Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 22.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 4687 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по обективно
съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79, чл. 92 и чл.86 от ЗЗД, вр.
с чл.9 ЗПК за съществуване на вземания по договор за потребителски кредит.
В исковата молба ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр. С.твърди, че на 10.03.2018 г.
между ,,Аксес Файнанс” ООД, като кредитор и ответника К.Б.И. ***, като
кредитополучател, е сключен Договор за кредит ,,Бяла карта” № 537115, с който
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в
максимален размер 500,00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта Бяла карта /Ассеss Finаnсе/iСаrd, а
кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Поддържа, че заедно с подписване на договора за кредит
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта, издадена от ,,Интеркарт Файнанс” АД /картоиздател/ ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Изтъква, че страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит
- Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана платежна карта Бяла карта
/Ассеss Finаnсе/iСаrd, ведно с Общи условия към него, които съдържат и Тарифа
за дължимите такси за Кобрандирана платежна карта Бяла карта /Ассеss
Finаnсе/iСаrd. Посочва, че от усвоените суми по предоставения кредитен лимит
чрез кредитната карта към настоящия момент непогасената главница е в размер
500.00 лева. Изтъква, че на основание чл. 8 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от
Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи
договорна лихва в размер 32.76 лева за периода от 13.03.2018 г. - датата на
първата транзакция по кредитната карта, до 06.06.2018 г. - датата на настъпване
на предсрочна изискуемост. Твърди, че на основание чл. 20 от процесния договор,
ответникът дължи и неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство по чл. 15, в размер 100.00 лева.
Поддържа, че кредитополучателят дължи и разходи и такси за извънсъдебно
събиране в размер 44.46 лева, от които разходи по чл. 21, ал. 4 от договора в
размер 6.40 лева и такса при настъпване на предсрочна изискуемост по чл. 21,
ал. 5 в размер 38.06 лева. Посочва, че на основание чл. 21, ал. 1 от Договора,
кредитодателят е обявил на кредитополучателя цялото задължение по Договора за
предсрочно изискуемо, чрез изпращането, респ. получаването, на кратко текстово
съобщение на посочения от последния телефонен номер в сключения Договор за
кредит. Изтъква, че предсрочната изискуемост е настъпила на 06.06.2018 г. и
считано от тази дата ответника дължи заплащането на лихва за забава /мораторна
лихва/ върху главницата в размер 40.55 лева, начислена за периода от 07.06.2018
г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на
предсрочната изискуемост, до 30.08.2019 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Твърди, че през целия срок на валидност на договора, ответникът се е
задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за
предходния месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист ответникът
продължава виновно да не изпълнява задълженията си. От друга страна твърди, че
на 26.02.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. между ,,Аксес Файнанс” ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за кредит ,,Бяла карта" № 537115 от
10.03.2018 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Посочва, че
длъжникът е уведомен за извършената продажба на вземането от страна на ,,Аксес
Файнанс” ООД чрез пълномощника му „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, посредством уведомително писмо. Изтъква, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 3751/2019 г. по описа на Районен съд - В.и че в законоустановения
двуседмичен срок К.Б.И. е възразил срещу заповедта за изпълнение, което поражда
интерес от предявяване на установителен иск. Моли съда, след като установи
изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че ,,Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има
следните вземания срещу К.Б.И., произтичащи от договор за кредит ,,Бяла карта”
№ 537115 от 10.03.2018 г., сключен с ,,Аксес Файнанс” ООД и прехвърлен в полза
на ,,Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към
него от 26.02.2019 г.: 500.00 лева главница; 32.76 лева договорна лихва за
периода от 13.03.2018 г. - датата на първата транзакция по картата до
06.06.2018 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост; 100.00 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 44.46 лева разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 40.55 лева лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 07.06.2018 г. -
денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване предсрочната
изискуемост, до 30.08.2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми. Моли също съда да осъди К.Б.И. да му заплати направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство в общ размер
350,00 лв., от които 50,00 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи
за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Ответникът К.Б.И. *** редовно
известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете,
не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал
събирането на такива. Редовно призован за участие в съдебно заседание, не се
явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението по изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:
Видно от
представения по делото Договор за кредит "Бяла карта", сключен на 10.03.2018
г. между "Аксес Файнанс" ООД /кредитодател/ и ответника К.Б.И. /кредитополучател/,
кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ
кредит в максимален размер на 500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта "Бяла карта" Ассеss
Finаnсе/iСаrd, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно
условията на договора (чл.2, ал.1), а именно: годишен процент на разходите
/ГПР/ на заема 45, 90% (чл.4, т.4) и фиксиран годишен лихвен процент по заема
43, 20%, като върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен
лихвен процент в размер 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху
усвоената и непогасена главница (т.2); за неопределен срок (т. 1). Общото
задължение на кредитополучателя, съгласно чл. 3, ал. 4, включва цялата усвоена
и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва,
неустойка за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за
събиране на просрочени задължения.
Съгласно
чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора и Приложение № 1 към него кредитодателят
предоставя на кредитополучателя от името на ,,Айкарт” АД /картоиздател/
платежен инструмент - кобрандирана кредитна карта с № 537115, като с подписване
на договора кредитополучателят е удостоверил получаването му. Съгласно чл. 3,
ал. 2 от договора за кредит
кредитополучателят е поел задължение през целия срок на валидност на договора
да заплаща текущото си задължение /което представлява сбор от усвоена и
непогасена главница между 01 и 19-то число на текущия месец, усвоена и
непогасена главница между 20-то и последното число на предходния месец,
начислена и непогасена договорна лихва върху предходните суми на основата на
посочения в договора годишен лихвен процент и неустойка за неизпълнение, лихва
за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия
месец (чл.3, ал.3)/ до всяко второ число на текущия месец. В чл.11, ал.2 от
договора е посочена поредността на погасяване на задълженията на
кредитополучателя: законна лихва за забава върху дължимата главница, разходи за
събиране на вземането, начислени неустойки, договорна лихва и главница.
Представено е и Приложение № 1
към договора, в което кредитополучателят е декларирал получаването на
кредитната карта -Бяла карта /Access Finance/iCard и че е запознат с Общите
условия на ,,Айкарт” АД (също представени по делото).
Видно от
приложения по делото Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 г. "Аксес Файнанс" ООД, в качеството на
продавач или цедент и ищецът по делото "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, като купувач или цесионер, са постигнали съгласие
продавачът да прехвърли на купувача свои ликвидни и станали изискуеми вземания,
ведно с привилегиите и другите принадлежности, включително изтекли лихви,
произхождащи от договори за заем или за потребителски кредити "Бяла
карта", сключени от продавача с физически лица, като тези вземания ще се
индивидуализират в Приложение № 1 към този договор. Договорено е още, че при
спазване условията на този договор ще се прехвърлят периодично и други
вземания, които ще бъдат индивидуализирани от страните в съответното Приложение
№ 1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне, подписване и
подпечатване то става неразделна част от договора.
По делото са представени стр.1, 10
и 15 от упоменатото Приложение № 1 от 26.02.2019 г. към горепосочения рамков
договор, от което се установява, че под № 527 фигурира и вземането към К.Б.И.
по кредит № 537115 от 10.03.2018 г. с посочен размер и задължението по него,
което съдържание е в съответствие с предвиденото минимално необходимо за
индивидуализиране на вземанията съгласно § 2, т. 2. 2 от договора за цесия.
В § 4,
т.4.5, изр. второ е уговорено, че с договора продавачът упълномощава купувача с
правата за уведомяване на длъжниците, като допълнително се задължава да издаде
и изрично пълномощно. В изпълнение на посочената клауза на л.28 по делото е
представено като доказателство пълномощно с нотариална заверка на подписа от 29.12.2016г.,
извършена от М.И., нотариус в район РС-С.с рег. № 260 на НК, с което "Аксес
Файнанс" ООД, чрез законния си представител Ц.П.К., е овластил
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД с правата да
уведоми от името на "Аксес Файнанс" ООД всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които са цедирани по Рамков договор за прехвърляне на вземания,
сключен на 11.11.2016г., включени в което и да е подписано Приложение № 1 между
страните, което е станало неразделна част от Рамковия договор за цесия.
По делото
(л.29) с исковата молба е приложено уведомление - покана за доброволно
изпълнение изх. № 53115/27 февруари 2019г. от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД до ответника К.Б.И., с което същия се уведомява за
извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор за кредит
"Бяла карта", посочен е новият му кредитор "Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД, размерът на задължението му и е поканен да
издължи дължимата сума. По делото няма доказателства уведомлението за
извършената цесия да е достигнало до длъжника-ответник преди депозиране на
исковата молба. Връчването на същото е сторено в настоящото производство с връчване
на исковата молба на ответника на 18.12.2019 г., видно от приложената на л.42
по делото разписка.
При извършена служебна справка в
електронната страница на Търговския регистър се установява, че на 08.09.2018 г.
е вписана промяна в правната форма на дружеството – ищец, като от ООД е станало
ЕООД, както и промяна в седалището и адреса на управление на същото.
Видно от приложеното ч. гр. дело
№ 3751/2019 г. по описа на ВРС, въз основа на подадено на 10.09.2019г. от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр. С.заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение № 2340 от 12.09.2019г., по силата на която ответникът в
настоящото производство К.Б.И. *** е осъден да заплати на заявителя-ищец
сумите: 500.00 лева главница по Договор за кредит "Бяла карта" № 537115,
сключен на 10.03.2018 г. с ,,Аксес Файнанс” ООД; 32.76 лева договорна лихва за
периода 13.03.2018 г. - 06.06.2018 г.; 100.00 лева неустойка за неизпълнение на
задължение; 44, 46 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането; 40.55
лева законна лихва за забава за периода от 07.06.2018 г. до 30.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2019г. - датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на
вземането; както и сумата 25, 00 лева разноски за платена държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за
изпълнение длъжника по делото К.Б.И. е подал възражение по чл.414 от ГПК, с
което е оспорил вземането, предмет на заповедта. Твърди, че не дължи никакви
суми на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, тъй като Рамковия
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. не е
породил своето действие, защото е сключен две години преди договор за кредит
,,Бяла карта” от 10.03.2018 г. и защото
не е бил уведомен за цесията от предишния кредитор ,,Аксес Файнанс” ООД и
съобщението от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД не поражда
действие спрямо него. Поддържа също, че незаконосъобразно заявителят претендира
за един и същи период две различни като основание лихви с две различни суми и
сумата 44, 46 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране.
В изпълнение на указанията на съда,
дадени с Разпореждане № 7326 от 30.09.2019г., в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящите искове против
длъжника-ответник по настоящото дело.
От страна
на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил на "Аксес
Файнанс" ООД или на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
претендираните суми, предмет на заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за потребителски кредит суми по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От
заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема изцяло
като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена проверка в
счетоводната документация на ищеца и на "Аксес Файнанс" ООД, се
установи, че на 12.03.2018г. наличните средства по кредитна карта ,,Бяла
карта" са били 500,00 лв., които са усвоени /изтеглени в брой/ изцяло от
картата, както следва: 200,00 лв. на 13.03.2018г.; 200,00 лв. на 17.03.2018г. и
100,00 лв. на 01.04.2018г. Вещото лице е констатирало също, че ответникът е
извършил погасявания на кредита по процесния договор в общ размер 250,00 лв., както
следва: 75,00 лв. на 13.04.2018г., 75,00 лв. на 15.06.2018г., 50,00 лв. на
31.08.2018г. и 50,00 лв. на 22.10.2018г. Според заключението размерът на
задълженията на кредитополучателя по договор за кредит ,,Бяла карта” от 10.03.2018г.
към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 10.09.2019г.
при условие, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 06.06.2018г.,
е в общ размер 717,77 лв., по пера както следва: главница - 500,00 лв.;
договорна лихва по чл.4, ал.1, т.2 за периода от 13.03.2018г. до 06.06.2018г.,
вкл. - 32,76 лв.; неустойка по чл.20 за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 06.05.2018г. до 06.06.2018г., вкл. - 100,00 лв.; неустойка по чл.21,
ал.4 за неизпълнение на договорно задължение за периода от 04.06.2018г. до 06.06.2018г.,
вкл. - 6,40 лв.; такса по чл.21, ал.5 след настъпване на предсрочна изискуемост
- 38,06 лв.; законната лихва, съгл. чл.21, ал.3 за периода от 23.10.2018г. до 30.08.2019г.,
вкл. - 40,55 лв. Вещото лице е изчислило и размера на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит към датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда - 10.09.2019г. и към датата на изготвяне на заключението
при условие, че е не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Задължението е в общ размер 2 522,16 лв., по пера както следва: главница - 500,00
лв.; договорна лихва по чл.4, ал.1, т.2 за периода от 13.03.2018г. до 30.08.2019г.,
вкл. - 302,16 лв.; неустойка по чл.20 за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 06.05.2018г. до 30.08.2019г., вкл. - 800,00 лв. и неустойка по
чл.21, ал.4 за неизпълнение на договорно задължение за периода от 04.06.2018г.
до 30.08.2019г., вкл. - 920,00 лв. Към заключението вещото лице е представило
две приложения, в които подробно и нагледно е отразило задълженията по пера,
сумите и датите и съответно направленията за погасяване.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявени
са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД за съществуване на вземания за
главница, договорна лихва, неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просрочено задължение и мораторна лихва по договор за потребителски кредит.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираното от него вземане, т.е. наличието на валидно облигационно
отношение между първоначалния кредитор "Аксес Файнанс" ООД и
ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдържащ валидни
уговорки за заплащане на главница, възнаградителна лихва, разходи и такси и
неустойка, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
ответника заемната сума и е настъпила изискуемостта на вземанията, както и
съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземането по
договора за кредит е прехвърлено на ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно
уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията.
С оглед оспорването от ответника
на предявеният иск в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи изпълнение
на задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало от договор за
кредит, сключен между ответника К.Б.И. и първоначалния кредитор "Аксес
Файнанс" ООД - процесният договор за кредит е двустранно подписан (съдържа
подпис на ответника на всяка страница) и съдържа уговорки за всички съществени
елементи на договора за кредит.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се установява, че посоченият в договора
кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ и същия има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит (както и изрично
е посочено в чл.4, ал.1, т.5 от договора), чиято правна регулация се съдържа в
ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на
чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата
на чл. 21, ал.1 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като възражение /в този смисъл са чл.7,
ал.3 от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При
извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че договорът за
потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в
цялост и не противоречи на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК.
Спазена е писмената форма съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и
останалите изисквания относно формата по чл. 10, ал. 1 ЗПК. Договорът е в
съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-12, разяснено е наличието на право на отказ
от договора.
Общи
условия не са приложени към договора, но видно от самия договор, същият не е
сключен при общи условия.
Установи се
по делото, от заключението на вещото лице, и не се оспорва от ответника, че
сумата по договора е предоставена по кредитната карта на кредитополучателя и
изцяло усвоена от него. Следователно кредитодателят е изпълнил своите
задължения и се явява изправна страна по договора.
В
съответствие с изискването на чл.26, ал.1 от ЗПК, в чл. 17, т. 3 от договора за
кредит е предвидена възможността кредитодателят по всяко време да прехвърли
правата си по договора за кредит на трето лице.
По делото
се установи, че с посочения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 11.11.2016 г., кредитодателят "Аксес Файнанс" ООД, гр.С.,
като цедент (продавач), е прехвърлил и продал на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, гр. С., като цесионер (купувач), свои ликвидни и
изискуеми вземания, като в Приложение 1 към този договор фигурира и вземането
към ответника К.Б.И. по Договор за кредит "Бяла карта" от
10.03.2018г., индивидуализирано чрез името на длъжника и ЕГН, номера и датата
на договора и дължимите суми за главница и лихви.
Действително,
по делото не са налице доказателства, от които да се приеме, че цедентът е
уведомил длъжника за осъществената цесия преди съдебното предявяване на
вземането, но съдът приема, че длъжника-ответник е бил уведомен за извършеното прехвърляне
на вземането по начин, който гарантира правата му, каквато е и целта и смисъла
на разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. За такова редовно уведомяване съдът
приема получаването от ответника на преписа от исковата молба с приложеното към
нея уведомление (л.29), съдържащо изявление и уведомление за извършената цесия
на вземанията по договора за кредит от 10.03.2018г. Представителната власт на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД за уведомяването за цесията,
е възникнала от представеното пълномощно от 29.12.2016г., включително и на
основание § 4, т.4.5 от договора за цесия и същият е действал съобразно обема
на представителната си власт.
Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното
правило на 235, ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания
за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението (то може да е с
писмо, факс, телефон, може и да е устно, стига да може да бъде доказано), то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано
и съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД (виж
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК,
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).
С оглед на изложеното съдът приема,
че възражението на ответната страна за ненадлежното й уведомяване за
извършената цесия не намира опора в закона и се опровергава от събрания
доказателствен материал. Поради това следва да се приеме, че длъжника-ответник
е надлежно уведомен за извършеното от кредитора прехвърляне на вземането му по
договора за кредит от 10.03.2018г. на ищцовото дружество, поради което това
прехвърляне има действие спрямо него. Следователно ищцовото дружество „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД се легитимира като кредитор по
вземането, възникнало от договора за кредит, поради което същото може и да
търси от ответника изпълнение на задължението по този договор.
По отношение на претендираните
вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на претенцията за
главница в размер 500 лева:
Съгласно
чл. 3, ал. 2 от договора за кредит
кредитополучателят е поел задължение през целия срок на валидност на договора
да заплаща текущото си задължение /което включва и усвоена и непогасена
главница/ до всяко второ число на текущия месец. От заключението на вещото лице
се установи, че ответникът е извършил погасявания на кредита по процесния
договор като е внесъл по разплащателна сметка на "Аксес Файнанс" ООД
суми в общ размер 250,00 лв., които суми ищецът е отнесъл за погасяване на
други задължения и главницата от 500,00 лв. е останала непогасена. Последната
вноска е извършена на 22.10.2018г. и до 10.09.2019г. (датата на подаване на
заявлението) кредитополучателят не е плащал суми по кредита, поради което, с
оглед клаузата на чл. 3, ал. 2 от
договора за кредит, претендираната сума за главница е била изискуема към датата
на подаване на заявлението.
По отношение на претенцията за
възнаградителна лихва в размер 32,76 лв. за периода от 13.03.2018г. до
06.06.2018г.
Съгласно
чл.8, ал.1 от договора за кредит върху усвоената сума по кредита
кредитополучателят дължи договорна лихва, посочена в договора, която се
начислява ежедневно. В чл.4, ал.1 от договора е определен фиксиран годишен
лихвен процент по заема 43, 20%, като върху усвоения размер на кредита
кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер 0,12 %, като лихвата се
изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница (т.2) и годишен
процент на разходите /ГПР/ на заема 45, 90% (т.4).
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за
това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да
се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е
предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката
за противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР. Така е прието в Решение № 335 от
4.11.2019 г. на ОС - В.по в. гр. д. № 420/2019 г.
Процесният
договор за кредит е сключен след изменението на чл. 19 ЗПК /обн. ДВ, бр. 35 от
Посочената
клауза за договорна лихва не е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
Както бе посочено, законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния именно, за да защити
потребителя и да се избегне неоснователното обогатяване на финансовите
институции. В тази връзка, след като сборът на договорната лихва и другите
разходи не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с
определянето на лихвен процент от 43, 20% кредиторът не е целял да се обогати
неоснователно за сметка на кредитополучателя.
От заключението на вещото лице
(Приложение №1) се установява, че от внесената от кредитополучателя на
13.04.2018г. сума от 75, 00 лв. за погасяване на задължението за договорна
лихва са отнесени 15,00 лв. и за периода от 13.03.2018г. до 06.06.2018г. същият
остава да дължи сумата 32,76 лева договорна лихва.
По отношение на претенцията за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 100, 00 лева:
Както бе
посочено по-горе, процесният договор за кредит "Бяла карта" от 10.03.2018
г. е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и тъй като
длъжникът-ответник има качеството "потребител", задължение на съда е
да извърши проверка дали договорът не нарушава императивните разпоредби на
закона. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според ал. 2 на същия текст, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
В конкретния казус, в клаузата на
чл. 15 от договора е предвидено, че при неплащане на текущо задължение на
падежа, кредитополучателят се задължава в срок от 3 дни след падежа, да
предостави на кредитодателя допълнително обезпечение – поръчител, който да
отговаря едновременно на посочените в ал.1 условия. Задължението за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа (ал.4). Съгласно
чл. 20 от договора при непредоставяне на допълнителното обезпечение – поръчител,
в срока по чл. 15 кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка в размер
на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение за настоящия месец и се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението на 6-то число на месеца, в който не е погасено, до 5-то число на
следващия месец текущото задължение.
При
преценка на дължимостта на начислената неустойка съдът, съгласно дадените в ТР
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС разяснения, следва да извърши преценка за нищожност
на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, са посочени
в тълкувателното решение, а именно - такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
Съобразявайки
последиците от неизпълнение на задължението за предоставяне в срок от три дни
след падежа на допълнително обезпечение – поръчител, отговарящ на посочени в
чл. 15 от договора изисквания, в случай на неплащане на текущо задължение на
посочения в договора падеж, съдът намира, че неустойката не зависи от вредите
от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от него.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на паричен заем, съобразно договора.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на кредитополучателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на кредит към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните
условия.
Действително
уговорената неустойка има санкционна функция, но уговореният размер е
прекомерен спрямо чистата стойност на кредита, и поради това уговорката се
явява в противоречие с обезщетителната функция на неустойката. Включена по този
начин неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва на
кредитора, предвид условията, на които трябва да отговаря допълнителното
обезпечение, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на
принципа за справедливост в гражданските правоотношения.
От друга
страна, съдът намира, че предвиденото за кредитополучателя задължение в чл. 15
от договора за представяне на обезпечение е трудно изпълнимо. За да предостави
обезпечението кредитополучателят следва да осигури поръчител, който да отговаря
на едновременно пет на брой посочени в ал.1 изисквания. Следва да се посочи, че
за кредитополучателя е обективно невъзможно в предвидения тридневен срок да се
снабди с изискваната в т. 3 информация за поръчителя, за да я предостави на
кредитодателя. Освен това изискуемата информация представлява банкова тайна по
смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което кредитополучателят следва да
ангажира поръчителя да се снабди лично с тази информация, което допълнително
препятства възможността да се изпълни договореното задължение в тридневен срок
след падежа.
Следователно
уговорената по този начин неустойка за обезщетяване неизпълнението на договорно
задължение излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия заемната сума и нарушава
принципа за справедливост, поради което е нищожна поради противоречие с добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, а предявеният иск за установяване на нейната дължимост в настоящото
производство е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенциите за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в общ размер
44, 46 лева:
От страна на ищеца са наведени
твърдения, че на кредитополучателя е начислена сумата 6, 40 лв., представляваща
разходи за действия по събиране на задълженията, на основание чл.21, ал.4 от
договора за кредит, поради забава в плащането на сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит по чл.12, ал.1 от договора, както и че поради забава
в плащанията, при условията на договора, цялото задължение по договора е
станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е настъпила
автоматично на 06.06.2018 г., поради което, на основание чл.21, ал.5 от
договора за кредит, е начислил такса разходи за дейност на служител от 38,06
лева.
Съгласно
чл.12, ал.1 от договора за кредит, в случай, че кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в този договор падеж, същият е длъжен да
предостави на кредитодателя обезпечението по чл. 15 от договора, както и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задълженията му в срока по чл.15, а именно 3 дни от
датата след падежа за заплащане на текущото си задължение. Наред с това, според
клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора, при забава за плащане на текущото
задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, кредитополучателят дължи разходи за
действия по събиране на задълженията в размер на 2, 50 лева за всеки ден, до
заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от
договора, т.е. 15 % от максималния кредитен лимит. Съгласно чл.21, ал.5 от
договора след настъпване на предсрочната изискуемост, кредитополучателят дължи
еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв., включваща разходите на
кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на
кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва
с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във
всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето
действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т. е. изявлението на кредитора
да е достигнало до длъжника и това да е установено по безспорен и несъмнен
начин. Според възприетото разрешение в т. 18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът
може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на
кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с
тълкувателното решение задължителни указания намират приложение и в хипотезата
на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. В този смисъл е постановеното по чл. 290 от ГПК решение №
123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г., ІІ г. о. на ВКС, което разглежда
въпроса относно необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост и по отношение на небанкови институции. С подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото
си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението
да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то
това не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото
препис от заявлението не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение
не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.
Дори и с подаването на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице
надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като т. 18 от ТР № 4/2014
г. изрично предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на чл. 422 от ГПК
установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди
подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за
това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание.
В
настоящото производство ищецът твърди, че ответника е уведомен за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем чрез изпращането, респ. получаването на кратко текстово
съобщение на посочения от последния телефонен номер в сключения договор за
кредит, който е един от начините, предвидени в чл. 27 от договора. В чл. 21,
ал. 1 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят изпадне в
забава за плащане на което и да е парично задължение по договора с повече от 10
дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на
два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от
сумата от одобрения кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви цялото му
задължение за предсрочно изискуемо. Обявяването на предсрочната изискуемост се
извършва по някой от начините по чл.27 от договора.
Независимо
от така постигнатата договореност между страните, съдът счита, че тази клауза
не е породила действие, доколкото по делото не е доказано, че волеизявлението
на кредитната институция, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем е достигнало до знанието на длъжника на посочената дата по
някой от уговорените в чл.27 от договора начини. Ето защо, поради липсата на
категорични доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се
приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за
кредит на предявеното от ищеца основание – предсрочна изискуемост.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вкл. с
връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК, не може да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, съгласно чл. 235,
ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, като се явява ново основание за предявяване на осъдителен иск или
ново заявление за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл са и решение
№ 139/05.11.2014 г. по т. дело № 57/2012 г. на ВКС, т. о., решение № 114/07.09.2016
г. по т. дело № 362/2015г. на ВКС, II т. о. и др./.
От гореизложеното следва извод за
недоказаност на твърдяната предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на претенцията по чл.21, ал.5 от договора за такса
разходи за дейност на служител от 38,06 лева.
Видно от
текстовата редакция на 21, ал. 4 и ал. 5 от договора, задължението на
кредитополучателя е да овъзмезди кредитодателя за разходите, които той ще
направи по събиране на задълженията при забава за плащане или след настъпване
на предсрочната изискуемост, но по делото няма представени доказателства за
реално извършена работа от такъв характер, като изпращане на напомнителни писма
и електронни съобщения, покани за изпълнение и др. Отнапред установените
размери на разходи, могат да се приемат за ограничителни, но не и за непременно
дължими, без оглед на това положил ли е кредитора усилия по връчване на такива
съобщения, които да са довели до намаляване на имуществото му и в този смисъл
да са разход по договора, наложен от неизпълнението му от страна на
кредитополучателя. Освен това съдът прие, че не е доказана твърдяната
предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, поради което разходи за извънсъдебно събиране на
вземания изобщо не е следвало да бъдат извършвани. Поради което исковете за
установяване на тези вземания са недоказани и следва да се отхвърлят, като
неоснователни.
От друга
страна уговорките за заплащане на разходи и такси по извънсъдебно събиране на
вземането противоречат на императивни законови разпоредби. Така заявените от
ищеца разходи и такси са свързани с действия на кредитора при забава в
плащанията, т. е. представляват обезщетение на кредитора при забавено плащане,
а разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като тя не може да надвишава законната лихва. С
уговарянето на тези разходи и такси по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Такава клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Освен изложеното
следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която
императивно въвежда забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато представлява
таксата за събиране на задължението, т. е. клаузите противоречат и на
цитираната норма на ЗПК.
Гореизложеното
обуславя извод за неоснователност и на тези претенции, поради което същите
следва да се отхвърлят.
По
отношение на обезщетението за забава върху непогасената главница за периода от
07.06.2018г. до 30.08.2019г. в размер 40, 55 лв.
Съгласно чл. 21, ал. 3, изр.1 от договора за кредит при забава за
плащане на което и да е парично задължение по договора кредитополучателят дължи
законна лихва за забава за всеки ден забава. Въпрос на диспозитивно начало е
периодът, за който ищецът ще претендира обезщетението за забава. В случая
ищецът претендира обезщетение за забава от 07.06.2018г. - денят, следващ датата
на настъпване, респ. обявяване на предсрочната изискуемост, до 30.08.2019г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Тъй като
в производството се установи, че предсрочна изискуемост не е настъпила, то
обезщетение се дължи върху неплатената главница, считано от датата следваща
падежа й, определен в чл. 3, ал. 2 от
договора за кредит - 02.04.2018г., като с оглед диспозитивното начало
обезщетението следва да се присъди от 07.06.2018г. Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 3751/2019г. на ВРС заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено в съда на 10.09.2019г., но с оглед на диспозитивното начало
обезщетението следва да се присъди до 30.08.2019г., както е поискал ищеца. Тъй
като в заключението на вещото лице размера на законната лихва е изчислен от
23.10.2018г., то на основание чл. 162 ГПК и използвайки програмен продукт
(лихвен калкулатор на НАП), съдът определи размера на обезщетението за забава
за периода от 07.06.2018г. до 30.08.2019 г. на 62,51 лева. Тъй като ищецът
претендира сумата от 40, 55 лв., то обезщетението е дължимо в този размер.
Видно от
заключението на вещото лице внесените от кредитополучателя за погасяване на
кредита по процесния договор суми в общ размер 250,00 лв. ищецът е отнесъл за
погасяване на задължения, както следва: 15, 00 лв. за договорна лихва, 19, 46
лв. за законна лихва, 81, 94 лв. за неустойка и 133, 60 лв. за разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочено задължение или общо прихваната към
последните две вземания сума е в размер 215, 54 лв. (Приложение № 1 към
заключението). С оглед приетото в мотивите на настоящото решение, че клаузите
за неустойка за неизпълнение и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение са нищожни, то извършените от кредитополучателя плащания,
с които според заключението са платени задължения за неустойка за неизпълнение
и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, са недължими.
Сумите, които са отнесени за погасяване на тези задължения, следва да бъдат
отнесени към погасяването на задълженията за обезщетение за забава, възнаградителна
лихва и главница в последователността, посочена в чл.11, ал.2 от договора и чл.76,
ал.2 от ЗЗД и съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК. Така със сумата
215, 54 лв. изцяло се погасяват чрез плащане вземанията на ищеца за мораторна
лихва от 40, 55 лв. и за възнаградителна лихва от 32, 76 лв., а вземането за
главница се погасява в размер 142, 23 лв. и същото остава дължимо в размер 357,
77 лв.
Предвид
всичко гореизложено следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищцовото дружество сумата 357, 77 лв. - главница
по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва за забава върху тази
сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 10.09.2019г.,
до окончателното й изплащане. Предявените установителни искове с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за сумите 32,76 лева - договорна
лихва за периода от 13.03.2018г. до 06.06.2018г.; 100,00 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 44,46 лв. - разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение; 40, 55 лв. - обезщетение за
забава за периода от 07.06.2018г. до 30.08.2019 г., както и за разликата от
уважения размер на иска за главница от 357, 77 лв. до предявения размер от 500,
00 лв., като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение на разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът не е
представил доказателства за направени разноски и не е поискал присъждането на
такива, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
От страна
на ищеца са представени доказателства за направата на разноски за държавна
такса в размер 225 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер 250 лева.
Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение от 350 лева, което съдът
определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП
във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП. Общо разноските на ищеца в исковото производство
са 575 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 286,
61 лева, съобразно уважената част от претенцията за главница в исковото
производство.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 3751/2019г. на ВРС са направени разноски
от 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно уважената част от претенцията на ищеца за главница следва да се
присъдят разноски в размер 37, 38 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К.Б.И., ЕГН **********,***, че същия дължи на "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. "***" ***, представлявана от И.Ц.К., в
качеството й на частен правоприемник /цесионер/ на "Аксес Файнанс"
ООД, сумата 357, 77 лв. - главница по Договор за кредит "Бяла карта"
№ 537115, сключен на 10.03.2018 г. и Приложение № 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. и законната лихва за
забава върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда - 10.09.2019г., до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 2340/12.09.2019 г. по ч. гр.
д. № 3751/2019 г. по описа на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79, чл. 92 и чл.86 от ЗЗД и
чл.9 ЗПК за сумите: 32,76 лева - договорна лихва за периода от 13.03.2018г. до
06.06.2018г.; 100,00 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
44,46 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение;
40, 55 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.06.2018г. до 30.08.2019 г.,
както и за разликата от уважения размер на иска за главница от 357, 77 лв. до
предявения размер от 500, 00 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Б.И.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. "***" ***, представлявана от И.Ц.К., направените по ч.
гр. д. № 3751/2019 г. по описа на Врачански районен съд разноски в размер 37,
38 лева, както и направените в настоящото производство разноски в размер 286,
61 лева.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - В.пред Окръжен съд - В.в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: