РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 17.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 02 декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от
съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 335
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна
жалба от ЕТ „Оптика Й. – М.Й.“, със седалище: гр. Русе против Решение № 623 от 29.07.2020
г., постановено по АНД № 276/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 2019 - 0048602 от 06.08.2019 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към
Комисията за защита на потребителите, с което на едноличния търговец за
нарушение на чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на
основание чл. 222 от ЗЗП е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 500 (петстотин) лева и е осъден едноличният търговец да
заплати на КЗП сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на постановеното
съдебно решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли
съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да
се отмени издаденото наказателно постановление.
Ответната страна в производството –
КЗП – РД – Русе, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт В. Б., в
депозирано по делото писмено становище вх. № 3857 от 03.11.2020 г. по описа на
съда, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждането на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е основателна.
След преценка на ангажираните по
делото, допустими и относими доказателства, районният съд е установил
фактическата обстановка по делото, въз основа на която е приел от правна
страна, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалният закон. Към
установеното нарушение правилно са приложени относимите законови разпоредби.
Нарушението по чл. 222, във връзка с чл. 127, ал. 3 от ЗЗП е доказано по
несъмнен начин въз основа на събраните допустими и относими доказателства.
Съдът е изложил мотиви и за правилната индивидуализация от страна на АНО на
наложеното наказание. По тези съображения съдът е потвърдил оспореното пред
него наказателно постановление като законосъобразно и обосновано.
Решението на районен съд е правилно.
Формулираните от съда правни изводи относно
процесното нарушение изцяло се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на
събраните по надлежен ред относими за спора писмени и гласни доказателства,
районният съд е установил действителната фактическа обстановка и е направил
правилен и обоснован правен извод за това, че санкционираният едноличен
търговец безспорно е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
нарушение по чл. 222, във връзка с чл. 127,
ал. 3 от ЗЗП, като не е вписал предявената на 29.03.2019 г. устна рекламация на потребител във водения
регистър на предявените рекламации. Потребителят /св. по въззивното дело Д. М./
считал, че очилата й не били изработени, съобразно рецептата, която
предоставила, т.е. твърдяла неправилно изпълнение на извършената работа, поради
отклонение от поръчката. Фактът, че св. М. е направила рекламация с такъв
предмет се признава и от жалбоподателя в представеното от него до КЗП – РД –
Русе по повод подадената от страна на потребителя жалба до КЗП – РД – Русе
становище с приложени писмени доказателства относно съответствие между
направената и изпълнена поръчка (л. л. 32 – 34 от АНД № 1751/2019 г. по описа
на РС – Русе). Във въззивната жалба също се сочи, че твърденията на г-жа М.,
съмнения и оплаквания и др. са абсолютно неверни и не могат да бъдат считани за
рекламация, поради което не са били отразени в регистъра. В тази смисъл
нарушението е било категорично налице. Едва след като приеме и регистрира предявена рекламация търговецът следва
да прецени дали да уважи или не рекламацията,
т.е. дали
рекламацията е предявена в срок, придружена ли е с необходимите документи,
основателна ли е, се решава в хода на рекламационното производство и е въпрос
по същество. Произнасянето по същество по рекламацията, съответно извършване
преценка досежно нейната основателност може да бъде направено в едномесечен
срок от предявяване на рекламацията съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. При липса
на начален момент, от който тече този срок, са нарушени и правата на
потребителя в едномесечен срок да бъде уведомен по основателността на
рекламацията му и евентуално изработеното да бъде приведено в съответствие с
договора за изработка, да бъде направен отбив от цената или да бъде
възстановена заплатената сума. При произнасянето по същество по рекламацията,
съответно при извършване преценка досежно нейната основателност търговецът може
да откаже да удовлетвори заявената рекламация, но не и да откаже вписването й
въобще, преценявайки предварително нейната основателност.
Настоящият
съдебен състав счита, че макар формално жалбоподателят да е извършил вмененото
му административно нарушение по ЗЗП, то в конкретния казус са налице
предпоставки да се приложи правната норма на чл.28 от ЗАНН и на това основание
да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
Преценката за маловажност на случая
подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките по чл.
28 от ЗАНН са налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП поради противоречие със закона (арг. ТР № 1/2007 г. на ОС на НК на
ВКС).
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ЗАНН не съдържа легално определение
на понятието “маловажен случай”, затова на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно
следва да се приложи НК. Според чл. 93, т. 9 от НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Касационният съд приема, че
„маловажен случай” ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
Фактическите
установявания, свързани с процесния казус, указват именно на маловажност по
смисъла на закона. По делото не се спори, че едноличният търговец е оказвал
многократно съдействие на св. М. при нейни посещения в оптиката по повод
извършване на корекции на закупената от нея рамка за изработените й очила, като
първо от страна на ЕТ е била предприета смяна на наносниците, а по настояване
на св. М. впоследствие металната й рамка била сменена с пластмасова. Също така
по делото е установено по несъмнен начин, че няма несъответствие между направената
и изпълнена поръчка и няма отклонения в монтажа, като причината за дискомфорта,
който св. М. твърди, че изпитва при носенето на изработените й очила не се
дължи на изпълнението на лещите /изработени съгласно изписаната й рецепта/ или
монтажа им. Липсват данни за извършени други нарушения по ЗЗП от страна на
едноличния търговец. Следва да се има предвид и обстоятелството, че М. Й. е на
74 години, пенсионер, като пенсията й е 250 лева.
По горепосочените съображения
касационният съд счита, че в конкретния казус е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и нарушението следва да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на закона.
С оглед горното, като е потвърдил
процесното наказателно постановление, Районен съд - Русе е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на решението и
на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по
съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените
по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразен акт и следва да бъде отменено.
Предвид изложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222,
ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 623 от 29.07.2020 г.,
постановено по АНД № 276/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 2019 - 0048602 от 06.08.2019 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към
Комисията за защита на потребителите, с което на ЕТ „Оптика Й. – М.Й.“, със
седалище: гр. Русе за нарушение на чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на
потребителите и на основание чл. 222 от същия закон е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева и е осъден
едноличният търговец да заплати на КЗП сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 2019 - 0048602 от
06.08.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол
на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на ЕТ „Оптика Й. –
М.Й.“, със седалище: гр. Русе за нарушение на чл. 127, ал. 3 от Закона за
защита на потребителите и на основание чл. 222 от същия закон е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин)
лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.