Р Е Ш Е Н
И Е
Гр. Велики Преслав, 17.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Велики Преслав в публично заседание на осемнадесети
октомври
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова
При секретаря Гергана Савова като разгледа докладваното от съдия
Стефанова гр. дело № 37 по описа за 2021 година на Районен съд –
Велики Преслав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявени от Дирекция "Социално
подпомагане"- гр.В.Преслав срещу А.К.С. искови претенции с правно основание осн. § 10 от ПЗР на Закона за хора с увреждания, вр. чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ
(отм.), вр. чл. 163, ал. 2 от ДОПК за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 430 лв., представляваща целева помощ за закупуване на цифров слухов апарат и 20 броя батерии, ведно законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска 20.01.2021 г. до окончателното изплащане, и с правно
основание чл. 86
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на сумата от 106,08 лв.- законна лихва, дължима върху главницата за периода от 16.08.2018 год.
до 19.01.2021 год.
В исковата си молба ищецът сочи, че във връзка с подадено
заявление-декларация вх. № ЗИХУ42/Д-Н-ВП/106 от 18.06.2018 год. на ответника
била отпусната целева помощ за закупуване на цифров слухов апарат и 20 броя
батерии в размер на общо 430 лева, като сумата била преведена по банковата
сметка на ответника на 16.07.2018 год. Навежда се твърдение, че в установения
30-дневен срок от получаване на помощта, изтекъл на 15.08.2018 год. ответникът
не е представил отчетни документи, с които да установи, че отпуснатата помощ е
разходвана по предназначение. Ищецът излага, че е издадена Заповед за
възстановяване на неизползваната по предназначение целева помощ, изпратени са
покани за доброволно изпълнение, връчени на съпругата на ответника и неговата
сестра, но ответникът не е възстановил претендираната сума. Моли исковата
претенция да бъде уважена.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозирал
е писмено становище, в което заявява, че поддържа исковете и моли претенциите
да бъдат уважени в пълен размер.
Ответната страна в срока по чл. 131
от ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
Редовно призован ответникът не се явява и не се представлява в с.з, не е
изразил становище по исковете.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложената по делото молба-декларация вх. № ЗИХУ42/Д-Н-ВП/106 от 18.06.2018
год. за отпускане на целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства,
приспособления и съоръжения (ПСПС) и/ или медицински изделия (МИ) и на
допълнителна парична помощ за пътни разходи в страната за изработване, покупка
или ремонт на ПСПС и/или МИ до Директора на ДСП-В.Преслав ответникът А.К.С. е
поискал да му бъде отпусната целева помощ за закупуване на цифров слухов апарат
и 20 бр. батерии.
Съгласно
заключението на приложения Медицински протокол на ЛКК към „МБАЛ Шумен“ АД,
специализирана ЛКК – УНГ отделение, гр. Шумен № 184/ 18.06.2018 год. ответникът
може да се протезира с цифров слухов апарат плюс 20 батерии годишно. Посочено
е, че лицето страда от двустранно намаление на слуха в степен на тежко чуване,
средна слухова загуба 57.5 dB. Като
водеща диагноза е посочена: „двустранна невросензорна загуба на слуха“.
Със Заповед на Директора на Д“СП“-В.Преслав № ЗИХУ42/Д-Н-ВП/106
от 21.06.2018 год. на ответника е отпусната целева помощ в размер на общо 430
лева, от които 406 лева за закупуване на цифров слухов апарат и 24 лева за
закупуване на 20 бр. батерии. Заповедта е връчена на ответника лично на
26.06.2018 год.
Видно от
представените писмени документи (справка за IBAN ***
„Банка ДСК“ ЕАД, разплащателна ведомост № 247060 за м. 06.2018 год.,
приемо-предавателен протокол изх. № 30-67783/ 12.07.2018 год.) безспорно се
установява, че отпуснатата целева помощ е преведена по банковата сметка на
ответника.
Тъй като
ответникът в срока по чл. 43б, ал. 4 от ППЗИХУ (отм.) не е предоставил отчетни
документи, е прието, че същият не е използвал отпуснатата му целева помощ по
предназначение, поради което са издадени Заповеди за възстановяване на целева
помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения
(ПСПС) и/ или медицински изделия (МИ) № РД01-0003/ 09.01.2019 год. Във връзка с
така издадената заповед са изготвени и представени по делото 2 броя покани за
доброволно изпълнение № 2701-94А-00-810/ 10.04.2019 год. и изх. №
2701-94А-00-1368/ 29.07.2019 год., като втората е доставена на лицето Юлка
Стоянова – съпруга на ответника на 31.07.2019 год.
Впоследствие
са издадени още 3 заповеди за възстановяване на целевата помощ № РД01-0116 от
09.09.2019 год., № РД01-0019 от 12.03.2020 год., № РД01-0028 от 14.08.2020 год.,
с които е постановено възстановяване от ответника на недобросъвестно получените
сума за целева помощ. Видно от материалите по делото последната заповед е била
връчена на лицето Дафинка Митова – сестра на ответника на 17.08.2020 год.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 44,
ал. 2 от ЗИХУ (отм.) хората с увреждания съобразно своите
потребности имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на
помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в
списъците по чл.
35г, ал. 1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно
или частично от Националната здравноосигурителна каса.
Към датата, на
която е била издадена заповедта, с която на ответника е отпусната целевата
помощ
(21.06.2018 год. ) е била в сила
разпоредбата на чл. 43а, ал. 4 от ППЗИХУ (отм.), която гласи, че в срок до 30 дни от получаване на помощта правоимащото лице, негов
законен представител
или упълномощено от него лице представя в съответната
дирекция "Социално подпомагане" оригиналната фактура и касова бележка/платежен
документ за справка и
прилага копие от двата документа заедно с приемо-предавателния протокол за
получаване на изделието, т.е. лицето, в полза на което е отпусната
помощ, е имало задължение
да се отчете в установен от закона срок (30 дни от получаване на помощта). Това задължение на ответника е било посочено изрично и в
заповедта, с която е отпусната целевата помощ, лично връчена на последния.
Не е спорно, че
сумата е била преведена по сметка на ответника на 16.07.2018 год. Същевременно
не бяха ангажирани доказателства, от които да се установява, че ответникът е
изпълнил задължението си и в предвидения срок (до 16.08.2018 год.) е представил
в дирекция "Социално подпомагане" – Велики Преслав оригиналната фактура и касова
бележка/платежен документ за справка,
както и копие от двата документа заедно с приемо-предавателния протокол за
получаване на изделието.
Доколкото
А.С. не е изпълнил задължението си по чл. 43а, ал. 4 от
ППЗИХУ (отм.), ищецът правилно е приел, че ответникът
не е използвал целевата помощ по предназначение и прилагайки нормата на чл.
45, ал.4 от ЗИХУ/отм./, съгласно която недобросъвестно
получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват с лихвата по
реда за събиране на държавните вземания (т.е. със законната лихва, съобразно Закона за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания), е разпоредил възстановяване на отпуснатата целева
помощ в размер на 430 лева. Следва да се отбележи,
че липсата
на изрична разпоредба, сочеща органа, който следва да разпореди
възстановяването на отпуснатите по реда на този закон
средства и помощи, се явява основание да се приеме, че
възстановяването на недобросъвестно използвани целеви
помощи е в правомощията на органа, който е компетентен да
разпореди отпускането им – в случая
това е директорът на съответната Дирекция "Социално подпомагане".
С оглед събраните
по делото писмени доказателства, съдът намира исковата претенция за доказана по
основание и по размер. По отношение на акцесорния иск за обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, същият също е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер за
претендирания период – от 16.08.2018 год. (крайният срок за представяне на
отчетните документи) до 19.01.2021 год.
С оглед изхода на спора, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на
ВПРС в общ размер на 100 лв. (сбор от
държавните такси по иска с пр. осн. § 10 от ПЗР на Закона за хора с увреждания, вр.
чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ (отм.), вр. чл. 163, ал. 2 от ДОПК и по иска с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД ).
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.К.С., ЕГН: **********, с пост.адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Социално
подпомагане"-гр.В.Преслав ЕИК
1210150562691, към Агенция за социално подпомагане-гр.София, с адрес гр.Велики Преслав, обл.Шумен,
ул.“Борис Спиров“№76,
представлявана по закон от директора Деница Колева сумата от 430.00 лв., представляваща получена от ответника недобросъвестно
целева помощ за закупуване на цифров слухов апарат и 20
броя батерии, отпусната на осн. чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ (отм.) със Заповед ЗИХУ42/Д-Н-ВП/106 от 21.06.2018 год.
на Директора на ДСП-В.Преслав, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска 20.01.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 106,08 лв., представляваща законна лихва, дължима върху главницата за периода от 16.08.2018 г. до 19.01.2021 г.
ОСЪЖДА А.К.С., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Великопреславския районен съд на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, сумата от 100 лв., представляваща дължим
по делото сбор от държавни такси.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: