№ 710
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело №
20211100512519 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20167652 от 04.08.2021 г. на СРС, 140 с - в, по гр. д. № 18357/2021
г. е признато за установено, на основание чл. 439 ГПК, че М. Н. Н., ЕГН ********** не
дължи на Столична община, сумата в размер на 100 лв., по административно наказание
„глоба", наложена с наказателно постановление № 246341 от 23.03.2015 г„ което е
влязло в сила на 12.02.2016 г. и въз основа на което е било образувано изпълнително
дело № 20188380401077 по описа на ЧСИ М.Б., поради изтичане на предвидения в чл.
82, ал. 1, б. „а" ЗАНН давностен срок за изпълнение на наказанието. С решението
ответникът е осъден за заплащане на разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Столична община,
чрез представителя му, с доводи за неправилност, необоснованост и постановяване в
нарушение на материалния и процесуален закон. Оспорва се извода на СРС, че искът е
основателен поради погасяване на вземането по давност. Сочи, че става въпрос за
извършено административно нарушение, по което е наложена глоба, като намира, че
административно наказващия орган СО е предприел действия по събиране на глобата
преди да е изтекла погасителната давност. Глобата е публично задължение и
уважаването на иска предполага изтичане на абсолютната погасителна давност за
предприемане на изпълнителните действия. Счита, че ТР № 2/12.04.2017 г. на ОСГТК
на ВКС визира обикновената давност и е неприложимо в случая. Сочи, че заличаването
на дадено публично задължение по давност е в преценката на административно -
наказващия орган а не на съда. Позовава се на обществения интерес по събиране на
глобите по влезли в сила наказателни постановления и предотвратяване на такива
1
нарушения. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а претенцията - отхвърлена
изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемият - ищцата М. Н. Н., чрез представителя си, оспорва жалбата като
неоснователна в писмен отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че в
жалбата не е посочено в какво се състои незаконосъобразността на решението. Счита
решението за обосновано и законосъобразно. Извършването на административното
нарушение не е в предмета на проверка по делото. В случая се оспорва изпълнението
на задължението въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на
постановлението - погасяване по давност. Правилно СРС е приел, че приложима
спрямо наложената от СО „глоба" е разпоредбата на чл. 82. ал. 1, б. „а" от ЗАНН и че
вземането на СО е погасено по давност. Поддържа, че срещу ищцата е образувано
изпълнително производство с цел събиране на вземането от глобата, поради което тя е
предявила иск за установяване недължимост на вземането, като погасено по давност,
който законосъобразно е приет за основателен. Моли да се потвърди решението.
Претендира разноски, за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното :
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че
постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение
неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбите, като следи и
без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
С доклада на делото пред СРС, по чл. 140 ГПК, неоспорен от страните, са
приети ката безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че въз основа на
акт за установяване на административно нарушение, е издадено наказателно
постановление (НП) № 246341 от 23.03.2015 г., с което на ищеца е наложено
административно наказание „глоба" в размер на 100 лв. за нарушение на Наредбата за
реда и условията за пътуване е обществения градски транспорт на територията на
Столична община (НРУПДГТТСО). НП е влязло в сила на 12.02.2016 г. Не е спорно и
обстоятелството, че въз основа на него, за принудително събиране на сумата и по
възлагане на ответника, на 22.03.2018 г. е подадена молба за образуване на
изпълнително дело № 20188380401077 по описа на ЧСИ М.Б. и такова е образувано.
По съществото на спора, като съобрази доводите на страните във въззивното
производство, настоящият състав намира следното :
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, публични са държавните и
общински вземания по влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл.
163, ал. 4 ДОПК постановява, че в случаите, когато публични вземания са възложени
за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на
Гражданския процесуален кодекс. След като е приложим реда по ГПК за събиране на
вземането от ЧСИ, иска по чл. 439 ГПК предоставен в полза на длъжника за защита
срещу вземането също е допустим, както е приел и СРС.
Относно възражението на жалбоподателя, че преценката за заличаване на дадено
публично вземане като погасено по давност е в компетентността на съответния
административно-наказващ орган, следва да се посочи само, че това обстоятелство не
лишава гражданския съд от правораздавателната му компетентност да разгледа и
разреши правния спор, с който е сезиран. Обсъжданият въпрос е разрешен по
2
задължителен начин с Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020
г., 5-членен с-в, ГК, съгласно което редът за събиране на публичното вземане определя
и компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване
несъществуването на това вземане. Възприето е, че на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК,
вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на частен съдебен
изпълнител, то и компетентността да се разгледа предявеният иск с правно основание
чл. 439 ГПК е на гражданския съд.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права,
изключващи изпълняемото право (погасяване правото на принудително изпълнение
поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).
Ищецът поддържа, че поради непредприемане на действия от страна на
взискателя - СО по прекъсване течението на давността, след влизане в сила на НП за
налагане на глоба на 12.02.2016 г., правата на ответника за изпълнение относно
вземането са се погасили по давност още преди образуване на изпълнителното
производство.
Следва да се посочи, че по предявения отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането, за което е образувано изпълнително дело, в
доказателствена тежест на ответника е да докаже факти, обуславящи спиране или
прекъсване на давността.
Въззивният съд споделя изводите на СРС, че доколкото става въпрос за „глоба",
наложена с влязло в сила наказателно постановление, по чл. 53, и ч. 13, б. „б" от ЗАНН,
приложение относно давностния срок ще намерят нормите на ЗАНН. Съгласно чл. 82,
ал. 1, б. "а" и, ал. 2 ЗАНН административното наказание глоба не се изпълнява, ако са
изтекли две години от влизане в сила на наказателното постановление, с което е
наложено. На основание чл. 82, ал. 2 ЗАНН давността започва да тече от влизане в
сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност.
При установените по делото данни, в съответствие е материалния закон СРС е
направил извод, че давностния срок за вземаните е изтекъл още преди образуване на
изпълнителното дело. Процесното наказателно постановление е влязло в сила на
12.02.2016 г., а от представеното възлагателно писмо за събиране на публични
вземания от Столична община е видно, че изп. д. № 20188380401077 на ЧСИ М.Б. е
образувано на 22.03.2018 г. В съответствие е материалния закон СРС е приел, че
давностния срок за изпълнение, предвиден в чл. 82, ал. 1, б. „а" ЗАНН, е изтекъл още
преди образуване на изпълнителното дело за принудително събиране на наложената
глоба.
При това положение възможността наложеното наказание глоба да бъде
изпълнена принудително, включително чрез възлагане на частен съдебен изпълнител в
рамките на образувано изпълнително производство, е била погасена към датата на
образуване на изпълнителното производство.
Въззивният състав споделя и изводите на СРС, че в производството не са
3
ангажирани доказателства, нито са направени твърдения от ответника за периода от
влизане в сила на наказателното постановление 12.02.2016 г. до образуване на
изпълнителното производство на 22.03.2018 г. да са предприемани действия, с които да
е прекъсната давността. Понеже изпълнителният процес е образуван след изтичане на
давностния срок за вземанията, изпълнителните действия извършени по този процес не
могат да се приемат за валидно извършени.
Съображенията, че става въпрос за глоби наложени в обществения интерес са
ирелевантни за спора.
По тези съображения съдът споделя решаващия извод на СРС за основателност
на иска за установяване на недължимостта на процесната глоба, по чл. 439 ГПК -
поради изтичане на давността за вземането.
Доколкото мотивите на СГС изцяло съвпадат с тези на СРС, решението следва
да се потвърди, както е постановено, включително в частта по присъдените в полза на
ищеца разноски, съобразени с доказателствата за направени разноски и резултата от
спора.
По разноските пред СГС : При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна - ищец, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В нейна полза съдът не
присъжда разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, доколкото
не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено, че
разноските ще се дължат на адвоката по реда на чл. 38 ЗАдв.
Воден от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20167652 от 04.08.2021 г. на СРС, 140 с -
в, по гр. д. № 18357/2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4