Р Е Ш Е Н И Е

№404

гр. Русе, 17.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            Председател: Искра Блъскова

                                                            Членове:              Мария Велкова

             Атанас Димитров – мл.с.

 

при участието на секретаря Недялка Неделчева, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров въззивно гражданско дело № 452 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н.Т.Т., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Д.К. и адв. Д.Ж. ***, против Решение № 78 от 19.04.2018г. по гр.д. № 980/2017г. по описа на Районен съд – Бяла. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение и се иска неговата отмяна и връщането му за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В законоустановения срок не е постъпвал отговор от ответната страна Р.А.Т., ЕГН ********** с адрес ***, действаща лично и със съгласието на законния си представител И.Н.П., ЕГН **********.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът намира, че въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния за това срок и срещу решение на районния съд подлежащо на въззивно обжалване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 78 от 19.04.2018г. по гр.д. № 980/2017г. по описа на Районен съд – Бяла е изнесен на публична продан на основание чл.348 от ГПК недвижим имот находящ се в *******и представляващ дворно място от 925 кв.м., съставляващо парцел XII-23 в квартал № 3 по плана на селото, заедно с построените в него паянтова жилищна сграда и сайвант при граници и съседи: М. П. М.; Х. М. А. и от двете страни улуци, съгласно НА за покупко-продажба на НИ № 75, том 1, нот. дело № 204/1976г.

По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, чието заключение е в смисъл, че имота е неподеляем между страните. Въззивникът посочва, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, както и че не са търсени други възможности за разделяне на процесния имот, предвид липсата на възлагане на допълнителна задача на вещото лице в този смисъл. Счита, че останал неизяснен въпроса дали може да се пристъпи към приетия от съда способ за подялба, а именно чрез изнасянето му на публична продан.

Въззивният съдебен състав намира така направените оплаквания за неоснователни. Приетата по делото експертиза установява, че дворното място е неделимо, тъй като не отговаря на изискванията на чл.19, ал.1, т.4 от ЗУТ, а по отношение на къщата – като неотговаряща на изискванията на чл.40, ал.1 и чл.203, ал.1 от ЗУТ. Експертизата е неоспорена от страните и не е било поискано назначаването на допълнителна такава, с оглед възможността за друг начин за разделяне на процесния имот. Съдът не е длъжен служебно да назначава експертиза, когато не се касае до неизясненост на делото от фактическа страна или за изясняване на  въпроси и обстоятелства от предмета на спора. Заключението на вещото лице е пълно, обосновано и дава отговор на релевантните въпроси по отношение възможността за реално поделяне на процесния недвижим имот.

Що се отнася до това дали приетия от съда способ за подялба на недвижимия имот е единствения възможен, то разпоредбата на чл.348 от ГПК е категорична – когато някой от имотите е неподелям и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. В конкретния случай и двете страни са заявили възлагателна претенция относно имота, на която първоинстанционният съд е обосновано мотивирал неприложението на чл.349, ал.2 от ГПК, цитирайки константната практика на ВКС, включително и задължителната такава. След като имота е неподелям и не може да бъде поставен в дял на една страните, то и съобразно правилото на чл.348 от ГПК, единствения възможен способ е изнасянето му на публична продан.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна, а решението правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Мотивиран така, Русенският окръжен съд,

 

Р Е Ш И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78 от 19.04.2018г. по гр.д. № 980/2017г. по описа на Районен съд – Бяла.

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                    Председател:

 

 

                                                                                    Членове: