№ 59
гр. Велико Търново, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234000500505 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 288/ 26.07.2023г. по гр. д. №697/2022г. ОС- Русе е
осъдил „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, **********, да заплати на О. К. Д., ЕГН**********,
сумата в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на В. Х. В., починал на 18.12.2019г. в
резултат на пътно- транспортно произшествие, ведно със законната лихва,
считано от 29.09.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска в
останалата му част над сумата в размер на 40 000 лв. до размер на 100 000 лв.,
както и иска за заплащане на мораторна лихва за периода 18.12.2019г.-
29.09.2020г. като неоснователни.
Присъдени са и разноски- проведено е производство по чл. 248 ГПК-
определение №908/29.09.2023г.
Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от „ОЗК
Застраховане" АД, ЕИК121265177, чрез адв. Т. Т., в частта с която е уважен
искът на О. К. Д. за претърпени неимуществени вреди в следствие на смъртта
на В. Х. В. над сумата от 5000 лева, както и в частта, с която са присъдени
съответни лихви и разноски на ищцата за частта над тази сума, като
неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
и процесуалния закон, необосновано и несъобразено със събраните по делото
доказателства. Изложени са съображения, че не е доказана изключителна
връзка между починалият В. Х. В. с неговата внучка- ищцата О. К., над
обичайната по смисъла на Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г. на
1
ВКС, която да обоснове присъждане на обезщетение и то в размер
несъответстващ на практиката при дела със сходен размер и на критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Свидетелите по делото посочили, че ищцата е
живеела в с. Борисово при дядо си единствено през времето на началното й
обучение /на 6г./, като в осми клас се е преместила в гр. Русе, където след
като е завършила училище отворила собствен фризьорски салон и създала
свое семейство- т.е. от около двадесет години ищцата не е живяла в едно
домакинство с покойния, а се е намирала в друго, отдалечено населено място.
Посочени са съдебни решения на ВКС, с които е прието, че полагането на
грижи в процеса на отглеждане на внуците е израз на типичното за
българските традиции участие на бабите/дядовците в отглеждането и
възпитанието им, но не разкрива изключителност на съществувалата връзка.
Загубата не дала отражение на психо- емоционалното състояние на ищцата и
при определяне размера на обезщетението следвало да се съобрази
разпоредбата на параграф 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, който повелява, че до
влизане в сила на наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимущствени вреди на лицата по чл. 493а,
ал. 4 се определя в размер до 5000 лева. Налице било и съпричиняване-
покойният допринесъл за настъпване на събитието в значителна степен, тъй
като бил облечен с тъмни дрехи, а управляваният от него велосипед не е
отговарял на изискванията на чл. 79 от ЗДвП- не бил с изправни задни
светлини и светлоотразители. Като управлявал неизправен по смисъла на чл.
79 ЗДвП велосипед, покойният значително намалил възможността на водача
да го възприеме своевременно, съответно значително завишил риска от
собственото си увреждане. Покойният управлявал велосипеда по средата на
дясната пътна лента, а не по банкета или възможно най- вдясно на пътното
платно и така също допринесъл за уврежданията си.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част- над сумата
от 5000 лева, както и в частта, с която са присъдени съответни лихви и
разноски и да отхвърлите исковете в тази им част. Претендират се разноски.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид
доказателствата по делото и обсъди възраженията в жалбата, съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира същата за неоснователна.
Правилно първоинстанционният съд е установил наличието на
елементите от правопораждащия фактически състав на вземането по прекия
иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за поправяне на вредите, причинени на
пострадалия, направо от застрахователя на техния причинител,
Съобразена е разпоредбата на чл. 300 ГПК, предвид влязлата в сила
присъда №2/ 24.03.2021г. по НОХД №168/21г. на РОС, решение
№106/17.09.2021г., постановено по ВНОХД №231/2021г. на АС- Велико
Търново и решение № 60180/10.01.2022г. по н.д.№962/2021г. на ВКС, с което
е оставено в сила решението на ВТАС и присъдата е влязла в сила. Със
същите е установена вината на В. П. В. от с.Пиргово за настъпилото ПТП на
18.12.2019г. в с.Борисово, Русенска област- при управление на МПС
специален автомобил марка „Мерцедес“, модел „Акрос“, с рег. № Р 88****,
са нарушени правилата за движение по пътищата и е причинена по
непредпазливост смъртта на В. Х. В..
Съобразено е и ТР №1 от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016 на ОСНГТК на
2
ВКС, че най- близките на починалият се ползват с право на обезщетение, тъй
като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период
от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Ищцата е внучка на починалият В. В., като между тях е установено
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка, предвид
показанията на разпитаните по делото свидетели Г. М. и Е. В.- леля на
ищцата. От най-ранна детска възраст ищцата живеела с дядо си В. В. в едно
домакинство и фактическите грижи за нейното отглеждане и образование са
полагали нейните баба и дядо. Между ищцата и дядо й са съществували
отношения на много голяма взаимна привързаност, топлота, доверие и обич,
като между баща и дъщеря. Той я възпитавал и подкрепял материално,
осигурил й възможност тя да завърши и средно образование и да придобие
професия. Ищцата никога не е виждала баща си- дядо й замествал бащата.
Научил я как да се държи в обществото и на българските и християнски
обичаи, на които много държал. И двете свидетелки са посочили, че ищцата
не познава баща си, дори не знаят той къде е, никога не е плащал издръжка, а
ролята на баща изпълнявал нейният дядо В. В., който се грижел за нея като
баща.
Въззивният съд споделя изводите на ОС- Русе, че данните по делото
обосновават извод за наличие на отношенията между ищцата и починалият й
дядо, които изпълняват критерия "изключителност", въведен с ТР № 1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС на РБ и дават основание да се присъди обезщетение за
преживените от О. Д. неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на
дядо й В. В..
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба на
застрахователната компания, че не е доказана изключителна връзка между
починалият В. Х. В. с неговата внучка, тъй като след като порастнала тя
заминала да учи и живее в гр. Русе и създала собствен бизнес и семейство.
Напълно нормално е в определен етап от живота си децата да се отделят от
тези, които ги отглеждат, за да учат в друго населено място, а в последствие
да създадат семейство, дом и домакинство за семейството си. Това не
означава, че връзката с родителите, или лицата, които са ги отглеждали, се
прекъсва или вече не съществува. Както са посочили и свидетелите- св. В.а,
след като ищцата продължила да учи в гр.Русе, всеки петък се прибирала на
село, а понякога и през седмицата. Ваканциите прекарвала в селото. Ищцата
много тежко преживяла смъртта на дядо си. Все още като си отидела на село,
плачела и не искала да влезе в стаята на дядо си. Не пропускала да отиде на
гробищата. И към настоящия момент била в голям шок. Много го обичала и
уважавала. Ищцата знаела само дядо си и като баща, и като дядо. Не загубила
връзката с баба си и дядо си и след като създала семейство не пропускала да
отиде в селото- всяка събота и неделя, като водела и децата си. Показанията
на тази свидетелка съдът цени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, като
установява, че същите се подкрепят и от показанията на св. М., която не е в
родствени връзки с ищцата. Тези показания не са в противоречие с другите
събрани по делото доказателства, не са опровергани, дадени са след като
лицето е предупредено за наказателната отговорност която носи по чл. 290
НК, не са разколебани от други показания или доказателства по делото.
3
Същите следва да се ценят и предвид обстоятелството, че пресъздават преки
и непосредствени впечатления от свидетеля.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че смъртта на В.
при произшествието не дала отражение на психо- емоционалното състояние
на ищцата и не била съобразена разпоредбата на параграф 96 ал.1 от ПЗР на
ЗИДКЗ за размер на обезщетение до 5000 лева.
За емоционалното състояние на ищцата са налице доказателства- в
показанията си разпитаните по делото свидетели са посочили, че тя „коренно
се променила, не искала да ходи в селото, не искала да вижда къщата, дори
не искала да докосва дръвчетата, които дядо й е посадил с любов, постоянно
плачела и просто се сринала“. Същите обосновават обезщетение в
определеният от първата инстанция размер, като не са релевирани и не са
налице основания, които да обосновават друг извод за неадекватност на
същият като завишен. Разпоредбата на параграф 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ не
ограничава съда при определяне размера на обезщетението, тъй като
транспонираните в националното ни законодателство Директива 72/166 ЕИО
14 и Директива 84/5 ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕИО на
Европейския парламент и на Съвета, относно застраховката "Гражданска
отговорност" при използването на МПС и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка, не предвиждат ограничения в размера на
обезщетенията, както е посочил и ОС- Русе.
Неоснователни са и възраженията, че било налице съпричиняване-
покойният допринесъл за настъпване на събитието, тъй като бил облечен с
тъмни дрехи, велосипедът му не е бил с изправни задни светлини и
светлоотразители, управлявал велосипеда по средата на дясната пътна лента,
а не по банкета или възможно най- вдясно. Видно от данните по делото и
заключението на САТЕ, произшествието е станало през деня, в светлата част-
около 9 часа, времето е било слънчево, сухо, видимостта е била добра,
платното за движение- право, хоризонтално, с гладък асфалт и без
деформации. На педалите на велосипеда е имало светлоотразители, жълти на
цвят, имало е динамо- източник на ел. енергия на задното колело.
Пострадалият велосипедист се е движил в дясната част на полагащата му се
лента за движение, в посока към гр. Сливо поле, а товарния автомобил се е
движил зад велосипеда в същата лента. С отчитане нa попътното движение на
велосипедиста и товарния автомобил, разстоянието, на което са се намирали
процесните превозни средства, когато се е открила геометричната видимост
между тях е била около 70 метра. Вещото лице е посочило, че дори В. В. дa е
възприел характера на движението нa товарния автомобил и да е спрял
велосипеда в района на удара, не е имало възможност за предотвратяване на
произшествието- причина за произшествието е липсата на странична
дистанция, която е трябвало да осигури водачът на процесния товарен
автомобил при изпреварване на пострадалия велосипедист.
При така установеното не е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, с което да е допринесъл да настъпване на произшествието и
последиците от същото, поради което това възражение правилно е
отхвърлено и от първоинстанционният съд.
Поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
4
потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат
разноски. Същият следва да заплати на другата страна разноски за защита по
въззивната жалба- адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 ЗА за подаване
на писмен отговор без явяване по делото, в размер на сумата 1000 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 288/ 26.07.2023г. по гр. д. №697/2022г.
на ОС- Русе.
ОСЪЖДА ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, **********, да заплати на адв. Н. Х. М., от
АК-Русе, сумата 1000 лева адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5