МОТИВИ към Присъда по НОХД
№219/2014г.
Против
подсъдимия Г.Е. *** са повдигнати обвинения по чл. 195 ал. 1 т. 4 и т. 7 от НК,
вр. чл.194 ал. 1 от НК, вр. чл.18 ал. 1 от НК, вр. чл.28 ал. 1 от НК и чл. 216
ал. 5, вр. ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа
изцяло повдигнатите обвинения при фактическа обстановка подробно описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание съгласно предвиденото такова в НК, а именно лишаване от
свобода, за извършеното престъпление на
основание чл. 195 ал.1 т. 4
и 7 във връзка с чл.194 ал.1 от НК във вр. с чл.18 от НК и чл.28 от НК,съответно
три години и шест месеца, и за престъплението по чл.216 от НК – три години
лишаване от свобода, което да се увеличи с една втора, като на основание чл. 23 от
НК
се определи едно общо наказание по
повдигнатите обвинения - най-тежкото – а именно три години и
шест месеца
лишаване от свобода.
Подсъдимият Г.
се явява лично и с адвокат Ф. в съдебно
заседание, но не признава вината си и моли съда да го признае за невиновен и оправдае по повдигнатите обвинения.
Съдът след
като съобрази събраните по делото доказателства във връзка с повдигнатото
обвинение, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 16
и чл. 17 от НПК, приема за установено
следното:
Подсъдимият Г.Е.Г. е роден на ***г.
в гр. Нова З. с настоящ
адрес в ....... ......., български гражданин е, разведен, със средно
образование, безработен, ЕГН: **********, осъждан, както следва:
1.по .......г. с присъда от ........ на
РС гр.Н.З. в сила от .... г. на основание чл.195 ал. 1 т. 3, във вр. чл.63 ал.
1 т. 3 и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от десет месеца,
като на осн.чл.66 от НК е отложено изпълнението на наказанието с изпитателен
срок ....
2. по .... с присъда .... г. на РС
гр.Сливен, в сила .... год. На основание чл. 197 т. 3, във вр. чл.195 ал. 1
т.4, във вр. чл. 20 ал. 1 и 2, във вр. чл.55 ал. 1 т. 2 б.”б4 от НК е осъден на
глоба в размер на 150 лв.Реабилитиран на основание чл.88 а от НК.
3. по .... г. с присъда .... г. на РС
гр.Раднево, в сила от .... г. на основание чл.195 ал. 1 т. 4 пр.1 и 2, т.5 и
т.7 от НК , във вр. чл.194 ал. 1 от НК, чл.28 ал. 1 от НК и чл.54 от НК е
осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал. 1 от НК
отлага изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
4. по ..... със споразумение от .... г.
на ОС гр.Сливен, в сила от .... год. на основание чл.343 ал. 3 б.”б” пр.1, във
вр. ал. 1, във вр. чл.342 ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок
от две години и осем месеца при първоначален общ режим.На основание чл.343 г ,
във вр. чл.37 т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три
години.
По делото не се събраха достатъчно доказателства за това,
че
на 05.01.2014 г. сутринта подсъдимия Г. е натоварил в л.т.а....... (собственост
на св. А.Д.К.) оксижен състоящ се от: 1 бр. горелка, 2 бр. кислородни бутилки,
20м. маркучи, 1бр. срецинов вентил, 1бр. промишлен вентил, 2бр. манометри, 1бр.
бутилка за “пропан – бутан” и с автомобила отишъл до коловозите на ЖП линия
собственост на “Ремотекс - Раднево” ЕАД гр. Раднево,
намиращи се западно от оградената територия на предприятието в гр. Раднево.
Но така или иначе тези вещи са били намерени в автомобила, управляван от
подсъдимия и кога те са били натоварени там не се отразява върху повдигнатото обвинение. Не се спори
дори от самия подсъдим, че посочените
вещи са били в управлявания от него автомобил, като обаче той твърди, че ги е
намерил на мястото на извършване на престъплението. В подкрепа на
неговите твърдения не се събра нито едно доказателство. В протокола за
доброволно предаване, който не е оспорен от подсъдимия, същия
заявява, че посочените вещи са негова собственост.
Обстоятелството
дали Г. е имал въдици и дали е твърдял пред
съпругата и съседките си, че
отива за риба не се отразява по никакъв начин на фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт. В хода на
съдебното следствие бяха
прочетени показанията на свидетелка Д.Г., където
категорично
заявява, че не е видяла какво е имало в джипа”.
Относно мястото на извършване на престъплението, а именно:
непосредствено между реката и релсовия път- собственост на „Ремотекс –Раднево”ЕАД
гр. Раднево – постъпи възражение от страна на
подсъдимия- който оспори, че това място
се намира на територията на гр. Раднево. Собственик на
имота е посочен „Ремотекс-Раднево „ЕАД гр. Раднево.
Собствеността на посочените релси, както и обстоятелството, че
мястото на извършването на
престъплението е врайона на гр. Раднево се установява и от представените в
досъдебното производство писмени доказателства разположени на лист от 22 до 28. От тези писмени доказателства става ясно,
че всъщност релсите са заведени в
дълготрайните материални активи на
дружеството и са в неговия баланс.
На ж.п.
линията, намираща се на запад от оградената територия на „Ремотекс-Раднево”ЕАД
гр. Раднево, подсъдимият чрез оксижен
срязал скрепващите планки и болтове на две релси тип S49 една, от които тип
„стрелка” с дължина 11 м. а другата с
дължина 12.20 м. С автомобила си издърпал
двете релси в страни от коловоза на терен покрит с висока растителност, за да
не се вижда и с оксижена започнал да ги реже на парчета с размери по около 2
м. Обстоятелството, че
на мястото на извършване на престъплението не е било намерено въже, с което да са били вързани релсите и извлечени до мястото, където е
пристъпил към тяхното рязане не води съда до извода, че тези релси не са
влачени с „УАЗ”-ката до реката. Налични са
следите от влачене - съгласно
свидетелските показания на Б. и Ж.
Биневи. Още повече, че за да се демонтират релсите - са били срязани
скрепващите ги планки и болтове – и то
при тяхното рязане са налице същите
следи, каквито са открити и при рязането на самите релси.т.е. режещия
инструмент е бил един и същи – този, който е бил в ръцете на
подсъдимия при залавянето му от собствениците
на охранителната фирма ”Биневи”.
Дим бил забелязан от
служител в „Сова-І” ЕООД гр.Раднево – св.
Х.М.Е.,
който веднага се обадил на собственика на фирмата св.Б.И.Б.,
след което
двамата
брая
Ж. и Б. Биневи отишли до мястото,
където бил подсъдимия и в момента режел
релсите. Б.Б. и Ж.Б. разпознали Г., който бил все още с горящ оксижен в ръце.
Това се установи по категоричен за съда начин от проведените в съдебно
заседание очни ставки.
Твърдението
на подсъдимия, че е седял на столче и си ловял риба по никакъв начин не се
подкрепи в очната ставка, проведена в съдебното заседание.
Твърденията
на подсъдимия, че е бил за риба и е седял кротко на столче -
останаха голословни и неподкрепени от нито едно доказателство. Самият
подсъдим даде противоречиви, неясни и лишени от логика обяснения - не можа да
обясни на съда къде точно е седял - от коя страна на МПС-то.
След като Г. видял Б. загасил оксижена, хвърлил го към
автомобила УАЗ и тръгнал към Биневи. Б.Б. му
разпоредил да остане на място и се обадил в РУП-Раднево за съдействие. Свидетелите
Б.
и Ж. Биневи установиха, че подсъдимия се е молил да не
викат полиция, но те не склонили. И двамата
свидетели категорично установиха в
съдебно заседание, че са видели
подсъдимия със запален оксижен да
реже релсите.
При проведената очна ставка между
свидетеля Х.М.Е. и Б.И.Б. относно това, какво точно е съобщил Е. на Б. - се
установи, че всъщност от мястото, където
е наблюдавал Е. се е виждал само дим. Именно
поради това Е. се е обадил на Б., за да
отиде и да провери какво точно се върши
на това място. Но не е налице никакво противоречие в показанията на свидетелите Е. и Б.. Още повече, че Б. е свидетел
очевидец, а Е. само се е обадил за да
предупреди за съмнителният дим от
мястото на наблюдението на района. Е. всъщност се усъмнил, че
се пали кабел, който бил изчезнал предишния ден от охраняваното
предприятие -„Ремотекс.Раднево”ЕАД.
Пристигналите на място служители в РУП-Раднево извършили
оглед на мястото, при който били намерени и описани: железопътна релса с обща
дължина 12,20 м. срязана на
две места – едното парче с дължина 1,80м. а другото парче с дължина 1,95м. и Жп
релса тип “стрелка” с обща дължина 11 м. също с два
разреза съответно на едното парче 2,10 м. а на
другото 1,95 м. По
железопътната линия където са били двете релси ясно личали следи от срязване
посредством оксижен /фото копие №20 от фото албум/.
Съдът не кредитира
наведените от адв.Ф.
възражения относно това, дали
подсъдимия би могъл да повдигне сам нарязаните вече релси – всъщност
това е
ирелевантно обстоятелство, тъй като обвинението
е за опит за кражба - която е останала недовършена по независещи от извършителя
причини. Дали е било налице помощно
средство или помощ от други лица за довършване на престъплението -
при липса на такова
обвинение в този смисъл – също не се отразява на обстоятелствата,
визирани в обвинителния акт. За съда е категорично ясно, че автомобил като „УАЗ”
не би се затруднил да издърпа релса, тежаща 597,80 кг. от едно място
на друго, още
повече, когато мястото е не
повече от 50 метра и
траекторията на дърпане е в посока от високото към ниското - към
коритото на реката и високата трева, за да не се вижда от далече, докато се режат.
Подсъдимият Г.
предал доброволно с протокол от 05.01.2014г.: лек автомобил «УАЗ 469» с рег. №
СТ 5474 АХ и намерения в него оксижен, състоящ се от 1бр.
кислородна бутилка - синя на цвят, с изписан номер 21СН13974,
1бр. кислородна бутилка - синя на цвят, с изписан на нея номер
2918, 20м. черен маркуч с резак и 1бр. срецинов вентил и 1бр. промишлен вентил
както и 2бр. монометри и 1бр. синя на цвят тип “пропан – бутан” с изписан номер
БВГ 27 ЕN1442N, като дал следните пояснения: „Автомобил УАЗ е на А.Д., другите
работи са мои – бутилки, маркучи, резак, манометър”.Двете релси предмет на
престъпленията са били част от ж. п. на „Ремотекс
- Раднево”ЕАД гр.Раднево, видно от извлечение от баланса на „Ремотекс -
Раднево”ЕАД гр.Раднево, разделителен протокол от 1992
г., в едно с опис, допълнение към разделителния
протокол от 1992 г. и скица на
ЖП линиите на Ремотекс, ведно със списък на коловозите и релсите.
Видно от заключението на оценителната
експертиза, стойността на вещите предмет на престъплението: 1 бр.
железопътна релса S49, с дължина 12.20 м. и 1 бр.
железопътна релса S49 – тип „стрелка”, с дължина 11
м., е в размер общо на 7254,33 лв. Същата оценителна
експертиза съдът прие, като
компетентна и пълна и тя не бе оспорена от страните по делото.
С разписка от 09.01.2014 г. двете релси
са върнати на собственика - „Ремотекс - Раднево”ЕАД гр.Раднево.
Извършеното от подсъдимият Г. деяние
осъществява съставите на престъпления по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, като на 05.01.2014 г. в
гр.Раднево, чрез използване на: МПС л.т.а....... и техническо средство: оксижен
– състоящ се от: 1 бр. горелка, 2 бр. кислородни бутилки, 20
м. маркучи, 1 бр. срецинов вентил, 1 бр.
промишлен вентил, 2 бр. манометри, 1 бр. бутилка за “пропан – бутан”, направил
опит да отнеме чужди движими вещи – 1 бр. железопътна релса S49 и 1 бр.
железопътна релса S49 – тип „стрелка”, на обща стойност 7 254,33 лв. от
владението на “Ремотекс - Раднево” ЕАД гр.Раднево без съгласието на негов
представител с намерение противозаконно да ги присвои, като по независещи от
него причини, деянието е останало недовършено. Кражба в немаловажен случай,
извършена повторно - т.е. извършил е престъплението, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такива престъпления и не е изтекъл петгодишният
срок, предвиден в чл.30, ал.2, вр. ал.1 от НК: (по НОХД № 289/2006 г. пр.....
г. на РС гр.Раднево, в сила от .... г.) и по чл.216, ал.5, вр. ал.1 от НК, като
на 05.01.2014 г. в гр.Раднево, унищожил противозаконно чужди движими вещи: 1
бр. железопътна релса S49 и 1 бр. железопътна релса S49 – тип „стрелка”,
собственост на “Ремотекс - Раднево” ЕАД гр.Раднево, и е причинил значителни
вреди на собственика в размер на 7 254,33 лв.
Вредите са значителни, тъй като техният
размер (7 254,33 лв.) надхвърля 14 минимални работни заплати (340 лв. към
05.01.2014 г.), съгласно АП №30 от 28.09.2005 г. и АП № 4 от 13.02.2008 г.
Престъплението е извършено при пряк
умисъл.
ОТНОСНО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, а
именно: протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, съобщение, протокол за доброволно
предаване справка за собственост на МПС, пълномощно, Решение №1,
опис на ДМА, схема на ЖП коловози, извлечение от баланс, разписка,
постановления за привличане на обвиняеми и вземане на МН, протоколи за разпит
на обв., справки за съдимост, ДСМПИС, протоколи за разпит на свидетели,
оценителна експертиза, протоколи за предявяване на разследване, карта на обв.
лице, постановление по чл.229, ал.3 от НПК,скица на поземлен имот №6003 от 06.06.2013г. и скица на поземлен имот №5917 от 05.06.2013г.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, Б.Б.
и Ж.Б., които са очевидци на извършеното престъпление и
чиито показания са подробни, незаинетересовани, точни
и кореспондират с целият доказателствен материал. Същите не се
опровергават от други събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът
счита, че техните показания са точни и допринасят за изясняване на обективната
истина по делото. От датата на инкриминираното деяние не е изминал значителен
период от време и свидетелите имат ясен спомен за факти и събития оттогава. Свидетелите не се разколебаха в показанията при проведените
очни ставки, макар подсъдимият да се
опита да ги обвини, че
са го наклеветили и са го заплашили с пистолет.
Горните доказателства несъмнено съставляват верига от преки и косвени доказателства, водещи до единствено
възможен извод, че отнемането на вещите е било извършено от подсъдимия Г., като
по независещи от него причини деянието е останало недовършено. Налице
е пряко доказателство - подсъдимият е видян със
запален оксижен непосредствено да реже релсите, които са
предмет и на двете престъпления – кражба и унищожаване.
Съдът приема
за безспорно доказано така повдигнатите
обвинения: извършеното от подсъдимия Г.Е.Г. деяние, съставлява
престъпление - по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.18, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, като на 05.01.2014 г. в гр.Раднево,
чрез използване на: МПС л.т.а....... и техническо средство: оксижен – състоящ
се от: 1 бр. горелка, 2 бр. кислородни бутилки, 20
м. маркучи, 1 бр. срецинов вентил, 1 бр.
промишлен вентил, 2 бр. манометри, 1 бр. бутилка за “пропан – бутан”, направил
опит да отнеме чужди движими вещи – 1 бр. железопътна релса S49 и 1 бр.
железопътна релса S49 – тип „стрелка”, на обща стойност 7 254,33 лв. от владението
на “Ремотекс - Раднево” ЕАД гр.Раднево без съгласието на негов представител с
намерение противозаконно да ги присвои, като по независещи от него причини,
деянието е останало недовършено. Кражба в немаловажен случай, извършена
повторно тъй като от извършването на последното
такова престъпление (по НОХД 289 от 2006г. в сила от ....г. не са
изтекли пет години- съгласно чл.28 ал.1 от НК във вр. с чл.30 ал.1 и 2 от НК.
- и по
чл.216, ал.5, вр. ал.1 от НК, като на 05.01.2014 г. в гр.Раднево, унищожил
противозаконно чужди движими вещи: 1 бр. железопътна релса S49 и 1 бр.
железопътна релса S49 – тип „стрелка”, собственост на “Ремотекс - Раднево” ЕАД
гр.Раднево, и е причинил значителни вреди на собственика в размер на 7 254,33
лв.
Деянието по чл.195 НК е останало недовършено, тъй като
подсъдимият
Г. е заловен на място, преди
да изнесе от територията на
„Ремотекс-Раднево” ЕАД гр.Раднево
движимите вещи, по независещи от
подсъдимия причини.
С деянието си подсъдимият Г. е унищожил противозаконно чужди движими вещи :1 брой железопътна релса
s49 и 1 брой железопътна релса s49-тип „Стрелка”,собственост на „Ремотекс
–Раднево”ЕАД град Раднево , и е причинил
значителни вреди на собственика в размер на 7 254,33 лева , престъпление по чл.216,ал.5 във връзка с ал.1 от НК.Деянието е довършено, тъй като релсата като
такава е унищожена - с нарязването си.
От обективна
страна е безспорно установено, че с деянията си, осъществени чрез действие - демонтиране
и рязане, подсъдимият Г. е въздействал върху ж.п.
линията с оксижена, като не само я е повредил, а тази част от релсовия път е
унищожил. Липсвало е правно основание за извършването на това действие. Същият
е преустановил фактическата власт на собственика върху посочените вещи и е
установил собствена фактическа власт върху тях с отдалечаването им от
местопрестъплението. Безспорно е установено използването на технически средства
за извършване на кражбата –оксижен, а използването на МПС е друго квалифициращо
обстоятелство, посочено в същия текст на
НК-чл.195 ал.1 т. 4. Кражбата представлява немаловажен случай, извършена
повторно тъй като от извършването на последното такова престъпление по НОХД 289
от 2006г., в сила от ....г. не са изтекли
пет години, съгласно чл.28 ал.1
от НК във вр. с чл.30 ал.1 и 2 от НК.
От
субективна страна деянията са извършени виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията,
предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
За престъплението по чл. 216 от НК безспорно е съзнавал, че
имотът е чужд, че с действията си по разрушаване на линията я унищожава, като
така поврежда целият релсов път, но преследвайки пряката си цел - да извади
металните релси от трасето, с действията си е приел неминуемото настъпване на
общественоопасните последици –унищожаването на тази част от релсовия път.
Налице е и специалната цел за престъплението кражба - противозаконно да присвои
вещите, обективирана и с отдалечаването им.
ОТНОСНО ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
За
извършените престъпления НК предвиждат наказания – лишаване от свобода до 10
години, за престъплението по чл. 216, ал.5 във вр. с ал.1 от НК и лишаване
от свобода от 1 до 10 години за престъплението по чл. 195, ал.1, т.4, и т. 7, вр. чл. 194, ал.1, вр. 18 ал.1 и чл.28 ал.1
от НК.
Съдът приема, че е налице съвкупност от престъпленията по чл. по чл. 216, ал.5 във вр. с ал.1 от НК и
престъплението по. чл. 195, ал.1, т.4, и т. 7, вр. чл. 194, ал.1, вр. 18 ал.1 и чл.28 ал.1
от НК, тъй като
съгласно решение № 337 от 20.07.2005г., по н.д. №825 от 2004г. на І НО
на ВКС „Възможна е съвкупност на престъпления по чл.195 и по чл.216 НК, когато
за да отнеме метал, деецът унищожава или
поврежда съоръжение.” В този смисъл е и решение №175 от 22.05.2009г. по н.д. №162 от 2009г.
на наказателна колегия на ІІІ
наказателно отделение на ВКС.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
Обществената
опасност на дееца се определя от характера на извършеното деяние, формата и
степента на вината му, причинения общественоопасен резултат, както и
характеристиката на неговото поведение в обществото. Отношението му към
извършеното престъпление и към вината му няма решаващо значение за
индивидуалната му степен на обществена опасност.
Законът
изисква наказанието да е съответно на престъплението - чл. 35, ал. 3 НК. Този принцип е закрепен и в чл. 54 НК и чл. 333, ал. 1 НПК. Престъпното
деяние, с други думи, съставлява не само основание, но и мярка за наказателната
отговорност. Решаващият фактор при определяне на наказанието е тежестта на
извършеното престъпление, т.е. справедливостта.
Наказанието
е не само справедливо - съответно на тежестта на извършеното престъпление
възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените
от закона цели.
Според
чл. 36 НК целите на наказанието са две: индивидуалната и генералната превенция.
Това определя съотношението между изискванията за справедливост и за
целесъобразност на наказанието, а също така и съотношението между двете цели на
наказанието - генералната и индивидуалната превенция. Според нашето право
справедливото наказание е целесъобразно. Посредством справедливо наказание,
което съответствува на тежестта на престъплението се постига крайната цел на
наказателно-правното въздействие - общата превенция. А индивидуалната превенция
е само средство за реализиране на общата превенция. Но това не означава, че
общопревантивният ефект на наказанието може да се пренебрегне.
В
разглеждания случай, за да се въздействува възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото, съдът намира, че наказанието от три години и
шест месеца лишаване от свобода, следва да се изтърпи ефективно. При
постановяване на това наказание съдът изходи от особената специфика на региона,
в който е извършено престъплението, а именно: района на „Ремотекс –Раднево” ЕАД
гр.Раднево, където това са престъпленията, които са най-често извършваните. Съдът взе
предвид
и високата стойност на откраднатото, като взе
предвид и обстоятелството, че степента на обществена опасност както на
престъплението, така и на извършителя са
високи.
За да се
предизвикат съответни положителни промени в съзнанието на дееца, за да се
превъзпита той към спазване на законите и добрите нрави, съдът счита, че следва
да отмери наказанието лишаване от свобода при баланс на отегчаващите и
смекчаващи вината обстоятелства такива-
невъзстановените щети, липсата на критичност към извършеното, предишните
осъждания, лошите характеристични данни и от друга страна –ниският социален
статус на подсъдимия-той е безработен,частично възстановени са щетите.
Съдът наложи на подсъдимия Г. на
основание чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК наказание от
три години и
шест месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване следва да е ефективно, тъй като
подсъдимия вече е търпял наказание лишаване
от свобода, което не е било
отложено. В този смисъл режимът на изтърпяване на наказанието следва да е
„строг”.
Съдът призна подсъдимия Г.Г. за
виновен и на основание чл.216, ал.5, вр.
ал.1 от НК му наложи наказание, като на
основание чл.54 от НК в размер на три години лишаване от свобода, във вр. чл.23
от НК определи на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото, а именно: три години и
шест месеца лишаване
от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в закрит тип затворническо общежитие.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът постанови веществените
доказателства: 1 бр. горелка, 2 бр. кислородни бутилки, 20
м. маркучи, 1 бр. срецинов вентил, 1 бр.
промишлен вентил, 2 бр. манометри, 1 бр. бутилка за “пропан – бутан” -
на съхранение в РУП гр.Раднево, след минаване нуждата от тях да се отнемат в
полза на държавата.
С оглед постановените наказания и
признаването на подсъдимия Г. за
виновен съдът го осъди да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР –
Стара Загора направените разноски по досъдебното производство в размер на 130 лв. и по
сметка на РС гр. Раднево 100 лева – възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: