№ 282
гр. Варна, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000341 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от М. П. П., ЕГН **********,
от гр.Варна срещу решение № 166 от 02.05.2022г. по т.д. 491/2021г. по описа
на Варненския окръжен съд, търговско отделение, с което е отхвърлен
предявеният от него срещу „Застрахователно акционерно дружество „Далл
Богг: живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.София иск за заплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 01.03.2017г. в гр.Варна в размер на 31 000 лв,
представляващ разликата от общата цена на иска 35 000 лв и направеното от
насрещната страна плащане в размер на 4 000 лв, ведно със законната лихва
върху претендираната главница от 31 000лв, считано от датата на завеждане
на иска 26.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът счита постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е взел предвид
установения със съдебно техническа експертиза механизъм на деянието,
според която няма съпричиняване от страна на пострадалия,
продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания и не е
определил справедливо обезщетение за тях. Моли същото да бъде отменено и
вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което исковата
претенция бъде уважена в цялост.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение. В условията на евентуалност, ако съдът счете иска за
1
основателен, моли да бъде намалено претендираното обезщетение, тъй като
пострадалият има принос за настъпването на пътно-транспортното
произшествие, установен чрез приетите от първата инстанция експертизи,
доказващи внезапното му навлизане на пътното платно, поради
съпричиняване чрез неглижиране на възстановителния процес, или поради
прекомерност, тъй като претендираното обезщетение не съответства на
критерия „справедливост“.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът М. П. П., ЕГН **********, от гр.Варна претендира от
ответното застрахователно дружество „Далл Богг: живот и здраве“ АД,
гр.София заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди – болки,
страдания и психически стрес, резултат от ПТП на 01.03.2017г., в размер на
31 000лв, след приспадане на платеното от застрахователя обезщетение в
размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото разноски и адв.хонорар.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 01.03.2017г., в
гр.Варна, на пътен възел между ул. „Мир“ и бул.“В.Левски“, при управление
на л.а.“Мерцедес“ с рег.No В 66 22 СТ, при което водачът на автомобила Я
П Я, нарушил правилата за движение, като не намалил скоростта си при
приближаване на пешеходна пътека и по
непредпазливост блъснал и причинил увреждания на ищеца в качеството му
на пешеходец, представляващи средна телесна повреда и изразяващи се в
изкълчване на междуфалангиална става на първия пръст на дясната ръка,
както и изкълчване на втория пръст на същата ръка, което обусловило трайно
затруднение в движението на горния крайник за период от 2 месеца. С
присъда по НОХД No156/2020г. на РС Варна водачът на автомобила Я Я е
признат за виновен в извършването на горното деяние, съставляващо
престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ вр.ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 НК, за което му
е наложено и съответното наказание.
Безспорно е установено още, че гражданската отговорност на водача е
застрахована при ответното дружество по застраховка Гражданска
отговорност, валидна до 12.02.2018г., както и че в производството по
заведената щета № 0801-004671/201/03, по предявената на 28.04.2021г.
извънсъдебна претенция, на 14.07.2021г. ищецът е получил застрахователно
обезщетение в размер на 4 000лв.
Горната фактическа установеност налага извод за наличието на всички
елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя за обезвреда на претърпените от пострадалия ищец
неимуществени вреди в резултат на произшествието.
Основният спорен между страните въпрос се свежда до размера на
дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен
съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД. В
2
тази връзка съдът съобрази следното :
Механизмът на ПТП е изясняван със заключенията на две САТЕ и
показанията на свидетели. Според заключението на в.лице инж.К Г на
01.03.2017г., около 11,30 часа, водачът Я П Я се движи с личния си
автомобил в посока север по ул.“Мир“, преминава под моста на
бул.“В.Левски“, завива надясно по ул.“Лоза“ и пак надясно по ул.“Мир“ за
включване в булеварда по посока стадион „Спартак“, като при навлизане в
кривата на десния ръкав удря намиращите се там и предприели пресичане
пешеходци П М П.а – съпруга на ищеца и самия ищец М. П. П., като им
нанася телесни повреди. Според това в.лице за място на удара може да се
посочи траекторията на пешеходците извън пешеходната пътека и в зоната на
широчината на предната част на автомобила, където са налице следи от
съприкосновение на телата. Водачът на автомобила се е движил със скорост
от 25,02 км/ч, забелязал е пешеходците в ръкава, непосредствено преди удара
и предприел екстрено спиране. Пешеходците или са се движили с по-ниска от
посочената /нормален ход/ скорост или не са пресичали на пешеходната
пътека. Според вещото лице произшествието е възникнало поради лоша
преценка на пешеходеца.
Съгласно повторната САТЕ пешеходците П М П.а и М. П. П. са се
движили по тротоара, намиращ се от северната страна на бул.“В.Левски“ в
посока от изток към запад в рамките на пешеходната пътека, със скорост 5,1
км/ч. След навлизането им на платното за движение и изминаването на 2,5 м е
настъпил удара между тях и лекия автомобил. В.лице е категорично, че
ударът е настъпил върху пешеходната пътека, както и че не са налице
технически данни пешеходецът да е допринесъл с поведението си за
настъпване на произшествието.
По отношение на твърдените вреди –ответникът оспорва тяхното
реално получаване от ищеца във връзка с процесното ПТП. Според
застрахователя настъпването им и забавянето на оздравителния процес се
дължат на неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца.
Липсват данни за проведеното от него лечение, контролни прегледи или
допълнителни консултации. Оспорва се още, че ПТП се е отразило
изключително тежко върху психическото състояние на ищеца, както и че е
изпитвал ужасни болки, страдал от безсъние, сънувал кошмари. Липсват
данни за посещение и консулт с психиатър и за проведено лечение.
От приетото по делото заключение на СМЕ – л.131, в резултат на
инцидента ищецът е получил следните увреждания : счупване на дисталната
фаланга на палеца на дясната ръка с изкълчване на интерфалангиалната става,
обусловило трайно затруднение на движенията на дясната ръка, която при
ищеца е водеща, за повече от 30 дни; изкълчване на интерфалангиалната
става на втори пръст на дясната ръка, контузия на лицето и контузия на
лявата страна на таза, обуславящи заедно и поотделно временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Непосредствено след инцидента ищецът е
посетил Спешно отделение на ДКЦ „Св.Анна“ –Варна, където му е направена
гипсова имобилизация за период от 30 дни, последван от около 30 дни за
раздвижване и рехабилитация, като през този период са били възможни болки
и затруднено самообслужване. Нарушен е бил върховият и юмручен захват на
дясната ръка за около 50-60 дни. След този период и към настоящия момент
3
при по-големи физически натоварвания са налице болки в
междуфалангеалната става на палеца. Липсва медицинска документация за
проведеното лечение, но поначало изкълчването на стави според в.лице
причинява много силни болки, които след наместването и обездвижването
бързо намаляват. Болки има и след сваляне на имобилизацията и започване на
раздвижването. Възстановителният период на счупването с изкълчването на
палеца на дясната ръка е около 60 дни, на изкълчването на втори пръст –
около 40 дни, а на контузията на лицето и лявата половина на таза – около
15-20 дни. Следва да бъде подчертано, че предмет на претендираното
застрахователно обезщетение са единствено травматичните увреждания на
палеца и показалеца на дясната ръка на ищеца, не и другите констатирани от
в.лице поражения. При извършване на прегледа на 29.11.2021г. в.лице е
установило нормална конфигурация на ставите на палец и показалец на
дясната ръка, съответни за възрастта артрозни промени по ставите на двете
ръце, като движенията в ставите на дясната ръка са в пълен обем. Според
медицинския експерт травмата на пръстите ще ускори дегенеративните
промени.
Претърпените в резултат на произшествието болки и страдания от
ищеца са установени с показанията на свидетелката П.а, съпруга на ищеца.
Според тази свидетелка поради счупването на двата пръста на дясната ръка и
тежкия хематом на целия ляв крак ищецът бил със затруднено движение и
постоянни болки. Шината на единия пръст била махната след две седмици, а
гипсът – след около 20 дена. Тъй като пострадалият е програмист и се
занимава със софтуер, не можел да работи, да си свива пръстите на дясната
ръка повече от два месеца, защото рехабилитацията му била много бавна.
Самата тя била лежащо болна след инцидента, поради което ищецът трябвало
да се грижи и за нея, и за себе си, но това било много трудно. Не можел да си
измие зъбите нормално, имал затруднения при обличането. Налагало се да му
режат ръкавите на дрехите, за да може да се облича. За личната му хигиена и
при хранене не му била необходима чужда помощ. Помагали синът им, майка
й. Ищецът провеждал рехабилитация три пъти седмично, идвал
рехабилитатор за раздвижване в дома им. По-късно ходили на рехабилитация
в Павел баня, където провеждали процедури с електричество, с нагревки. Към
настоящия момент ищецът изпитва затруднения, тъй като пръстите изтръпват
и го болят при малко по-голямо натоварване, а също и при смяна на времето.
В момента не ползва медикаменти.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира възражението на
застрахователя, че уврежданията, предмет на търсената обезвреда, не са
получени в резултат на ПТП, е неоснователно.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетението следва да
бъде определен според критериите, установени както в задължителната, така
и в актуалната съдебна практика.
Така в т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по
приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили
актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства -
начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането,
4
произтичащите от него физически и психологически последици за увредените
лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение между него и
ищците, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги
прецени в тяхната съвкупност. /Така решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС
по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по
т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в процесния
случай съдът съобразява, че пострадалият е сравнително млад човек, в
активна трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и
здравословни проблеми, работи като програмист и е управител на „Форекс
Софтуер“ ООД, дружество занимаващо се с производство и търговия със
софтуер и софтуерни продукти, което обстоятелство съдът цени като
допълнително усложняващо психологическите страдания на ищеца, предвид
невъзможността му два месеца пълноценно да се занимава със служебните си
задължения. Следва да бъдат съобразени силните болки и страдания
непосредствено след инцидента, затрудненията в личното му хигиенно и
битово обслужване, необходимостта в този момент да оказва грижи и за
съпругата си, също пострадала от инцидента. Съдът цени и заключението на
медицинския експерт досежно пълното възстановяване функцията на
увредените пръсти на дясната ръка на пострадалия, липсата на медицинска
документация за проведено лечение и рехабилитация, прогнозата за
ускоряване на дегенеративните промени на десния горен крайник в резултат
на понесените от произшествието увреждания и търпените и досега болки
при физическо натоварване и промяна на климата.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
обезщетение в размер на 7 000лв е адекватно и съобразено както с реално
претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната
инстанция, поради което, след приспадане на вече изплатеното обезщетение
от застрахователя в размер на 4 000лв, исковата претенция следва да бъде
уважена за сумата от 3 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
3 000лв от датата на завеждане на исковата молба - 26.07.2021г. до
окончателно изплащане на задължението.
По вързажението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия :
В отговора на ИМ ответникът твърди, че ищецът е допуснал груби
нарушения на императивни норми на ЗДвП, уредени в разпоредбата на чл.113
ал.1 т.1, т.2 и т.4, както и на чл.114 ЗДвП, като при и по време на пресичане на
пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото се превозно
средство и неговата скорост на движение, както и пътната обстановка.
Следвало е въобще да не предприема пресичане, а да изчака преминаването
на намиращия се в негова близост автомобил. Допринесъл за резултата, тъй
като е пресичал пътното платно бягайки. Сам е създал опасността на пътя,
5
превръщайки ПТП в технически непредотвратимо за водача на автомобила.
В трайно установената съдебна практика въпросът за съпричиняването
на вредоносния резултат е решен еднозначно. Приема се, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно
поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се
явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен това
приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса
предполага съпоставка на поведението на увредения с това на деликвента и
тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат.
В т. 7 на ТР № 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено
по тълк.дело № 1/2014г. са разграничени двете хипотези на съпричиняването
на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД –
допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно
произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на
вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като
„съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората хипотеза -
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата.
От събраните по делото и относими към въпроса за съпричиняването
доказателства се установи следното :
Според показанията на свидетеля Я Я ударът между ищеца и
автомобила е настъпил след пешеходната пътека, на разстояние около 2 –
2,5метра. На пешеходната пътека автомобилът почти е бил спрял. Видял е
пресичащите непосредствено пред капака на колата.
Свидетелката П М П.а явствува, че в деня на инцидента пресякли със
съпруга си подлеза на базар Левски и тръгнали по десния тротоар, после
пресекли на първата пешеходна пътека, намираща се на ръкава от ул.“Мир“
към бул.“Левски“, и преминали на островчето. Тя вървяла пред съпруга си,
погледнала надясно, не видяла кола и предприела пресичане. Буквално на
крачка от тротоара се обърнала надясно и видяла колата, която била почти
отгоре й. Твърди, че са се движели спокойно, не са бягали, вървели с
нормална походка, пресекли на пешеходната пътека.
Според свидетелката Д Н Г, пътувала с Я Я – мъж на сестра й, в деня на
инцидента, колата почти била спряла на пешеходната пътека, когато от
островчето жената се хвърлила върху нея, а после и мъжът. Били засилени,
бягали, появили се изведнъж. Ударът станал след пешеходната пътека.
Свидетелката си спомня по памет, че пострадалите като че ли прескочили
парапета, който дели двете платна и от островчето се хвърлили върху колата.
Автомобилът бил почти спрял, защото шофьорът трябвало да се огледа.
Първа била жената, мъжът се подпрял на колата и си ударил ръката.
6
Ценейки в цялост двете заключения на САТЕ, които са противоречиви
относно мястото на пресичане на пътното платно от страна на пострадалия М.
П. и скоростта, с която двамата пешеходци са пресичали пътното платно и
показанията на свидетелите, които също си противоречат предвид
евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, съдът стигна до
извода, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия се явява недоказано и като такова – неоснователно. В този
смисъл определеният от съда размер на дължимото застрахователно
обезщетение не следва да бъде намаляван.
В горния смисъл съдът постановява своя съдебен акт.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се
дължат разноски, както следва : Ищецът е направил разноски за първа
инстанция в размер на 2 400лв адв.хонорар с ДДС. Релевираното от ответната
страна възражение за прекомерност съдът намира за основателно, изхождайки
от фактическата и правна сложност на делото, които не са високи, поради
което намалява заплатения от ищеца адв.хонорар на 1 460лв, изчислен по чл.7
ал.2 от наредба № 1/2004г. за МРАВ. За втора инстанция разноските са 600лв,
или общо за двете инстанции 2 060лв. Съобразно уважената част на иска на
ищеца се дължат 199,35лв. Ответникът е направил разноски за двете
инстанции в общ размер на 1 890лв / 1 590лв за първа инст. + 300лв за втора
инст./ Съобразно отхвърлената част на иска му се дължат 1 707,10лв.
Изчислени по компенсация на ответника се дължат 1 507,75лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 166 от 02.05.2022г. по т.д. 491/2021г. по описа на
Варненския окръжен съд, търговско отделение в частта, в която е отхвърлен
предявеният от М. П. П., ЕГН **********, от гр.Варна, ул.“З“ № 10, ет.6,
ап.18 срещу „Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, гр.София иск за заплащане на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
01.03.2017г. в гр.Варна за сумата от 3 000лв, ведно със законната лихва от
завеждане на иска - 26.07.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта, в която М. П. П., ЕГН **********, от
гр.Варна е осъден да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
„Далл Богг: живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.София разноски за
водене на делото за горницата над 1 507,75лв, като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.Г.М.Димитров“ № 1,
представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Живко
Стойков Колев да заплати на М. П. П., ЕГН **********, от гр.Варна, ул.“З“
№ 10, ет.6, ап.18 сумата от 3 000лв обезщетение за претърпени от него
7
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 01.03.2017г. в
гр.Варна, ведно със законната лихва върху тази сума от 3 000лв, считано от
завеждането на иска – 26.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8