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.42, ал.3 от ЗДвП, е
наложил на жалбоподателя административно наказание–“Глоба” в размер на
20.00лв. НП е връчено на дееца на 13.03.2024г. лично и срещу негов подпис .
Изложените в акта за административно нарушение фактически
обстоятелства, се потвърждават с разпита на свидетелите Х. И., Л. И. и Г. Г..
2
Двамата полицейски служители сочат, че не са очевидци на случая, но се
запознали с жалбата на св.Г. по случая, който посочил в нея, че на практика е
бил потърпевш от описаното в акта поведение на жалбоподателя на
процесната дата и място. От своя страна св.Г. и при разпита си в съдебното
производство, преповтаря твърденията си от жалбата, като сочи, че на
процесната дата и място е пътувал с автомобила си /лек автомобил с марка
„Фолксваген пасат“ с рег.№СВ0906ВК/, като на правия участък преди
Кресненското дефиле, след гр.Симитли, поради липса на други насрещно
идващи и движещи се автомобили на пътното платно, жалбоподателят
предприел маневра „изпреварване“, а св.Г. тръгнал след него за да направи
същата маневра и така и двата автомобила навлезли в насрещното ляво платно
за движение. След като жалбоподателят приключвал маневрата и започнал да
се прибира в дясното платно за движение, св.Г. решил да продължи и да
изпревари и него, защото все още в насрещното платно нямало други
автомобили, заради което и ускорил газта на автомобила си . В този момент
обаче жалбоподателят се върнал в лявата лента за движение и по този начин
„засякъл“ автомобила на св.Г., заради което и той натиснал спирачки и подал
звуков сигнал за това неправомерно поведение на П.. След подадения звуков
сигнал, жалбоподателят преместил автомобила си в дясната лента за движение
и тогава св.Г. решил да продължи маневрата си „изпреварване“ на автомобила
на П., но последният в този момент ускорил скоростта на автомобила си и по
този начин препятствал св.Г. да довърши маневрата си и се наложило да
управлява автомобила си успоредно на автомобила на П. в насрещното платно
за движение известно време, с което се създал риск за участниците на пътя,
защото в насрещната посока започнали да се приближават на около 400 м.
други автомобили и св.Г. преди навлизането в Кресненското дефиле,
преустановил тази маневра и преместил автомобила си отново в дясната лента
за движение зад автомобила на П., в каквато поредност двата автомобила
преминали и през въпросното дефиле, без да може Г. да довърши
изпреварването на П.. Това поведение на жалбоподателя възмутило и
притеснило св.Г., който пътувал със семейството си и за това няколко пъти
изразил това си възмущение с подаването на звуков сигнал зад автомобила на
П.. Заради това притеснение и уплаха от поведението на жалбоподателя на
пътя, с което създал реален риск от произшествие, св.Г. подал сигнал за
случилото се на телефон 112, защото счел, че водача П. „или е пиян или
3
дрогиран“. На входа на гр.Сандански, до където двата автомобила
продължили да се движат заедно един след друг, след като св.Г. не се решил да
изпреварва повече автомобила на П., автомобила на жалбоподателя бил спрян
за проверка от представители на полицията, във връзка с подаденият сигнал от
св.Г.. Последният също отбил в близост до полицейския автомобил и така
присъствал и на извършената проверка на П. и съставеният му по случая
АУАН, който в последствие мотивирал издаването на обжалваното НП. След
като спрял на мястото на проверката, св.Г. бил изключително озадачен да
разбере, че жалбоподателят е имал такова поведение на пътя спрямо него
докато е пътувал със семейството си, в това число и с двете си малки деца.
В своите обяснения жалбоподателят твърди, че възприел св.Г., че се движи
с автомобила си след него докато сам извършвал маневрата „изпреварване“ в
прав участък преди Кресненското дефиле, както и, че при завършване на тази
маневра от страна на П., св.Г. започнал да му подава звуков сигнал, а след като
жалбоподателят се прибрал в платното си за движение, водача Г. направил
същото и в Кресненското дефиле също продължил да му подава звукови
сигнали , като пътувал така зад него до гр.Сандански. Жалбоподателят обаче
твърди, че за това поведение на св.Г. според него „нямало причина“ и, че тези
звукови сигнали на св.Г.„стресирали“ него и семейството му.
Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., издаден от министъра на вътрешните
работи, на мл.автоконтрольорите при с-р“ПП“ са делегирани правомощия за
констатиране на нарушения по ЗДвП, а на ръководителят група на този сектор
при ОДМВР, са делегирани правомощия по налагане на наказания за такива
нарушения .
По случая са приложени към преписката и няколко докадни записки, с
които са изведени същите факти от показанията на очевидеца Г., жалбата му и
полицейските служители Х. И. и Л. И..
Видно от приложената Справка за нарушител /водач/,на жалбоподателя са
налагани множество административни наказания по ЗДвП за нарушения на
този нормативен акт до датата на деянието .
Изложената фактическа обстановка се извежда от посочените писмени
доказателства и показанията на свидетелите Г., Х. И. и Л. И., жалба на св.Г. и
докладни записки по случая. На практика така изведените факти по случая,
кореспондират и с обясненията на жалбоподателя, който напълно потвърди
4
показанията на св.Г. за собственото си поведение на пътя и спрямо
автомобила на този свидетел на процесната дата и място.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с
обжалваното наказателно постановление законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното то негова страна административно нарушение по чл.42,
ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган и в тази насока
е представена заповед за делегирани правомощия на процесният издател, от
страна на министъра на вътрешните работи, изготвена преди процесната дата.
АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, надлежно са
връчени на дееца /лично/ и в тях се съдържат всички изискуеми се от чл.42 и
респ. чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити в това число и : дата, място и
съставител на тези документи, дата, място и начин /обстоятелства/ за
твърдените нарушения, посочена е правна квалификация на същите
доказателства за установяването на тези нарушения. Между съдържанието на
НП и АУАН е налице пълна идентичност , поради което и съдът приема, че НП
е издадено в съответствие с процесуалният закон /ЗАНН/.
Наред с това, съдът констатира, че със събраните по делото доказателства се
установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил
от обективна и субективна страна вмененото му административно
нарушение по чл.42, ал.3, предл.1 от ЗДвП
Съгласно нормата на чл.42, ал.3 от ЗДвП, водачът на изпреварваното пътно
превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на
изпреварването по какъвто и да е друг начин.
От обективна страна, в конкретният казус с всички ангажирани гласни
доказателства /показанията на свидетелите Г., Х. И. и Л. И., жалба на св.И. и
докладни записки на извършилите проверката полицейски служители по
жалбата на св.Г./, се установи по категоричен и безпротиворечиви начин, че П.
е направил именно това на процесната дата и място, като при предприемане
маневра „изпреварване“ на автомобила му от автомобила на св.Г.,
жалбоподателят ускорил скоростта на своето МПС, с което попречил на св.Г.
да приключи тази маневра и го принудил да я преустанови, за да не създаде
риск и да не предизвика ПТП с приближаващите се в насрещното платно
5
други ватомобили. /Със своите обяснения жалбоподателят на практика
потвърди тезата на тези свидетелите по акта и показанията на очевидеца Г., за
това, че поведението на П. на пътя е било такова, че е провокирало подаването
на звуков сигнал от св.Г., именно по време на извършваната от св.Г.
маневра“изпреварване“ спрямо автомобила на жалбоподателя, т.е.
жалбоподателят сам на практика потвърди тезата на санкционният орган за
извършено от негова страна нарушение по чл. 42, ал.3 от ЗДвП в този казус,
след като не даде никакво логично и адекватно друго обяснение за причината
да му бъдат подавани множество звукови сигнали от страна нас в.Г. докато са
пътували от процесното място до гр.Сандански./ С това си поведение,
жалбоподателят П. несъмнено е извършил от обективна страна именно
вмененото му с НП административно нарушение по чл.42, ал.3 от ЗДвП .
От субективна страна, по делото е безспорно, че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС към датата на проверката и като такъв е бил
запознат предварително със своите задължения при управление на МПС, в
това число и с правилата на чл .42, ал.3 от ЗДвП, които в казуса виновно и
съзнателно е нарушил. /Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя,
че не „разбрал“ защо св.Г. му подавал неколкократно звуков сигнал докато
пътували към Кресненското дефиле и при маневрата „изпреварване“, защото
хронологически описаното поведение на П. от.св.Г., несъмнено сочи на едно
осъзнавано и целенасочено препятстване на св.Г., чрез увеличаване скоростта
на автомобила на жалбоподателя, за да не довърши и респ. неизвърши своята
маневра „изпреварване“ спрямо автомобила на П.. /
След като правилно е квалифицирал процесният нарушения като такива, за
нарушението по чл. 42, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.175 от този Закон,
санкционният орган е наложил на жалбоподателя административно наказание
„Глоба“ в размер на 20.00лв., което е единствена алтернатива на санкция като
вид и размер за деяние като процесното. Ето защо, съдът счита, че тази
санкция е отмерена законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 27 от
ЗАНН .
Съгласно нормата на чл.29 от ЗАНН, нарушенията по ЗДвП, които са
такива, свързани с безопасността при движението на МПС на пътя, са
изключени от самият законодател от приложното поле на чл.28 от ЗАНН
и не могат да се квалифицират като „маловажен случай“, поради което и
6
това възражение на жалбоподателя се явява неоснователно.
Предвид изложеното, съдът констатира, че обжалваното НП е издадено и в
съответствие с материалния закон /ЗДвП/ и поради тази причина, същото е и
материално законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и като отчете процесуалната и материална
законосъобразност на процесното НП, съдът счита, че същото като такова
следва да се потвърди и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №24-1116-000457/11.03.2024г., издадено от Началник Група,
Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР-Благоевград, с което на Д. И. П., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
20.00лв./двадесет лева/, във връзка с вменено му административно нарушение
по чл.42, ал.3 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14-дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7