Р Е Ш Е Н И Е
№ 95/14.2.2022г.
гр.
Пазарджик, 14.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 798 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалба на Д.К. с адрес *** против Заповед
за прилагане на принудителна
административна мярка №
21-0367-000100/11.06.2021 г. на Началник РУ Велинград към ОД на МВР гр.
Пазарджик.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което
се иска да бъде отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата, ангажира доказателства, моли за отмяна на ЗППАМ. Претендира разноски.
Ответната
страна - Началник РУ
Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява,
не се представлява и не взема становище по жалбата.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената
заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0367-000100/11.06.2021 г. на
Началник РУ Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик на основание чл.171, т.1, б. „б“
ЗДВП е временно отнето СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Основание за издаване на заповедта е
съставен АУАН № GA346348/10.06.2021 г. против Д.К. за
това, че на 10.06.2021 г., около 17,11 часа в гр. Велинград, ул. „Никола Вапцаров“,
е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. ***, като отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества.
Към
преписката е приложен цитирания АУАН GA346348/10.06.2021 г., в който е изложена идентична
фактическа обстановка на тази в оспорената заповед. Към АУАН е приложен и талон
за изследване от същата дата, в който е отразено, че жалбоподателят отказва да
бъде тестван с техническо средство. Към преписката е приложен и Протокол за
медицинско изследване, от който е видно, че жалбоподателят е дал кръв за
изследване за наркотични вещества.
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в законоустановената форма. Оспорената заповед е издадена от
административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй
като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се
налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа на АУАН GA346348/10.06.2021 г., като са описани и установените с
акта обстоятелства.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста ѝ са посочени
фактите и обстоятелствата по извършеното деяние, както и материалноправното
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е в
заповедта, че се издава на основание чл.171, т.1, б. „б“ ЗДВП.
Същата
е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
съставен от компетентен орган. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки.
Предпоставка за издаване на заповед за прилагане на ПАМ е съставеният АУАН,
който представлява официална констатация за извършеното деяние, като описаните
фактически обстоятелства за административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на
превантивната ПАМ. В случая са били налице предпоставките по чл.171, т.1, б.
„б“ ЗДВП за прилагане на оспорената ПАМ. Съгласно посочената норма временно се отнема свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Процесната
ПАМ обаче е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила до
степен, водещ до нейната отмяна. Безспорно е, че принудителната административна
мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за
извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е безсрочна – приложена е за
определен срок, а именно до решаване на въпроса за отговорността, което в
случая следва да е с влязло в сила НП, но не повече от 18 месеца. При наличието
на визираните материалноправни предпоставки, в условията на обвързана
компетентност административният орган прилага предвидената в закона ПАМ, което
е сторил с процесната заповед. В случая обаче АУАН, който се явява предпоставка
за издаването на ПАМ, е съставен при съществено нарушение на процесуалните
правила. Видно от събраните множество доказателства по делото, жалбоподателят е
италиански гражданин, който не владее писмено български език, а говоримо –
много слабо. В ЗАНН няма разписани правила, уреждащи на какъв език се води
производството. Според чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи
лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите
на Наказателно-процесуалния кодекс. АПК не се прилага за неуредените въпроси в
ЗАНН. Съответно, според чл. 21, ал. 1 от НПК, наказателното производство се
води на български език, а според чл. 21, ал. 2 от НПК, лицата, които не владеят
български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези
случаи се назначава преводач. В конкретния случай се събраха множество
доказателства, че жалбоподателят не владее български език, особено писмено. В същото
време се установи, че жалбоподателят е спрян за извършване на проверка в гр. Ракитово във връзка с
неговото СУМПС (а не в гр. Велинград, както е посочено в АУАН и ПАМ), след това
е отведен в РУ на МВР Велинград, където е задържан за 24 часа, като е подписал множество
документи на български език, без да е ясно дали е разбрал какво точно подписва.
В същото време е отведен до ФСМП Велинград, където е дал кръв за изследване.
Това поставя резонния въпрос дали жалбоподателят реално е направил отказ да
бъде тестван с техническо средство или е подписал ТИ, в който е отразено, че
отказва, без да разбира какво точно подписва. ТИ е единствения документ по
делото, който сочи, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо
средство, а този документ е изготвен на български език и подписан от
жалбоподателя, който не владее български език. Това силно разколебава
твърденията на административния орган, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с техническо средство, след като не владее писмено български език, за
да разбере евентуално, че подписва подобен отказ, а и в същото време пък е
видно, че е изявил желание да даде кръв за изследване и е дал такава проба.
Остава отворен въпроса защо жалбоподателят ще отказва тестването при това
положение с техническо средство. Административният орган, върху когото лежи
доказателствената тежест по делото, така както му е разпределена от съда с
насрочването на същото, не ангажира никакви доказателства, които да оборят
ангажираните от процесуалния представител на жалбоподател, че последният не
владее писмено български език. При това положение положеният от жалбоподателя
подпис под ТИ, в който е отразено, че отказва проверка с техническо средство,
не е достатъчно и категорично доказателство, че жалбоподателя действително е
изразил подобна воля. В случая се касае за специфична процедура и терминология,
която очевидно е затруднила жалбоподателя, който не владее добре български език,
след като той през цялото време е смятал, че му с извършва проверка във връзка
с неговото СУМПС. Конкретните действия, извършени от полицейските служители в
хода на производството не гарантират, че жалбоподателят действително е разбрал
за какво му се извършва проверка и какво следва да е негово поведения в хода
ѝ. Видно е, че полицейските служители изрично не са дали възможност на
жалбоподателя да заяви дали желае преводач, последният не е твърдял, че няма
нужда от такъв. Няма ангажирани доказателства, че владее български език и да е
заявил това пред полицейските служители. Няма доказателства дали жалбоподателят
изрично се е отказал от това да ползва друг език и да му бъде назначен преводач
в административното производство. Жалбоподателят не е отразил собственоръчно в
талона за изследване, че отказва да бъде тестван с техническо средство. При така
събраните в хода на съдебното производство доказателства за това, че жалбоподателят
не владее добре български език не само говоримо, но и писмено, да се доказва
отказът му за тестване с техническо средство само от протокол, изготвен на
български език, е недостатъчно и неправилно.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, като ще следва
да се отмени издадената ЗППАМ като незаконосъобразна, тъй като в хода на
административното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, в следствие на които и твърденият в АУАН отказ за
тестване с техническо средство по същество остана недоказан.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати
сторените по делото разноски общо в размер на 810 лева, от които 10 лева –
държавна такса, 800 лв. адвокатско възнаграждение, за които са представени и
доказателства по делото – договор за правна защита и съдействие и вносна
бележка.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Д.К. като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
21-0367-000100/11.06.2021 г. на Началник РУ Велинград към ОД на МВР гр.
Пазарджик.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Пазарджик да
заплати на Д.К., а адрес: *** сторените по делото разноски в размер на 810 /осемстотин
и десет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
(П)