Решение по дело №1497/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3093
Дата: 29 август 2019 г. (в сила от 13 януари 2020 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20191720101497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1132

 

гр. Перник, 29.08.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1497 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Д.М.В. *** АД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1861.64 лева, представляваща начислена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент 72, находящ се в *** периода от 01.05.1999г. до 30.04.2009г. и сумата в размер на 1242.80 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.1999г. до 01.02.2010г., за които вземания против ищеца в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1140/2012г. по описа на Районен съд – гр. Перник, въз основа на който против Д.М.В. е образувано изп. дело № 240/2012г. по описа на ЧСИ С. Д., с район на действие Окръжен съд – гр. Перник с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД. В исковата молба се излагат твърдения, че образуваното против ищеца изпълнително производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че са настъпили нови обстоятелства след издаване на изпълнителния титул, а именно вземанията са погасени по давност.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не изразява становище по предявената искова претенция. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна по спора следното:

Страните не спорят, а и от изисканото в цялост производство по ч. гр. д. № 1104/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Перник се установява, че по заявление на ответното дружество против ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.03.2012 г. за сумата в размер на 1861.64 лева, представляваща начислена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.1999г. до 30.04.2009г., сумата в размер на 1242.80 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.1999г. до 01.02.2010г., както и за сторените съдебни разноски в размер на 62.09 лева, представляваща внесена държавна такса и сумата в размер на 350 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, за които суми с разпореждане от 08.05.2012 г. е издаден изпълнителен титул.

Видно от приетия заверен препис от изп. дело № 240/2018 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с район на действие Окръжен съд – гр. Перник, с молба с вх. № 02907/05.07.2012 г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., е направило искане за образуване на изпълнително производство срещу ищеца за принудително удовлетворяване на вземанията обективирани в процесния екзекутивен титул, като на съдебния изпълнител е възложено да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, след което бъдат наложени запор и възбрана.

Видно от запорно съобщение с изх. № 03831/25.09.2012 г., връчено на 27.09.2012 г., съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника получавано от „ПЕТРОЛ“ АД.

По искане на съдебния изпълнител е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, находящ се в гр. ***, която е вписана в Служба по вписванията – гр. Т. с вх. № 1934/28.06.2013 г.

Съдът намира, че при така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е предприемането на действия, водещи до спиране, респ. прекъсване на погасителната давност на процесните вземания.

Съгласно разясненията дадени с Решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, IV ГО, изцяло възприети от въззивната инстанция с Решение № 363/12.11.2018г., постановено по в. гр. д. № 489/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, по силата на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване погасителната давност за процесните вземания по изпълнителния лист е била не само прекъсната, но същата е и спряла да тече през време на изпълнителното производство по изп. дело № 240/2012 г. относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, като спирането на давността за същите е преустановено от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.), ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.) съдилищата са приели, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни решения се състоят от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този момент. Изхождайки от тези съображения относно прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента на преустановяване на спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015г. ( отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на изпълнителното производство ( както изрично е приела въззивната инстанция),  новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване – 26.06.2015г.

С Решение № 321/16.10.2018г., постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, с което изцяло е възприето застъпеното в Определение № 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г. по описа на ВКС, IV ГО виждане, е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр.  275 от 1950г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950г.  действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и  т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.

От изложеното следва, че по сега действащия процесуален закон не е налице основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица произнасяния, както на касационната инстанция – Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК, така и на окръжни съдилища в страната – Решение № 7633/15.11.2017г. по въз. гр. д. № 2530/2016г. по описа на Софийски градски съд, Решение № 186/27.04.2007г. постановено по въз. гр. д. № 179/2017г. по описа Окръжен съд – гр. П., посоченото по – горе Решение № 321/16.10.2018г., постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник и Решение № 66/11.03.2019г., постановено по въз. гр. д. № 44/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.

По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията, обективирани в процесния изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай, която е започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване – 26.06.2015г. От горното следва, че към датата на подаване на исковата молба – 27.02.2019г., така и към приключване на съдебното дирене петгодишният давностен срок все още не е изтекъл, поради което отрицателният установителен иск се явява неоснователен, в какъвто смисъл е и даденото с Решение № 321/16.10.2018г., постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник разяснение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответното дружество съдебни разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.В., ЕГН **********,***, офис 2 против  „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ отрицателен установителен иск за признаване за установено, ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1861.64 лева, представляваща начислена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент 72, находящ се в гр. *** периода от 01.05.1999г. до 30.04.2009г. и сумата в размер на 1242.80 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.1999г. до 01.02.2010г., за които вземания против ищеца в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1140/2012г. по описа на Районен съд – гр. Перник, въз основа на който против Д.М.В. е образувано изп. дело № 240/2012г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с район на действие Окръжен съд – гр. Перник с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД.

ОСЪЖДА Д.М.В., ЕГН **********,***, офис 2 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: