№ 3751
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512158 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Дженерали застраховане“ АД срещу
решение от 26.07.2024 г. по гр.д. №60200/2022 г. на Софийски районен съд, 29 състав, в
частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответника ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.411 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 1665,00 лв. до пълния
предявен размер от 2355,10 лв., представляваща застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по полица №0312170058000388 за товарен автомобил „Форд
Транзит 350“ с рег. № ****, за горницата над сумата от 1201,87 лв. до пълния предявен
размер от 2099,60 лв., представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по полица №0312170058007128 за ремарке „ТПВ ЕУ 2010 75“, с рег. № ****, и за
горницата над сумата от 873,67 лв. до пълния предявен размер от 1357,55 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.11.2019 г. до 04.11.2022
г., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Сочи, че
неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водачът на т.а. „Форд Транзит 350“. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Решението на СРС в частта, в която предявените искове са уважени до посочените
1
по-горе размери, не е обжалвано от ответника, поради което е влязло в сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно поради следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Доколкото обжалваното решение е влязло в сила в посочената по-горе част, то и
основанието на предявения иск е установено. Спорът по настоящото дело е съсредоточен
върху обстоятелството дали е налице съпричиняване от страна на водача на т.а., застрахован
по имуществена застраховка при ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат, водещо до намаляване на дължимото се за
същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е
налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от
ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение
№206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на
съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение №92/24.07.2013г. по т.д. №540/
2012 г. на I ТО/, приносът на пострадалия по чл.51 ал.2 ЗЗД следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд. С
2
решение №98/29.06.2016г. по т.д. №1499/2015 г. на I ТО на ВКС и с решение
№66/01.06.2017г. по т.д. №650/2016 г. на I ТО на ВКС, е прието, че надлежно възражение за
съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде
направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата
на чл.147 т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението.
Подчертано е, че приносът на пострадалия трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата,
които навежда страната и на които основава възражението си по чл.51 ал.2 ЗЗД, също трябва
да са конкретни. Ако застрахователят не е могъл да узнае за тях преди изтичане на срока за
отговор на исковата молба, те могат да бъдат наведени в първоинстанционното
производство и след изтичането на този срок, тъй като съгласно чл.147 т.1 ГПК до
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, страните могат да твърдят нови
обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства, ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно. След като възражението за принос на пострадалия по
чл.51 ал.2 ЗЗД може да се основава само на конкретни факти, страната не може да го направи
преди да е могла да узнае за тях. В тази насока е и даденото разяснение в мотивационната
част на т.4 ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което общото правило за преклузия по
чл.133 вр. чл.131 ал.2 т.5 ГПК с изтичане на срока за отговор на исковата молба се отнася
само за възражения, основани на факти, съществуващи и узнати към този момент.
В конкретния случай в отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД, като е посочил, че водачът на т.а. „Форд Транзит 350“ не е
обезопасил периметъра, в който са се извършвали ремонтни дейности и при затваряне на
платното за движение не е поставил най-малко 5 светлинни източника с мигаща жълта
светлина, и не е използвана временна сигнализация с пътна маркировка в началото и края на
работния участък, което възражение е разгледал първоинстанционният съд и по което
възражение настоящият въззивен състав по правилността на акта относно наличието на
съпричиняване е длъжен да се произнесе.
От показанията на свид. Д.Д. се установява, че преди процесното ПТП са
ремонтирали мантинелата на автомагистрала „Тракия“, като за отбиване на движението са
били поставени стрелка и табели „Път в ремонт“ в бързата лента, както и бусът е имал
светеща табела със стрелка.
От показанията на свид. Р.И. се установява, че преди процесното ПТП не е видял да
има обозначение за ремонтни дейности, като бусът за ремонтите бил спрял в лявото платно,
като е имало и ремарке. Свидетелят сочи още, че не е видял какви табели са стърчали на
ремаркето.
От заключението на назначената по делото САТЕ, което и настоящият съдебен състав
кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило, тъй като водачът на т.а.
„Форд Транзит“ е предприел маневра за отклоняване на ляво с цел изпреварване на
движещото се пред него МПС, където не е осигурил безопасна дистанция и е реализирал
ПТП със спрелия в лява лента т.а. „Форд Транзит 350“. Вещото лице сочи още, че от
техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на т.а.
„Форд Транзит“, който е управлявал ППС със скорост и дистанция, при които не е имал
възможност да спре в рамките на опасната зона без да настъпи съприкосновение със спрелия
пред него т.а. „Форд Транзит 350“.
При тези данни и въз основа на установения по делото механизъм на настъпване на
ПТП, съдът намира, че водачът на т.а. „Форд Транзит 350“ не е извършил нарушения на
правилата за движение, свързани със създаването на временна организация и безопасност на
движението при строителни и монтажни дейности по пътищата и улиците, както и за
сигнализиране на препятствия при аварии. Приложима в случая е разпоредбата на чл.58
3
Наредба №3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, доколкото
процесното ПТП е настъпило на автомагистрала, но не и посочената от
първоинстанционния съд разпоредба на чл.55 от същата наредба. Въззивният съд намира, че
в случая ремонтните дейности са били сигнализирано по надлежния начин – със затварящата
се светеща табела и с пътни знаци, съгласно приложение №9 по чл.58 ал.3 Наредба №3 от
16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Съдът кредитира в тази насока
изцяло показанията на свид. Д.Д. като задълбочени и последователни, но не и показанията
на свид. Р.И., които показания са хаотично и непоследователни.
Ето защо, следва да се приеме, че не се установи наличието на каквото и да е
нарушение на разпоредбите на ЗДвП от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесното ПТП е настъпило
по вина на водача на т.а. „Форд Транзит“ Р.Щ.И., който е осъществил деликт – при
управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ е нарушил чл.20 и чл.25 ал.1 ЗДвП. За
пълнота на изложението следва да се посочи още, и че не се установи соченото нарушение
на правилата за движение от страна на водача на т.а. „Форд Транзит 350“ да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
Съгласно приетото по делото заключение на САТЕ, стойността на дължимото
обезщетение при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части за т.а.
„Форд Транзит 350“ възлиза на сумата от 2775,00 лв., а за ремарке „ТПВ ЕУ 2010 75“
дължимото обезщетение при условията на тотална щета и след приспадане на реализираните
на пазара за скрап части - на 2003,11 лв.
За периода 04.11.2019 г. – 04.11.2022 г. размерът на лихвата за забава върху
главницата от 1328,04 лв.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която
исковете с правно основание чл.411 КЗ са отхвърлени за сумата над 1665,00 лв. до пълния
претендиран размер от 2355,10 лв. и за сумата над 1201,87 лв. до сумата от 2003,11 лв., като
на ищеца бъдат присъдени допълнително сумата от 690,10 лв. и сумата от 801,24 лв., и в
частта, в която искът с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата
от 873,67 лв. до сумата от 1328,04 лв., като на ищеца бъде присъдена допълнително сумата
от 454,37 лв. Решението следва да се отмени и в частта, в която ищецът е осъден да заплати
на ответника разноски по делото за разликата над сумата от 7,60 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното
производство в общ размер на сумата от 359,99 лв., и разноски във въззивното производство
в размер на сумата от 53,31 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 187,84 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 12,16 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №14644 от 26.07.2024 г., постановено по гр.д. №60200/2022 г. по
4
описа на СРС, ГО, 29 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Дженерали
застраховане” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ №68, срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, искове с правно
основание чл.411 КЗ за разликата над сумата от 1665,00 лв. до пълния предявен размер от
2355,10 лв., представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
полица №0312170058000388 за товарен автомобил „Форд Транзит 350“ с рег. № ****, за
разликата над сумата от 1201,87 лв. до сумата от 2003,11 лв., представляваща
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по полица №0312170058007128 за
ремарке „ТПВ ЕУ 2010 75“, с рег. № ****, и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата
над сумата от 873,67 лв. до сумата от 1328,04 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 04.11.2019 г. до 04.11.2022 г., и в частта, в която „Дженерали
застраховане” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ №68, е осъден да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сторени разноски в производството за разликата над сумата от
7,60 лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, да заплати на „Дженерали
застраховане” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ №68, на основание чл.411 КЗ допълнително сумата от 690,10 лв. /или
разликата над присъдените 1665,00 лв. до пълния претендиран размер от 2355,10 лв./, ведно
със законната лихва, считано от 07.11.2022 г. до окончателното заплащане, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
застраховка „Каско на МПС“ по полица №0312170058000388 за товарен автомобил „Форд
Транзит 350“ с рег. № **** за ПТП , осъществено на 03.10.2017 г. на автомагистрала
„Тракия“, сумата от 801,24 лв. /или разликата над присъдените 1201,87 лв. до сумата от
2003,11 лв./, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2022 г. до окончателното
заплащане, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско на МПС“ по полица №0312170058007128 за
ремарке „ТПВ ЕУ 2010 75“ с рег. № **** за ПТП, осъществено на 03.10.2017 г. на
автомагистрала „Тракия“, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД допълнително сумата от 454,37 лв.
/или разликата над присъдените 873,67 лв. до сумата от 1328,04 лв./, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 4358,21 лв. за периода 04.11.2019 г. - 04.11.2022 г., и на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК допълнително сумата от 359,99 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, да заплати на „Дженерали
застраховане” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ №68, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 241,15 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №68, да заплати на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.
М. Димитров“ №1, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 12,16 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6