№ 48261
гр. София, 21.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110122340 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ********, в качеството му на процесуален представител
на ищеца *******., с която е направено искане за изменение на постановеното по
настоящото дело Решение № ********* в частта му за разноските, като на адвоката
бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в
пълния претендиран размер, без да се конкретизира същия.
В молбата се сочат подробни съображения относно необходимостта от
определяне на адвокатско възнаграждение в по-висок размер, предвид реализираната
защита по два обективно съединени иска. Изложени са доводи, че Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждение не нарушава чл. 101 ДФЕС, и
същевременно определянето на ниски възнаграждение води до намаляване качеството
на предоставяната услуга и изкривяване на конкуренцията.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Съдът като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира
следното:
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е дадено тълкуване в
смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
1
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е
възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото
поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по
член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждение, не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по
договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като
те не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Същевременно съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение
съгласно размерите, определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Наличието
на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се
преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на
частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на
минимални размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал.
5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка
съобразно очертаните в практиката на ВКС критерии – в този смисъл са и
Определение № 2449 от 31.07.2025г. по т.д. № 1125/2024г. на ІІ т.о, Определението по
т.д.№ 1925/2023г. на І т.о., Определение № 3267/19.11.2025 г. по ч.т.д.№ 2222/2025 г. на
ВКС, I то.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че не са налице основания за
определяне на адвокатско възнаграждение, съобразно минималните размери,
предвидени в Наредбата, както и за определяне на отделно възнаграждение за всеки
иск. Същевременно съдът намира, че определеното с решението по настоящото дело
адвокатско възнаграждение за предявените искове отговаря на обективни критерии,
като фактическата и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на
адвоката, както и на защитавания материален интерес. В този смисъл съдът намира, че
не са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца в размер по-висок от определения с постановеното решение.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ********, в качеството му на
процесуален представител на ищеца *******., за изменение на постановеното по
настоящото дело Решение № ********* в частта му за разноските, като на адвоката
бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в
пълния претендиран размер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
2
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3