РЕШЕНИЕ
№ 2101
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110113039 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „***“ срещу ***, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.
1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 2221,75 лв., с включени 10 лв. ликвидационни разноски, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета
№ ***/*** г. за настъпило на 13.01.2020 г. ПТП от виновно и противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на
длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване
на иска – 07.03.2024 г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 743,52 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2221,75
лв. за периода от 05.03.2021 г. до 05.03.2024 г.
Ищецът твърди, че на 13.01.2020 г. в гр. ***, на „***“, в близост до № *** лек
автомобил „Мерцедес А 200“, с рег. № ***, попаднал в необезопасена дупка на пътното
платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който
момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № *** /*** г. По заведената пред ищеца преписка по
щета № ***/*** г. и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на
2217,75 лв., която сума била изплатена, както следва: на 23.04.2020 г. за сумата от 2016,67
лв. на автосервиза, извършил ремонт на увредения лек автомобил, и на 22.06.2020 г. за
сумата от 201,08 лв. на застрахованото МПС. Поддържа, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на
платеното обезщетение, ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу
причинителя на вредите в размер на 10 лв. Твърди, че ответникът носи гражданска
отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност
пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него.
Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на процесната сума, но
претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с която
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва материалноправната
си легитимиция, като твърди, че посоченият пътен участък – „***“ № *** е част от
републикански път ***, същият не е общински, а се поддържа от Агенция „***“ съгласно чл.
30, ал. 1 ЗП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Оспорва
доказателствената стойност на протокола за ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от
страна на водача на лек автомобил „Мерцедес А 200“, с рег. № ***, като се позовава на чл.
20, ал. 2 ЗдвП. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число и
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД, като следва да докаже в условията на
пълно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес А 200“, с
рег. № ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника на основание чл. 153 ГПК съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) следните обстоятелства:
наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на
МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на
настъпване на събитието; заплащане от страна на ищеца в полза на автосервиза, извършил
ремонт на увредения лек автомобил на сума в размер на 2016,67 лв. на 23.04.2020 г., респ. в
полза на собственика на увредения автомобил „Мерцедес А 200“, с рег. № *** на сумата от
201,08 лв. на 22.06.2020 г., по предявената извънсъдебно регресна претенция. Така
отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като
писмени доказателства по делото – комбинирана застрахователна полица № *** за
застраховка „Каско“ и „Злополука“, 2 бр. квитанции за платена сума по полица № ***/*** г.,
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 13.01.2020 г., протокол за ПТП
№ ***/*** г., съставен от мл. автоконтрольор при отдел „***“ – ***, 2 броя платежни
нареждания съответно от 23.04.2020 г. и от 22.06.2020 г. за сумата от 201,08 лв. и др.
От приетия протокол за ПТП № *** от 13.01.2020 г., съставен от мл. автоконтрольор
при ***-***, след посещение на местопроизшествието, се установява, че на 13.01.2020 г.
около 17:50 часа в гр. ***, лек автомобил „Мерцедес А 200“, с рег. № *** се движел по ул.
„***“ с посока от „бул. „***“ към с. *** и пред № *** попада в необезопасена и
2
несигнализирана дупка на платното за движение. Последният, на основание чл. 179 ГПК
обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час на мястото на произшествието се е
намирал описания в протокола лек автомобил, с описаните видими щети, както и че на
пътното платно се е намирала необезопасена и несигнализирана дупка. Част от протокола
съставлява схема на ПТП, в която е отразено наличието на дупка. Протоколът е съставен от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на място на
местопроизшествието, поради което същият в частта, в която длъжностното лице, посетило
местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите от него факти при огледа –
местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието, наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, има характер на официален свидетелстващ
документ и обвързва съда с материална доказателствена сила. (в този смисъл решение №
15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г.
по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по
описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т.
о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение №
66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
Не се спори, а и се установява от представеното заявление за изплащане на
обезщетение за вреди на МПС от 13.01.2020 г. по полица № ***, подадено от Г. К. П., че при
ищеца е образувана щета № ***/*** г. В уведомлението са посочени идентични на
отразените в протокол за ПТП обстоятелства относно настъпването на застрахователното
събитие.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло и с
показанията на разпитания свидетел Г. К. П.. От тях се установява, че свидетелката към 2020
г. е управлявала застрахования от ищеца лек автомобил. Свидетелства, че пътувайки по ***
около „*** ***“ попаднала в дупка на пътното платно, вследствие на което се спукала
предна дясна гума. За произшествието уведомила органите на КАТ, които пристигнали на
местопроизшествието и съставили протокол за ПТП. Посочва, че първоначално видимо
увредена била само предната дясна гума, но като я свалили установили, че джантата била
сцепена на две. Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаната свидетелка,
тъй като са основани на преки и непосредствени впечатления, същите са логични и не се
оборват от останалите събрани по делото доказателства.
В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда
на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се
установява, че по време на движение по ул. „***“ с посока на движение от бул. „***“ към с.
***, в района пред № ***, лек автомобил „Мерцедес А 200“ с рег. № *** попада в
необезопасена и несигнализирана неравност (дупка), намираща се на пътното платно.
Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Мерцедес А 200“ с
рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява по
безспорен начин настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба
механизъм, а именно – поради наличието на неравност (дупка), необозначена по начин,
позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани
доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
В същото време обаче, от съдържанието на Списък на републиканските пътища в
Република България, Приложение № 1 към Решение № 959 от 31.12.2018 г. за утвърждаване
на списък на републиканските пътища, за приемане на списъка на републиканските пътища,
3
за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, в сила от 08.01.2019 г. /Обн.
ДВ. бр. 3 от 8 Януари 2019 г. /, съдът приема, че пътният участък, на който е настъпилото
процесното ПТП, е част от път ***, който е част от републиканската пътна мрежа. Нещо
повече, в този смисъл са и данните, удостоверени в писмо с изх. № ***/*** г. на третото за
спора лице – Агенция „***“, в което е отразено, че *** № *** е част от републиканската
пътна мрежа – път *** ***, км. 36+370 и не попада в населено място, като участъкът се
поддържа от Областно пътно управление ***.
Според чл. 30 от ЗП Агенция „***“ осъществява изграждането, поддържането и
ремонта на републиканските пътища, съответно именно тя е задължена по закон регулярно
да обследва пътищата и да взема мерки с оглед избягване на произшествия и осъществяване
на съответните ремонти. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012
г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, поддържането и текущият ремонт на
пътищата се организират и осъществяват от собствениците или администрацията, съответно
юридическите лица, управляващи пътища, като за републиканските пътища това е Агенция
„***“. Видно чл. 10, ал. 3, т. 9 от Наредбата, поддържането и текущият ремонт на пътищата
включват и почистване на пътното платно и ремонт на отделни разрушения - дупки,
пукнатини и др.
Изложеното обосновава извод, че дейностите по изграждане, ремонт и поддържане
на процесния пътен участък, представляващ част от републиканската пътна мрежа, следва да
се извършват именно от Агенция „***“ – арг. ч. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП, а не от
ответника ***. Именно бездействието на ***, респ. – на служители или други лица, на които
е възложила изпълнението във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане
извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело
и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП от страна на ***,
поради което ***, а не *** на основание чл. 49 ЗЗД носи отговорност за причинените вреди
при процесното ПТП.
С оглед липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника *** да
отговаря за процесното вземане, съдът намира, че не са налице предпоставките за
ангажиране на гаранционно - обезпечителната му отговорност по смисъла на чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД, което от своя страна обуславя извод, че предявеният срещу него иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, чл. 45, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
Предвид липсата на главен дълг, неоснователна се явява и заявената претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата в размер на 743,52 лв. за периода от 05.03.2021 г. до 05.03.2024 г.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника *** следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., което съдът определи в минимален
размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалните му представители, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу ***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2221,75
лв., с включени 10 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ***/*** г. за
настъпило на 13.01.2020 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.03.2024 г.,
до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 743,52 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2221,75 лв. за периода от
05.03.2021 г. до 05.03.2024 г.
ОСЪЖДА ЗАД „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на ***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5