РЕШЕНИЕ
№622
25.07.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и седми юни
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Ангелина
Латунова……………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 1039 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 256, ал. 1 АПК.
Съдебното
производство е образувано по подадена от П.Т.З. ***, чрез пълномощника му адв. Б.Б.-***,
искова молба наименувана „Жалба“, с която се
оспорва по реда на чл. 256 от АПК бездействие на Общински съвет-Димитровград да
изпълни задължението си произтичащо от чл.195, ал.2 от АПК да уреди служебно
правните последици възникнали от отменената, като незаконосъобразна, разпоредба
на чл. 21, т.1 и т.2 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци
на територията на Община Димитровград, отменена с Решение № 437/28.07.2021г.
постановено по адм.дело № 472/2021г. на АдмС-Хасково, потвърдено с Решение №
5213/01.06.2022г. по адм.дело № 9150/2021г. на ВАС.
В исковата молба се твърди, че ищецът с ПК № 90183, ПК№90184 и ПК № 90185
от 04.08.2021г. е заплатил на Община Димитровград дължимия за 2021г. налог,
ведно с лихва за забава върху ДНИ за 2021г., за собствените си три имота, два
от които находящи се в с. *** и един в гр.***, в общ размер на 23.34 лева.
Ищецът оспорил установения размер на ДНИ по чл. 21, т.1 и т.2 от Наредба №
12 на Община Димитровград пред АдмС - Хасково и същата разпоредба била отменена,
с влязло в сила на 15.07.2022г. съдебно решение. Съгласно чл. 195, ал.2 от АПК
следвало Общински съвет, гр.Димитровград да уреди в три месечен срок от считано
от 16.07.2022г. правните последици от отменените по съдебен ред разпоредби, но
ответникът не изпълнил това си законово задължение и така на 18.10.2022г.
формирал спорното бездействие. Нещо
повече - с изрична молба от 01.07.2022г. и последваща такава от 17.10.2022г.
ищецът напомнял на ответника и поискал последния да издаде акт за репариране на
вреди от 23.34 лева, причинени му по време на действието на разпоредбите на
чл.21, т.1 и т.2 от Наредба № 12, като разчитал общинския съвет да изпълни, както
законовото си задължение по чл. 195, ал.2 от АПК, така и да удовлетвори молбата за обезщетение от 23.34 лева, но нито
едно от тези задължения не били изпълнени.
Порочното и неоснователно бездействие на ответника, изразило се в
неизпълнение на законовото му задължение разписано в чл. 195, ал.2 от АПК било несъвместимо с
принципите на правовата държава съгласно чл. 4, ал.1, чл. 7 и чл. 56 от Конституцията на Република
България, поради което следвало да бъде отменено от съда, а на ответника се
даде срок за изпълнение. Нямало друга правна възможност за обезвреда на
нанесената на ищеца имуществена вреда от 23.34 лева, тъй като исковата му молба
за репариране на вреди предявена по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 204,
ал.1 от АПК е била отхвърлена с влезли в
сила съдебни решения .
По изложените съображения се моли за постановяване на съдебен акт, с който
се отмени неоснователно бездействие от 18.10.2022г. и се осъди Общински съвет - Димитровград да
изпълни задължението си по чл. 195, ал.2 от АПК като издаде акт за служебно
уреждане на правните последици от отменената, с Решение № 437/28.07.2021г. по
а.д.№ 472/2021г. на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 15.07.2022г.,
разпоредба на чл.21, т.1 и т.2 от Наредба № 12 за определяне на размера на
местните данъци и такси на територията на Община Димитровград. Моли се също
съдът по свое усмотрение да определи на ответника подходящ срок за
изпълнение.
В съдебното
заседание исковата молба се поддържа от ищеца лично и чрез упълномощения му
процесуален представител. Претендират се разноски, съгласно приложен списък.
Ответната страна
– Общински съвет, гр.Димитровград, чрез
председателя му и чрез процесуален представител ангажира становище за
недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Претендира присъждане на
разноски представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид съдържащите се по делото
доказателство съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По жалба на ищеца П.Т.З. с Решение № 437 от 28.07.2021г. постановено по
адм.дело № 472 по описа на АдмС-Хасково(л.169) е била отменен чл.21, т.1 и т.2, в частта на“с.***“ от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци и такси на територията
на Община Димитровград, приети с Решение № 437/29.04.2021г. предвиждащи
размерът на данъка за недвижими имоти на територията на гр.Димитровград да е в
размер на 2.00 промила, а за останалите имоти на граждани и жилищни имоти на
предприятията в останалите населени места на територията на Община Димитровград
, вкл. с. Бодрово в размер на 1.5
промила, върху данъчната оценка на имота. Съдебният акт е оспорен от Общински
съвет Димитровград пред Върховен административен съд, който с Решение № 5213 от
01.06.2022г. постановено по адм.дело № 9150/2021г.(л.166) го е оставил в сила .
Междувременно, с Решение № 615/16.12.2.2021г. Общински съвет Димитровград е
изменил считано от 01.01.2022г. процесната Наредба № 12, в частта на чл.21,
като е приел, че ДНИ върху недвижимите имоти на територията на Община
Димитровград следва да е в размер на 2.00 на хиляда върху данъчната оценка на
имота,определена съгласно нормите на приложение № 2 от ЗМДТ, а за недвижимите
имоти на предприятията - върху данъчната оценка определена по реда на чл.21 от ЗМДТ.
С молба от 30.06.2022г. депозирана по електронна поща на ОбС-Димитровград (л.163)ищецът поискал Решение № 437/28.07.2021г. по а.д.№ 472/2021г. на АдмС-Хасково
да бъде публикувано, на основание чл.195 от АПК да бъдат предприети мерки за
служебно уреждане на правните последици от отмяната на чл.21 от Наредба № 12 ,
вкл. и вредите причинени на гражданите от незаконно определения размер на ДНИ,
както и да му бъде изплатено обезщетение за недължимо заплатения ДНИ, причинени
му от прякото и действие на порочната и отменена разпоредба на чл. 21 от
Наредба № 12.
На 02.11.2022г. П.Т.З.
депозирал пред Административен съд, Хасково жалба имаща характер на искова
молба с правно основание чл.256 от АПК, насочена против ОбС-Димитровград, с
искане за осъждането му да изпълни задълженията си произтичащи от 195, ал.2 от АПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Предмет на
осъдителният иск по чл.256 от АПК е правото на лице или организация на
конкретни фактически действия от административният орган, за които последният е
задължен пряко по силата на закона и реализацията
на които ще доведе до директна промяна в правната сфера на лицето/организацията.
Доколкото
законът предвижда, че тези неоснователни фактически бездействия могат да се
оспорят без ограничение във времето, то ищецът не е обвързан с конкретен срок. Правният интерес, е
предпоставка за допустимост на иска, но съгласно сформирана практика на ВАС в исковите производства по реда на чл.256
от АПК, интересът е налице винаги, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо
притезание срещу административният орган, който не е изпълнил задължението си. В
исковата си молба ищецът излага твърдения, че притежава такова изискуемо
притезание, поради което иска следва да се приеме за допустим за разглеждане.
Нещо повече, в случая спорът за допустимостта на исковата молба е разрешен с
Определение № 4337 от 24.04.2023г. постановено по адм.дело № 11704/2022г.на
Върховен административен съд(л.182), което е задължително за настоящия съдебен състав и в
което е прието, че преценката, дали е налице фактическият състав на чл.256 АПК
е по същество на спора, а не по допустимостта на производството, поради което
делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Неправилно
се твърди от процесуалния представител на ответника, че претенцията е насочена
срещу ответник, който не е пасивно легитимиран да отговаря по претенции за
възстановяване на платени местни данъци и такси. Предмет на иска не е
възстановяване на заплатени от ищеца месни данъци и конкретно заплатения от
последния за 2021г. ДНИ, а се претендира осъждане на ответната страна да
изпълни задължението си произтичащо от чл.195, ал.2 от АПК. Ето защо искът
следва да се приеме за допустим.
Съдът намира, че е сезиран с жалба срещу
бездействие, като задължението, според жалбоподателя, за извършването на
конкретни правни действия от ответника, а именно да
уреди служебно правните последици възникнали от отменената, като
незаконосъобразна, разпоредба на чл. 21, т.1 и т.2 от Наредба № 12 за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград е произтичащо
от нормативен акт, а именно от чл.195, ал.2 от АПК, съгласно която разпоредба
правните последици възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за
нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган,
в срок не по-дълъг от три месеца от влизане в сила на съдебното решение.
Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.
Защитата срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган е уредена в две хипотези. Според чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В чл.256, ал.2 от АПК е предвидено, че неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му.
Фактическият състав, на цитираната правна норма, включва наличие на задължение за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт.
В случая не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки необходими за наличието на фактическият състав на чл.256 от АПК, а именно наличието на фактическо действие. Съображенията за това са следните:
В случая, както се посочи, предмет на оспорване в настоящото производство е твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на Общински съвет-Димитровград да изпълни задължението уреди служебно правните последици възникнали от отменената, като незаконосъобразна, разпоредба на чл. 21, т.1 и т.2 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, което задължение произтича от разпоредбата на чл.195, ал.2 от АПК, съгласно която правните последици възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизане в сила на съдебното решение.
В тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016г. постановено
по т.д. № 2/2015г. на ВАС е възприето, че в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК
е предвиден специален ред за уреждане на правните последици от отменените или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Предметното съдържание на
понятието „правни последици” включва преценка за валидността на
правоотношенията, възникнали в периода от приемането до отмяната на акта, респ.
обявяването му за нищожен; преценка за правата, придобити, изменени или
погасени въз основа на отменения и обявения за нищожен ПНА и преценка на
обезщетението (на имуществени и неимуществени вреди) за нарушени права от прилагането на ПНА за периода
до отмяната му или обявяването му за нищожен. Правомощията по чл. 195, ал. 2 АПК са възложени на
административния орган, приел порочния подзаконов нормативен акт, който в
посочения от закона срок следва да се произнесе по всички правни последици, както
от унищожаемите, така и от нищожните ПНА. С отменената от АдмС-Хасково разпоредба
на чл.21, т.1 и т.2 в частта на „с.***“ от Наредба №
12 е бил определен размера на данъка върху недвижимите имоти на гражданите на
територията на гр.Димитровград и на с. Бодрово, общ. Димитровград., като
съгласно чл.1, т.1 и ал.2 от ЗМДТ
размерът на ДНИ се определя от
съответния общински съвет с наредба. Предвид това в компетентността на ответника
е била да уреди служебно правните последици от отменената разпоредба на чл.21,т.1
и т.2 в частта на с.Бодрово от Наредба № 12. Предвид това административният орган е бил длъжен в
законоворегламентирания в чл.195, ал.2 от АПК тримесечен срок, служебно да се
произнесе и уреди същите. Произнасянето на административният орган обаче се осъществява с изрично
волеизявление, т.е. с административен акт, а не с фактическо действие. Обстоятелството, че предмета на защита по чл.256 от АПК е свързан само с
неизвършването на фактически действия на административните органи е трайно
възприет в практиката на ВАС - Определение № 8774 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 8277/2022 г., V о Определение № 7993 от 21.09.2022 г. на ВАС по адм. д. №
7989/2022 г., II о., Определение № 12905 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11000/2021 г., VI о., Определение № 11696 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11100/2021 г., II о., Определение № 10634 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. №
9963/2021 г., IV о. Определение № 10350 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. №
9293/2021 г., II о, Определение № 1586 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
408/2019 г., II о. и др.
Произнасянето по чл. 195, ал.2 от АПК не се извършва с
действие, а с волеизявление осъществявано от административен орган в нарочно
уреденото производство по чл. 195, ал.2 от АПК, което представлява правен акт,
защото безспорно уреждането на правни последици от един отменен подзаконов
нормативен акт води до засягане правната
сфера на адресатите на същия. В случая е налице неизпълнение на задължението на
органа да издаде изричен акт, с който да уреди последиците от отменената
разпоредба на чл. 21, т.1 и т.2 от Наредба № 12 на Община Димитровград, приета
с Решение № 437/2021г. на Общински съвет
Димитровград за времето на действието й (на
практика до изменението на същата норма с Решение № 615/16.12.2021г. на
ОбС-Димитровград, а не до влизане в сила на Решение № 437/28.07.2021г. по а.д.№
472/2021г. на АдмС-Хасково, което изменение не се твърди и няма данни да е
обжалвано). Това неизпълнение обаче не съставлява фактическо действие,
а е правно такова. Предвид това и изпълнението на задължението на Общински
съвет - Димитровград да уреди по реда на чл.195, ал.2 от АПК правните последици
от отменените разпоредби на подзаконовия нормативен акт няма и да доведе до
директна промяна в правната сфера на
ищеца - органът е задължен да издаде правен акт уреждайки тези последици, едва след което и съобразно
волеизявлението на органа евентуално би могло да се стигне до такава промяна, в
случай че възприетото решение за размера на дължимия ДНИ е различно от вече отмененото.
Следователно, фактическият
състав на чл.256 от АПК не е реализиран, поради което жалбата имаща характер на
искова молба е неоснователна.
Поради това,
жалбата имаща характер на искова молба, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото, основателна
се явява единствено претенцията на ответника за присъждане на разноски, в
размер на 500 лева, представляващи действително заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие от 29.05.2023г.
По изложените съображения и на
основание 256, ал. 3 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба
подадена от П.Т.З. ***, с която се иска осъждане на Общински съвет-Димитровград да изпълни задължението си произтичащо от
чл.195, ал.2 от АПК да уреди служебно правните последици възникнали от
отменената, като незаконосъобразна, разпоредба на чл. 21, т.1 и т.2 от Наредба
№ 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Димитровград, отменена с влязло в сила Решение № 437/28.07.2021г. постановено
по адм.дело № 472/2021г. на АдмС-Хасково.
ОСЪЖДА П.Т.З., с ЕГН ********** ***, да заплати на Общински съвет, гр. Димитровград разноски по адм.дело № 1039/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 500.00 лева
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия: