М О Т И
В И по Присъда № 260009 от 20.04.2021 г., постановена по НОХД № 239/2020 г. по
описа на ОС-Ямбол:
Окръжна прокуратура - Ямбол е предявила обвинение
против подсъдимия С.Т.Б. с ЕГН **********, за престъпление по чл.116, ал.1,
т.6, пр.2 и пр.3, вр.чл.115 от НК за това, че около полунощ на **.**.****г.
срещу **.**.****г., в гр. ***, обл. *****, в частен имот - къща, намираща се на
ул. ***, умишлено е умъртвил С. *** с ЕГН **********, чрез нанасяне на множество
удари - 26 на брой, с метален сгъваем нож с кафява апликация на дръжката и
надпис „BOKER” в областта на шията и главата, като деянието е извършено по
особено мъчителен начин за убития С. и с особена жестокост.
Пострадалите
наследници на С.С. - А.А.С. /съпруга/ - лично и в качеството й на майка и
законен представител на малолетните пострадали синове Д.С.С., Е.С.С. и М.С.С.; Е.Т.С.
/брат/ и Ф.Р.С. /майка/, по реда на чл.76 и сл. от НПК се конституираха в
качеството на частни обвинители спрямо пълнолетния подсъдим С.Б. и встъпиха в
същото, упражнявайки своите процесуални права.
В
съдебното заседание по делото съдът проведе съкратено съдебно следствие по реда
на чл.371, т.1 от НПК с предварително изслушване на страните, при което същите
дадоха съгласие да не се провежда разпит на някои свидетели и вещи лица, а при
постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство. Съдът с определение по
чл.372, ал.3 от НПК одобри изразеното от страните съгласие да не се разпитват
вещите лица д-р Т.А. Ч., М. Л., В. Д. В. и П. Д. М., както и да не се провежда
разпит на свидетелите З. Н. Д., П. Т. М., К. А. А., М. С. Н., А. М. Х., М. А. У.,
С. Г. Ч., И. Г. Ч., С. Д. Я., С. М. Х., В. В. И., А. И. К., М. М. Г., Д. Д. Б.,
С. Д. В. и А.А.С., тъй като съответните действия по разследването, свързани с
техния разпит и заключения намери за извършени при условията и по реда,
предвидени в този кодекс. В открито съдебно заседание, проведено по делото на
20.04.2021 г., на основание чл.373, ал.1, вр.чл.283 от НПК се прочетоха протоколите за разпит на тези свидетели и
експертните заключения на посочените вещи лица от досъдебното производство.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа обвинението така
както е предявено, като счита, че същото е доказано от обективна и от
субективна страна. Твърди, че от събраните по делото доказателства може да се направи безспорен извод за
авторството на инкриминираното деяние по чл.116 ал.1 т.6, пр.2 и пр.3 от НК ,
като се излагат подробни съображения в тази насока. Прокурорът настоява при
индивидуализацията на наказанието съдът да вземе предвид недобрите
характеристични данни за подсъдимия, предишните му осъждания с влезли в сила
присъди за извършени 4 умишлени престъпления от общ характер като непълнолетен,
обстоятелството, че с поведението си пострадалият не е дал повод за
осъществяване спрямо него на деянието от подсъдимия, че с извършване на
деянието подсъдимият е прекъснал по един нелеп начин, в разцвета на силите,
живота на пострадалия, който е семеен и баща на три деца. Отделно, прави искане съдът да не пренебрегва
обстоятелството, че подсъдимият е на съвсем млада възраст и е навършил
пълнолетие само няколко месеца преди извършване на деянието, както и това, че
към момента на извършване на деянието е страдал от диссоциално личностово
разстройство, което се характеризира с нисък праг на раздразнителност,
включително на агресивни реакции. Счита също, че следва да се имат предвид
частичните признания на подсъдимия за извършеното от него деяние, проявената
критичност към осъщественото, както и това че преди осъществяване на деянието
не е бил в конфликтни отношения с пострадалия, а напротив - бил е в много добри
отношения и по негови думи го чувствал като втори баща. Прави се искане на
подсъдимият да му бъде наложено наказание по първата алтернатива в закона, а
именно - лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и в размер на 20 години, като същото да бъде изтърпяно ефективно
и при строг режим, тъй като само това наказание би оказало възпиращо
въздействие спрямо него. Пледира в посока приложение на разпоредбата на чл.59
ал.1 и ал.2 от НК за приспадане на времето, през което подсъдимият е бил
задържан, считано от **.**.****г. до привеждане в изпълнение на присъдата.
Подробно взема отношение и за разноските в размер на 3393 лева за извършени
експертизи по време на досъдебното производство,като счита, че същите следва да
бъдат заплатени от подс.Б.. Претендира отнемане в полза на държавата на метален
сгъваем нож с кафява апликация на дръжката и надпис „BOKER”, собственост на
подсъдимия, който е послужил за извършване на престъпното деяние; връщане на
мобилният телефон „Хуауей”, черен на цвят, на собственика му Т.Б. и връщане на
мобилен телефон „Самсунг”, бял на цвят, собственост на пострадалия, на неговите
наследници. За вещественото доказателство - джобен сгъваем нож с черни
пластмасови чирени с надпис „Jeep”, като собственост на подсъдимия, предлага да
му бъде върнат след влизане на присъдата в сила. За останалите веществени
доказателства, подробно изброени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
предлага, като вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата, да бъдат
унищожени.
Частните
обвинители А.А.С. - лично и в качеството й на майка и законен представител на
малолетните пострадали Д.С.С., Е.С.С. и М.С.С., както и Е.Т.С. участват в съдебно заседание лично и
чрез своя повереник - адв.С. от ***. Частният обвинител Ф.Р.С. участва в
съдебно заседание чрез своя повереник - адв.С. от ***. Повереникът на всички
частни обвинители - адв.С., поддържа обвинението, предявено от ОП-Ямбол срещу
подсъдимия С.Т.Б. и споделя изцяло изложеното в пледоарията на представителя на
държавното обвинение по отношение доказаността му. Счита, че с оглед
заключението на вещите лица по назначената по делото допълнителна комплексна
психолого-психиатрична експертиза, следва да бъде приета липса на физиологичен
афект при осъществяване на престъпното деяние. Освен това, за липсата на афект
в случая свидетелствал и установеният по делото значителен период от време
/около 15 мин./ между действията на пострадалия спрямо майката на подс.Б. и
извършване на престъплението. Според повереника, следва да не бъде
пренебрегвано и обстоятелството, че на подс.Б. му е била известна интимната
връзка на неговата майка с пострадалия, от която връзка и самият той се
облагодетелствал материално. Пледира, че е налице изключително висока степен на
обществена опасност на извършеното от подсъдимия С.Б., както и високата степен
на обществена опасност на личността на подсъдимия, която се обуславяла от
обстоятелството, че подсъдимият имал две възпитателни дела, шест заявителски
материала, 4 регистрации до навършване на пълнолетието си, а след навършване на
пълнолетие - имал две съдебни дела с влезли в сила присъди. Поради всичко това,
и за да се изпълнят целите на наказанието по чл.36 НК, се иска да бъде наложено
наказание доживотен затвор. Претендират се да бъдат присъдени направените от
частните обвинители разноски по делото.
Участващите
в съдебно заседание частни обвинители - А.А.С. - лично и в качеството й на
майка и законен представител на малолетните пострадали синове Д.С.С., Е.С.С. и М.С.С.,
както и Е.Т.С., поддържат изцяло пледоарията на повереника си.
Частният
обвинител Ф.Р.С. - редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не
посочва уважителни причини за неявяването си и не депозира лично становище
относно обвинението.
Подсъдимият
С.Т.Б. участва в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник - адвокат от
АК-*****. Защитникът моли съда при постановяване на присъдата да приложи закон
за по-леко наказуемото престъпление, като приеме, че в случая е осъществен
състава на престъплението по чл.118 от НК, т.к. подс.Б. е осъществил
престъпното деяние в състояние на силно раздразнение, което е било предизвикано
от пострадалия с обида. Последната, според защитника, се изразявала в
едновременното отхвърляне от пострадалия на искането на неговата майка да
живеят заедно със С. и неговото открито интимно/сексуално поведение спрямо нея
в присъствието на сина й - подс.Б.. В резултат, подсъдимият бил възприел
описаното поведение на пострадалия като
злоупотреба с майка му, която е единственият значим за него възрастен и заедно
с шизоидния тип на неговата личност, това че е хистерик и наличието /според
експертите/ на фрустрация спрямо убития, било предпоставката за активиране на
емоционалното състояние у Б., което същият не е можел да контролира и което се
определя от защитника като физиологичен афект. При определяне на наказанието
защитникът моли да бъдат взети предвид и многобройните смекчаващи вината обстоятелства по делото -
ниската възраст на подсъдимия, който едва е навършил ** години към момента на
извършване на деянието, факта, че са налице у подсъдимия психични проблеми,
които са с давност минимум от **** г. и са нелекувани до този момент, това, че
подсъдимият се признава за виновен и се разкайва за стореното и има критично
отношение към случката, не е оказал съпротива при задържането му, съдействал е
на разследващите, като си е дал паролата на телефона, предал е ножа.
Алтернативно, в случай, че съдът намери, че не са налице основания за
приложение на чл.118 от НК, защитникът моли съда да вземе предвид, че при
осъществяване на деянието подс.Б. е бил все пак в раздразнение - както бил
приел и прокурорът в обвинителния си акт/стр.5 от обвинителния акт/.
В
личната си защита и дадената от съда последна дума, подсъдимият С.Б. изразява
искрено съжаление за случилото се и поддържа изцяло пледоарията на своя
защитник.
Съдът,
след като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
С.Т.Б. е роден на *** ***.
Подсъдимият
С. Б. има завършено ****** образование.
Към
месец април **** г. същият живеел в гр.*** на ул.“******“ № * заедно с
родителите си Т.Б. и Т.Б..
Подсъдимият
се водел на отчет в Детска педагогическа стая - гр.*** от **.**.**** г., като
спрямо него в МКББПМН били разгледани две възпитателни дела № **/**** г. и № */**** г. По посочените възпитателни дела
му били наложени три възпитателни мерки - по чл.13, ал.1, т.1, т.5 и т.7 от
ЗБППМН, а именно - „предупреждение”,
„поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател” и „забрана да се
среща и установява контакти с определено лице”.
Пострадалият
С.Т.С. е роден на *** ***. От брака си с А.А.С. има три малолетни деца – Д.С.С.
- родена през **** г., Е.С.С. - роден през **** г. и М.С.С. - роден през ****
г.
През ****
г. пострадалият С.С. се преместил да живее заедно със семейството си в гр.***,
където закупил къща, намираща се на ул.“***** *.******“ № *. Семейството на
пострадалия притежавало ресторант и магазин, намиращи се в близост до
бензиностанция „*****“ след гр.***, в посока ГКПП Лесово. Майката на подс.Б. -
свидетелката Т.Б. работила четири години като продавач-консултант в ресторанта
на пострадалия С.. Напуснала тази си работа през м.март **** г. Свидетелката Т.Б.
поддържала връзка от интимен характер с пострадалия С.. Тази интимна връзка
била известна на персонала в ресторанта и на синът й - подсъдимия С.Б., който
имал положително отношение към нея. Подсъдимият имал добри отношения с
пострадалия С., когото възприемал като „втори баща”. Няколко пъти в месеца С.С.
гостувал в дома на Б. в гр.***, като им носел подаръци - главно хранителни
стоки и цигари.
През ****
г. подс.С.Б. работил за кратко в ресторанта на пострадалия С. като транжорист,
но тъй като не успял да постигне съгласие с пострадалия да получава по-висока
заплата, напуснал работа. През м.февруари **** г., отново за кратко - за около
десетина дни, подс.Б. работил като транжорист и в ресторанта на свидетеля А. Х..
След това напуснал, защото свидетелят Х. не харесал работата му и не постигнали
съгласие за размера на заплатата на подсъдимия.
На **.**.****г.
към обед пострадалият С. отишъл на работа в ресторанта си, където консумирал
алкохол. Около 21,00 ч., в резултат на употребата на алкохол С. се почувствал
зле и бил прегледан от екип на Бърза помощ, който установил, че пострадалият
няма здравословни проблеми, включително и със сърдечната дейност.
На
същата дата, за времето от 21,38 ч. до 22,47 ч., чрез приложението за
осъществяване на писмени и мултимедийни съобщения „Месинджър“, пострадалият С.
кореспондирал с подс.Б. от своя мобилен телефон към неговия мобилен телефон,
относно здравословното си състояние. Около 22,50 ч. на **.**.****г.
пострадалият С. провел и разговор по моб.телефон с подсъдимия и със св.Т.Б. от
телефона на подсъдимия. В хода на разговора С.С. попитал С.Б. и майка му дали
имат нужда от нещо и дали може да им дойде на гости. Подсъдимият поканил
пострадалия на гости в дома им и му казал, че имат нужда от цигари. Тогава
пострадалият взел кенчета с бира „Шуменско“, закупил от бензиностанцията цигари
и тръгнал към дома на подсъдимия със собствения си джип марка „*** **“ с рег. №
* **** **. Около 23,00 ч. на **.**.****г., С.С. потеглил с джипа си и отишъл до
дома на подс.Б. ***, където го паркирал. В дома си, подс.Б. бил обут с
маратонки и облечен с черно на цвят долнище, черно на цвят горнище и черно на
цвят кожено яке с качулка. Там, пострадалият бил посрещнат от подс.С.Б. и
неговата майка - св.Т.Б. и бил поканен да влезе в стая, намираща се отляво на
входната врата на първия етаж от къщата им. По това време бащата на подсъдимия С.Б.
- свидетелят Т.Б. се намирал на втория етаж на къщата и спял.
В стаята
пострадалият С. седнал на стол до маса, който стол се намирал до легло, подс. Б.
седнал на стол, който бил от отсрещната страна на масата, а свидетелката Т.Б.
седнала на кресло до малка масичка в стаята, като държала в скута си куче -
малка порода „пинчер”. Подсъдимият поставил ползвания от него мобилен телефон марка „Хуауей“ черен на цвят,
собственост на майка му - св.Б., на масата в стаята и го включил на запис.
Пострадалият носел мобилен телефон марка „Самсунг” бял на цвят, негова
собственост, който оставил също на масата.
Така
разположени в стаята, тримата слушали музика, разговаряли помежду си, а
пострадалият С. продължавал да консумира алкохол – бира. В един от разговорите
между Б. и С., св.Б. споделила на пострадалия, че тя с мъжа си проблеми нямала,
но синът й я тормозел психически всеки ден, че я обвинявал всеки ден и че мъжът
й постоянно казвал на С.Б. да спре да я тормози, но той не спирал. Казала на
пострадалия също, че психически е „на ръба” и го попитала кога ще я вземе при
него. Той й отговорил, че няма да я вземе, да си стои в къщи при семейството и,
че синът й ще спре да я тормози. В един момент подсъдимият Б. станал от
мястото, на което седял и седнал на леглото. Пострадалият С.С. също станал от
мястото си и седнал на леглото до подсъдимия, като започнал да го прегръща и да
иска подс.Б. да го целуне. След като подсъдимият отказал да целуне пострадалия,
последния започнал да го удря под формата на игра, на закачка, с ръце по
ръцете, краката и гърба. Подсъдимият възприел това поведение на пострадалия
като игра и закачка към него, т.к. знаел, че С. е употребил алкохол. На
свидетелката Б. не й било приятно това поведение на С. и му направила забележка
да престане и да остави подсъдимия на мира. След отправената му забележка от
свидетелката, пострадалият С. престанал с нанасянето на удари и продължил да си
говори с подсъдимия. По едно време пострадалият С. отишъл при свидетелката Т.Б.
и започнал да я опипва и между краката. В този момент, кученцето, което св.Б.
държала в скута си, ухапало С. по ръката. На свидетелката Б. й станало неудобно
от поведението на С., т.к. то се случвало пред сина й - подс.Б.. Поради това
отправила забележка на С. той престанал с това свое поведение, след което
отново седнал на стола до масата. Тогава свидетелката Т.Б. станала от мястото,
където седяла и излязла навън да пуши, като след излизането си затворила
входната врата на етажа. Ставайки свидетел на едновременното отхвърляне от
пострадалия на искането на неговата майка да живеят заедно и откритото
интимно/сексуално поведение на С. спрямо нея, при това в негово присъствие,
подс.С.Б. възприел това като подигравка с майка му и с него. Раздразнен от това
поведение на пострадалия С. към св.Б., подс.Б. се приближил до пострадалия и
застанал зад гърба на същия. Извадил сгъваем метален нож с кафява апликация на
дръжката и надпис „BOKER“, който носел в себе си и с него нанесъл от близко разстояние
множество удари – 26 на брой, със значителна сила, в областта на дясната
предностранична и задностранична повърхност на шията, както и в областта на
лявата половина на шията, в тилната област на главата, в областта на ушите и
окосмените околоушни области на главата на пострадалия С.С.. По време, когато
подс.Б. нанасял ударите в областта на шията и главата на С., св.Б. се върнала в
стаята и станала свидетел на това как синът й намушква пострадалия. Като
влизала в стаята подс.Б. й казал:„Не влизай, убих го“ и продължил да нанася още удари с ножа със
същия темп и сила върху С.. Свидетелката му викала да спре, но подсъдимият
продължавал. В един момент спрял да нанася удари и на два пъти казал: „Това
беше! Това беше”. По време на нанасяне на ударите пострадалият се намирал в тежка
степен на остро алкохолно отравяне с концентрация на алкохол в кръвта 2,53 на
хиляда. Поради голямото количество изпит алкохол, а и поради нападението му в
гръб, пострадалият не бил в състояние и не се опитвал да се защити. Свидетелката Т.Б. видяла, че ръцете на сина й
- подс.Б. били изцапани с кръв. Б. казала на подсъдимия, че ще се обади, без да
уточни на кого и къде, при което С.Б. като помислил, че тя ще се обади на
полиция, я заплашил, че ще я убие. След това, подс.Б. шепнейки започнал да
увещава майка си да избягат, като преди това почистят.
После
двамата излезли от първия етаж на къщата и отишли на втория етаж на къщата,
където спял св.Т.Б.. На последния, св.Б. казала, че С.е убил С. и тримата се
върнали в стаята на първия етаж. Там, свидетелят Т.Б. видял пострадалия С. в
локва кръв, паднал на пода на стаята по корем, като главата му се намирала под
леглото, а краката му били насочени към вратата на стаята. Там, подс.Б. по
повод на стореното от него спрямо пострадалия С., казал на родителите си
следното: „...Аз му направих сто дупки! Сто дупки му направих.”
След
това, подс.Б. сложил сгъваемия метален нож в джоб на якето си, взел мобилния
телефон марка „Хуауей“, който ползвал и който през цялото това време бил на
запис и излязъл от стаята.
Свидетелката
Т.Б. се обадила по телефона на полицията, заявявайки, че е убила човек. Тогава
подсъдимият напуснал къщата и се укрил, като преди това, на кръстовището на
ул.“******“ и ул.“******“ в гр.***, в първи метален контейнер за смет отляво
надясно, изхвърлил мобилния телефон марка „Хуауей“, черен на цвят. Мобилният
телефон бил открит и иззет като веществено доказателство при извършен оглед на
местопроизшествие на **.**.****г.
На получения
сигнал за убийството в РУ-***, на ул.“******“ № * пристигнали със служебен
автомобил свидетелят С.Я. и негови колеги – служители в същото управление,
които запазили местопроизшествието. Малко след това, на ул.“******“ № * в гр.***
пристигнал и екип на Спешна помощ, който констатирал смъртта на пострадалия,
настъпила около полунощ на **.**.****г. срещу **.**.****г.
На **.**.****г.,
след обяд, подс.Б. бил заловен в землището на с.********** от св.З. Д. –
служител при ОД на МВР-Ямбол и
впоследствие задържан за 24 часа. Подсъдимият не е оказал съпротива при
задържането, посочил къде е изхвърлил мобилния телефон марка „Хауей”, както и
кода за неговото отключване. При извършения му на **.**.****г. личен обиск, в
горен джоб на якето му бил намерен метален сгъваем нож, с кафява апликация на
дръжката и надпис „BOKER“.
Подсъдимият С.Б. бил освидетелстван на **.**.****г. /арг.Протокол за
освидетелстване от **.**.****г. и приложен към него фотоалбум - стр.140-160,
т.1 от ДП/. При освидетелстването му било установено, че същият е с височина около 1,80 метра, късо
подстриган, с кафяви на цвят очи, облечен с черно кожено яке с цип и качулка,
със спортно черно на цвят долнище. Под якето бил облечен с черно на цвят
горнище с по три черни ивици на ръкавите. Било установено, че по якето,
долнището и горнището се забелязват следи от зацапване. Под горнището
освидетелстваният бил гол. В областта на кръста, вляво от гръбначния му стълб
се установява безформен белег на двете рамена а в предните части на раменете
има по една татуировка - звезди с осем лъча. По горната част на тялото на
освидетелствания не били установени следи от нараняване. Под долнището
освидетелстваният бил облечен със сини на цвят боксери - раирани с надпис на
ластика „Номо”. На краката освидетелстваният бил обут със сини спортни обувки с
бели странични елементи, силно цапани, без чорапи. Под ноктите на
освидетелствания се установили следи от замърсяване. Ноктите на
освидетелствания били изрязани при освидетелстването и сложени в джъмпери. В
отделен джъмпер били сложени ноктите на лявата и дясната страна. От горната
част на главата по кожата на освидетелствания се установили малки
непосредствено една до друга драскотини, от които била взета обтривка.
С протокол от **.**.****г. за вземане на образци за сравнително
изследване, бил иззет предоставен доброволно от подсъдимия С.Т.Б. ДНК профил от
устната му кухина чрез тампониране.
С протокол от **.**.****г. за вземане на образци за сравнително
изследване били иззети предоставени доброволно от свидетелката Т.Б. обтривки от
устната кухина на същата.
От заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза
/л.189-193, том 2 от ДП/ относно пострадалия С.Т.С. се установява, че на същия
са причинени: множество прободно-порезни рани в областта на дясната
предностранична и задностранична повърхност на шията, като тези разположени
отпред са успоредни една на друга, с дължина около 2,5-3 см.; наличие на
единични такива рани в тилната област, както и в областта на лявата половина на
шията, както и в областта на ушите и окосмените околоушни области на главата.
Общо броят на прободно-порезните и единичните порезни рани в областта на шията,
предимно в областта на дясната половина, както и в областта на ушите и
окосмените области на главата са 26 на брой. Повечето от прободно-порезните
наранявания са проникнали в значителна дълбочина, като повечето от тях са
проникнали в дълбочина около 4-5 см, а няколко са достигнали и до дълбочина
около 7-8 см. Една такава рана е проникнала и в гръбначномозъчния канал през
диска между четвъртият и петият шиен прешлен, с причиняване на субдурален
кръвоизлив в областта на гръбначния мозък и мозъчния ствол. Установено е, че в
дълбочина са прерязани голям брой артериални и венозни съдове с различен
калибър, мускулни групи и снопове и други анатомични структури. Тъканите в
областта на порезната рана в областта на шията и останалите наранявания в
областта на шията, лицето, носа и устните, са кръвонаседнати. В областта на
прободните и прободно-порезните наранявания в областта на шията са установени
разкъсвания на стените на кръвоносните съдове, разкъсвания и срязвания и на
хрущялите на гръкляна с проникващо нараняване на гръкляна и наличие на
аспирирана кръв в белите дробове. В областта на предната повърхност на гръдния
кош в дясно и в областта на горната повърхност на лявото рамо са установени
повърхностни малки кръвонасядания с повърхностни охлузвания на кожата.
Установено е тежко анемизиране на кожата, лигавиците и вътрешните органи, като
сърцето, централните и периферните съдове са напълно обезкървени. При огледа на
белите дробове е установено аспириране на кръв в дихателните пътища. При
секцията на мозъка е установено анемизиране на мозъчните обвивки, като
венозните синуси и кръвоносните съдове са изпразнени от кръв. Меките мозъчни
обвивки са оточни, като в областта на малкомозъчните хемисфери е установено
наличието на добре изразена бразда от вклиняването на малкомозъчните тонзили в
големия тилен отвор.
При външния оглед на трупа на местопроизшествието са установени обилни
зацапвания с кръв на лицето, раменете, гърдите и ръцете, като около
местонамирането на трупа се е образувала голяма локва кръв.
Причината за настъпването на смъртта на пострадалия е изпадането му в
състояние на хеморагичен и травматичен шок вследствие множествените
прободно-порезни наранявания предимно в областта на дясната половина на шията,
както и в областта и на останалите повърхности на шията, както и в областта на
окосмените тилни и слепоочни области на главата и масивните външни и вътрешни
кръвоизливи от причинените прободно-порезни наранявания с прерязвания на
стените на голям брой артериални и венозни съдове с различен калибър.
Експертът е категоричен, че получените от пострадалия увреждания са
били причинени приживе, което е видно от кръвонасяданията около нараняванията,
аспирирането на кръв в белите дробове и анемизирането на кожата, лигавиците и
вътрешните органи. Настъпването на смъртта на пострадалия е пряка и
непосредствена последица на причинените на същия множествени прободно-порезни
наранявания в областта на шията и главата.
Вещото
лице сочи, че множествените прободно-порезни са причинени от действието на
прободно-порезно оръжие, каквото е и ножа. Описаните множество
прободно-порезните рани в посочените области на шията и главата добре отговарят
да са причинени чрез множество замахвания с нож, като за тези в областта на
дясната половина на шията, лицето е замахвало с ножа като шевна машина.
По време
на причиняване на нараняванията, най-добре отговаря нападателят да е бил зад
пострадалият, като с лявата си ръка вероятно е фиксирал главата на пострадалия
в определено удобно за него положение, а с дясната си ръка нанасял бързо един
след друг множество удари локализирани предимно
в областта на дясната задностранична и предностранична повърхност на шията. По
време на нападението, нападателят сменял захвата на главата на пострадалия и
позицията на тялото си и нанесъл удари и в областта на лявата половина на шията
на пострадалия и в областта на главата. Пострадалият не се е опитвал да се
защити и не е бил в състояние, тъй като е бил под влияние на алкохола. Липсата
на зацапвания с кръв на долната половина на тялото и изтичането на кръвта около
главата сочи, че след инцидента пострадалият не се е изправял и не е било
променяно положението на тялото му. Но зацапванията на ръцете и гърдите с кръв
посочват, че по време на инцидента, пострадалият е възприемал тежкото си общо
състояние и е опипвал наранените области на тялото си. Нараняванията са причинени
cъс силни замахвания на ръката с ножа с посока отгоре и отстрани, надолу и
навътре.
Според
експерта, смъртта на пострадалия е настъпила за кратко време, но не е била
мигновена. За това говорят образувалите се локви кръв, анемизирането на кожата,
вътрешните органи и лигавиците, за настъпването на които е необходимо известно
време. Смъртта при такива наранявания настъпва за около 5 минути, като малко
преди настъпването на смъртта пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние
вследствие мозъчната хипоксия, тъй като мозъчната тъкан е най-чувствителна към
липсата на кислород, доставян от кръвта. При огледа на пострадалия не са
установени наранявания в областта на ръцете, което според експерта се
аргументира с това, че същият не е имал възможност да заеме отбранителна
позиция на тялото и защитни движения с ръцете, краката и останалите части на
тялото.
При
причиняване на описаните наранявания в областта на шията и главата пострадалият
е бил в съзнание и е изпитвал мъчителни болки и страдания.
Смъртта на пострадалия добре отговаря да е настъпила около полунощ на **/**.**.****г.
Приживе пострадалият не е страдал от сериозни заболявания на
вътрешните органи, освен възрастовите изменения на съдовете на мозъка и
сърцето.
От заключението по назначената
по делото физикохимическа експертиза за алкохол на проба кръв /л.175-176, том 2
от ДП/ се установява, че в проба кръв, иззета от трупа на С.С. има наличие на
етилов алкохол с концентрация 2,53 на хиляда.
От
заключението по назначената по делото биологична експертиза на веществени
доказателства /Протокол № * от **.**.**** г. - стр.180-183, том 2 от ДП/ - 1
брой мобилен телефон марка „Хауей”, черен на цвят, зацапан с кафеникави на цвят
засъхнали петна - иззет при извършен оглед на **.**.****г. в гр.***, на
кръстовище на ул.”******” с ул.”******”, от първи по ред контейнер за смет на
това кръстовище, се установява, че от дисплея и
задния панел на мобилно устройство Хуауей с ИМЕЙ 1: ***************, ИМЕЙ 2: ***************
и сериен номер: **:
****************, са иззети
2 броя обтривки/тампони/ за нуждите на изследване по метода на ДНК -
профилирането. Иззета е била и една обтривка/тампон за нуждите на настоящата
експертиза, който е бил употребен в хода на изследването, от което се
установява, че червено-кафявите засъхнали зацапвания са от кръв. Същата е
човешка.
От
заключението по назначената по делото ДНК-експертиза /Протокол №**/***-*** от **.**.****
г. - стр.223-228, том 2 от ДП/, се установява, че изследваните червено-кафяви
зацапвания по острието на метален сгъваем нож с кафява апликация на дръжката с
надпис „BOKER“/обект № 1/ - около болт и в основата, представляват човешка
кръв. Визуализираният за тази кръв ДНК профил е идентичен с ДНК профила на
кръвта по обекти №№2 и 3 /тампони с обтривки от задния панел и дисплея на
телефон Хуауей/ и показва пълно съвпадение с ДНК профила на С.Т.С.. Експертът
сочи, че вероятността да се установи този ДНК профил, ако кръвта по обекти №№
1, 2 и 3 произхожда от някой друг индивид, освен С.Т.С. е: 1 на 1 159 000 000
000 000 000 000 000. Заключава, че този резултат представлява категорично
доказателство, че кръвта по обекти №№ 1, 2 и 3 /нож, обтривки от заден панел и
дисплей на телефон/ произхожда от С.Т.С..
От
същото заключение се установява също, че по тампон с обтривка от главата на С.Т.Б.
/обект № 4/ се доказва наличието на човешка кръв, чийто ДНК анализ установява
наличието на смес от клетъчен материал от две лица от мъжки пол. Всички алели
от ДНК профилите на С.Т.С. и С.Т.Б. присъстват в ДНК профила на сместа, като не
се визуализират алели, които не са част от техните генотипи. Експертът сочи, че
наличието на смес от клетъчен материал не позволява математическа оценка, но
наблюдаваното съвпадение представлява силно доказателство, че по изследвания
обект № 4 присъства биологичен материал /вкл. кръв/ от С.Т.С. и С.Т.Б..
По
ноктените изрезки от ръцете на С.Т.Б. /обекти №№ 5 и 6/ се доказва наличие на
клетъчен материал, чийто ДНК профил показва пълно съвпадение с ДНК профила на С.Т.Б..
Не се визуализират алели, които не са част от неговия профил. Вещото лице
посочва, че вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният
материал произхожда от някой друг индивид, освен С.Т.Б. е 1 на 30 416 000 000
000 000 000 000. Заключава, че този
резултат представлява категорично доказателство, че клетъчният материал по
ноктените изрезки от дясната и лявата ръка на С.Т.Б. произхожда от С.Т.Б., като
не се доказва наличие на биологичен материал от второ лице.
От
заключението по назначената по делото техническа експертиза / Протокол № **/**.**.****г.
- стр.201-216, том 2 от ДП/ се установява, че предметът на експертизата - 1
брой мобилен телефон марка „Хуауей”, черен на цвят, открит и иззет от контейнер
за смет на кръстовището на ул.”******” с ул.”******” в гр.***, се отключва с
код ****. Свален е на диск звуковият файл обозначен като 20200402_231542.m4a.,
и се установява, че същия е създаден на **.**. от 23:15:42 часа. Експертът
посочва, че от свалената информация става ясно, че е извършено убийство на **.**.
около 23:53 часа, като действията по самия акт са записани на телефона
/информацията от това е свалена на хартиен носител/. Установяват се данни и
информация за създаден на **.**. чат по месинджъра на **.**., които се свалени
на хартиен носител. Установяват се входящи или изходящи обаждания, както и
пропуснати обаждания от и към мобилния телефон за датите **.**.****г. и **.**.****г.
Извлечени са данни за абонатите на входящите и изходящите номера, данните на
кореспондиращите номера. Установяват се всички приложения инсталирани на
телефона, които са описани в описателната част на телефона.
Видно от
заключението по назначената по делото техническа експертиза / Протокол № **/**.**.****
г. - стр.283, том 2 от ДП/, от дискът, създаден във връзка с експертиза
№ ** от **.**.****г. по ДП№ **/**** на РУ - ***, вещото лице е копирало
звуковият файл обозначен като 20200402_231542.m4a. и го е записало върху друг
диск, приложен като неотменна част към тази експертиза.
От
заключението по назначената по делото техническа експертиза /Протокол № **/**.**.****
г. - стр.254-278, том.2 от ДП/ се установява, че при изследването е разпечатан
1 брой черен мобилен телефон марка „Хуауей”, открит и иззет от контейнер за
смет на кръстовището на ул.”******” и ул.”******” в гр.*** на **.**.****г., с
ИМЕЙ1:***************, ИМЕЙ2:*************** и сериен номер: **:****************.
При това се установява, че на телефона са инсталирани мобилните приложения за
осъществяване на комуникация чрез писмени и мултимедийни приложения Гугъл-Хром,
Фейсбук и Месенджър, като чрез приложението за осъществяване на писмени и
мултимедийни съобщения Месенджър е осъществявана кореспонденция с лицата С.Т.С.,
А.А.С., Т.И.Б.. Не се установява кореспонденция между тези лица по другите
приложения в телефона.
От
извършената по делото в досъдебното производство комплексна
психолого-психиатрична експертиза се установява, че у подс.Б. е налице начално
личностово разстройство от емоционално-волево неустойчив тип с диссоциални
прояви. Въпросното разстройство представлява приемник на вече съществуващо
поведенческо разстройство, характерно за възрастта на пубертета. Подсъдимият е
психически годен за участие в наказателното производство. Може правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания
за тях. Не е налице нарушение в развитието на интелекта и базовите когнитивни
функции, които съответстват на възрастта на подсъдимия. Личностовата структура
е на емоционално нестабилна личност с диссоциално поведенческо разстройство,
характеризиращо се с антисоциални прояви, манипулативност и склонност към
прояви на вербална и физическа агресия. Тъй като изследваното лице е отказвало
да отговаря на поставените от вещите лица въпроси и не е проявявало готовност
за сътрудничество, изследването се провело чрез анализ на предоставените
материали, интервю с родителите и дистанцирано наблюдение, даващо насоки за
емоционалната устойчивост и общата насока за ориентиране. От така проведеното
изследване, експертите сочат, че не установяват данни за нарушение на
интелектуалното функциониране и базисните когнитивни процеси. В личностовата структура
преобладава нарцистичната характеристика - усещане за притежание на особени
качества, демонстрация на чар. Със слаби прояви на емпатия - тенденция към
формиране на личностово разстройство. С прояви на недостатъчна емоционална и
социална зрялост. Доминиращи черти в характера на подс.Б. са - повишена
импулсивност, мнителност, склонност към социална изолация и високи нива на
невротичност. В заключението си, вещите лица изрично посочват, че липсата на
съдействие от изследвания Б. създава съществени проблеми за правилната
интерпретация на случилото се по време на деянието и за отговор на поставените
въпроси с №№ 6,7 и 8, които са именно: №6 - Да се направи оценка на личностното
развитие и структура - ефективен живот и самоконтрол, интереси и насоченост на
личността, умения за справяне с проблеми; №7 - Да се направи анализ на
психичните преживявания и механизми у С.Т.Б. преди, по време и след извършване
на престъпното деяние. Бил ли е подс.Б. в състояние на физиологичен афект преди
и по време на извършване на престъпното деяние и №8 - Настъпило ли е
разстройство на способността за осъзнаване на постъпките или разстройство на
волевата способност за овладяване на реакциите в рамките на привичното
поведение на човека у С.Т.Б. преди, по време и след извършване на престъпното
деяние?. Експертите посочват, че за отговор на тези въпроси се налага
детайлизиране на дълбоки и уникални за всяка личност психични процеси.
Наличната индивидуалност на преживяното от освидетелствания не е възможно да се
формулира адекватно и с необходимата достоверност без участието на изследвания.
А в случая е налице негативизъм и нежелание за сътрудничество от негова страна,
което според експертите прави невъзможно даването на адекватни и пълноценни
отговори на зададените въпроси.
Във
връзка с липсата на експертен отговор на посочените въпроси с №6, 7 и 8 от
първоначалната комплексна психолого-психиатрична експертиза, както и предвид
изразеното от подс.Б. желание да съдейства на експертите, в хода на проведеното
по делото съкратено съдебно следствие беше назначена допълнителна комплексна
психолого-психиатрична експертиза с предмет на същата - въпросите с №6,7 и
8.
От заключението и
показанията на вещите лица по назначената от съда в хода на съдебното следствие
допълнителна комплексна психолого-психиатрична експертиза, извършена от вещите
лица след запознаване с всички доказателствени материали по делото, включително
и с изисканите от съда медицински документи от личният лекар на подс.Б., както
и след изследване на подсъдимия, който към този момент вече съдейства и
сътрудничи на вещите лица, се установява, че подсъдимият е междинен
тип — между екстроверт и интроверт, със смесен тип динамика на нервните
процеси, при който се откриват черти както на екстроверта, така и на
интроверта. С нарцистична личностова структура, засилено чувство за
справедливост, честолюбие. Проявява слаба емпатийност. Данните от проведения
личностен тест показват повишено ниво на раздразнителност, висока реактивна
агресивност, което е свидетелство за агресивно отношение към социалното
обкръжение и подчертан стремеж към доминиране. Изключително ниска степен на
откритост, което го определя, като склонен към лъжа, склонен към
манипулативност. Подсъдимият е с психична дейност, протичаща по мъжки тип - с
характерните стремеж към съревнование, надмощие, себедоказване. Изследването на
наличните акцентуации в характера показват тенденция към формиране на
акцентуация от шизоиден тип с хистерични елементи, която се характеризира с
умерена общителност, затвореност, манипулативност. Страдание от мнима
несправедливост по отношение към себе си и проява на недоверие към хората.
Отмъстителност, въвличане в чести конфликтни ситуации, на които е инициатор.
Отстоява личните си интереси настойчиво с проява на завишена егоцентричност.
Самонадеян, проявява голяма упоритост в постигане на поставените цели.
Вещите
лица посочват, че в предоставената медицинска документация има данни за
диагностицирано смесено разстройство в поведението и емоциите. Налице са данни
за наличие на Диссоциално личностово разстройство, което се характеризира с
изразена и постоянна безотговорност, грубо безразличие към чувствата на
другите, невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, крайно ниска
поносимост на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции до жестокост,
неспособност за изживяване на вина, изразена склонност да се обвиняват другите,
постоянна раздразнителност. Хората с антисоциално разстройство на личността
могат да бъдат остроумни, очарователни и забавни, но са склонни да лъжат и
експлоатират околните. Склонни са да действат необмислено и опасно, без да се
чувстват виновни ако наранят някой.
Интересите
на личността са ограничени, свързани с риболов, колекциониране на различни
ножове, за които твърди, че са му подарък „ за красота”, други са от работата
му. Съхранява ги в стаята си. Взаимоотношенията с околните са нарушени, често
конфликтни. Има ограничен кръг от приятели. Напуснал училище отново поради
проблемното си поведение. Изпитва затруднение в социалната адаптация.
Експертите
сочат, че от документиране на стореното по време на деянието чрез телефонен
звукозапис, се установява липса на данни за особено вълнение от страна на
извършителя. Той съобщава на майка си, че е нанесъл „сто дупки” на пострадалия.
Изказванията пред майка му са хладнокръвни, съобщавайки без особена
емоционалност, че е убил пострадалия. Всичко това, според вещите лица,
свидетелства за напълно ясно съзнание и усещане за стореното като за нещо,
което е било необходимо да бъде изпълнено. Това му поведение оставя впечатление
и за напълно съхранен самоконтрол и определена импулсивност, предвид
характеровите особености на подсъдимия С.Б. - хладен, своенравен, с чувство за
изключителност, със стаена агресивност, проминираща над явното му поведение в
случаи от живота, в които без явна причина отрязва главата на рибка от
аквариума, както и факта, че носи със себе си винаги нож. Факт е, че лицето има
професионални умения за боравене с нож.
Вещите
лица са категорични, че е налице ясно съзнание у подсъдимия и след извършеното,
когато обсъждат с майка си поведението на двамата, както и евентуалния носител
на вина за стореното, след което подсъдимия просто напуска дома си. През цялото
време има съзнателна връзка с околната действителност - разговорите с майка си,
която прави вербални опити да го спре, но подсъдимия държи да свърши докрай
започнатото.
Не
се установяват данни за съществени промени в моториката, мимиката, сърдечната
дейност, дишането, работата на тазовите резервоари или други телесни явления,
освен „бледност”.
Налице
е бил достатъчен самоконтрол у подсъдимия, липсват, каквито и да е живото
застрашаващи действия от страна на пострадалия, провокиращи подобно поведение
спрямо него. Експертите са категорични, че липсата на спомен у подсъдимия за
случилото се непосредствено преди, по време на деянието и веднага след него,
може да бъде приета като защитна реакция от диссоциативен тип, като елемент от
неговите характерови особености. Налице е съзнателно вземане на решения за
действие, вкл. липсващо чувство за вина или непредвидимост относно
последствията от поведението му.
Еспертите
посочват, че наличието на многобройни рани, както и интензивността на
нанасянето им и цялостното поведение на извършителя, което изглежда абсурдно за
другите, се вписва в иначе „странното” поведение на една психопатно устроена
личност. Физиологичният афект представлява внезапно възникващо и бурно стремително
протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно емоционално
избухване, възникнало под въздействието на външни фактори и заемащо
господстващо положение в съзнанието на дееца. Състоянието на физиологичен афект
е свързано със стеснение на съзнанието, както и с физиологична симптоматика.
Експертите сочат, че за разгръщане на физиологичния афект е необходим внезапен
провокиращ дразнител, а в случая липсват данни за наличие на такъв, като са
налице данни само за хроничен такъв, а именно - пострадалия. Вещите лица са
категорични, че твърдението на подсъдимия, че сексуалното посегателство над
майка му е отключило силна негативна емоция, е неоснователно, имайки предвид
прозрачността на взаимоотношенията между майката и пострадалия. А за разгръщане
на физиологичния афект са необходими и ситуативни фактори, които да създадат
високо напрежение, сгъстяване на емоционалността и привеждането на тази
емоционалност в силно и относително кратко действие, като афектно състояние на
психиката и моториката.
Експертите
са категорични, че в случая не се установява наличието на физиологичен афект у
подсъдимия.
Подсъдимият
е разбирал свойството и значението на своите постъпки и е осъзнавал своите
действия и последствията от тях. Не са констатирани нарушения във волевата
способност на подсъдимия за овладяване на реакциите преди, по време и след
престъпното деяние.
От
приложената по делото Справка за съдимост рег.№ *** от **.**.**** г. на БС при
РС-Ямбол, се установява, че спрямо подсъдимият С.Б. е приложена с влязла в сила
на **.**.**** г. присъда по НОХД №**/**** г. на РС-***, разпоредба на чл.78а,
ал.6 вр.ал.1 от НК, като е бил освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание обществено порицание за извършено от него
като непълнолетен престъпление по чл.345, ал.2 вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК. За
същото по вид престъпление, извършено от подс.Б. отново като непълнолетен, е
осъден с влязъл в сила на **.**.**** г. съдебен акт, постановен по НОХД № ***/****
г. на РС-***, на наказание обществено порицание. Наложените му наказания -
административно наказание „Обществено порицание“ и наказание „Обществено
порицание“, подсъдимият е изтърпял съответно на **.**.**** г. и на **.**.****
г.
От
приложената по делото Характеристична справка с рег.№****-****/**.**.**** г.,
издадена от РУ-*** при ОД на МВР-Ямбол, се установява, че подс.С.Б. се водил на
отчет в Детска педагогическа стая от ****г. и спрямо него от тогава до
навършване на пълнолетие има заведени пет ЗМ-та за извършени кражби по чл.194
от НК и пет ЗМ-та за извършени деяния по чл.345, ал.2 от НК. В справката, подс.Б.
е посочен като такъв с дефицити в нравственото и правното съзнание,
безкритичен, неосъзнаващ обществената опасност на деянията си. Винаги отричащ
участието си в противоправна дейност, а когато това било невъзможно -
прехвърлял цялата вина на другите съучастници. Отразено е, че у него липсва
емпатия, чувство за отговорност и вътрешна нагласа за съзнателно подчинение на
обществените норми и правила, с повишена готовност за агресия - телесна
агресия, вербална агресия, раздразнителност, агресивно недоверие и лъжливост.
Възприетата
от съда и изложена по-горе фактическа обстановка се установява от част от
обясненията на подсъдимия С.Б., дадени от него в хода на проведеното по делото
съкратено съдебно следствие; от показанията на свидетеля Т.С.Б., дадени от него
в хода на проведеното по делото съкратено съдебно следствие; от показанията на
св.Т.И.Б., дадени от нея в хода на проведеното съкратено съдебно следствие,
както и от частта от показанията, дадени от тази свидетелка в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, за които заяви,
че поддържа; от показанията на свидетелите З. Н. Д., П. Т. М.,К. А. А., М. С. Н.,
А. М. Х., М. А. У., С. Г. Ч., И. Г. Ч., С.Д. Я., С. М. Х., В. В. И., А. И. К.,
М. М. Г., Д. Д. Б., С. Д. В. и А.А.С., дадени от тях в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на
основание чл.373, ал.1, вр.чл.283 от НПК; от дадените в хода на ДП заключения
на вещите лица д-р Т. А. Ч., М. Л., В. Д. В. и П. Д. М. по назначените по
делото техническа експертиза /стр.283 , том 2 от делото от ДП/, техническа
експертиза /стр.254-278, том 2 от делото от ДП/, техническа експертиза
/стр.201-216, том 2 от делото от ДП/, ДНК - експертиза /стр.223-228, том.2 от
делото от ДП/, съдебно-медицинска експертиза /стр.189-193, том2 от делото от
ДП/, физикохимическа експертиза /стр.175-176, том 2 от делото от ДП/,
съдебно-биологическа експертиза /стр.180-183, том 2 от делото от ДП/, приобщени
към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на основание чл.373,
ал.1, вр.чл.283 от НПК; от заключенията на вещите лица по назначените по делото
първоначална и допълнителна комплексна психолого-психиатрична експертизи и от
показанията на същите, дадени в хода на проведеното по делото съкратено съдебно
следствие; от приложените по делото и приобщени към доказателствения материал
по същото чрез прочитането им на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства: Протокол за оглед на
местопроизшествие с приложен към него фотоалбум - стр.2-17, т.1 от ДП ;
Протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум -
стр.116-127, т.1 от ДП; Протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към
него фотоалбум - стр.129-135, т.1 от ДП; Протокол за доброволно предаване от **.**.****
г. - стр.77, т.1 от ДП; Протокол за доброволно предаване от **.**.****г. -
стр.114, т.1 от ДП; Протокол за доброволно предаване от **.**.****г. - стр.137,
т.1 от ДП; Протокол за доброволно предаване от **.**.****г. - стр.139, т.1 от
ДП; Протокол за доброволно предаване от **.**.****г. - стр.161, т.1 от ДП;
Характеристична справка от РУ-*** - стр.43-45, том 1 от ДП; Протокол за
освидетелстване от **.**.****г. и приложен към него фотоалбум - стр.140-160,
т.1 от ДП; Протокол от **.**.****г. за вземане на образци за сравнително
изследване - стр.163, т.1 от ДП; Протокол от **.**.****г. за вземане на образци
за сравнително изследване - стр.166, т.1 от ДП; Справка за съдимост рег.№ ***
от **.**.**** г. на БС при РС-Ямбол; Удостоверение за наследници на пострадалия
С.С. от **.**.**** г., издадено от Община *** - стр.172-173, т.1 от ДП;
Препис-извлечение от акт за смърт №**** от **.**.****г., издаден от Община ***
- стр.171, т.1 от ДП; амбулаторен лист № ****/**.**.****., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № */**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
етапна епикриза на С.Б. от **.**.****г., данни от психологичното изследване,
етапна епикриза на С.Б. от **.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ***/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ***/**.**.****г., амбулаторен лист № ***/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен
лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г., амбулаторен
лист № ****/**.**.****г., амбулаторен лист № ***/**.**.****г., амбулаторен лист
№ ***/**.**.****г., амбулаторен лист № ***/**.**.****г., амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
амбулаторен лист № ****/**.**.****г. и амбулаторен лист № ****/**.**.****г.,
предоставени от личния лекар на подс.Б. - д-р И., както и от веществените
доказателства - метален сгъваем нож с кафява апликация на дръжката и надпис
„BOKER”, собственост на подсъдимия Б.; мобилен телефон марка „Хуауей”, черен на
цвят, собственост на свидетелката Т.Б.; мобилен телефон марка „Самсунг” бял на
цвят, собственост на пострадалия С.С.;
кутия цигари „Кинг”, отворена, съдържаща 16 бр. цигари; стъклена чаша с
височина 8 см.; кенче от бира с надпис „Шуменско”, 500мл.; два броя угарки от
цигари с надпис „ОМЕ”; стъклена прозрачна чаша; сферичен обект от бели и черни
влакна; две кутии цигари „Парламент”, неразпечатани; три броя фасове-два с
надпис „Парламент” и един с надпис „ОМЕ”; стъклена прозрачна чаша с височина 13
см; кутия цигари „Парламент”, отворена с 15 бр.цигари; газова запалка с надпис
„ Love”; тампон - обтривка от червени петна от пода на стаята с труп;
тампон-обтривка от червена течност от тавана на стаята с труп; тампон-обтривка
от червена течност от западната стена на стаята с труп:тампон-обтривка от
червена течност от пода на входно помещение-кухня на първия етаж: нож с дървена
дръжка от входно помещение-кухня на първия етаж: тампон-обтривка от червена
течност от плот до мивка във входно помещение-кухня на първия етаж: нож с
кафява пластмасова дръжка от мивка в кухня на втория етаж; нож с дървена дръжка
от чекмедже в кухня на втория етаж- всички гореизброени вещи, иззети при оглед
на местопроизшествие в частен имот - къща, намираща се на ул. *** на **.**.****г.;
Джобен сгъваем нож с черни пластмасови чирени с надпис „Jeep” с метална
закачалка за колан от едната страна, иззет при допълнителен оглед на
местопроизшествие в частен имот - къща, намираща се на ул.”******” № * на **.**.****г.;
1 бр. черно на цвят, кожено яке с качулка, с етикет „Fei Fa Fashion 3XL”, 1 бр.
черно на цвят горнище с етикет „ADIDAS”, 1 бр. черно на цвят долнище, без
етикети и надписи, 1 чифт маратонки, сини и бели странични окраски, силно
замърсени, с надпис отдолу: „Air Fresh”; 1 бр.сиво на цвят яке от плат с етикет
„С А” ; 1 бр. черна на цвят блуза, с релефна щампа на гърдите; 1 бр. част от
дреха, с етикет „All saints”; 1 бр. тениска в син и червен цвят - на райета, с
надпис „Messi 10 unicef FCB”, с надпис на гърдите „Qatar Foundation”; 1бр.
тениска, керемиден цвят, с къс ръкав, с надпис „Vot Com”; 1 чифт черно-бели
ръкавици с надпис; 1 чифт зелени гумени ботуши № 43, с отвор на левия ботуш от
вътрешната страна на петата; син на цвят сезал, предадени с протокол за
доброволно предаване от **.**.****г. от С.Б.; 1 бр. блуза в жълт цвят с черни
кантове на ръкавите и краищата на блузата и надпис в черен цвят отпред с къси
ръкави; 1 бр. спортно дамско долнище в черен цвят, предадени с протокол за
доброволно предаване от **.**.****г. от Т.Б.; 1 чифт черни обувки около 43
номер, високи, с черни обли връзки; чифт черни чорапи, черни боксерки с червена
шарка; 1 бр. черни дънки с цип отпред; черен кожен колан с тока отпред; тънка
вълнена блуза с дълъг ръкав на ивици (черни и бели), горната половина зацапана
с червено-кафяви петна, дясното рамо също на яката се виждат гладки прерязвания
на блузата; 1 бр. бял потник, зацапан с червено-кафяви петна.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите З.Н. Д., П. Т. М., К. А. А., А. М.
Х., М. А. У., С. Г. Ч., И. Г. Ч., С.Д. Я., С. М. Х., В. В. И., А. И. К., М. М.
Г., Д. Д. Б., С. Д. В., дадени от тях в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на основание
чл.373, ал.1, вр.чл.283 от НПК, т.к.
същите са логични, последователни, непротиворечиви както вътрешно, така и с
останалия доказателствен материал, преценени в тяхната съвкупност и
взаимовръзка. Освен това посочените свидетели са без родствени връзки с
подсъдимия и частните обвинители и по делото липсват каквито и да било
доказателства, указващи предубедеността или заинтересоваността им от изхода на
делото.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Т.Б., дадени от него в хода на проведеното
по делото съдебно следствие, както и показанията на свидетелката Т. Б., дадени
от нея в хода на проведеното по делото съдебно следствие, както и частта
от показанията й, дадени от нея в хода
на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им на основание
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, за които заяви, че поддържа, т.к. същите са
логични, последователни и безпротиворечиви както вътрешно, така и с останалите
събрани и кредитирани от съда доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
Освен това, макар свидетелите Т.Б. и Т.Б. да са родители на подсъдимия, техните
показания не стоят изолирано от останалия доказателствен материал, а
способстват за изясняване в пълнота на обективната истина по делото.
Показанията на свидетелите Т.Б. и Т.Б. не противоречат, а напротив - допълват
се и се подкрепят от установеното при извършената по делото техническа
експертиза Протокол №** от **.**.**** г. /стр. стр.201-216, том 2 от ДП/. При
техният взаимосвързан анализ се установява по категоричен начин хронологично
действията на подс.Б. във вечерта на убийството, начинът и механизмът на
извършване на престъпното деяние, както и поведението му след деянието.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката А.С., която макар да е съпруга на пострадалия С.С.,
свидетелства обективно, като нейните показания са логични и не противоречат на
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира и
показанията на св.М. Н., т.к. нейните показания макар да са на баба на
подсъдимия, са логични, последователни и непротиворечиви, не стоят изолирано от
останалия събран по делото доказателствен материал и като такива спомагат за
изясняване на обективната истина.
Съдът
кредитира заключенията по назначените по делото три броя технически експертизи,
ДНК-експертиза, физикохимическа експертиза, съдебно-биологическа експертиза,
първоначална и допълнителна комплексна психолого-психиатрична експертиза, като
обективни, ясни и обосновани, а и изготвени в съответствие с изискванията за
това. По отношение на механизма, начина и мястото на нанасяне на раните и
оръжието на престъплението съдът кредитира изцяло заключението на
съдебно-медицинската експертиза, тъй като същото е компетентно и обективно. За да
даде заключение за вида на телесните увреждания, начина на тяхното причиняване
и ножа, с който са причинени вещото лице се е позовал на обективните данни
отразени в протокола за оглед на местопрестъпление, както и на външния оглед и
на аутопсията на трупа на пострадалия.
Доказано е по безспорен и несъмнен начин от заключението на СМЕ, че на
пострадалия са нанесени 26 броя удара с нож в областта на шията и главата.
Ударите са били силни, с посока отгоре и отстрани, надолу и навътре. Същите са
множество, като за тези в областта на дясната половина на шията замахването с
ножа било като „шевна машина”. По време на причиняване на нараняванията, подс.Б.
е бил зад пострадалият, като с лявата си ръка вероятно е фиксирал главата на
пострадалия в определено удобно за него положение, а с дясната си ръка нанасял
бързо един след друг множество удари локализирани предимно в
областта на дясната задностранична и предностранична повърхност на шията. По
време на подсъдимият сменял захвата на главата на пострадалия и позицията на
тялото си и нанесъл удари и в областта на лявата половина на шията на
пострадалия и в областта на главата. Пострадалият не се е опитвал да се защити
и не е бил в състояние, тъй като е бил под влияние на алкохола, но зацапванията
на ръцете и гърдите му с кръв говорят за това, че по време на нападението върху
него е съзнавал тежкото си общо състояние и е опипвал наранените области на
тялото си. Безспорно е, че причината за смъртта на С.С. е именно нанесените
многобройни удари с нож, в резултат на което същият е изпаднал в състояние на
хеморагичен и травматичен шок. Смъртта не е била мигновена. Настъпила
е в рамките на няколко минути след причиняване на
нараняванията.
Съдът
кредитира и горепосочените писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, т.к. същите са изготвени по съответния ред и не противоречат на
останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От приетата и доказана по безспорен начин фактическа
обстановка съдът счита, че подсъдимият С.Т.Б. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6,
пр.2 и пр.3 вр.чл.115 от НК, тъй като около полунощ на **.**.****г. срещу **.**.****г.,
в гр. ***, обл. *****, в частен имот - къща, намираща се на ул. ***, умишлено е
умъртвил С. *** с ЕГН **********, чрез нанасяне на множество удари - 26 на
брой, с метален сгъваем нож с кафява апликация на дръжката и надпис „BOKER” в
областта на шията и главата, като деянието е извършено по особено мъчителен
начин за убития С. и с особена жестокост.
Авторството
на престъпното деяние и механизмът/начинът, по който е умъртвен пострадалия, се
установяват безспорно както от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
проведеното по делото съкратено съдебно следствие, така и от кредитираните от
съда и коментирани по-горе показания на разпитаните по делото свидетели и
по-конкретно кредитираните показания на свидетелите Т.Б. и Т.Б., от
заключението по назначената по делото техническа експертиза Протокол №** от **.**.****
г., от приложените по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от
веществените доказателства по делото, всички преценени в тяхната цялост и
взаимовръзка.
Деянието
е осъществено от обективна страна, тъй като на инкриминираната дата - около
полунощ на **.**.****г. срещу **.**.****г., подсъдимият е причинил биологичната
смърт на пострадалия С.С. чрез нанасяне на множество удари с нож в областта на
шията и главата му. Нанесените от подсъдимия удари с нож са причина за
настъпването на смъртта, тъй като същата е причинена в резултат на изпадането
на пострадалия в състояние на хеморагичен и травматичен шок от получените
травми. Следователно, налага се извод за наличие на пряка причинна връзка между
противоправните действия на подсъдимия, т.е. между осъществените от него
действия и настъпилия противоправен резултат, а именно – смъртта на
пострадалото лице.
Налице е
квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК, т.к. по делото
се установява, че престъпното деяние е осъществено по особено мъчителен за
убития начин. При нанесените множество удари в областта на главата и шията със
значителна сила, интензивност и последователност, с нож, пострадалият е изпитал
мъчителни болки и страдания. Според експерта по медицинската експертиза,
смъртта на пострадалия е настъпила за кратко време, но не е била мигновена,
като при причиняване на описаните наранявания в областта на шията и главата
пострадалият е бил в съзнание и е изпитвал мъчителни болки и страдания. Така
преживените от пострадалия страдания – физически и душевни болки, при ясно
съзнаване от него до изпадането му в безсъзнание, че причиненото му насилие е в
предели, можещо да доведе до смъртта му и при съзнаваната от него липса на
каквато и да е възможност да се защити, по своето качество и обем /аргументирани
и от заключението по назначената и изпълнена по делото съдебномедицинска
експертиза/, покрива от обективна страна квалифициращия признак на престъпното
деяние – убийство по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро от НК.
Налице е
и другият квалифициращ деянието признак, визиран в чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК - убийството е извършено и с особена жестокост. За да е налице извършено
убийство с особена жестокост следва да се установи, че извършителят е проявил
изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го
като жесток човек. Както и следва да са
налице доказателства за проявена от негова страна коравосърдечност и
безчовечност към жертвата. Безспорно е установено по делото, че подсъдимият е
нанесъл 26 удара с нож в областта на шията и главата на пострадалия, като
нападението е осъществено от подсъдимия в гръб на пострадалия и жертвата е била в безпомощно състояние
предвид състоянието му на тежка степен на остро алкохолно отравяне, така, че
последният не е бил в състояние и не се е опитвал да защити живота си. Всичко
това навежда на извода, че при умъртвяването на пострадалия подсъдимия е
проявил изключителна ярост и ожесточение, характеризиращи го като жесток човек.
Проявената в конкретния случай особена жестокост от подсъдимия е била обективирана
в поредицата и в системата от множество удари, нанесени бързо, с изключителна
сила и пряко и единствено насочени срещу живота и телесния интегритет на
пострадалия по начин, изключващ продължаване на жизнените му функции.
Нанесените в главата и шията множество точни и силни удари, свидетелстват за изключителна по вида си
ярост и свирепост. Цялото упражнено насилие е едно садистично нечовешко
поведение, несъвместимо със здравия човешки разум. Хладнокръвието на подсъдимия
следва и от неговото последващо поведение - заявил на близките си, че е нанесъл
„сто дупки” на пострадалия, а освен това се е опитал да организира заличаване
на уликите, както и бягството си. По интензитета си
осъществената от подсъдимия изпълнителна дейност очевидно надхвърля необходимата
такава за причиняване на смъртта на пострадалия. Затова именно съдът
счита, че е налице квалифициращото обстоятелство на пр.3 т.6 ал.1 на чл.116 от НК.
Деянието
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. същият нанасяйки ударите, описани
подробно по-горе в областта на шията и главата на С.С., със значителна сила и с
метален нож, е съзнавал, че може да причини смъртта му и е искал настъпването
на този общественоопасен резултат. За
прекия умисъл се съди от насоката, силата и броя на ударите, мястото на
нараняването, разстоянието, от което се посяга към жертвата, оръжието на
престъплението. В конкретиката на случая
прекият умисъл на подс.Б. се извежда от осъществените конкретни действия /удари
с нож/, от вида на използваното опасно оръжие годно да причини смъртта /нож/,
от броя на нараняванията - 26 броя - всички в областта на шията и главата, от насочването на оръжието към жизненоважни органи и
анатомични структури от тялото на пострадалия - шията и главата. Съдебната практика в тази насока е
константна и приема, че винаги, когато деецът действа по начин и със средство,
което е годно да причини смъртта на жертвата, когато са причинени телесни
увреждания с нанасяне на удари, насочени към онези части от тялото, където се
намират жизненоважни органи и анатомични структури от човешкото тяло, е налице
пряк умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда. Описаните действия на подсъдимия, посоката и
мястото на нанасяне на ударите и тяхната сила, обективно причинените на
пострадалия увреждания, убедително разкриват субективното отношение на подс.Б.
към последиците на деянието - искал е умъртвяването на пострадалия С., пряко е
целял да го лиши от живот и е съзнавал, че като резултат от действията му ще
настъпи смъртта му. Обобщено казано, подсъдимият е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е
искал тяхното настъпване, т.е., действал е с пряк умисъл за убийство.
Съдът
прие, че средството, с което подсъдимият е осъществил деянието е именно
приложения като веществено доказателство метален сгъваем нож с кафява апликация
на дръжката и надпис „BOKER”, негова собственост, намерен при извършения му на **.**.****г.
личен обиск. В подкрепа на това са признанията на подс.Б., подкрепени и от
заключението по назначената по делото ДНК-експертиза /Протокол №**/***-*** от **.**.****
г. - стр.223-228, том 2 от ДП/, от която се установява, че червено-кафявите
зацапвания по острието на този нож - около болт и в основата, представляват човешка
кръв и същата показва пълно съвпадение с ДНК профила на С.Т.С..
С оглед
на изложеното, съдът намира, че подс.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 вр.чл.115
от НК, поради което съдът го призна за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
Съдът намира за неоснователен довода на защитата,
че подсъдимият е действал в съС.ие на силно раздразнение, т.к. поведението на С.Б.
било провокирано от поведението на пострадалия С. към неговата майка Т.Б.. Състояние на силно раздразнение
може да бъде предизвикано само и единствено от средствата, изчерпателно
изброени в чл.118 от НК. По делото обаче липсват доказателства за изречени
от страна на пострадалия такива тежки обиди или клевети или пък за извършени от
него други противозаконни действия или насилие спрямо подсъдимия или неговата
майка, от които да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки
последици за него или негови ближни. На следващо място, за да е
налице афект, следва да се установи, че при подсъдимия е налице такова състояние,
при което съзнанието му до такава степен да е овладяно от чувствата, че да не
може правилно да обмисля и ръководи постъпките си, като емоциите протичат бурно
и е налице стесняване на разсъдъчната дейност. Такова състояние на физиологичен
афект за подс. С. Б. при извършване на деянието обективно не се установява.
Видно от приетото от фактическа страна /и установено по делото включително и
чрез обясненията на подсъдимия/, между лицата не се констатира наличие на
оправени обидни или други изрази или действия, а според заключението на съдебно
– психиатричната експертиза, касаеща освидетелстването на подсъдимото лице,
същата не е констатирала данни за наличен физиологичен афект. Същият е могъл да
прецени факторите, влияещи върху причинно-следствените процеси и съответно е
могъл да насочва/ръководи/ поведението си.
Тук следва да се посочи, че в действителност пострадалият
С. е демонстрирал пред подс.Б. поведение със сексуално значение спрямо неговата
майка - св.Б.. Освен това, пострадалият е отхвърлил желанието на св.Б. да
заживеят заедно, като всичко това се е случило в присъствието на подсъдимия. В
резултат, съдът прие, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е
бил в раздразнено емоционално състояние, което обаче не е от степен на силно
такова и не съдържа внезапно възникващо и бурно
стремително протичащо интензивно чувство у подсъдимия, носещо характеристиките
на мощно емоционално избухване и заемащо господстващо положение в съзнанието на
дееца. Съгласно кредитираното от съда заключение по назначената по делото
допълнителна психолого-психиатрична експертиза, у подсъдимия към момента на
извършване на деянието не се наблюдава състояние, свързано със стеснение на
съзнанието, както и с физиологична симптоматика. Твърдението на подс.Б., че
сексуалното посегателство над майка му е отключило силна негативна емоция, е
неоснователно, предвид прозрачността на взаимоотношенията между майката и пострадалия,
респ. предвид това, че подс.Б. е знаел за техните интимни взаимоотношения много
време преди инцидента. Освен това, според експертите, извършеното деяние носи
характеристика на кумулирана емоция с негативен заряд, като подсъдимият от
дълго време/месеци/ е нагнетявал в себе си негативни чувства към пострадалия по
различни причини, бил е злонамерен, но е прикривал това си чувство с ласкателно
и привидно топло отношение. Така също, всички установени по делото
обстоятелства, изложени в приетата за безпорна фактическа обстановка,
свидетелстват за напълно съхранен самоконтрол, хладност и агресивност на
подсъдимия както по време на извършване на престъпното деяние, така и след
неговото извършване. Същият, след извършване на престъпното деяние, обсъжда със
своята майка да почистят и след това да избягат от местопрестъплението. През
цялото време на осъществяване на убийството, а и след това е налице у
подсъдимия съзнателно вземане на решения за действие и липсващо чувство за
вина. Липсата у подсъдимия на спомен за извършеното се приема от експертите по
психолого-психиатричната експертиза като защитна реакция от диссоциативен тип,
като елемент от неговите характерови особености, а не като дължащо се на състояние
на силно раздразнение. В резултат на изложеното, съдът намира, че не са налице
основания за позоваване от страна на С. Т.Б. на състояние на физиологичен
афект.
Относно
вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание:
Касае се
за деяние с изключително висока степен на обществена опасност, предвид
обществените отношения, които засяга и предвид начина му на осъществяване.
Осъществено е квалифицирано престъпление против живота на човека, за което
законодателят е предвидил и най-тежките по вид и размер наказания. Извършеното от подсъдимия престъпно деяние
е в най-висока степен обществено опасно и морално укоримо, тъй като е отнел по
нелеп начин живота на един млад мъж, който е бил в разцвета на силите си,
семеен и с три малолетни деца. Налице е висока степен на обществена опасност на
деянието и предвид конкретния начин на осъществяването му - късно вечер, в дома
на подсъдимия, с оръжие, годно да причини смърт, което е и било употребено в
гръб и срещу неочакващия в този момент нападението на подсъдимия пострадал, без
последния да е имал възможност предвид състоянието му на алкохолно опиване, в
което се намирал, както и нападението му в гръб, да окаже каквато и е да реална
по естеството и съдържанието си активна съпротива на нападателя си. Съдът
счита, че и личността на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност,
предвид лошите му характеристични данни, от които е видно, че от **** г. подс.Б.
се води на отчет в Детска педагогическа стая и спрямо него от тогава до
навършване на пълнолетие има заведени пет ЗМ-та за извършени кражби по чл.194
от НК и пет ЗМ-та за извършени деяния по чл.345, ал.2 от НК. Освен това, спрямо
подс.Б. има образувани две наказателни производства за извършени от него като
непълнолетен престъпления по чл.345, ал.2 от НК, които са приключили с влезли в
сила съдебни актове. За високата степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия съдът прави извод и от поведението му след осъществяване на
деянието, а именно такова, сочещо на опит да организира прикриване на
авторството си, респ. да се укрие от органите на реда, за да осуети
разкриването на извършителя на престъплението. Всичко това води извод за липса
на емпатия и чувство за отговорност и липса на вътрешна нагласа за съзнателно
подчинение на обществените норми и правила. При индивидуализиране на наказанието
съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на
подсъдимия Б. /навършил пълнолетието си само няколко месеца преди датата на
извършване на деянието/, направените от подсъдимия частични самопризнания още в
хода на досъдебното производство, оказаното от него съдействие на разследващите
органи за разкриване на обективната истина по делото чрез посочване на мястото,
където е изхвърлил телефона и неговия код за отключване, това, че не е оказал
съпротива при задържането му, както и изразеното от него съжаление и критично
отношение към извършеното. Съдът прие за смекчаващо вината на подс.Б.
обстоятелство това, че осъщественото от него деяние е било провокирано от
поведението на пострадалия спрямо неговата майка и в негово присъствие. Съдът
взе предвид като смекчаващо вината на подс.Б. и безспорно установеното по
делото нелекувано психично състояние, в което се е намирал и към датата на
осъществяване на престъпното деяние, определено от вещите лица като диссоциално
личностово разстройство, характеризиращо се с нисък праг на раздразнителност и
агресивни реакции.
С оглед
на всичко изложено дотук и за изпълнение целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК по отношение на този подсъдим, съдът му наложи
наказание при условията на чл.54 от НК и при лек превес на смекчаващите вината
обстоятелства и по първата алтернатива предвидена в материалната разпоредба на
чл. 116, ал. 1 от НК, а именно - 17 години Лишаване от свобода, което е малко
под средния предвиден в закона размер. Съдът определи първоначален строг режим
за изтърпяване на така наложеното наказание като приложи императивната
разпоредба на чл. 57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС. Съдът намира, че само в този
си вид и начин на изтърпяване наказанието ще осъществи визираните в закона цели
по отношение на този подсъдим.
Съдът
избра първата алтернатива на предложените за това престъпление наказания, а
именно - лишаване от свобода, т.к. за да бъде наложено наказание доживотен
затвор без замяна или доживотен затвор, съгласно разпоредбите на чл.38, ал.1 от НК и на чл.38а,
ал.2 НК, извършеното престъпление
трябва да е изключително тежко. В конкретния случай обществената опасност на
извършеното не се отличава от типичните случаи на престъпления от този вид.
Отделно, подс.Б. към датата на извършване на престъпното деяние е на навършени **
години, т.е. не е навършил 20 годишна възраст, поради което и съгласно чл.38,
ал.2 от НК по отношение на него законодателят забранява налагането на
най-тежкото по вид наказание - доживотен затвор без замяна. Поради всичко това,
позицията на този съдебен състав е, че следва да определи наказанието в рамките
на определеното друго наказание – лишаване от свобода за срок от 15 до 20
години, което наказание съответства на извършеното и на личността на
подсъдимия.
На
основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК съдът зачете времето, през което
подсъдимият С. Б. е бил задържан по настоящото дело, считано от **.**.****г.
Съдът не
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.к. в случая не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,
така, че и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно
тежко спрямо извършителя.
Съдът не
приложи разпоредбата на чл.66 от НК, тъй като са налице законови пречки за
това, предвид размера на наложеното с настоящата присъда наказание лишаване от
свобода. Отделно, съдът намира, че с приложение на института на условното
осъждане, не биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието по отношение
на подсъдимия.
Съдът счита, че така наложеното наказание е необходимо и
достатъчно за постигане целите на наказателната репресия, визирани в закона и
преди всичко намира, че ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на
обществото.
При
горния изход на делото и предвид разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия С. Б. да заплати направените от частния обвинител А.А.С.,
лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните Д.С.С., Е.С.С.
и М.С.С., разноски по делото в размер на 1400 лева, както и да заплати
направените от частните обвинители Е.Т.С. и Ф.Р.С. разноски по делото в размер
на 1000 лева.
На
основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК съдът отне в полза на Държавата 1 брой
метален сгъваем нож с кафява апликация на дръжката и надпис „BOKER”,
собственост на подсъдимия Б. и послужил за извършване на престъплението, който
след влизане в сила на присъдата следва да се унищожи като вещ без стойност.
По
отношение на вещественото доказателство - мобилен телефон марка „Хуауей”, черен
на цвят, съдът постанови след влизане на присъдата в сила, да се върне на
собственика му свидетелката Т.Б..
По
отношение на вещественото доказателство - мобилен телефон марка „Самсунг” бял
на цвят, собственост на пострадалия С.С., съдът постанови след влизане на
присъдата в сила, да се върне на съпругата му А.А.С. /негов наследник/.
По
отношение на веществените доказателства - кутия цигари „Кинг”, отворена,
съдържаща 16 бр. цигари; стъклена чаша с височина 8 см.; кенче от бира с надпис
„Шуменско”, 500мл.; два броя угарки от цигари с надпис „ОМЕ”; стъклена
прозрачна чаша; сферичен обект от бели и черни влакна; две кутии цигари
„Парламент”, неразпечатани; три броя фасове-два с надпис „Парламент” и един с
надпис „ОМЕ”; стъклена прозрачна чаша с височина 13 см; кутия цигари „Парламент”,
отворена с 15 бр.цигари; газова запалка с надпис „ Love”; тампон - обтривка от
червени петна от пода на стаята с труп; тампон-обтривка от червена течност от
тавана на стаята с труп; тампон-обтривка от червена течност от западната стена
на стаята с труп:тампон-обтривка от червена течност от пода на входно
помещение-кухня на първия етаж: нож с дървена дръжка от входно помещение-кухня
на първия етаж: тампон-обтривка от червена течност от плот до мивка във входно
помещение-кухня на първия етаж: нож с кафява пластмасова дръжка от мивка в
кухня на втория етаж; нож с дървена дръжка от чекмедже в кухня на втория етаж-
всички гореизброени вещи, иззети при оглед на местопроизшествие в частен имот -
къща, намираща се на ул. *** на **.**.****г.; Джобен сгъваем нож с черни
пластмасови чирени с надпис „Jeep” с метална закачалка за колан от едната
страна, иззет при допълнителен оглед на местопроизшествие в частен имот - къща,
намираща се на ул.”******” № * на **.**.****г.; 1 бр. черно на цвят, кожено яке
с качулка, с етикет „Fei Fa Fashion 3XL”, 1 бр. черно на цвят горнище с етикет
„ADIDAS”, 1 бр. черно на цвят долнище, без етикети и надписи, 1 чифт маратонки,
сини и бели странични окраски, силно замърсени, с надпис отдолу: „Air Fresh”; 1
бр.сиво на цвят яке от плат с етикет „С А” ; 1 бр. черна на цвят блуза, с
релефна щампа на гърдите; 1 бр. част от дреха, с етикет „All saints”; 1 бр.
тениска в син и червен цвят - на райета, с надпис „Messi 10 unicef FCB”, с
надпис на гърдите „Qatar Foundation”; 1бр. тениска, керемиден цвят, с къс
ръкав, с надпис „Vot Com”; 1 чифт черно-бели ръкавици с надпис; 1 чифт зелени
гумени ботуши № 43, с отвор на левия ботуш от вътрешната страна на петата; син
на цвят сезал, предадени с протокол за доброволно предаване от **.**.****г. от С.
Б.; 1 бр. блуза в жълт цвят с черни кантове на ръкавите и краищата на блузата и
надпис в черен цвят отпред с къси ръкави; 1 бр. спортно дамско долнище в черен
цвят, предадени с протокол за доброволно предаване от **.**.****г. от Т.Б.; 1 чифт
черни обувки около 43 номер, високи, с черни обли връзки; чифт черни чорапи,
черни боксерки с червена шарка; 1 бр. черни дънки с цип отпред; черен кожен
колан с тока отпред; тънка вълнена блуза с дълъг ръкав на ивици (черни и бели),
горната половина зацапана с червено-кафяви петна, дясното рамо също на яката се
виждат гладки прерязвания на блузата; 1 бр. бял потник, зацапан с
червено-кафяви петна, съдът постанови като вещи без стойност да бъдат унищожени
след влизане на присъдата в сила.
При този
изход на делото, тъй като подс.Б. е признат за виновен, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди същия да заплати направените по делото разноски както следва:
сума в размер на 3393 лева в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД на
МВР - Ямбол и сума в размер на 658,80 лева в полза на Бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд - Ямбол.
Причините
за осъществяване на престъплението – предмет на обвинителния акт е нежеланието
на подсъдимия да се съобрази с установения в страната правов ред и пълното
незачитане от негова страна на ценността на човешкия живот.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СЪД. СЪСТАВ:
ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕН
СЪДИЯ:
Г. КОНДОВА