№ 1078
гр. Варна , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100500770 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №272607/17.02.2021г. от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Прилеп № 33,
представлявано от В.В. срещу решение №260395/03.02.2021г. по гр.д.
№2294/2020г. на ВРС, 9 състав, с което са отхвърлени предявените от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД иск против Ц. П.
ИВ., ЕГН **********, с адрес: ****** обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1/ 34.94 лева, представляваща
дължима сума за реално доставени и ползвани и незаплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № ***, на адрес ******, за периода от 13.04.2016 г. до
14.12.2016 г.; 2/ 10.31 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от
34.94 лева за периода от 13.11.2016 г. до 29.10.2019 г.; 3/ 531.69 лева,
1
представляваща служебно начислени кубици вода съгласно ОУ на ВиК
оператора и Наредба № 4 от 11.09.2004 г на МРРБ по партида с абонатен №
***, на адрес ******, за периода от 14.12.2016г. до 12.06.2019г.; 4/ 70.10 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 531.69 лева за периода от
15.03.2017г. до 29.10.2019г., ведно със законната лихва върху горепосочените
главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.10.2019г.
до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 8399/01.11.2019г. по ч. гр. д. № 17889 по описа за
2019 г. на РС- Варна, ГО, 42-ри съдебен състав.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Сочи се, че съдът
неправилно е приел за недоказано качеството на ответника като потребител,
доколкото е доказано, че е бил наемател на процесния имот и съответно
задължено лице. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и уважен
изцяло предявения иск, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Ц. П. ИВ., е депозирала
писмен отговор чрез адв. К., назначена като особен представител, с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че в производството е
останало недоказано качеството на ответника като потребител, поради което
изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и
законосъобразни. Доказателствени искания не са направени.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ищецът „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна има
вземане от ответника Ц. П. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ****** в размер на
следните суми: 1. 34.94 лева, представляваща дължима сума за реално
доставени и ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен №
***, на адрес ******, за периода от 13.04.2016 г. до 14.12.2016г.; 2. 10.31 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 34.94 лева за периода от
2
13.11.2016г. до 29.10.2019г.; 3. 531.69 лева, представляваща служебно
начислени кубици вода съгласно ОУ на ВиК оператора и Наредба № 4 от
11.09.2004 г на МРРБ по партида с абонатен № ***, на адрес ******, за
периода от 14.12.2016г. до 12.06.2019г.; 4. 70.10 лева, представляваща
мораторна лихва върху сумата от 531.69 лева за периода от 15.03.2017г. до
29.10.2019г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.10.2019г. до
окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 8399/01.11.2019 г. по ч. гр. д. № 17889 по описа за 2019 г. на
PC-Варна, ГО, 42-ри съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че през процесния период ищцовото
дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който в качеството си на
потребител ги е получавал и ползвал по партида с аб.0*** на адрес гр. ****,
но не е заплащал тяхната цена на доставчика. Сочи се, че по силата на чл. 5, т.
6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите са
длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33,
ал.2 от ОУ дължимите суми за ползвани ВиК услуги следвало да се заплащат
в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на
задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било
образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 17889/2019г. по описа на
ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена
при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на
основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който се оспорва дължимостта на
посочените в исковата молба суми. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
3
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за процесуално
допустим, поради което дължи произнасяне по същество на спора.
Спорно е наличието на договорно правоотношение между страните,
уредено от разпоредбите на приложимата Наредба №4 от от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водопроводните и канализационните системи.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредбата, идентична с чл.2 от
приложимите Общи условия, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, както и наемателите за времето на наемното
правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното
право на ползване декларира съгласие пред ВиК оператора това лице да бъде
потребител на ВиК услуги за определен срок.
В случая няма спор, че процесният недвижим имот е бил
водоснабден през конкретния период, но не се твърди ответникът да е
собственик, титуляр на право на ползване или право на строеж или наемател.
От представените по делото справка за недобора, партида и опис на отчети се
установява, че като потребител по аб.№*** е регистрирана наемателката на
процесното общинско жилище С.Х.Г., чийто наследник е ответникът Ц.И.,
както е посочено в представено по делото писмо от Община Варна, район
Приморски до „ВиК – Варна“ ООД. Относно факта на наследяване не се
спори между страните, но претенцията не е насочена към ответника в
качеството му на наследник и не е установено кога е починала титуряла на
партидата. Същевременно липсват ангажирани доказателства ответникът да е
имал качеството наемател, както и да е осъществена процедурата по чл.2, ал.3
4
от ОУ. Евентуално неизпълнение на задължението му да подаде декларация
за промяна на титуляра на партидата не е основание да се приеме за
установено качеството му на потребител, като при това ответникът не е имал
и основание да предприеме процедура по промяна, доколкото липсват
доказателства да е имал самият той качеството на наемател на общинското
жилище. Единствено въз основа на факта, че ответникът е регистриран в
процесния недвижими имот като постоянен и постоянен адрес, не следва да
се приеме за осъществена някоя от предвидените в чл.2 от ОУ хипотези.
Въз основа на така представените доказателства не може да се
приеме за доказано качеството на ответника като потребител на ВиК услуги
по смисъла на цитираната разпоредба на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
и чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна. С оглед
липсата на проведено доказване на облигационната връзка между страните
претенцията за заплащане на дължими суми за ползвани ВиК услуги се явява
неоснователна.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния
извод на въззивния съд с този на първоинстанционния, съдът намира, че
решението следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство не следва да бъдат присъждани, тъй като въззиваемата страна
се представлява от особен представител.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260395/03.02.2021г. по гр.д.
№2294/2020г. на ВРС, 9 състав, с което са отхвърлени предявените от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД иск против Ц. П.
ИВ., ЕГН **********, с адрес: ****** обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
5
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1/ 34.94 лева, представляваща
дължима сума за реално доставени и ползвани и незаплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № ***, на адрес ******, за периода от 13.04.2016 г. до
14.12.2016 г.; 2/ 10.31 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от
34.94 лева за периода от 13.11.2016г. до 29.10.2019г.; 3/ 531.69 лева,
представляваща служебно начислени кубици вода съгласно ОУ на ВиК
оператора и Наредба № 4 от 11.09.2004 г на МРРБ по партида с абонатен №
***, на адрес ******, за периода от 14.12.2016г. до 12.06.2019г.; 4/ 70.10 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 531.69 лева за периода от
15.03.2017г. до 29.10.2019г., ведно със законната лихва върху горепосочените
главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.10.2019г.
до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 8399/01.11.2019г. по ч. гр. д. № 17889 по описа за
2019 г. на РС- Варна, ГО, 42-ри съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6