Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 24.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. М.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 409 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ./31.10.2019
г. началник на ОО „АА”, гр. П. е наложил на жалбоподателя Д.М.Ц.
административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл.
87, т. 2 от Наредба .03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, както и глоба в размер на
50,00 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН,
вр. чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му
наказание жалбоподателят по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление в частта, с която на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева за нарушение
на чл. 87, т. 2 от Наредба № ./03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, като неправилно и
незаконосъобразно.
В останалата част наказателното
постановление не е обжалвано и е влязло в сила.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не е изпратил представител.
Р.п.– П.Т.– Р. редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Радомирският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа страна
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения
срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
По делото се установява, че на
17.10.2019 г., около 14,10 ч., на път I-6,
местност „А.“, на територията на община Радомир, с посока на движение към гр. К.,
жалбоподателят Д.М.Ц. е извършвал обществен превоз на товари с ППС – влекач „D.“, модел „X.“, с рег. № КН . ВС, от
категория N3 и полуремарке,
марка „К.“, модел „SNC .“, с рег. № Е . ЕЕ, от категория
О4, като посоченото МПС е с нарушена цялост на челно обзорно стъкло и наред с
това при извършената проверка се е установило, че водачът не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност.
Актосъставителят И.Б.Г. квалифицирал двете
нарушения по чл. 87, т. 2 и по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя, от един свидетел, посочен в него, и
предявен на жалбоподателя, който също го е подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на
жалбоподателя Д.М.Ц. е наложено административно наказание глоба в размер на
2000,00 лева за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба №./03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на
основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП, както и глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.
1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 6,
т. 1 от ЗДвП.
По делото е разпитан в качеството
му на свидетел К.Г.В., който е свидетел при съставянето на АУАН и който
потвърждава фактическата обстановка, така, както е описана в съставения АУАН.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства, а именно:
от показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел, както и от присъединените по реда на
чл. 283 НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като
са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства.
От правна страна:
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, установи следното от правна
страна:
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати процесуални нарушения, които са накърнили правото на
защита на жалбоподателя, от което следва, че обжалваното
НП е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено само
на формално основание. Това е
така, тъй като при съставянето
на АУАН актосъставителят е квалифицирал извършеното
от жалбоподателя нарушение по чл. 87, т. 2, но без да посочи законовия или
подзаконов нормативен акт, който е бил нарушен. С тези си действия актосъставителят неминуемо е ограничил правото на защита на
жалбоподателя, като последният е бил поставен в невъзможност да разбере за
какво нарушение му е повдигнато административнонаказателно
обвинение. Така посоченото нарушение според настоящия съдебен състав
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, които ограничават правото на защита на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност, тъй като води до неяснота, а оттук и до
невъзможност нарушението да бъде установено по безспорен начин. Подобно несъответствие е недопустимо, защото по този
начин се засяга правото на защита на
нарушителя, тъй като на същия е повдигнато административнонаказателно
обвинение, което е било неясно и по този начин жалбоподателят е бил лишен от възможността адекватно да
организира защитата си. В случая липсата на съставомерни
елементи и на относими към тях факти е съществено
процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на наказаното
лице.
Наред с това, съдът констатира, че АНО е наложил
на жалбоподателя наказание по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр,
при което лицето се санкционира за извършване на превоз без редовно издаден
изискуем съобразно ЗАвПр или подзаконов акт по
неговото прилагане документ. В случая като нарушени са описани подзаконови
нормативни актове. Според санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от същия закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000,00
лева при първо нарушение.
Наред с това, обаче, съгласно
специалната разпоредба на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, явяваща се и по-благоприятна
за дееца в случая, се наказва с глоба в размер 500,00 лева водач, който
извършва таксиметрови или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност. В случая субектите - адресати на
нормите на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП и на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП са идентични,
двете норми обаче се намират в съотношение на обща към специална, като
специалната норма на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП изключва приложението на общата норма
на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр. Това е така, доколкото
нормата на чл. 93 ЗАвПр обявява за нарушение
упражняването на дейност без валиден документ, като видовете документи са общо посочени,
а в случая на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП е конкретизиран документът, чиято валидност
се изисква, а именно - удостоверение за психологическа годност. В конкретния
случай по делото безспорно се установява от приложените писмени доказателства,
че жалбоподателят е имал удостоверение за психологическа годност, т. е., не е
налице липса на такъв документ, за да понесе санкция съобразно разпоредбата на
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, но това удостоверение е
било с изтекъл срок, което по своята същност е невалидно такова. По тази
причина според съда санкцията за така извършеното нарушение, която
жалбоподателят е следвало да понесе, е предвидената такава съобразно разпоредбата
на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 500,00 лева, а не тази,
наложена му съобразно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр в размер на 2000,00 лева. В този смисъл, като
неправилно е определил нарушената санкционна норма за извършеното нарушение, касаещо невалидно удостоверение за психологическа годност, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно
наказателно постановление. Санкционирането на нарушителя по общата, а не по
специалната норма, особено съществено нарушава правото му на защита, доколкото
предвидените за двете норми санкции са напълно различни.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени и са самостоятелни основания за отмяна
на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда
спорът
по същество.
По изложените съображения
настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното № ./31.10.2019 г. на
началник на ОО „АА”, гр. П., следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № .31.10.2019 г. на началник на ОО „АА”, гр. П., издадено
срещу Д.М.Ц.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на
чл. 87, т. 2 от Наредба № ./03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на
основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: