Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1045/2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от А.Г.Д., чрез адв. Б.П. от САК, срещу Р.Г.
Ан. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за: 1) предоставяне на
упражняването на родителските права по отношение на детето Г.Ал. Г., ЕГН **********,
на бащата А.Г.Д., ЕГН **********, и определяне на местоживеене на детето на
адреса на бащата в гр. Ихтиман, обл. София, ул. „Христо Ботев“ №2; 2)
определяне на подходящ режим на лични отношения на майката Р.Г. Ан., ЕГН **********,
с детето Г. А.Г., ЕГН **********; 3) осъждане на Р.Г. Ан., ЕГН **********, да заплаща на
детето Г.Ал. Г., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А.Г.Д.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от датата
на депозиране на исковата молба- 09.10.2019г. до промяна на обстоятелствата,
платима до десето число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Предявен е също така от Г. А. Г., чрез неговия баща и
законен представител А.Г.Д., срещу Р.Г. Ан.иск с правно основание чл. 149 СК
за заплащане на детето Г.Ал. Г., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител А.Г.Д., ЕГН **********, на издръжка за минало време- от
01.01.2019г. до 30.09.2019г. включително, в размер на по 200 лв. месечно за
всеки месец от посочения период или общо в размер на по 1800 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 09.10.2019г., до
окончателното ѝ заплащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че от връзката си с ответника имат
родено едно малолетно дете. Поддържа, че предимно ищецът полага грижи за
детето, разчита на помощта на своите близки и е осигурил необходимата среда и
средства за детето. Твърди, че ответницата от началото на 2019г. не се е интересувала
и не е полагала грижи за детето. Поддържа, че детето има здравословен проблем
свързан със загуба на слуха, поради което са необходими допълнителни средства.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна
следното:
От удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане №0168/24.12.2012., се установява, че детето Г. А. Г. е родено на
***г. от майка Р. Г. Х. и баща А.Г.Д..
От медицинска документация от УМБАЛ „Царица Йоана-
Исул“ ЕАД, гр. София, Клиника по ушни, носни и гърлени болести се установява,
че през 2018г. и 2019г. е констатирана средна слухова загуба при детето.
От служебна бележка от 02.10.2019г., издадена от СУ
„Христо Ботев“, гр. Ихтиман, се установява, че детето е записано в първи клас,
дневна форма на обучение, за учебната 2019/2020г..
От Социален доклад на ДСП Ихтиман се установява, че от
няколко години детето се отглежда в семейството на своя баща, като последният
живее на съпружески начала с Ели Дончева, от която има родено друго дете, с
което детето Георги си играе и се разбира добре. Установява се също така, че
майката е посещавала няколко пъти детето през годините, но не го взима при себе
си и не участва в ежедневието му. Бащата е осигурил сигурна семейна среда,
подходящи условия за здравословно израстване и развитие на детето, като същото
е с поставени всички задължителни ваксини, посещава училище, спокойно е и е привързано към семейството. Детето
страда от средна слухова загуба, което налага да носи слухов апарат. Бащата
може да разчита за отглеждането на детето на своите родители, които живеят в
близост и също разполагат с необходимите жилищни условия. Установява се, че
бащата получава месечно възнаграждение между 1000лв. и 1200лв..
От показанията на св. Ди.(майка на ищеца), преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че детето живее при бащата от 2
години, като майката не го е взимала през това време, че детето е първи клас и
учи в гр. Ихтиман, както и че детето е с намален слух. Установява се също така,
че бащата осигурява на детето всичко необходимо и може да разчита на своите
родители, като свидетелят не знае майката да е взимала детето или да е
изпращала средства за издръжката. му.
От показанията на св. Да., живееща на съпружески
начала с ищеца, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че живее с
ищеца от 5 години, като от 2 години детето Георги живее при тях и свидетелят не
познава майката на детето Г.Установява се, че бащата осигурява всичко
необходимо на детето, а майката не го търси и не полага грижи за него- не е
изпращала пари, дрехи и др.. Установява се също така, че майката и бабата на
детето по майчина линия преди време са заминали за чужбина, като са оставили
детето на бащата.
От изслушването на бащата на основание чл. 59 от СК се
установява, че детето живее при него и е добре обгрижено, майката не се
интересува от него, а бащата има желание да продължи да полага необходимите
грижи. Установява се също така, че детето има проблеми със слуха, което налага
носенето на слухов апарат, който се осигурява от държавата, а разходите за
здравословното състояние на детето, които не се поемат от държавата, са за
преглед на стойност около 50лв. на всеки 2-3 месеца. Установява се също
така, че майката не е плащала издръжка за периода от 01.01.2019г. до 30.09.2019г..
Съдът е отлагал два пъти делото за изслушване на
майката на детето, като такова изслушване е проведено в с.з. на 17.11.2020г.,
като с оглед епидемиологичната обстановка в страната, обстоятелството, че
майката е под карантина и за гарантиране интереса на детето изслушването е
проведено през приложението „Whatsapp“. От изслушването се установява, че
детето живее при бащата от повече от година, като преди този момент грижите са
полагани от майката, че майката няма постоянна работа, работи сезонно в Англия
от две години за по 2-3 месеца на година, както и че живее в с. Белопопци, общ.
Горна малина.
Съдът не кредитира изслушването на майката в частта, в
която заявява, че бащата не му е купувал нищо, както и че детето няма
здравословен проблем, тъй като не се подкрепя от показанията на свидетелите,
социалния доклад и приетата по делото медицинска документация.
В горепосоченото изслушване в с.з. майката е изявила
желание за сключване на спогодба, което е станало причина за ново отлагане на
делото. В следващото с.з. процесуалният й представител заявява, че същата не е
съгласна с изготвеното вече споразумение, желае разпит на свидетел при режим на
довеждане и изготвяне на социален доклад за условията в жилище, предоставено от
нейните родители, в което предстои да се нанесе да живее. Доказателствените
искания са уважени, като делото е отлагано още два пъти за довеждане на
допуснатия свидетел, което не е сторено и същият е заличен от последващо
участие по делото.
По отношение на допуснатия социален доклад за адреса,
на който майката твърди, че предстои да заживее. Социалният доклад е изготвен,
като от същия се установява, че майката е съгласно детето да продължи да живее
в семейството на бащата и е съгласна да заплаща издръжка, но не и за минал
период, както и че желае да присъства в живота на детето си. Установява се, че
майката пътува за определени периоди от годината до Англия, където е сезонен
работник, че етето вече е записано като ученик във втори клас за учебната
2020-2021г. в СУ „Христо Ботев“, гр. Ихтиман и посещава редовно учебните
занятия. Установява се, че майката има второ дете от новия си съпруг.
Установява се също така, че жилището на родителите на майката разполага с
необходимите условия и хигиена за пребиваване на детето в него, както и че
същите са готово да помагат на майката в отглеждането на детето.
От пълномощно на л. 68 от делото се установява, че на
17.06.2019г. майката е упълномощила бащата да я представлява да я представлява
по изрично изброени въпроси, свързани с общото им дете.
При така възприетата фактическа обстановка съдът стига
до следните правни изводи:
По отношение на
предоставянето на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето:
При преценката на кого от разделените родители да
бъдат предоставени родителските права, определящ е интересът на самото
дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с
възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи,
желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето, привързаността на детето
към всеки от родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от
трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение, материалните
възможности на родителите.
Важно е да се подчертае, че в случая се
касае само за предоставяне упражняването на родителските права, а не за
лишаване от такива. Родителските права (и задължения) се запазват и за
родителя, комуто не е предоставено тяхното ежедневно упражняване.
Съобразно
изложеното при съвкупното разглеждане на всички обстоятелства и доказателствената
съвкупност, служещи като критерии за определяне интереса на малолетното дете,
съдът намира, че упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на бащата
и местоживеенето на детето следва да бъде определено при него.
Действително и двамата родители
притежават необходимия родителски капацитет, респ. изискуемите личностни и
морални качества, имат желанието и са способни да полагат адекватни грижи за
детето, като в тази насока са изготвените социални доклади, свидетелските
показания и изслушването на родителите в съдебно заседание по реда на чл. 59,
ал. 6 от СК. Също така и двамата
родители могат да разчитат на своите близки при полагането на грижи за детето и
доходите им са достатъчни за задоволяване на потребностите му. Същевременно и
двамата родители разполагат с необходимите жилищни условия.
Отрицателен елемент по отношение на
родителския капацитет и на двамата родители е липсата на контакт помежду им. Причината
за това се корени в поведението и на двамата родители, което неминуемо стресира
детето и му се отразява негативно.
Съдът отчита обстоятелството, че детето
в последните години е живяло при бащата, прекарва времето си с него и почти не
е контактувало с майка си, като именно в населеното място на бащата детето е
изградило своя среда и посещава училище, като бащата полага основните грижи за
него. От
социалния доклад се установява, че бащата е осигурил необходимата среда и е
задоволил всички потребности на детето, което се развива нормално за възрастта
си, здраво е, с добра лична хигиена и посещава редовно училище.
Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че в изслушването си в съдебно заседание и според втория
социален доклад майката също желае детето на този етап да продължи да живее при
своя баща.
Следва да бъде съобразено и
Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, и установената и наложила се
практика, че "майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава
децата от женски пол и наравно с бащата да отглежда и възпитава
момчетата". В случая се касае за малолетно дете от мъжки пол, родено в
края на 2012г., поради което съдът счита, че на този етап от развитието му в
негов най-добър интерес е да живее при бащата.
За пълнота следва да се посочи, че при
изменение на обстоятелствата, може да се иска промяна на постановените от съда
мерки за упражняване на родителските права. Съгласно установената съдебна
практика (Решение № 277/2009 г. на ВКС по гр.д. № 594/2008 г.), под
"изменение на обстоятелствата" се имат предвид както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, на когото е
оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се
подобрило положението му при ново разрешение на въпроса.
По
отношение на режима на лични
контакти на другия родител с детето:
Упражняването
на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от
тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в
живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични
отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на
родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения,
приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето
не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са
предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние
да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на
наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните
последици за детето.
Съдът
намира, че детето следва да може да контактува максимално пълноценно и с
родителя, на когото не са предоставени родителските права и той да може да
изразява своята любов, привързаност и грижа към детето си. Всичко това следва
да бъде съобразено с интереса на детето и обстоятелствата по делото.
Следва да се отбележи, че бъдещият
режим на детето ще бъде доста ангажиран, тъй като то вече посещава и учебно
заведение. Следователно режимът на лични контакти между майката и детето следва
да бъде съобразен и да се осигури балансирана възможност и на майката, и на
бащата да контактуват с детето си в почивните и празничните дни. В тази връзка
съдът намира, че следва да бъде определен следният режим на лични отношения между
детето и ответника:
Майката да има възможност да взима
детето при себе си всяка и първа и трета седмица на месеца за времето от
приключване на занятията в училище в петък с преспиване до 17.00ч. в неделя,
когато следва да го връща на бащата, както и всяка четна година по време на
коледната ваканция на детето и всяка нечетна година по време на великденската
ваканция на детето, както и всяка година за един месец през лятото, несъвпадащ
с платения годишен отпуск на бащата, а също и винаги извън този режим, когато
има съгласие на родителите за това, като във всички случаи детето се взима от и
връща в дома на бащата.
В допълнение следва да се посочи, че
двамата родители са длъжни да осигурят изпълнението на съдебното решение, с
което е определен режима на лични отношения и евентуалното възпрепятстване на
адекватното им осъществяване винаги се тълкува във вреда на неизправния родител
и дава възможност на противната страна, при проявена активност, да намери
способи за защита на интереса си.
По отношение на издръжката на детето:
Като последица от предоставяне на упражняването на родителските права на
единия родител, другият следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка
на детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и
материално състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за
развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от
потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК.
Претенцията на бащата в исковата молба
е майката да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба.
Съгласно чл. 142 ал.1 от СК размерът на
дължимата издръжка се определя от една страна според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, която към датата на
депозиране на исковата молба и насрещния иск (2019г.) е била 560 лв., а към
днешна дата, считано от 01.01.2020 год. е в размер на 610 лв.
Детето Г. Ал. Г. е малолетно /родено на
***г../ и вече посещава училище, като има разходи за храна и облекло.
Възможностите на лицето, което дължи издръжка, следва да се определят от
неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална
квалификация, трудоспособност /в този смисъл е и задължителната съдебна
практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 199/17.05.2011 г. по
гр. д. № 944/2010 г., ВКС, III г. о. и Решение № 154 от 16.07.2013 г. по гр. д.
№ 1435/2012 г., ВКС, III г. о./. В процесния случай майката е в работоспособна
възраст, работи като сезонен работник в Англия, но няма данни за получаваното
от същата възнаграждение.
С оглед на нуждите на детето,
материалните възможностите на родителите и обстоятелството, че детето ще
прекарва немалка част от времето именно при майката, съдът намира, че майката
следва да заплаща за детето месечна издръжка в близък до минимума размер от 170 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба, като останалите средства се поемат от бащата,
ведно със съответната част грижите по непосредственото отглеждане и възпитание
на детето. Така определената издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите
на детето и възможностите на неговите родители. При определяне на размера на
издръжката съдът съобрази, че детето посещава училище, както и здравословното
му състояние- детето има проблем със
слуха, поради което се налага носенето на слухов апарат (осигурен от държавата)
и лекарски прегледи на всеки 2-3 месеца на стойност около 50лв. всеки от тях
(общо около 300лв. на година), които прегледи не се поемат от държавата и
следва да се поемат от родителите. Съобрази се също така сезонният характер на
работата на майката, но и по- високите възнаграждения в Обединеното кралство в
сравнение с МРЗ в Република България.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително
изпълнение на решението в частта относно издръжка.
По отношение на иска за заплащане
на издръжка за минало време:
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право по иска с правно основание чл.
149 СК за заплащане на издръжка за минало време се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
ответникът да е следвало да изплаща издръжка в претендирания размер за
посочения в исковата молба период. Тези обстоятелства следва да бъдат
установени от ищеца. При провеждане на това доказване в тежест на ответника е да
докаже, че е заплащал издръжка в съответния размер през този период.
Съдът приема, че размерът на дължимата издръжка за
процесния период е 155 лв. месечно, тъй като през този период детето все още не
е посещавало училище, но от друга страна отново е имало средна загуба на слуха,
изискваща медицински прегледи. По тези съображения съдът счита, че издръжката
за минал период от 01.01.2019г. до 30.09.2019г. включително следва да се
определи в размер на 155 лева на
месец или общо 1395 лв..
По делото не се установи ответникът да е заплащал
издръжка на детето за този период- 01.01.2019г. до 30.09.2019г.. Единствено в
изслушването си майката заявява, че е правила разходи във връзка с детето, но
твърденията й са твърде общи и неконкретни, за да бъдат съобразени. Наред с
това от свидетелските показания се установява, че такива разходи не са правени.
Следователно от страна на ответницата не бе проведено пълно и главно доказване,
че е заплащала издръжка в съответния размер през този период.
Следователно следва да се присъди сумата от 1395 лв. за дължима издръжка за минал
период от 01.01.2019г. до 30.09.2019г..,
като искът за разликата до 1800 лв. следва да бъде оставен без уважение.
По разноските:
Съгласно
Определение №306/04.09.2017 по дело №2722/2017 на ВКС, ГК, III г.о. доколкото
става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат
разрешени се отнасят за решаване от съда / тоест макар и да не е исково това
производство е двустранно и спорно /, въпросът за присъждане на разноските
следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото
производство като това важи за всички инстанции /в този смисъл и Определение
№18/07.01.2014 г. по ч. гр.д. №3859/2013 г. ,ІІІ г.о на ВКС./. Няма причина и
не може да бъде обосновано становището, че режимът за присъждане на разноски в
това производство следва да е различен за различните инстанции.
С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат разноските в производството в размер на 26,25
лв. държавна такса и 175лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на РС- Ихтиман също и държавна такса в размер на 244,80
лв. върху определения размер на издръжката, както и държавна такса от 223,20
лв. за иска за издръжка за минал период от време.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Ге. Ал. Г., ЕГН **********, на бащата А.Г.Д., ЕГН **********, и определя местоживеене на детето на адреса на бащата в гр. Ихтиман, обл. София, ул. „Христо Ботев“ №2.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на майката Р.Г. Ан., ЕГН **********, с детето Г. А. Г., ЕГН **********, както следва: майката да има възможност да взима детето при себе си всяка и първа и трета седмица на месеца за времето от приключване на занятията в училище в петък с преспиване до 17.00ч. в неделя, когато следва да го връща на бащата, както и всяка четна година по време на коледната ваканция на детето и всяка нечетна година по време на великденската ваканция на детето, както и всяка година за един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата, а също и винаги извън този режим, когато има съгласие на родителите за това, като във всички случаи детето се взима от и връща в дома на бащата.
ОСЪЖДА майката Р.Г. Ан., ЕГН **********, да заплаща на детето Г. Ал. Г., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А.Г.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 170 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба- 09.10.2019г. до промяна на обстоятелствата, платима до десето число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200лв..
ОСЪЖДА майката Р.Г. Ан., ЕГН **********, да заплати на детето Ге.Ал. Г., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А.Г.Д., ЕГН **********, издръжка за минало време- от 01.01.2019г. до 30.09.2019г. включително, в размер на общо 1395 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1800 лв..
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА Р.Г. Ан., ЕГН **********, да заплати на А.Г.Д., ЕГН **********, разноски по делото в размер 26,25 лв. държавна такса и 175лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК Р.Г. Ангелова, ЕГН **********, да заплати по сметка на РС- Ихтиман държавна такса в размер на 244,80 лв. върху определения размер на издръжката, както и държавна такса от 223,20 лв. за иска за издръжка за минал период от време.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: