№ 18747
гр. София, 01.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110147138 по описа за 2023 година
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба , вх. № 107483/02.04.2024г. от пълномощника на ответника
„ПИК-***ЕООД– адвокат М. Въльвска за изменение на постановеното определение №
13426/27.03.2024г. за прекратяване на основание чл.232 ГПК на настоящото гр.д. №
47138/2023г. по описа на СРС, 68 състав в частта му за разноските,като бъде осъдена
ищцата Г. М. Н. да плати на ответника „ПИК-***ЕООД разноски, представляващи
платеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство в размер на 1 860 лв , дължими на основание чл.78,ал.4 ГПК поради
прекратяване на делото.
Пълномощникът на ответника твърди , че е представен договор за правна помощ ,
удостоверяващ уговарянето и плащането на адвокатския хонорар.
Ответницата по молбата по чл.248 ГПК – Г. М. Н. /ищца по исковете/ е получила
препис от молбата по чл.248 ГПК, (чл.248 ,ал.2 ГПК), е изразила становище за присъждане
на разноски на ответника в намален размер , като се отчете положения труд от адвоката му,
видно от изявлението на пълномощника на ищцата в представения на 16.04.2024г. писмен
отговор.
Софийски районен съд, 68 състав като разгледа молбата по чл.248,ал.1 ГПК,
преценена с оглед предпоставките по чл.78 ГПК и извършените процесуални действия по
делото, намира за установено следното :
Молбата за изменение на определението за прекратяване на делото в частта за
разноските е ОСНОВАТЕЛНА. Това е така по следните причини :
С определение № 13426/27.03.2024г. е ПРЕКРАТЕНО настоящото съдебно
производство на основание чл.232 ГПК поради оттеглянето от ищцата от предявените
искове с молба от 25.03.2024г. Поради тази причина искането на ответника за присъждане на
разноски не е предявено в открито заседание, което не е пречка за разглеждането му.
1
По делото е представен договор за правна защита от 13.11.2023г., удостоверяващ
уговарянето и плащането на адвокатски хонорар от 1 860 лв с включен ДДС от ответника.
Според чл. 78,ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
съдебното производство. Следователно на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по настоящото исково производство , представляващи
платения адвокатски хонорар.
Предявеното от ищцовата страна с писмения отговор от 16.04.2024г. възражение за
прекомерност на платения от ответника адвокатски хонорар (чл.78,ал.5 ГПК) е
неоснователно, тъй като това адвокатско възнаграждение (1 860 лв) е съизмеримо с размера
на минимума по чл.7 от Наредба № 1/2004г. на ВАС и съответства както на правната и на
фактическата сложност на исковете, така и на цената на осъдителния иск. За съда не
съществува задължение винаги при възражение по чл.78,ал.5 ГПК от едната страна да
намалява платеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Размерът на адвокатското
възнаграждение се определя с договор между адвоката и неговия клиент (чл.36,ал.2,изр.1
ЗА), а не от другата страна по съдебното дело чрез предявяване на възражение по чл.78,ал.5
ГПК или с други процесуални действия. Уговореното и платено от едната страна по делото
адвокатско възнаграждение не може да се променя според процесуалните действия на
другата страна в съдебното производство. Ответникът е уговорил и платил адвокатско
възнаграждение по настоящото дело , като не е бил длъжен да предвиди оттегляне на иска
от ищцата и прекратяване на съдебното производство. Съдът не е обвързан от възражението
по чл.78,ал.5 ГПК и не е задължен винаги при предявяване на такова възражение да
намалява размера на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна, до
минимално изискуемия размер или под този минимум. Да се приеме това , означава да се
наложи практика , противоречаща на изричната разпоредба на чл.36, ал.2,изр.1 ЗА и на
договорната автономия по чл.9 ЗЗД. Съдът има право да намали размера на платеното от
едната страна адвокатско възнаграждение само при съществено несъответствие между
него и сложността на делото , отразена в размера на исковете , в техния предмет и др. В
конкретния случай това не е налице. Посочените правни констатации не се променят от
Решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, на което се позовава ищцовата страна в
писмения отговор от 16.04.2024г., доколкото това решение не въвежда изискване
адвокатското възнаграждение на пълномощника на едната страна по съдебното дело да
зависи от действия на другата страна по делото.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Г. М. Н., ЕГН : ********** , със съдебен адрес : гр. София, ул. ***
чрез адвокат В. Й., ДА ЗАПЛАТИ на „ПИК-***ЕООД, ЕИК: *** гр.*** ул. ***, със
съдебен адрес : гр. София, ул. „**** чрез адвокат М. В., на основание чл.78, ал.4 ГПК
сумата от 1 860 лв (хиляда осемстотин и шестдесет лева), представляващи платеното от
2
ответника адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство пред СРС по
гр.д. № 47138/2023г.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
на съобщението до всяка от страните с преписа от определението (чл.248,ал.3,изр.2 ГПК във
връзка с чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК и чл.248,ал.3,изр.1 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3