№ 641
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100901142 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът - „К.ф.д.п.л.к.е. СА”, Франция, твърди, че в качеството му на застраховател
сключил с дружеството „Г.Б.” ЕООД, като застрахован, договор за застраховка №
*********, с който застрахователят поел задължение да предостави на застрахования
кредитно застрахователно покритие и услуги по отношение на продажбите, които
застрахованият извършва във връзка със застрахованата търговска дейност. Срокът на
действия на застрахователния договор бил уговорен за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. Ищецът посочва, че в периода 27.06.2020 г. до 18.08.2020 г. настъпило
застрахователно събитие, което представлява неизпълнение от ответника „Ю.г.” ЕООД на
падежа на негови задължения, които са възникнали към застрахования по сключен между
тях договор за продажба да заплати цена на закупени по тази сделка стоки в общ размер от
88 200, 65 лв. съгласно фактура № **********/ 16.06.2020 г. Между страните по договора за
продажба е подписано споразумение, в което ответникът признал възникването в негова
тежест на описаното задължение и се задължил да го погаси в срок до 20.01.2021 г., но не
направил това и до посочената дата. С оглед на това за ищеца е възникнало задължение да
заплати на застрахованото дружество застрахователно обезщетение за претърпените в
резултат на настъпилото събитие имуществени вреди, които са в размер на неизпълнените
от купувача задължения по договора за продажба. Ищецът заявява, че заплатил на „Г.Б.”
ЕООД на 11.03.2021 г. застрахователно обезщетение в размер на 79 380, 59 лв., поради
което има право да предяви регресен иск срещу причинителя на вредите, който е
ответникът, тъй като той е неизправната страна по договора за търговска продажба. Поради
изложеното ищецът моли „Ю.г.” ЕООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 79 380, 59
лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по договор
1
за застраховка № *********, за настъпило застрахователно събитие, представляващо
неизпълнение от „Ю.г.” ЕООД на задълженията му за заплащане на покупна цена по
договор за продажба, сключен между „Ю.г.” ЕООД и „Г.Б.” ЕООД, за които задължения е
издадена фактура № **********/ 16.06.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът – „Ю.г.” ЕООД, не е подал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК. След
изтичане на този срок по делото е постъпило становище от ответника, с което заявява, че
между него и „Г.Б.” ЕООД не е сключвано описаното в исковата молба споразумение, тъй
като не е подписано от последното дружество в качеството му на продавач. Заявява, че към
настоящия момент направеното от него изявление в това споразумение не е валидно поради
промяна в обстоятелствата. Твърди, че от представените от ищеца доказателства не се
установява да е заплатил на застрахования обезщетение свързано с вредите, претърпени
точно от неизпълнение на задълженията по фактурите, по които ответникът е длъжник.
Заявява, че неплащането на уговорената цена по договора за продажба не представлява
вреда за продавача по тази сделка. Поради изложеното моли предявеният иск да се
отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правна квалификация чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ.
За да бъде уважен предявеният от „К.ф.д.п.л.к.е. СА”, Франция иск срещу
причинителя на вредата, по делото трябва да бъде установено наличието на предвидените в
закона предпоставки, при които в полза на ищеца, в качеството му на застраховател,
възниква суброгационното право, предвидено в чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, които са следните: 1)
валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увреденото лице; 2)
настъпване на събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят покрива; 3)
настъпили вреди за застрахования, които да са в причинна връзка със събитието, т.е. да са
следствие от него; 4) възникнали права на застрахования срещу причинителя на вредата на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; 5) плащане от страна на ищеца - застраховател на
обезщетение за настъпилите вреди в полза на застрахования.
Ищецът твърди, че правопораждащ предявената претенция факт е договор за
застраховка, който е сключен между правни субекти, които имат обичайно
местопребиваване на територията на различни държави. За да отговори на въпроса кои са
материалноправните разпоредби, които се прилагат към сключения договор за застраховка и
възникналите въз основа на него правоотношения, съдът съобразява, че застрахователят и
застрахованият са упражнили правото си да изберат правото, което да урежда сключения от
тях договор за застраховка, като с клаузата на чл. Ж от неговото съдържание са се съгласили,
че това ще бъде българското право. Ето защо и на основание чл. 3, параграф 1 и чл. 7,
2
параграф 3 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от
17.06.2008 г. относно приложимото право към договорни задължения /Рим I/ трябва да се
приеме, че възникналите въз основа на описания в исковата молба застрахователен договор
материални правоотношения се уреждат от правото, действащо в Република България.
От представената в производството застрахователна полица № *********/ 30.04.2020
г. се установява, че между „К.ф.д.п.л.к.е. СА”, Франция, като застраховател, и дружеството
„Г.Б.” ЕООД, като застрахован, е сключен договор за имуществена застраховка. Договорът е
действителен, доколкото е спазена изискуемата от закона писмена форма – сключен е във
формата на застрахователна полица и носи подписите на представители на двете страни по
сделката, поради което трябва да се приеме, че обективира тяхното съгласие за сключването
му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки
един от съдоговорителите, такова каквото е отразено в неговите клаузи.
В чл. 8 от застрахователния договор страните по него са постигнали съгласие за срока
му на действие, като е уговорено, че той е от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
При тълкуване във връзката им една с друга на уговорките на чл. А, чл. 1.1. и чл. 10
от застрахователния договор и на тези, които са част от модул „Застрахователно събитие,
А8.01“ от общите условия за сключвани от френското застрахователно дружество
имуществени застраховки, които са станали задължителни за застрахования на основание
чл. 348 КЗ, доколкото се установява, че са му предадени при сключването на процесния
договор и той е заявил писмено, че ги приема с изявлението, направено в самата
застрахователна полица, се налага извода, че с този договор ищецът е поел задължение да
обезщетява вредите, причинени от риска неплащане на вземания на застрахования,
възникнали по договори за продажба, сключени във връзка с търговската дейност на
застрахования по производство, търговия и обслужване на помпи, по които длъжници са
купувачи с регистрация в изрично посочени държави, една от които е България.
Следователно застрахователното събитие пo този застрахователен договор е неплащане в
уговорения срок на задължението, което определено трето лице има към застрахованото
дружество „Г.Б.” ЕООД по силата на сключен договор за продажба и при неговото
настъпване в срока на действие на договора застрахователят е длъжен да заплати на
застрахованото лице обезщетение за причинените му вреди.
В производството е приет като доказателство договор, сключен на 12.02.2020 г.,
между „Г.Б.” ЕООД и „Ю.г.” ЕООД, ведно с приложимите към него общи условия. От
съдържанието на този договор се установява, че с него в тежест на страните са възникнали
задължения, които представляват характерни елементи както на договора за изработка, така
и на договора за продажба на вещи. С него „Г.Б.” ЕООД се е задължил да продаде на „Ю.г.”
ЕООД технически съоръжения, представляващи помпи, а последното дружество е поело
насрещно задължение да заплати уговорената покупна цена за тези стоки. Доколкото
предмет на този договор е продажба на вещи, представляващи помпени съоръжения, които
се изработват и обслужват от застрахованото търговско дружество, и купувач на тези вещи е
дружество, което има регистрация в Република България, то трябва да се приеме, че
3
неизпълнението от последното на паричните му задължения за заплащане на уговорената
цена, които са възникнали по този договор, е риск, който ищецът се е задължил да покрива
по процесната имуществена застраховка.
По делото се доказва и това, че във връзка с изпълнение на описания договор от
„Г.Б.” ЕООД на 16.06.2020 г. е издаден фактура за извършени доставки на конкретно
посочени по вид и количество стоки, на обща стойност от 92 645, 63 лв., която представлява
уговорената между страните по сделката цена за тях. Като получател на стоките в тази
фактура е посочено ответното дружество „Ю.г.” ЕООД, което се установява, че я е
осчетоводило в своето счетоводство в каквато насока са изводите на вещото лице,
направени в заключенията на изготвената съдебно-счетоводна експертиза след проверка на
декларираните в НАП обстоятелства. Отразяването на задължението за заплащане на цена
към „Г.Б.” ЕООД в счетоводството на ответника, е такова действие, което е конклудентно
по своя характер и с което последният е изразил съгласие да закупи съответно да получи,
описаните в осчетоводената фактура конкретни стоки и да заплати на продавача покупната
цена за тях в общ размер от 92 645, 63 лв.
Предвид изложеното трябва да се заключи, че по делото се доказа, че по силата на
договора, сключен на 12.02.2020 г., за „Г.Б.” ЕООД са възникнали конкретни парични
вземания към „Ю.г.” ЕООД за получаване на уговорената цена за продадените стоки в общ
размер на 92 645, 63 лв., като тяхното неплащане в срок от длъжника е риск, който се
покрива по сключения с ищеца застрахователен договор.
Съдът приема за установено в производството, че в срока на действие на
застрахователния договор, който е от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., е настъпило събитие,
което представлява покрит риск, а именно неплащане от страна на „Ю.г.” ЕООД на част от
задълженията му по издадената на 16.06.2020 г. от „Г.Б.” ЕООД фактура за заплащане на
цената на продадени стоки съгласно сключения на 12.02.2020 г. договор. Ищецът твърди, че
част от задължението по тази фактура в размер на 88 200, 65 лв. не е заплатена от длъжника
по нея нито на падежа, нито в допълнително предоставения срок за това с подписано между
страните по сделката за продажба споразумение. Фактът по неизпълнение на парично
задължение е отрицателен такъв и не подлежи на доказване в гражданския процес, поради
което и в тежест на ответника по делото е да установи положителния факт, който го ползва
в процеса, че е изпълнил възникналото в негова тежест задължение за заплащане на „Г.Б.”
ЕООД на цената на продадените стоки. От тази страна обаче нито се твърди, нито се
представят доказателства, че е изпълнил посоченото парично задължение, поради което
съдът счита, че по делото е установено неговото неизпълнение на падежа. За дата на
настъпване на събитието съдът приема датата, следваща падежа на паричното задължение за
заплащане на цена на стоките, описани във фактурата от 16.06.2020 г. По делото е
представено споразумение, което е подписано от представител на ответника и което
съдържа изявление на този правен субект за извънсъдебно признание на факта, че падежът
на задължението за заплащане на покупна цена за доставените стоки, описани в издадената
на 16.06.2020 г. фактура, е настъпил на 15.08.2020 г. Това обстоятелство, което се признава
4
от ответника с изявлението му в споразумението, е неизгодно за него, тъй като той е
длъжник по задължението към застрахователя за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение на увреденото от неговото поведение лице, а това задължение
възниква само ако се установи, че има неизпълнение по договора за продажба на падежа.
Ето защо и направеното признание има доказателствено значение, което съдът е длъжен да
зачете. След като падежът на паричното задължение на ответника за заплащане цената на
закупените стоки е на 15.08.2020 г., то той е в забава изпълнението му считано от 16.08.2020
г. и това е датата на настъпване на застрахователното събитие, като тя е в срока на действие
на процесния застрахователен договор.
В резултат от неизпълнението от страна на „Ю.г.” ЕООД на договорното му
задължение застрахованото по процесния застрахователен договор дружество „Г.Б.” ЕООД
е пропуснало да увеличи имуществото си с цената на закупените стоки в изпълнение на
договора за продажба, сключен на 12.02.2020 г. Следователно това дружество е претърпяло
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото събитие.
Предвид установените факти, се налага извода, че за ищцовото застрахователно
дружеството е възникнало задължение да заплати на застрахования обезщетение за вредите,
причинени в резултат на настъпилото застрахователно събитие.
Застрахователното обезщетение съгласно чл. 1.2., ал. 2, предл. 1 от особените
условия на застрахователния договор се определя като 90 % от размера на неплатеното
вземане. Общият размер на неплатената част от задълженията, които са възникнали за
ответника към застрахованото дружество по сключения между тях на 12.02.2020 г. договор
възлиза на 88 200, 65 лв. съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза. С оглед на това и предвид постигнатата между страните по договора уговорка
размерът на дължимото застрахователно обезщетение е 79 380, 59 лв.
По делото е безспорно, че ищецът е изпълнил задължението си по застрахователния
договор да заплати дължимото обезщетение на увреденото лице, с което по силата на
изричната норма на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ той е встъпил в правата, които застрахованият има
срещу причинителя на вредата, който в случая е неизправната по договора за продажба от
12.02.2020 г. страна – „Ю.г.” ЕООД. Застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размер на платеното обезщетение, което в случая съответства и на размера на реално
претърпените вреди, т.е. за сумата 79 380, 59 лв. Следователно ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 79 380, 59 лв., като по делото няма представени доказателства някаква част
от това задължение да е доброволно погасено. Това прави предявеният в процеса осъдителен
иск изцяло основателен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. Доказаха се
реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер на 3 675, 22 лв.,
5
от които 3 175, 22 лв. – държавна такса за разглеждане на иска и 500 лв. – платени депозити.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ю.г.” ЕООД , с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „****, ап. партер, ДА ЗАПЛАТИ на „К.ф.д.п.л.к.е. СА”, регистрирано в
Търговския регистър на Нантер, Франция, под № *********, със седалище и адрес на
управление: Франция, Боа-Коломб 92270, пл. ****, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 79 380, 59 лв. /седемдесет и девет хиляди
триста и осемдесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща регресно вземане
за застрахователно обезщетение, изплатено по застрахователен договор, сключен със
застрахователна полица № *********/ 30.04.2020 г., между „К.ф.д.п.л.к.е. СА”, Франция,
като застраховател, и дружеството „Г.Б.” ЕООД, като застрахован, за настъпили
имуществени вреди в резултат от застрахователно събитие - неплащане от „Ю.г.” ЕООД на
„Г.Б.” ЕООД на цената за закупени стоки, дължима по договор за продажба, сключен на
12.02.2020 г., между „Г.Б.” ЕООД и „Ю.г.” ЕООД, и съгласно фактура № **********/
16.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.06.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ю.г.” ЕООД да заплати на „К.ф.д.п.л.к.е. СА” сума в размер на 3 675,
22 лв. /три хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6