№ 73
гр. С., 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. М.а Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500041 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение
№ 193/13.10.2022г. по гр.д. № 20202220101091 по описа за 2020г. на НзРС, с
което са:
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Й. М.
К. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с. Ф., общ. К., обл. С., ул.„С.Ф. **,
Ф. Б. Х. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с. Ф., общ. К., обл. С., ул.„С.Ф.
** и И. М. Я. с ЕГН ********* и постоянен адрес: с. Ф., общ. К., обл. С., ул.
„С.Ф. **, против Я. Х. Я. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с. Ф., общ.
К., обл. С., ул.„С.Ф. **, Х. А. Я. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с. Ф.,
общ. К., обл. С., ул.„С.Ф. **, Н. Я. Ч. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
с.Ф., общ.К., обл.С., ул.„С.Ф. ** и Р. Ю. Ч. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: с. Ф., общ. К., обл. С., ул.„С.Ф. **, искове, че като наследници на М. Х.
Хасанов с ЕГН **********,поч.на 15.06.2019г. ищците са изключителни
собственици на дворно място от 860.00 кв.м /осемстотин и шестдесет
квадратни метра/, стая и избено помещение на първи етаж от сградата,
1
находящи се в нейната североизточна част, стая и салон на втори жилищен
етаж от сградата в нейната североизточна част и да им предадат
владението на имот по нотариален акт № 52, том I, дело № 71/16.09.1980 г.
на съдия А.Х. при РС - К., а именно: дворно място от 860.00 кв.м
/осемстотин и шестдесет квадратни метра/, извън чертите на населеното
място в с.Ф., общ.К., обл.С. с построената върху него къща, състояща се от
стая и избено помещение в североизточната част от първия етаж, стая и
салон в североизточната част от втория етаж от нея;
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Й. М.
К. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.Ф., общ.К., обл.С., ул.„С.Ф. **, Ф.
Б. Х. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.Ф., общ.К., обл.С., ул.„С.Ф. ** и
И. М. Я. с ЕГН ********* и постоянен адрес: с.Ф., общ.К., обл.С., ул.„С.Ф.
**, против Я. Х. Я. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.Ф., общ.К., обл.С.,
ул.„С.Ф. **, Х. А. Я. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.Ф., общ.К.,
обл.С., ул.„С.Ф. **, Н. Я. Ч. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.Ф.,
общ.К., обл.С., ул.„С.Ф. ** и Р. Ю. Ч. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
с.Ф., общ.К., обл.С., ул.„С.Ф. **, искове за частична отмяна на нотариален
акт №84/08.09.2008г., по нот.дело №442/2008г. и нотариален акт №
53/17.11.2008г.по нот.дело № 597/2008г., издадени от съдия по вписванията
при К.ски РС;
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Й. М.
К. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с. Ф., общ. К., обл. С., ул.„С.Ф. **,
Ф. Б. Х. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.Ф., общ. К., обл. С., ул. „С.Ф.
**, и И. М. Я. с ЕГН ********* и постоянен адрес: с. Ф., общ. К., обл. С., ул.
„С.Ф. **, против Я. Х. Я. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с. Ф., общ.
К., обл. С., ул .„С.Ф. **, Х. А. Я. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с. Ф.,
общ. К., обл. С., ул. „С.Ф. **, Н. Я. Ч. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
с. Ф., общ. К., обл. С., ул. „С.Ф. ** и Р. Ю. Ч. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: с. Ф., общ. К., обл. С., ул. „С.Ф. **, искове за заплащане на наем върху
гореописания имот в размер на 6000 лв. /шест хиляди/ за времето от
07.12.2015г.до 07.12.2020г, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 07.12.2020г. до окончателното заплащане на дължимите обезщетения
или до 30.09.2021г. и са присъдени разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от тримата ищци
2
в първоинстанционното производство.
С подадената от ищците в първоинстанционното производство
въззивна жалба се атакува решението изцяло.
Въззивниците на първо място сочат допуснато съществено
процесуално нарушение, като развиват съображения за недопустимост,
респективно за неправилност на решението по отношение на предявените
от тях инцидентни установителни искове по чл. 212 от ГПК, касателно
дължим наем от страна на ответниците в размер на 6000 лв. и лихва в
размер на 497 лв., като считат, че съдът не се е произнесъл по тези
претенции.
По-нататък се оплакват и за допуснато нарушение на материалния
закон, сочат, че съдът не се е произнесъл и не е ценил н.а. № 52 от 1980г,
легитимиращ не само починалия наследодател, но и съпругата му Ф. Б. Х.,
като съсобственик, респективно съищец, като срещу тази собственост и
тази съсобственичка никой в процеса не бил предявил претенции, не е
договарял с нея покупко-продажба, не и е плащал никакви суми. Развиват
доводи в тази насока, че никой от ответниците не е предявявал притезания
относно собствеността на Ф. Х., тоест тя не е спорна. Следващото
оплакване е, че първостепенният съд не е взел предвид факта, че в оспорения
нотариален акт не е описана цяллата сграда, като собственост на ищците.
Въззивниците твърдят още, че съдебното решение е необосновано,
тъй като липсват ясни и точни правни изводи, анализ и оценка на всяко
доказателство, а съдът неправилно е кредитирал заключенията на вещите
лица, без да ги е съобразил с останалите писмени доказателства. Изводите
на вещите лица били произволни и невярни.
С въззивната жалба се иска обезсилване на решението или
произнасяне по същество, като исковете бъдат уважени.
Не е заявена претенция за разноски.
Във въззивната жалба са направени нови доказателствени искания за
допускане събиране на писмени и гласни доказателствени средства от
въззивната инстанция, които са оставени без уважение с мотивирано
определение от з.с.з.
3
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – ответникът по
делото Р. Ю. Ч. , чрез особен процесуален представител по чл. 47 ал. 6 от
ГПК, е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба
като неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно. Развива доводи, с които последователно оборва
всички релевирани с въззивната жалба оплаквания, заявява, че съдът
правилно е приел, че предявеният в с.з. на 05.102022г. инцидентен
установителен иск няма характеристиките на такъв и го приел за
съвместно разглеждане, като го е преквалифицирал на осъдителен такъв по
чл. 228 от ЗЗД и акцесорна претенция по чл. 86 от ЗЗД, с което ищците са се
съгласили. По този иск има произнасяне, следователно решението не е
недопустимо, както се твърди във въззивната жалба. Намира за
неоснователни и оплакванията, свързани с материалноправни нарушения.
Счита, че законът е точно приложен, съдът е обсъдил и ценил правилно
всички събрани доказателства. Неоснователно е оплакването, че нямало
произнасяне по отношение на съпругата на починалия наследодател Ф. Х.,
тъй като исковете са оспорени спрямо всички ищци, тя фигурира и в
отхвърлителните диспозитиви по всички искове. Възражението, че с нея
никой не бил договарял и нее плащал нищо, също са неоснователни, тъй като
е установено, че плащане е осъществено и то касае закупуването на имота,
а не плащане на някого от тогавашните съсобственици. Установено е и че
не е имало противопоставяне или спорове относно процесния имот от
страна на наследодателя на ищците, а че те са били в добри отношения с
ответниците и така е имало давностно владение, продължило повече от 10
години явно, трайно и необезпокоявано. Въззиваемият тъврди, че вещите
лица не са доказали тезата на ищците за идентичност на имотите, но
такава е приета от съда и вече е неоспорима. Също така счита за
недопустими възраженията към СТЕ, направени едва с въззивната жалба.
Освен това въззивниците, макар да считат заключението за неправилно, все
пак се позовават на някои негови части, които обслужват тезата им.
Голословни са твърденията, че съдътнеправилно е интерпретирал изводите
на вещите лиза и не ги е съпоставил с другите фактипо делото.
Показанията на свидетелите са съобразени и е голословно твърдението на
въззивниците, че двама от тях имали престъпно поведение, без да се сочи за
какво точно става дума.
4
В обобщение въззиваемият счита, че съдът задълбочено е обсъдил
всички гласни и писмени доказателства, правилно е приложил
материалноправните разпоредби и е достигнал до правилни крайни извод
поради това моли въззивната жалба да не се уважава, а атакуваният акт
да бъде птовърден.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – ответникът по
делото Н. Я. Ч.ева, чрез особен процесуален представител по чл. 47 ал. 6 от
ГПК, е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба
като неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно. Развива доводи, с които последователно оборва
всички релевирани с въззивната жалба оплаквания. Заявява, след проведен
цялостен анализ на материалите по делото - разпити на свидетели,
почеркова експертиза, техническа експертиза изработена от геодезист, и
всички искания на ищците първоинстанционният съд правилно се е
произнесъл с решение, в което са засегнати всички въпроси касаещи
законността на решението и правилно прецезиране на доказателствата.
Той се е произнесъл и по основните възражения на ищците относно
инцидентния иск, като разяснява, че за да се допусне инцидентния иск е
необходимо наличието на 2 кумулативно свързани предпоставки - първо да
има оспорено решение и второ от това оспорено правоотношение да зависи
изцяло или отчасти изходът на делото. По делото няма нито една от тези
съставки, защото няма оспорено правоотношение основаващи се на някои
от разпоредбите на чл. 228-239 от ЗЗД, (глава 4, „Наем на вещи” раздел I от
Особената част на ЗЗД) свързано с понесени от ищците имуществени вреди,
въпроси, които ищците и ответниците не са повдигали. Дори и да е имало
оспорване на това правоотношение, то по никакъв начин не изходът на
делото не зависи нито изцяло, нито частично от него, тъй като
предявените искове са ревандикационен и негаторен, а за изхода на делото
относно това чия е собствеността на процесния имот и/или за
прекратяване на всяко неоснователно действие пречещо на упражняването
на правото на собственост, би било без всякакво значение дали ищците са
5
търпели имуществени вреди от евентуално неправомерно държане на
имота. По-нататък въззиваемият сочи, че независимо, че този иск не е
инцидентен установителен иск, а алтернативен между същите страни, е
приет за съвместно разглеждане в настоящото производство, което не
отговаря на чл. 270 ал.З ГПК за недопустимост на решението. За да има
наемни отношения то трябва да има сключен договор за наем в писмена или
устна форма, двустранен безвъзмезден, където да съдържа всички
задължителни елемента - страни, предмет, цена, срокове. В материалите
на делото не се събраха такива доказателства. Освен това, ако се приеме
искът за основателен, то съгласно разпоредбите на чл. 111 б.”в” ГПК, с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем и лихва.
Акцесорният иск за лихва също е неоснователен, с оглед неоснователността
на главния иск.
Неоснователно е оплакването на въззивниците, че съдът неправилно е
преценил обстоятелствата относно показанията на свидетелите и
необосновано е кредитирал приетите експретни заключения. Сочи, че в.л.
инж. Тихомир И.ов Т.ов по назначените му съдебно - технически експертизи
заявява, че процесния имот се намира на 700 м. въздушно разстояние
югозападно от регулацията на с. Ф. община К.. Комбинираната скица на
имот № 14, е изготвена съгласно оцифрения действащ кадастрален план на
селото одобрен със Заповед 371/15.12.1992г. и данните от извършеното на
място геодезическо заснемане. На базата на единствен кадастрален план на
селото, вещото лице стига до извода, че няма как с точност да се определи
къде в рамките на процесния имот са се намирали тези 860 m2 за които е
предявен иска. При проверката в община К. не установил данни за двете
постройки, кога са били построени в имота. Преценил е, че съгласно тези
данни не може да се обоснове коя сграда е била описана в Нотариален акт
№ 52 том.1 дело 71 от 16.09.1980г. В община К. не са били заявявани и
внасяни проекти за промяна на границите между имотите № 13 и № 14 по
плана на с. Ф.. От предоставените три аерофото снимки се наблюдавали
единствено въпросните сгради I и 2 и проход на север от тях. На
аерофотоснимка от 1976г. е съществувала само сграда 2.
Въззиваемата счита, че след преценка на събраните материали,
вещото лице правилно е преценило, че няма как да се идентефцира целият
терен включващ в себе си кадастрални имоти № 13 и № 14. Заключението е,
6
че в имот № 14 съществували две жилищни сгради номерирани като 1 и 2, а
в нотариалния акт от 1980г. била описана само къща, чиито стаи и
помещения отговарят по характеристики на част от номерираната сграда
2. Вещото лице правилно е преценило, че не може да се разделят двата
имота и сградите в него.
На следващо място в отговора се сочи, че оплакването, че
ответниците не са закупили имота не отговаря на истината.Това се вижда
както от разписките за предадените пари на М. Х. Хасанов от Неджибе
Ерджебова Ходжева - 4000 долара и Н. Бекирова Я. - 1000 долара, така и от
разпитите на свидетелите по делото - бившия кмет на селото и
секретарката на кметството. За достоверност на подписите е изготвена
почеркова експертиза от инж. Стоян Стефанов Стоянов - експерт в НТЛ
при РУ Нова Загора към ОД МВР С., която потвърди, че това са подписите
на посочените лица в разписките. Същевременно свидетелите твърдят, че
от предадените пари на М. Х. Хасанов, той си е построил къща в Т. още
докато е бил жив, поради което той приживе не е предявявал претенции
към брат си за придобития имот по давност. Не са събрани доказателства,
които да потвърдят, че наследниците на М. Х. Хасанов са влезли във
владение на имота и са плащали ток, вода, данъци, правили са подобрения в
него, за който претендират.
Поради изложеното моли въззивния съд да остави без уважение
въззИ.та жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното с нея
решение като правилно и законосъоразно.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – ответниците
по делото Я. Х. Я. и Х. А. Я., е подала писмен отговор чрез процесуалния си
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, с който оспорва изцяло
въззивната жалба като неоснователна и иска потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Излага
съображения, с които оборва всички релевирани с въззивната жалба
оплаквания, заявява, че съдът правилно е приел за разглеждане исковете за
сумите от 6000лв. и 497 лв. не като инцидентни установителни, а като
7
осъдителни, преквалифицирайки ги в доклада си в с.з. от 17.11.22г., с което
ищците са се съгласили. Съдът сее произнесъл по тези искове, като по
същество правилно ги е отхвърлил, приемайки, че не са представени
доказателства за наличие на наемно правоотношение от ищцовата страна,
върху която лежи тежестта на доказване.
По отношение на оплакването за неправилно приложение на
материалния закон въззиваемите считат, че то също е неоснователно, тъй
като на базата на приетите и обсъдени писмени игласни доказателства,
първоинстанционният съд е достигнал до вярното и обосновано заключение,
че върху имота не е имало спорове до смъртта на общия наследодател на
ищците. Правилно е и заключението, че е започнало давностно влазение,
продължило повече от 10 години, което е било явно, несмущавано и
непрекъснато. Освен това сочат, че експертите не са доказали тезата на
ищците за идентичността на имотите, но съдът е приел това за
установено. Недопустими са възраженията във въззивната жалба срещу
СТЕ на този етап от производството.
С оглед всичко това въззиваемите считат, че съдът обективно и
задълбочено е обсъдил всички гласни и писмени доказателства, заедно и
поотделно, изводите му кореспондират на същите и не са допуснати
процесуални или материалноправни нарушения. Поради това искат
въззивната жалба да бъде отхвърлена, а атакувания акт – потвърден.
Няма заявена претенция за разноски.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., от въззивниците, редовно призовани, лично се явяват пор. №№ 1
и 3, за всички се явява и процесуален представител по пълномощие по чл. 32
т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи,
оспорва отговорите. Развива подробни съображения в защита по същество,
относно недопустимостта на решението на първоинстанционния съд
касателно ИУИ.
В с.з. за въззиваем пор. № 4, редовно призован, се явява особен
процесуален представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, който оспорва жалбата,
поддържа отговора си и иска съдът да отхвърли жалбата и потвърди
8
атакувания акт.
В с.з. въззиваеми пор. №№ 5 и 6, редовно призовани, не се явяват, за
тях се явява процесуален представител по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа отговора, няма
доказателствени или други процесуални искания. Моли въззивния съд да
потвърди атакуваното решение, като го счита за правилно и
законосъобразно.
В с.з. за въззиваем пор. № 7, редовно призован, се явява особен
процесуален представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, който оспорва жалбата,
поддържа отговора си и иска съдът да отхвърли жалбата и потвърди
атакувания акт.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно и
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Въззивният
състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират
опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
По отношение на главните активно и пасивно субективно съединени
искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС, вр. чл. 124 от ГПК:
Ищците сочат като основание за своите претенции - за право на
9
собственост върху част от недвижим имот, за който първите двама
ответници са се снабдили с констативен нотариален акт, а вторите двама
са придобили от тях с договор за покупко-продажба, като имотът се ползва
от четиримата –деривативен способ за придобИ.е чрез наследяване по
закон.
Ответниците противопоставят свое изключващо право, като
първите двама се позовават на оригинерен придобивен способ чрез изтекла в
тяхна полза придобивна давност, а вторите двама – с валидно настъпил
вещно-транслативен ефект на прехвърлителна сделка.
Общият наследодател на ищците – М. Х. Хасанов /поч. 15.06.2019г./ -
съпруг на ищцата Фийдез Х. и баща на Й. К. и И. Я., с нот.акт по
обстоятелствена проверка №52/16.09.1980г. бил признат за собственик на
дворно място извън чертите на с. Ф., С.ски окръг, състоящо се от 860 кв.м.,
при съседи: улица, Али ПехлИ.ов, Али Кадиров, както и върху следните
помещения от построената върху него къща - стая и избено помещение в
североизточната част от първия етаж, стая и салон в североизточната
част на втория етаж от същата.
Ответникът Я. Х. Я. е брат на наследодателя на ищците М. Х.
Хасанов и съпруг на ответницата Х. А. Я., а ответницата Н. Я. Ч. е тяхна
дъщеря, ответникът Р. Ю. Ч. – техен зет.
С нот.акт № 84/08.09.2008г. първите двама ответници са признати за
собственици по давностно владение и покупка на дворно място, находящо се
в с. Ф., общ. К., обл. С., съставляващо ПИ пл.№14, представляващо дворно
място от 1373 кв.м., ведно със застрената в имота паянтова жилищна
сграда със застроена площ-78 кв.м., състояща се от: приземен етаж, две
избени помещения с обща квадратура от 32 кв.м. и първи етаж, състоящ се
от три стаи, салон и входно антре, при граници: ПИ пл. №13, 16, 17 и улица.
С н.а. № 53/17.11.2008 г. те продали описания в н.а. № 84/2008г. имот
на дъщеря си Н. Я. Ч. по време на брака й с Р. Ю. Ч. /вторите двама
ответници/.
По въпроса за идентитета на имота, предмет на исковете, се
установява посредством заключенията на СТЕ, изготвени от в.л. в чиято
добросъвестност и компетентност съдът няма причини да се съмнява, че
ПИ пл.№14 – за който е съставен н.а. № 84 от 2008г. на първите двама
10
ответници, се намира на 700 м. въздушно разстояние югозападно от
регулацията на с. Ф., съгласно единствения действащ оцифрен КП на
селото, одобрен със Заповед 371/15.12.1992г.
Не е възможно да се определи къде в рамките на ПИ пл.№14 се
намиралт претендираните от ищците 860 кв.м., описани в н.а. №52 от
1980г., съставен на наследодателя им М. Хасанов. В същия н.а. е описана
една сграда, докато в ПИ пл.№14 съществуват две жилищни сгради,
номерирани от в.л. с №№ 1 и 2, като първата се състои от сутерен и
жилищен етаж. В сутерена се намират гараж с площ 15.34 кв.м и мазе с
площ 14.70 кв.м, жилищният етаж е с площ 84.74 кв.м и се състои от хол -
14.75 кв.м, две спални - съответно 13.90 кв.м и 14.45 кв.м, два коридора с
площ 7.50 кв.м и 13.25 кв.м и санитарен възел с площ 3.45 кв.м. Втората
сграда също се състои от сутерен и жилищен етаж. В сутерена са
разположени три самостоятелни мазета с площи 25.15 кв.м, 13.90 кв.м. и
14.05 кв.м. Жилищният етаж се състои от два самостоятелни обекта -
източен и западен. Източният, с неустановено разпределение, се изчислява
на обща площ от 38.80 кв.м. В западния самостоятелен обект с площ 35.40
кв.м. има стая с площ 16.00 кв.м, втора стая - 5.50 кв.м и коридор - 5.20 кв.м.
Установява се, че описаната в н.а. № 52/1980г. къща по стаи и
помещения отговаря по характеристики на част от номерираната в
експертното заключение сграда 2 в ПИ пл. №14.
Въззивният съд, съпоставяйки изводите на експертизата със
събраните гласни доказателствени средства, приема за доказано по косвен
път, че предметът на спора представлява част от терена и сграда №2 в
ПИ пл.№14, описан в н.а. № 84/2008г. и н.а. № 53/2008г.
Тук следва да се посочи следното: Вещото лице е констатирало, че
границата между имот пл. № 14 по единствения КП за селото от 1992г. /за
който на ответниците е издаден н.а./, с имот пл. № 13 /с който по н.а. от
1980 г. е граничел и имотът на М./ на място е материализирана
несъвпадаща с границата по КП ограда и затова не може да се определи
точно къде в рамките на имот № 14 се намират спорните 860 кв. м., след
като в община К. няма заявявани и внасяни проекти за промяна на граници
между имоти с пл.№ 13 и № 14.
В тази връзка, макар предметът на спорното право да се описва като
11
реална част от 860 кв.м. от ПИ плсн. №14 по единствения КП на селото от
1992г. /която не попада в хипотезата на т. 4 от ТР № 8/2014г. на
ОСГКВКС/, искът е допустим, с оглед констатираното по-горе. Спорното
право се описва и като самостоятелен имот, представляващ "дворно място
извън чертите на с.Ф., С.ски окръг, състоящо се от 860 кв.м." - съгласно
конст.н.а. от 1980г., а липсват данни кога, как и на какво основание той е
заснет в рамките на ПИ № 14 по КП от 1992г. и претенциите на ищците се
простират само в обема на имота, собствеността върху която е призната
на наследодателя им. Той може да се опише освен като 860 кв.м., находящи
се на границата с имот пл. № 13, и като 860/1373 ид. ч. от имот пл. № 14 по
КП от 1992г., което по принцип не променя съществото на иска.
Собственическите претенции на ищците са неутрализирани от
ответниците, които са провели пълно главно и пряко доказване на
юридическия факт на изтекло в полза на първите двама от тях давностно
владение, което е трансформирало владението им в право на собственост,
което от своя страна е преминало върху вторите двама ответници чрез
правна сделка.
Ответниците са релевирали твърдения за заплащане на суми за
закупуването на имота от М. Хасанов, които са дадени от ответника Я. Я.
на трети лица, за да бъдат предадени на брат му, но не е доказано
сключване в надлежна форма на договор за покупко-продажба, който да
породи като правна последица преминаване на вещното право. Поради това
възникването на такова може да настъпи чрез оригинерен придобивен
способ.
По въпроса за характеристиките на фигурата на давностното
владение правната норма въвежда императивни изисквания. В тежест на
ответниците е да докажат, че първите двама са осъществили владелчески
действия, които задължително трябва да носят установените от
теорията и съдебната практика белези – обективни - владелецът да държи
вещта, да си служи с нея и да я употребява, т.е. да упражнява пълна власт
върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху
същата вещ и едновременно с това – субективни – владелецът да има
намерение да държи вещта като своя, да изключва случайния характер на
фактическата власт върху вещта, тя да бъде израз на воля трайно да се
12
държи вещта за себе си, да отблъсква евентуалното й владение от други
лица, владението трябва да е непрекъснато /да не е загубено за повече от 6
месеца по см. на чл. 81 от ЗС/, да е несъмнено, спокойно /да не е установено
по насилствен начин/ и явно /да не е установено по скрит начин/. Още е
необходимо, за да настъпи придобивният ефект на оригинерния способ
спрямо недвижим имот, освен елементът на владението с посочените
белези, да изтече и определен период от време – собствеността възниква
след непрекъснато владение в продължение на 10 години, респективно - 5
години, ако владението е добросъвестно.
Приведени към настоящия случай, горните постановки намират пълно
проявление.
От събраните писмени доказателствени средства – два броя
разписки, от съдебната графична експертиза и от свидетелските
показания, преценени в тяхната съвкупност, се установява, че през 1989г.
наследодателят на ищците М. Хасанов е заминал за РТ. със семейството си
– съпругата Ф. Б. Х. и децата си Й. М. К. и И. М. Я. /ищци по делото/,
където се установили да живеят постоянно. За строеж на къща в Т. му
трябвали пари и решил да продаде имота си в с. Ф., а брат му – ответникът
Я., поискал да го купи, постигнато било устно съгласие и през 1994г. Я. Х. Я.
предал на братовчедката Неджбие Ходжева в присъствието на свидетеля
А., сумата 4 000 щ.д., за което била изготвена разписка, подписана от
предалия и получилия парите, като в нея било посочено, че те трябва да
бъдат предадени на М. Я.. Със същата цел и по същото време била
изготвена и разписка за предаване от страна на Я. на сумата 1 000 щ.д. на
майка им Н. Я., която да ги предаде на брат му М., като авторството на
подписите на тази разписка не е категорично доказано. Независимо от
това, дори да не се ценят свидетелските показания на свид. А. за
предаването на сумата от 1 000 щ.д., доколкото плащането на 4 000 щ.д. е
безспорно установено като извършено от първия ответник, предназначено е
за наследодателя на ищците и целта е закупуване на имота, както е описан
в н.а. № 52 от 1980г., настоящият състав приема, че това е категорична
индиция за намерението на страните - на М. да продаде, а на Я. да закупи
имота, тоест – да бъде разместено правото на собственост. Както се
посочи вече, това не е извършено по предвидения от закона ред и форма, но,
с оглед намеренията си, двамата братя са обективирали съответстващото
13
им поведение - наследодателят на ищците и те самите, са живеели
постоянно в РТ., връщали се понякога на гости в България, като отсядали у
роднини на на Ф., били в добри взаимоотношения със семейството на Я.,
което живеело в имота, владеело го и го ползвало за себе си, плащало всички
разходи по него. Роднините и познатите в селото знаели, че М. е „продал“
имота си на Я.. Ищците не са предявявали до смъртта на М. през 2019г.
претенции от какъвто и да е вид спрямо имота, не са оспорвали с правни или
фактически действия владението на ответниците, не са се опитвали да
установят свое владение върху имота, отнемайки това на ответниците.
При формиране на горните констатации настоящият въззивен състав
е дискредитирал частично показанията на свидетеля Тодор Ж. П. - брат на
ищцата Ф. Х., касателно твърденията , че "Я. и Х. пречели на
семейството на М. да влязат в къщата си", тъй като тези сведения са
поднесени общо, не са отправени към конкретен момент, липсва им
плътност и достоверност, тъй като свидетелят не описва възприета от
него ситуация, а по този въпрос показанията му противоречат на
изложеното от останалите трима свидетели - Е. Х.а С. /сестра на
ответника Я. Я./, М. Ш. А. и С. Х.а К., възпроизвеждащи лични техни
впечатления.
Така въззивната инстанция счита, че от 1994г. е започнало да тече
недобросъвестно владение /доколкото само фактът на плащане на суми сам
по себе си не представлява основание, годно да направи владелеца
собственик/, което е протекло необезпокоявано, явно, непрекъснато като
израз на субективното желание за своене от страна на Я. и съпругата му Х.
за период от 10 години, като към началото на 2005г. се е трансформирало в
право на собственост. Доколкото и след този момент владението нито е
прекъсвано, нито е отнемано от някого от ответниците до 2008г., то
съставеният по обстоятелствена проверка констативен н.а. № 84 от 2008г.
е обявил вещното право на ответниците по отношение на ПИ пл.№14, в
който, както бе посочено по-горе, се включват и спорните 860 кв.м., съгл.
констативен н.а. 52 от 1980г., както и описаните в него помещения от
построената къща, влизащи понастоящем в обема на сграда №2 в ПИ пл.
№14 по скицата на вещото лице.
Поради това прехвърлителите – първите двама ответници по
14
договора за покупко продажба на недвижим имот ПИ пл.№14, ведно с
построените в него сгради, описани в н.а. № 53 от 2008г. – са били
собственици и вещното право успешно е преминало върху купувачката –
дъщеря им Н. Я. Чау, респективно такова е възникнало в режим на СИО със
съпруга й Р. Ю. Ч., четвъртият ответник.
Щом ищците не са собственици на спорния имот, не следва да им се
предава владението от страна на четиримата ответници, които го
ползват.
Поради изложеното, ревандикационните искове на ищците с правно
основание чл. 108 от ЗС, вр. чл. 124 от ГПК са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на обусловените гловни осъдителни искове по чл. 228 и
сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД:
Несъстоятелно е оплакването на въззивниците, че първостепенният
съд не се е произнесъл по предявените инцидентни установителни искове по
чл. 212 от ГПК с предмет дължим наем и обезщетение за забава в размер
съответно на 6 000 лв. и 975 лв.
Правилно е прието от решаващия съд, че направеното искане няма
характер на ИУИ по смисъла на ГПК и, доколкото е извършено преди
първото с.з., за правна икономия го е счел за предявяване на допълнителни
осъдителни искове, приел ги е за съвместно разглеждане и им е дал правна
квалификация, изведена от начина, по който ищците описват спорното
право.
Действително заявените субективно активно и пасивно съединени
претенции касаят заплащане на наемна цена, но по никакъв начин ищците, в
чиято тежест е да докажат съществуването на облигационна връзка, не са
сторили това. Не е доказано наличие на договор за наем, сключен в писмена
или устна форма, от който да произтича имуществено задължение на
ответниците към ищците.
Дори да се приеме, че фактите, от които ищците черпят
основателността на претенциите си, обуславят друго правоотношение –
такова за неоснователно обогатяване от ползване на чужд имот, т.е. –
искове по чл. 59 от ЗЗД, те също са неоснователни. Установи се
категорично, че ответниците не са ползвали през периода, за който са
15
предявени исковете, чужд /на ищците/ имот, а свой, следователно не е е
налице неоснователно обогатяване и не им се дължи обезщетение,
изчислимо в размер на наемната цена.
Така и тези искове са неоснователни и следва да се отхвърлят, а
неоснователността на главните обусловени претенции прави
неоснователни и акцесорните обуслвени претенции за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законовата лихва неоснователни и те
също следва да бъдат отхвърлени.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната
жалба се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана. Атакуваното
решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса разноските за тази инстанция следва да се
възложат на въззивниците, които следва да понесат своите както са
направени, въззиваемите Я. Х. Я. и Х. А. Я. не са претендирали и доказали
направени разноски за тази инстанция и такива не следва да им се
присъждат.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 193/13.10.2022г. по
гр.д. № 20202220101091 по описа за 2020г. на НзРС като ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17