№ 1504
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100509486 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение 20123579 от 25.05.2021 г., постановено по гр. д. №
15264/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 79 състав, са отхвърлени предявените
искове от „Т.С.“ ЕАД срещу П. ТР. Й. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД –
за признаване за установено, че П. ТР. Й. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 2
701, 26 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода 01.05.2015 г.
– 30.04.2017 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж. к. „****, с аб. № 247193, сумата от 726, 71 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2016
г. до 12.08.2019 г., сумата от 9, 20 лв., представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.07.2016 г. – 30.04.2017 г., както и сумата от 2, 83
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата
дялово разпределение за периода 31.08.2016 г. – 12.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 21.08.2019 г., до окончателното плащане, за които суми по ч. гр.
д. № 48184/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е
приел, че ответникът не е клиент на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл.153 ЗЕ клиенте всяко лице – собственик и титуляр на вещно
1
право на ползване. Твърди, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден имот, съгласно представените по делото писмени
доказателства, поради което е клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Поддържа, че с обжалваното решение съдът не е обсъдил ангажираните по
делото доказателства в тяхната цялост и взаимовръзка, поради което е
постановил неправилен съдебен акт. Счита, че съдът е допуснал и нарушения
на процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното съдебно решение, като уважи изцяло предявените
искове. Претендира сторените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника П. ТР. Й..
Третото лице – помагач на ищеца – „Т.“ ООД, не е депозирало в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1
ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 ДР на ЗЕ за топлоснабден
имот на адрес: гр. София, ж. к. „****, вх.В, ап.51, като му дължи сумата от
общо 3 440 лв., от която: 2 701, 26 лв. - главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия през периода м.05.2015 г. – м.04.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, сумата от 726, 71 293,27 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2016 г. – 12.08.2019 г., сумата от 9, 20 лв. –
такса за дялово разпределение и 2, 83 лв. – мораторна лихва за периода
31.08.2016 г. – 12.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 21.08.2019 г. Във връзка с подадено на 02.04.2014 г. заявление, по
ч. гр. д. № 17471/2014 г. по описа на СРС, II ГО, 70 състав, е постановена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми, срещу която в
срока по чл. 414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Претендира
установяване на вземанията му, за които е постановена заповедта за
изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск по основание и по размер. Счита
същият за недопустим, тъй като ищецът не е посочил какъв вид топлинна
енергия претендира. В условията на евентуалност поддържа, че искът е
неоснователен. Твърди, че през исковия период в абонатната станция не е
осъществен контрол по реда на ЗИ, изразяващ се в подобряване на типа,
първоначална и последяваща проверки, поради което извършените
измервания не могат да се приемат за достоверни. Твърди, че ищецът не му е
предоставил изравнителна сметка. Поддържа, че счетоводството на ищеца и
на топлинния счетоводител не са редовно водени. Моли съда да прекрати
производството по делото поради недопустимост на предявения иск, а в
условията на евентуалност – да отхвърли иска като неоснователен.
На 21.08.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. ТР. Й. за сумата 2
2
701, 26 лв. - главница, сумата от 726, 71 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2016 г. – 12.08.2019 г., сумата от 9, 20 лв. – дялово разпределение и
сумата от 2, 83 лв. – лихва за периода 31.08.2016 г. – 12.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от момента на завеждане на
делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото
разноски. В т.12 от заявлението е пояснено, че претендираната главница
съставлява цена на предоставената от заявителя на сочения длъжник
топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2017 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к . „****, абонатен № 247193.
С разпореждане от 23.08.2019 г., постановено по ч. гр. д. №
48184/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 79 състав, съдът е постановил исканата
заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 118, 80 лв., от които: 68, 80 лв. – държавна
такса, както и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с
което оспорва вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е представен списък за броя на живущите в сграда на
бл.20, ж. ****. Под № 51 е посочено името на ответника.
От представения по делото протокол от 07.08.2002 г. от проведеното
общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в ж. к.
„****, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.“
ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата в режим на етажна собственост.
С договор № 265/14.08.2002 г., сключен между „Т.“ ООД и етажната
собственост с адрес: гр. София, ж. к. „****, дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на
насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У96/02.11.2007 г., сключен между
„Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Пред СРС са представени изготвените от топлинния счетоводител
изравнителни сметки, в които за процесния адрес и абонатен номер е
посочено името на ответника. Индивидуалните отчети са подписани от трети
за процеса лице, но не и от ответника.
С определение от 25.03.2021 г. съдът е постановил да се изиска, на
основание чл.186 ГПК от СО, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“,
3
договор за покупко – продажба на процесния топлоснабден имот със страна
П. ТР. Й..
С писмо от 02.04.2021 г. СО, Район „Красна поляна“ е уведомила
съда, че в районната администрация не се съхранява преписка за процесиня
топлоснабден имот.
От заключението на вещото лице инж. Т.Й.К. се установява, че
сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато
топлоснабдяване през исковия период, като ищецът ежемесечно е извършвала
отчети на общия топломер в абонатната станция. Дяловото разпределение е
извършвано от „Т.“ ООД Изравнителната ссума за исковия период е минус
571, 17 лв. (за получаване). Общата сума за топлинна енергия, начислена от
ищеца в съставените фактури за абоната през разглеждания период е 3 272, 41
лв., от която: 138, 78 лв. – за отопление на имот и 183, 65 лв. – за сградна
инсталация и 2 950, 08 лв. – за битово горещо водоснабдяване. Извършените
измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за процесния
имот, аб. № 247193, са в съответствие с изискванията на действащата
Наредба за топлоснабдявяне и цени на топлинната енергия за разглеждания
период. За сметка на ищеца са отчислявани технологични разходи за
абонатна станция в размер съгласно данни за подгревателите от производител
и във връзка с нормативните изисквания. За разглеждания период за
абонатната станция е действал общ топломер, който е от търговски тип и е
преминал периодично метрологичен контрол, съгласно установените
изисквания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта
на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
4
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител
на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна
енергия с принадлежността на правото на собственост върху топлоснабден
имот. С писмения отговор на исковата молба ответникът е оспорил
предявения иск по основание и по размер, като не е заявил признание относно
принадлежността на правото на собственост. С изготвения доклад по делото
по реда на чл146 ГПК решаващият съд е указал на ищеца, че следва да докаже
по делото, че с ответника е сключен договор за доставка на топлинна енергия
за битови нужди.
В случая ищецът не е ангажирал доказателства относно
принадлежността на правото на собственост върху топлоснабдения имот. За
установяване принадлежнистта на правото на собственост по искане на ищеца
съдът е изискал от СО – Район „Красна поляна“ доказателства в тази насока.
5
Съгласно постъпилото по делото писмо в архива на районната администрация
не се съхранява преписка относно процесния топлоснабден имот. Ищецът не
е поискал събирането на други доказателства за установяване на
обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот. Посочването
на името на ответника в списъка за броя на живущите по апартаменти в
жилищната сграда в ж. к. ****, не може да обоснове еднозначен извод, че
ответникът обитава процесния апартамент в качеството му на собственик на
имота.
На основание чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. От тук
следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които
извлича за себе си изгодни правни последици. Когато тази тежест не е
изпълнена, съдът следва да приеме, че фактите не са се осъществили и
страната която се позовава на тях не може да извлече изгодните във връзка с
тях правни последици (решение № 183 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 1387/2011
г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 214 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 5986/2014 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 47 от 21.07.2016 г. по т. д. № 828/2015 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК и редица други).
Предвид ангажираните по делото доказателства следва да се приеме,
че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да докаже по делото
обстоятелството, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през
исковия период и в това си качество е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и съответно, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение. Ето защо релевираните от жалбоподателя доводи в тази
насока са неоснователни.
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан.
По разноските по производството:
Ответникът по жалбата не претендира разноски за настоящата
съдебна инстанция, а и липсват доказателства да е сторил такива, поради
което не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20123579 от 25.05.2021 г.,
постановено по гр. д. № 15264/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 79 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца: „Т.“ ЕИК ****, с адрес гр. София, ул. „****.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7