Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 13,03,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 14
състав, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 4550 по описа за 2018год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от И.М.К. срещу В.И.И.
искове с правна квалификация чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сума в размер на 35000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди и сума в
размер на 2241,00лв., обезщетение за имуществени вреди, причинени от нанесени
от ответника телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 17,11,2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Излагат се
съображения, че с присъда от 31,05,2017г. Софийски районен съд, 99-ти състав, В.И.И.
е признат за виновен в това, че на 17,11,2015г., в гр. София, в съучастие като
съизвършител с неустановено по делото лице е нанесъл удари с твърд продълговат
предмет с малко напречно сечение в областта на главата, тялото и ръцете на
ищеца. Вследствие на нападението, ищецът е понесъл телесни увреждания, които от
своя страна са довели неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
битови неудобства. Поддържа в резултата на деликта да е претърпял и имуществени
вреди-разходи за медицински изделия.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-В.И.И.
в указания законоустановен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че от представените с исковата
молба
медицински
документи не може да се установи настъпването за ищеца на неимуществени вреди.
Навежда доводи, че доколкото деянието е извършено и от друго, неустановено
лице, това обстоятелство следвало да се съобрази при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди като се определи степен на съпричиняване
спрямо ответника. Счита размера на претендираното обезщетение за прекомерен и
несъобразен с настъпите за ищеца вреди, както и с принципа на справедливост. Оспорва
наличието на причинна-връзка между сочените имуществени вреди и състоянието
на пострадалия.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на предявените искове. Не
претендира разноски по делото.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила
на 13,12,2017год. присъда постановена по НОХД № 15979/2016г. на СРС, НО,
99 състав, В.И. И. е признат за виновен
в това, че на 17,11,2015год. в гр. София, около 20,40часа, кв.Дървеница, пред
вход „В“ на бл.43, в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице съизвършител,
чрез нанасяне на удари с твърд продълговат предмет с малко напречно сечение в
областта на главата, тялото и ръцете на И.
М.К. като ударите попаднали в
ръцете на И.К. му причинил следна
телесна повреда, изразяваща се в счупване
на лакътната кост на лява ръка, което предизвиквало трайно
затруднение на движението на
левия горен крайник за период по-голям
от 30 дни и счупване на пета предкиткова
кост на дясна ръка, което предизвиквало
трайно затруднение движението на десен горен крайник за период по-голям от 30 дни-престъпление
по чл.129, ал.1, вр.ал.2, алт.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК.
От заключението на изслушаната по делото
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява ищецът да е претърпял следните
травматични увреждания:
Счупване открито в ляво на тялото
на лакътната кост, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на
ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Счупване открито /пунктиформено /
на пета дланна кост в дясно, причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на десен горен крайник за срок по- дълъг от 30 дни.
Счупване на носните кости,
причинило на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Разкъсно-контузна рана на лява
предмишница причинила на пострадалия болка и страдание.
Получените травматични увреждания отговарят като
механизъм на увреждане на изложената в исковата молба фактическа обстановка. Проведена
е оперативна интервенция по спешност на 18.11.15г. На 22.08.16г. е отстранен
остеосинтезния материал от лявата лакътна кост. На 03.01.18г. е отстранен
остеосинтезния от пета метакарпална кост на дясна длан. Възстановителния период
с последващата рехабилитация е продължил около 4-5 месеца, към който следва да
се прибави възстановяване от оперативните интервенции след отстраняване на
остеосинтезния материал по 1 месец или общо 7 месеца. Болките и страдания при пострадалия са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след оперативните интервенции и в началото на
рехабилитацията.
Констатираните наранявания могат да оставят белези-
разкъсно- контузната рана на лява предмишница, оперативните белези на лява
предмишница и на гърба на дясна длан, които фрактури са открити. За в бъдеще може
да се очакват болки и дискомфорт в
местата на счупванията при натоварване или промяна на времето, за което може да се провежда
периодично болкоуспокояваща терапия и физиолечение. Разходите за остеосинтезен метал-плаки и винтове на обща стойност 2241.00лв,
не се поемат от НЗОК като същите са необходими за провеждане на лечението.
От
изслушаните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетел В.Г.К.,
чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК се установяват неимуществените
вреди за ищеца.
По делото е приложена фактура №**********/20,11,2015год. за сума в
размер на 2241,00лв. за медицински изделия, към която е приложен фискален бон
за плащане на посочената сума.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, за сума в размер на 35000,00лв.-обезщетение за неимуществени вреди и за сума в размер на 2241,00лв-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до изплащане на вземането.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на деликвента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние, виновно извършено от дееца настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице. От заключението на СМЕ се установи ищецът да е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с осъщественото противоправно увреждане.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008
г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер
35000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените
физически увреждания-1.открито счупване в ляво на тялото на лакътната кост, 2.открито счупване /пунктиформено
/ на пета дланна кост в дясно, 3.счупване на носните кости и 4. разкъсно-контузна
рана на лява предмишница, причинили на
пострадалия болка и страдание, извършената оперативна
интервенция за поставяне на метална остеосинтеза в местата
на фрактурите, необходимостта от извършване на още две операции за отстраняване на имплантите, при които безспорно и обичайно ищецът изпитва болки и страдания,
фактът, че за период от около 2 месеца, е имал нужда от чужда помощ в
ежедневието си, факт установен и с гласните доказателства по делото, с общ възстановителен
период от увредите от 7
месеца / с периодите на възстановаване от операции за
отстраняване на имплантите/, възрастта на ищеца към датата
на събитието 37години /активна трудоспособна
възраст препятствана по причина на
инцидента/, осъщественото внезапно и неочаквано травматично увреждане и начина на извършавеното му/ умишлено
непозволено увреждане/, както и наличие на болка и към
настоящия момент при промяна на времето и натоварване. Отчетено е и емоционалното отражение от
реализирания деликт-страх, безпокойство и напрежение, проблеми със съня. Същевременно следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че
оздравителния процес съгласно СМЕ е приключил, няма инвалидизация, липсва
ограничаване на функционалността на крайниците.
Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната към датата на събитието, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл.52 от ЗЗД.
Ето защо исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.
По претенцията за имуществени вреди:
Установи се по делото от ищеца да са извършени разходи в размер на сумата от 2241,00лв. за закупуване на медицински изделия, които са били необходими и наложителни за провеждане на лечението на пострадалия. Ето защо налице е причинна връзка с осъществения деликт, поради което същите подлежат на обезщетяване.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта-17,11,2015год. до окончателното
изплащане на вземането и без покана върху главницата за неимуществени вреди и
от датата на извършване на разходите върху главницата, представляваща обезщетение
за имуществени вреди-20,11,2015год.
Неоснователно е възражението на ответника за
дължимост на обезщетението спрямо участието на ответника, с оглед
обстоятелството при реализиране на деликта да е налице съучастие. С оглед
нормата на чл.53 от ЗЗД ако увреждането
е причинено от неколцина те
отговарят солидарно, т.е. спрямо
увреденото лице всеки от делинквентите отговаря за цялото задължение по арг. на
чл.122 от ЗЗД.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК съобразно уважената
част от иска ответника следва да заплати по сметка на СГС разноски в размер на 1789,64лв.
– 1489,64лева -държавна такса и 300,00 лева-възнаграждение на вещо лице за
извършената съдебна експертиза.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1670,00лв.- адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В. И.И., с ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на И.М. К., с ЕГН:
**********, със съд.адрес: *** офис
505-506 на осн.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата
от 35000,00лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено на 17.11.2015г.
престъпление по чл.129, ал.1, вр.ал.2, алт.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК,
вр.чл.54 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането 17,11,2015год.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. И.И., с ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на И.М. К., с
ЕГН: **********, със съд.адрес: *** офис
505-506 на осн.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД
сумата от 2241,00лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени
вреди от извършено на 17.11.2015г. престъпление по чл.129, ал.1, вр.ал.2,
алт.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК, ведно със законната лихва
от 20,11,2015год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва от 17,11,2015год. до 19,11,2015год.
като неоснователна.
ОСЪЖДА В. И.И., с ЕГН: **********, адрес: *** да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 1789,64лв.-разноски.
ОСЪЖДА В. И.И., с ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на И.М. К., с
ЕГН: **********, със съд.адрес: *** офис
505-506 на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 1670,00лв.-разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: