ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 441
гр. Велико
Търново 01.12.2020 г.
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в закрито заседание на първи декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
изслуша докладваното от председателя
адм. дело № 701 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят кметът на
село Добри дял, община Лясковец, е обжалвал заповед №2060 от 30.10.2020 година
на кмета на Община Лясковец, с която е спряно частично превеждането на
субсидиите за местни дейности на второстепенни разпоредители с бюджетни
кредити, сред които е и жалбоподателят, като на основание чл.60, ал.1,
предложение второ и четвърто от АПК е допуснато предварително изпълнение на
тази заповед.
Жалбоподателят сочи в
жалбата си, че в процесната заповед липсват мотиви, респективно
недостоверността на изложените в нея мотиви. Освен това се поддържа, че
заповедта противоречи на разпоредбата на чл.130 от ЗПФ, тъй като от мотивите на
заповедта не става ясно какво нарушение на бюджетната дисциплина е извършил
жалбоподателят като орган на местно самоуправление. Развити са съображения за
това, че кметът на кметство няма финансова самостоятелност и не може да влияе
нито на приходната, нито на разходната част на общинският бюджет. Извън
посочените съображения по същество, жалбоподателят е съединил с жалбата си и
искане да се спре допуснатото предварително изпълнение на тази заповед.
Посочено е, че не е обоснована нуждата от предварителното и изпълнение.
Ответникът по жалбата, в писмото, с което е представил преписката на съда, е
развил съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата. По отношение
на недопустимостта е посочил, че у жалбоподателя липсва правен интерес да
обжалва заповедта, тъй като тя не засяга негови лични права и интереси, нито
създава за него задължения. По отношение на основателността на жалбата се
поддържа, че заповедта отговоря на изискванията на чл.130 от ЗПФ, същата е
формално законосъобразна, а оплакванията на жалбоподателя са неоснователни. Що
се касае до особеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение
на заповедта, то ответника аргументира, че искането е недопустимо, като
алтернативно поддържа неоснователността му.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата срещу
заповедта е недопустима, тъй като от една страна за конкретният жалбоподател не
е налице интерес да оспори заповедта, а от друга страна посочената заповед няма
белезите на индивидуален административен акт – аргумент от разпоредбите на
чл.159, т.1 и 4 от АПК.
Както се
установява от представената преписка, с процесната заповед на кметът на община
Лясковец, на основание чл.11, ал.13 и чл.130, ал.1 от ЗПФ е наредил спирането
на превеждането на субсидиите за местни дейности на второстепенни разпоредители
с бюджетни кредити, сред които е и кметът
на кметство село Добри дял.
Според разпоредбата на чл.11, ал.13 от
ЗПФ „Първостепенните разпоредители с бюджет
упражняват контрол върху процесите по планирането, съставянето, изпълнението и
отчитането на бюджетите на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен.“.
Съответно, според разпоредбата на чл.130, ал.1 от ЗПФ „Кметът на общината може
да ограничава или да спира финансирането на бюджетни организации, звена и
субсидирани дейности по бюджета на общината при нарушение на бюджетната
дисциплина до неговото преустановяване.“. При така
посочените правни основания и предвид разпореденото със заповедта, обоснован е
извода, че чрез акта си кметът на общината, като първостепенен разпоредител с
бюджетни кредити и организатор на изпълнението на общинския бюджет упражнява
контролно правомощие спрямо друг орган на местно самоуправление, който от гледна
точка на ЗПФ е очевидно и разпоредител с общински бюджетни средства /арг.чл.11,
ал.3 вр. с ал.10 от ЗПФ/.
В случая е налице вътрешнослужебен акт, която е част от бюджетния
процес на община Лясковец и който няма характеристиките на индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като не засяга права и законни интереси
нито на граждани /физически лица/, нито на организации по смисъла на §1, т.2 от
ДР на АПК. Взаимоотношенията на разпоредителите с бюджетни кредити в рамките на
бюджетен процес на бюджетната организация община не се характеризират с
издаването на индивидуални административни актове по смисъла на АПК между
участниците в тхози процес.
Не е налице и хипотезата на чл.120, ал.2 от КРБ, тъй като хипотезата на
нормата отново има предвид граждани и юридически лица, а не административни
органи.
Следва да се отбележи в този смисъл, че административното
правораздаване е призвано да решава спорове, породени от дейността на
администрацията при упражняване на нейните характерни властови и управленчески
правомощия, а не спорове между административни органи. Последните могат да
бъдат предмет на съдебен контрол само ако законът, преследвайки специфични цели,
предвижда такъв контрол /вж. например чл.45, ал.2 от ЗМСМА, чл.32, ал.2 от ЗА/.
В ЗПФ липсва изрична правна норма, която да овластява кметовете на кметства
като разпоредители с бюджет, да обжалват актове на кмета на общината като
първостепенен разпоредител с бюджет.
При положение, че жалбата срещу оспорената заповед е недопустима, то
недопустимо е и искането за спирането на допуснатото със заповедта
предварително изпълнение.
Водим от изложеното,
Административният съд – В. Търново, шести състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на кмета на село Добри дял, община Лясковец срещу заповед №2060 от 30.10.2020 година на кмета
на Община Лясковец.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на кмета на село Добри дял, община Лясковец, за спиране на допуснатото
предварително изпълнение на заповед №2060 от 30.10.2020 година на кмета на Община
Лясковец.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :