Р Е Ш Е Н И Е
№.1203
гр.Перник,
16.01.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на осемнадесети декевври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Наталия Симеонова, разгледа гражданско дело № 2053 по описа за
Предявен е иск от “Топлофикация – Перник” АД, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника Р.В.М.
дължи на ищеца от сумата 2707,53 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2016г. за имот находящ се в гр.Перник, ***, сумата от 366,85 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013г. до 09.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 2707,53 лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 06.02.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №607/2017г. на РС-Перник.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
ищцовите претенции по основание и размер. Твърди се, че между страните липсва
облигационно правоотношение. Допълнително е направено възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от вземането. Оспорват се приложените
към исковата молба писмени доказателства.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от
От представената от ищцовото
дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за
доставена топлинна енергия за процесния имот, като процесуалният представител
на ответницата е заявил в съдебно заседание, че не оспорва предявените искове
по размер, поради което на основание чл.146, ал.3 и 4 ГПК размерът на ищцовите
претенции е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване.
По делото е приет като писмено
доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти от 08.11.1990г. видно от който ответницата е придобило правото
на собственост върху недвжим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Отец Паисий“
100/Б/44 в съсобственост с М.Г.Д..
Видно от приетото по делото Решение
от 02.02.2009г. постановено по гр.д. 4172/2008г. бракът между Р. Г.Д.и М.Г.Д. е
прекратен, като след прекратяването му ответницата се наименова с бащината си
фамилия М.. Семейното жилище на страните – представляващо процесният имот,
остава в обикновена съсобственост между тях, като се предоставя за ползване на
ответницата Р.М..
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. Установява се, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и исковете са
предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява
процесуално допустим.
По
иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Видно от
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от
От представената от ищцовото
дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за
доставена топлинна енергия за процесния имот.
За установяване
качеството клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответницата,
ищецът е представил по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.11.1990
г. и решение по гр. д. № 4172/2008г. по описа на ПРС.
От писмените
доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот е придобит по
силата на договор за покупко–продажба, сключен на 18.11.1990 г. от ответницата М.
и М.Д. Бракът помежду им е прекратен със съдебно решение, като по сила та на на
чл. 19 от СК/ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 01.07.1985 г./ недвижимият
имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена,
с прекратяване на брака с развод по силата на посоченото по-горе съдебно
решение. Следователно ответницата М. е придобила собствеността върху ½
ид. ч. от процесното жилище. Собственик на другата ½ ид. ч. е М.Д.
Затова през процесния период 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г. купувачи на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ са били ответницата М. и М.Д, като
всеки от тях при условията на разделност е дължал по ½ част от
стойността на доставената в топлоснабденото жилище топлинна енергия. Предоставянето
на ползването на семейното жилище на единия съпруг е облигационно
правоотношение, което е най - близко до наемните правоотношения. В случая това
предоставяне ползването на семейното жилище, не поражда вещно правен ефект,
аналогичен на ограниченото вещно право на ползване на апартамента. М.Д е
продължил да бъде собственик на ½ идеална част от апартамента и като
такава се явява потребител / клиент на топлинна енергия, а взаимоотношенията на
Р.М. и М.Да се регламентират от облигационното право, но това обстоятелство не
изключва отговорността му да отговаря за
½ част от цената за доставената топлинна енергия. Дали той е
ползвал своята ½ идеална част от апартамента или не, както и дали е
ползвал топлинна енергия или не, са обстоятелства които са правноиревантни към
задължението й за заплащане на ½ част от стойността за доставена
топлинна енергия за апартамента, след като същият е собственик на ½
идеална част от него. /в този смисъл е Решение по в.гр.д. 500/2017г. на ПОС/.
Съгласно чл. 150 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от
Посочените
Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
“ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ, който се явява
специален по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на
общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че между страните съществува облигационно правоотношение, чието
съдържание е установено в Общите условия.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ
е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал.
1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни
вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна
консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок
на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл.
140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа
на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от
няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/,
потребена топлоенергия за общи части от сградата, БГВ .
Освен съществуването на
договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. От представените по делото
писмени доказателства за задълженията на абонатен №**********– извлечение от сметка, се
установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в
размер на предявените искове. Представения по делото документ - извлечение от
сметка за размера на това
задължение, представлява извлечение от
търговските книги на ищеца, което съгласно чл. 55 от ТЗ може да се ползва като
доказателство в съдебното производство. Същото обстоятелство е обявено за
безспорно и по реда на чл.146, ал.1,т.3 и 4 от ГПК.
По делото липсват
доказателства, че ответницата е възразила срещу разпределената топлоенергия или срещу изготвените
изравнителни сметки.
Предявявайки иска,
ищцовата страна твърди липса на плащане по договора за процесния период, който
не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни
за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена,
което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени
документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното,
така предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по основание.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ответницата дължи ищеца заплащане на ½ част
от стойността на доставената в топлоснабденото жилище топлинна енергия през
процесния период на стойност 1353,77лв..
По
иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Когато
вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не
плати на падежа, без да е нужна покана
за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. През 30
-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В ОУ изрично се
посочва, че неполучаването
на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая,
ответникът има задължение
да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30
-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което
ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна
покана, поради което възраженията на ответника в обратен смисъл са
неоснователни т.е. ответникът
дължи лихва за забава за процесния период, която в съответната ½ ч.
възлиза на 183,43лв.
Следва
да бъде установено и че се дължи законна лихва върху неизплатената и доказана
сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, което е поискано и следва от чл. 422, ал. 1 ГПК, като
лихвата се дължи до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на част от
претендирните вземания обаче ответната страна с депозирания отговор на исковата
молба е направила възражение за погасяването им по давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на
ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за
периода преди 06.02.2014г. / предвид момента на депозиране на
заялвението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК –06.02.2017г./,
са били погасени по давност. Предвид горното, съдът приема за доказано по
делото, че за периода от 06.02.2014г. до
30.04.2016г. ответницата дължи
сумата от 1222,22 лева,
представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот находящ се в гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ 100, вх.Б, ап.44, и законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 40,43 лева, за периода от 06.02.2014г. до 09.12.2016г. Предвид на
горното така предявените искове се явяват основателни за посочените размери,
като до пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат
отхвърлени поради погасяване по давност.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство,
съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът
доказва в исковото производство разноски в размер на 186,81лв., като дължимата
от ответника част от тях възлиза на 76,72 лв. съразмерно на уважената част от
исковете.
Подлежат на намаляване и
направените от ищеца разноски за заповедното производство, като съдът на
основание чл.78, ал.8 от ГПК счете, че претендираното възнаграждение за
юрисконсулт следва да бъде намалено но 50лв. Ответницата съразмерно на
уважената част от исковете следва да разноски в размер на 45,79 лв. На ответницата следва да бъдат заплатени част
от направените в хода на исковото производство разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, като следва ищецът да му заплати сумата от 294,65
лв. разноски за заплатен адвокатски хонорар.
На ответницата не следва да
бъдат присъждани разноски за заповедното производство, предвид липсата на
доказателства за направата на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Р.В.М.,
с ЕГН **********, и адрес:
*** 100/Б/44 че дължи
на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 1222,22 лева, представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр. Перник, ул. „Отец Паисий“
100/Б/44 за периода от 06.02.2014 г. до 30.04.2016г.,
както и сумата от 40,43 лева, представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
02.06.2014 г. до 09.12.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.02.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 2707,53 лева за
периода от 01.05.2013
г. до 06.02.2014г. и до пълния претендиран размер на
обезщетението за забава от 366,85 лв. лева за периода от 08.07.2013 г. до 06.02.2014г., като неоснователни и погасени по давност.
ОСЪЖДА Р.В.М., с ЕГН **********,
и адрес: *** 100/Б/44, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 76,72лв.
– разноски за исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.В.М., с ЕГН **********,
и адрес: *** 100/Б/44, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 45,79 лв.
– разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” да заплати на Р.В.М., с ЕГН **********,
и адрес: *** 100/Б/44, сумата от 294,65 лв. –
разноски за исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
След
влизане на решението в сила, ч.гр.д № 607/ 2017г. по описа на ПРС да се върне
на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
СЪДИЯ: