Р Е Ш Е Н И Е
Номер 723 Година 11.04.2019 Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, Х състав, на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 2648 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.156
и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Х.С. С.с ЕГН ********** от
гр.Бургас, кв.„Рудник“, ул.“Стоян Димов“ № 10 срещу ревизионен акт № Р-02002017006502-091-001/20.03.2017г.
издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на
НАП гр.Бургас, частично потвърден с решение № 176/16.08.2018г. на директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП.
С жалбата се прави искане да се отмени ревизионният акт, като незаконосъобразен
и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и прави
искане да бъде постановено решение с което да се уважи жалбата и да му се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът –
Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217006502-020-001/28.09.2017г.
издадена от началник на сектор“Ревизии” при ТД на НАП-Бургас (л.462 от делото),
е възложено да бъде извършена ревизия на Х.С. относно задължения за данък върху
доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др., за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2015г.. Определени са лицата които да извършат ревизията
и срок за нейното извършване - до два месеца, считано от датата на връчване на
заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните
му правомощия със заповед № РД-5/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП
гр.Бургас (л.33-34 от делото), в съответствие с нормата на чл.112,
ал.2, т.1 от ДОПК и на 18.10.2017г. е връчена на ревизираното лице, по
електронен път.
Със заповеди за изменение на ЗВР № Р-02000217006502-020-002/18.12.2017г.
и № Р-02000217006502-020-003/18.01.2018г. издадени от началник на сектор “Ревизии”
при ТД на НАП-Бургас (л.215 и л.217 от делото), е удължен срока за извършване
на ревизията до 18.03.2018г.. Заповедите са издадени от компетентен орган, в
рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-5/03.01.2017г. и заповед
№ РД-1/02.01.2018г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас (л.31-34 от делото), в
съответствие с нормата на чл.114, ал.2 от ДОПК и са връчени по електронен път на
18.12.2017г., съответно на 18.01.2018г..
С уведомление № Р-02000217006502-113-001/20.02.2018г.
(л.85 от делото), на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, Х.С. е уведомен, че при
извършване на ревизията са констатирани обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху годишна данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2015г. и осигурителен доход
за установяване на задължения по ЗОВ ще бъде определен по реда на чл.122-124а
от ДОПК.
С ревизионен доклад № Р-02000217006502-092-001/02.04.2018г.
(л.71-84 от делото), съставен на основание чл.117 от ДОПК, е направено
предложение за установяване на задължения по видове, периоди и лихви за
просрочие към тях, изчислени към 02.04.2018г. на Х.С.. Против ревизионният
доклад са постъпили възражения с вх.№ 94-00-766/18.05.2018г. с приложени към
тях писмени доказателства (л.53-70 от делото).
С ревизионен акт № Р-02000217006502-001/22.05.2018г.
издаден от началник сектор – възложил ревизията и инспектор по приходите –
ръководител на ревизията (л.46-52 от делото), в съответствие с правомощията им по
чл.119, ал.2 от ДОПК, е установен размера на задълженията по видове, периоди и
лихвите за просрочие към тях, изчислени към 22.05.2018г. на Х.С.. Ревизионният
акт е обжалван по административен ред с жалба вх.№ 94-Х-164/11.06.2018г. с
приложени доказателства (л.37-45 от делото).
С решение № 176/16.08.2018г. (л.26-30 от делото) на
директора на Дирекция „ОДОП” гр.Бургас, ревизионния акт е частично потвърден.
Решението е връчено на 21.08.2018г., по електронен път видно от приложеното удостоверение
(л.25 от делото) и ревизионният акт е обжалван по съдебен ред с жалба вх.№ 04-Х-Ж-126/04.09.2019г.
с приложени доказателства (л.19-24 от делото).
Съобразно разпоредбата
на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността
на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по
издаването му.
Съдът, предвид установената фактическа
обстановка и събраните по делото
доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата
за неоснователна. Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и
процесуалните разпоредби на закона и в съответствие с материалноправните
изисквания.
С ревизионният акт, в
частта в която е потвърден, за данъчен период 01.01.2012г.-31.12.2012г., на Х.С. са установени задължения
за данък върху доходите на ФЛ по ЗДДФЛ в размер на главницата 856,87 лева и лихви
440,39 лева. За да определи тези задължения, органът по приходите е приел, че
през годината той е имал приходи с неустановен произход в размер на 8 568,66 лева.
Приходите на лицето са определени в
размер на 6 236,52 лева, като са включени следните суми:
- 4 500,00 лева декларирани от
жалбоподателя в хода на ревизионното производство, като налични парични
средства към 01.01.2012г..
- 467,09 лева налична сума по банкова
сметка ***.01.2012г..
- 1 269,43 лева доходи от трудова
дейност.
Разходите на лицето са определени в
размер на 14 805,18 лева, като са включени следните суми:
- 5 500,00 лева разходи
за издръжка и живот;
- 3 106,06 лева
действително извършени разходи за комунални услуги;
- 6 199,12 лева
налична сума по банкова сметка ***.12.2012г.
Определена е данъчна
основа по реда на чл.122 от ДОПК, в размер на 8 568,66 лева (14 805,18 лева разходи – 6 236,52 лева налични суми), дължим данък
върху доходите в размер на 856,87 лева и лихви за закъснение в размер на 440,39
лева.
От жалбоподателят не се оспорват така
определените му разходи, като се възразява единствено, че неправилно при
определянето на приходите не е отчетена сумата от 27 500,00 лева. Тази сума
е формирана като сбор от получените 20 000,00 лева от родителите му през
м.април 2012г., като подарък за предстоящата му сватба и 7 500,00 лева
(1/2 от 15 000,00 лева), получени като подарък от поканените гости на
сватбеното му тържество проведено на 19.09.2012г.. В подкрепа на тези
твърдения, по делото са ангажирани свидетелските показания на Селиме Сюлейман – сестра на жалбоподателя, която е
разпитана в проведеното по делото на 23.10.2018г. открито съдебно заседание. От
свидетелката се сочи, че през 2012г. брат и́ е организирал сватба, като в
кутията за подаръци от гостите е имало около 15 000,00 лева, като гостите
са били около 110. Той е получил и 20 000,00 лева, като подарък от
родителите си през месец април 2012г.. Отделно от тези пари те са платили и
сватбата, заедно с родителите на снаха им и брат и́. Родителите им са
миньори и заплатите и пенсиите им са високи. Едно година след сватбата са му
дали 10 000,00 лева, на нея са помагали с 5 000,00 лева и
10 000,00 лева и когато са имали нужда винаги са давали пари. Те са четири
деца и на всички помагат родителите им. Брат и́ е ползвал заеми от трети
лица, които е върнал, като тя не е присъствала при вземането и връщането на парите,
но знае от него.
Правилно органа по
приходите не е включил тези суми при определяне на приходите на жалбоподателя за
2012г.. Нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебното производство
са представени доказателства, че родителите на жалбоподателят са разполагали с
възможност да дарят през 2012г. сума в общ размер на 20 000,00 лева и да
заплатят част от разходите по проведеното сватбено тържество. По делото са
представени два броя разпореждания за преизчисляване на пенсията от
01.07.2018г. (л.23-24 от делото), съобразно които считано от 01.07.2018г.
месечната сума за изплащане на бащата на жалбоподателя е 943,30 лева, а на
майка му 484,96 лева, или общия месечен размер на получаваните от двамата
пенсии е 1 428,26 лева. Същевременно по делото не се установява какъв е
бил размерът на пенсиите им от момента на отпускането им до 2012г., когото се
твърди, че са предоставени. Въпреки това, дори и да се приеме, че този е бил
размера на получаваните пенсии не би могло да се приеме, че те са разполагали с
финансовата възможност да дарят посочените суми. От така представените
разпореждания се установява, че годишно те са получавали сума в общ размер на
17 139,12 лева, като разходите за живот през 2012г. средно за домакинство са
били в размер на 9 424,00 лева, според официалните данни на НСИ или след
приспадане на разходите те са разполагали със сумата от 7 715,12 лева през
годината. Същевременно видно от свидетелските показания на свидетелката С.,
родителите и́ освен че са дарили сумата от 20 000,00 лева, но и са
заплатили част от разходите по сватбеното тържество и са подпомагали при нужда
и останалите си три деца, като на свидетелката са дали веднъж 5 000,00
лева и веднъж 10 000,00 лева. В допълнение на изложеното следва да се има
в предвид и че по делото не са ангажирани доказателства, че сумата от
20 000,00 лева е била налична в родителите на жалбоподателя през месеца
април 2012г., за да имат те възможност да я дарят, съответно липсват твърдения
и доказателства къде е съхранявана тази сума. В хода на ревизионното
производство са дадени писмени обяснения от бащата на жалбоподателя (л.44 от
делото), но посредством тези обяснения, също не се установява както произхода
на дарените сума, така и че лицата са разполагали с тях и са имали възможността
да ги дарят, тоест не се установява, че те действително са дарили посочените
суми на жалбоподателя. Следва да се има в предвид, че за съда буди недоумение и
житейски неоправдано е тези пари да бъдат дарени точно през месец април 2012г.,
след като не са били за покриване на разходите за сватбено тържество, което е
проведено през месец септември 2012г., а същевременно жалбоподателят и неговата
съпруга са живели заедно повече от двадесет години и са имали две дъщери, една от която е била на 20 години, а
другата на 17 години.
В допълнение на изложеното, следва да се има
предвид и че от жалбоподателя се сочи в дадените от него писмени обяснения от
26.07.2017г. (л.129 от делото), че постъпилите суми по банковата му сметка са
парични средства от родителите му и от проведената сватба. Същевременно видно
от банковите извлечения за 2012г. на банковата сметка (л.193 от делото), преди
сватбата която е проведена месец септември, по сметката са постъпили сумите от
3 700,00 лева на 20.04.2012г., 5 000,00 лева на 21.05.2012г. и
5 600,00 лева на 14.06.2012г.. По банковата сметка няма постъпила сума от
20 000,00 лева, като не става ясно защо ако тези пари са дадени през месец
април не са внесени веднага, а са правени месечни вноски.
Така изложеното се
отнася и до твърденията на жалбоподателят, че е получил като подаръци за
сватбата си сума в общ размер на 15 000,00 лева. Действително съществува
местна традиция съгласно която на сватбените тържества вместо подаръци се дават
пари, но тези дарения подлежат на доказване и в тежест на жалбоподателят да
установи какви средства са събрани. По делото се твърди, че на сватбеното
тържество са присъствали 110 човека, без обаче да се ангажират доказателства в
подкрепа на тези твърдения. Липсват доказателства за капацитета на мястото където
е проведено на тържеството, съответно, че е имало физическата възможност в него
да се съберат твърдения брой посетители. Същевременно липсват твърдения и не са
ангажирани доказателства за извършените разходи във връзка с тържеството,
посредством които макар и по косвен път би могъл да се установи броят на
присъствалите гости. Не се сочат отделните суми които са били дадени от гостите
и не се установява, че те действително са имали финансовата възможност да ги
дарят, съответно не се установява и фактическото предаване на паричните
средства. Дарението на тези средства не би могло да се установи и от
ангажираните по делото свидетелски показания, тъй като от една страна
свидетелката е сестра на жалбоподателя, което предполага нейна
заинтересуваност, а от друга страна от нея не се твърди и не се установява
какви точно суми са давани не само от отделните гости, но и от нея самата. Също
така свидетелката сочи, че „в поканата
нямаше уточнение относно подаръците, които да се дават на младоженците, но по
принцип даваме пари“, тоест не всички гости са дали пари, като не се
установява колко от тях са дали подаръци.
С оглед на изложеното следва да се
приеме, че правилно органа по приходите при определяне на наличните парични
средства на жалбоподателя за 2012г. не е включил тази сумата от 27 500,00 лева.
С оглед на изложеното,
паричния поток на лицето през 2012г. се определя както следва:
- Начално салдо - 4 500,00 лева, декларирани от
жалбоподателя, като налични парични средства към 01.01.2012г..
- Приходи -
1 736,52 лева (467,09
лева налична сума по банкова сметка ***.01.2012г. + 1 269,43 лева доходи
от трудова дейност).
- Разходите - 14 805,18 лева (5 500,00 лева разходи за
издръжка и живот + 3 106,06 лева действително извършени разходи за
комунални услуги + 6 199,12 лева налична сума по банкова сметка ***.12.2012г.).
Видно от изложеното,
при съпоставка на приходите и разходите на лицето се установява, че през 2012г.
е налице превишение на разходите в размер на 8 568,66 лева, тоест налице е
недостиг в размер на посочената сума.
С оглед на изложеното следва да се
приеме, че за 2012г. жалбоподателя е получил суми с неустановен произход и
законосъобразен и обоснован извода на органа по приходите, че е налице
хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Ето защо, след като са налице
основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, ревизионен акт се ползва с предвидената от
законодателя в нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК презумпция за вярност на
фактическите констатации в производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК.
Сумата с неустановен произход е в размер
на 8 568,66 лева и дължимия върху нея данък по чл.48 от ЗДДФЛ е 856,87
лева. Тази сума е дължима ведно със съответната лихва за забава в размер на
440,39 лева изчислена до датата на издаване на ревизионния акт. В този размер
са и установените на жалбоподателя задължения с процесния ревизионен акт и
същият се явява законосъобразен, поради което жалбата, в тази и́ част е
неоснователна.
С ревизионният акт, в частта в която
е потвърден, за данъчен период 01.01.2013г.-31.12.2013г.,
на С. са установени задължения за данък върху доходите на ФЛ в размер на
главницата 1 794,67 лева и лихви 740,05 лева. За да определи тези
задължения, органът по приходите е приел, че през годината той е имал приходи с
неустановен произход в размер на 17 946,74 лева.
Приходите на лицето са определени в
размер на 9 584,44 лева, като са включени следните суми:
- 6 199,12 лева налична сума по
банкова сметка ***.01.2013г..
- 3 385,32 лева доходи от трудова
дейност.
Разходите са определени в размер на 27 531,18
лева, като са включени следните суми:
- 8 500,00 лева разходи
за издръжка и живот;
- 6 031,82 лева
действително извършени разходи за комунални услуги;
- 9 051,55 лева
налични суми по банкова сметка ***.12.2013г.;
- 3 799,00 лева
разходи за придобиване и ремонт на превозни средства;
- 148,81 лева разходи
за заплатени данъци.
Определена е данъчна
основа по реда на чл.122 от ДОПК, в размер на 17 946,74 лева (27 531,18 лева разходи – 9 584,44
лева налични суми), дължим
данък върху доходите в размер на 1 794,67 лева и лихви за закъснение в
размер на 740,05 лева.
От жалбоподателят не се оспорват така
определените му разходи, като се възразява единствено, че неправилно при
определянето на приходите не са отчетени сумите от 10 000,00 лева получени
от родителите му през месец март 2013г., като финансова помощ, както и сумата
от 9 600,00 лева получена по договор за заем сключен с К. С..
Правилно органа по
приходите не е включил сумата от 10 000,00 лева при определяне на приходите
на жалбоподателя за 2013г.. Нито в хода на ревизионното производство, нито в
съдебното производство са представени доказателства, че родителите на
жалбоподателят са разполагали с възможност да дарят тази сума през 2013г.. Както
беше посочено вече, от представените доказателства се установява, че считано от
01.07.2018г. месечната сума за изплащане на бащата на жалбоподателя е 943,30
лева, а на майка му 484,96 лева или
общия месечен размер на получаваните пенсии е 1 428,26 лева. Същевременно
не се установява какъв е бил размерът на пенсиите им от момента на отпускането
им до 2013г., когото се твърди, че са предоставени средствата. Въпреки това,
дори и да се приеме, че този е бил размера на получаваните пенсии не би могло
да се приеме, че те са разполагали с финансовата възможност да дарят посочените
суми. От така представените разпореждания се установява, че годишно те са
получавали сума в общ размер на 17 139,12 лева, като разходите за живот
през 2013г. средно за домакинство са били в размер на 10 415,00 лева,
според официалните данни на НСИ или след приспадане на разходите те са
разполагали със сумата от 6 724,12 лева през годината. Същевременно видно
от свидетелските показания на свидетелката Сюлейман, родителите и́ освен
нейния брат са подпомагали при нужда и останалите си три деца, като на
свидетелката са дали веднъж 5 000,00 лева и веднъж 10 000,00 лева,
тоест няма как тази разполагаема сума да е била достатъчна за да подпомагат
финансово и трите си други деца и отделно от това да предоставят на
жалбоподателя сумата от 10 000,00 лева. В допълнение на изложеното следва
да се има в предвид и че по делото не са ангажирани доказателства, че сумата от
10 000,00 лева е била налична в родителите на жалбоподателя през месеца
март 2013г., за да имат те възможност да я дарят, съответно липсват твърдения и
доказателства къде е съхранявана тази сума. В хода на ревизионното производство
са дадени писмени обяснения от бащата на жалбоподателя, но посредством тези
обяснения, също не се установява както произхода на дадената сума, така и че
лицата са разполагали с тях и са имали възможността да ги дарят, тоест не се
установява, че действително са дали посочената сума на жалбоподателя.
Правилно органа по
приходите, при определяне на разполагаемите средства на жалбоподателя, не е
включил и сумата от 9 600,00 лева, представляваща заемни средства, за които се
твърди, че са получени от К. М.С., съгласно договор за заем от 28.12.2013г..
В хода на ревизионното производство е
представен договор за заем от 28.12.2012г. сключен с К. С. за сумата от 9 600,00
лева и разписки неразделна част от договора, разписка за издължаване на
задължение от 21.12.2015г. и писмени обяснения от Сърбенов (л.59-61 от делото).
В проведеното на
23.10.2018г. открито съдебно заседание, от процесуалния представител на
ответника е оспорена автентичността на тези документи, с твърдението, че не са
подписани от К. . От процесуалния представител на ответника е направено изрично
изявление, че ще се ползва от така оспорените документи и с определение на съда
е открито производство по оспорване на тяхната истинност. Указано е на
жалбоподателя, че на основание чл.193,
ал.3 от ГПК, е негова тежестта на доказване на истинността на оспорените
документи, тъй като се касае за оспорване на частни документи, които не носят
подписа на страната която ги оспорва и същите са представени от него в хода на
ревизионното производство. По делото е ангажирана съдебно-графологична
експертиза, като съгласно заключението на вещото лице подписът на заемател от
името на К. С. в договора за безлихвен заем и разписката към него, не е
изпълнен от лицето, като от него е изпълнен само подписа в разписката за
връщане на сумата. След като не се установява автентичността на така оспорените
договор за заем и разписка към него, следва да се приеме, че успешно е
проведено производството по тяхното оспорване и те не следва да се коментират и
ценят, като доказателство по делото.
След като договора за заем и
разписката към него не следва да се ценят, като доказателства по делото, то
единствено посредством разписката за връщане на сумата не се установява както
договорното правоотношение, така и реалното предаване на сумата, тъй като
писмената форма на договора за заем е форма за доказване, а в случая такъв
липсва. Също така, договорът за заем е реален договор, т.е. за да се приеме, че
въпросния договор е сключен и е породил действие е необходимо не само писменото
обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на
заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя, на заемателя. Едва тогава е
налице възникнало облигационно правоотношение, което поражда едностранно за
заемателя, задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от същият
вид, количество и качество.
На следващо място, по
делото не са ангажирани доказателства, че
К.С. действително е разполагал със сумата от 9 600 лева към 28.12.2012г. и
е имал възможността да я предостави в заем. Действително представени са три
броя фишове за заплати (л.274-281 от делото), но посредством тях не се
установява лицето да е имало финансовата възможност да предостави заема.
Първият от фишовете е за м.януари 2013г., за който период С. е получил нетната
сума от 1 585,64 евро, вторият е за м.януари 2011г. и е за сумата от 1 402,12
евро, а третия е за месец януари 2012г., като в него няма посочена нетна сума
за получаване. Посредством тези фишове не се установява, както лицето да е било
заето целогодишно, така и размера на получаваното от него трудово
възнаграждение. Също така, видно от фиша за 2012г., същият е по договор за
временна заетост. Съгласно фиша за 2013г. С. работи за минимална заплата, като
тази заплата е близка до заплатата посочена във фиша от 2011г.. След като
лицето е работило за минимална заплата, през посочените месеци и не се
установяват както да е имало други доходи, така и направените разходи за живот
във Франция, не би могло да се приеме, че е имало възможност да спестява пари,
които в последствие да даде в заем.
До извод различен от изложения не би
могло де се достигне и въз основа на писмените обяснения дадени от лицето, тъй
като те не се подкрепят от другите събрани в хода на производството
доказателства.
С оглед на изложеното следва да се приеме,
че правилно органа по приходите при определяне на наличните парични средства на
жалбоподателя за 2013г. не е включил сумата от 19 600,00 лева.
С оглед на изложеното,
паричния поток на лицето през 2013г. се определя както следва:
-
Начално
салдо - 0,00 лева, с оглед установения недостиг за 2012г..
-
Приходи
- 9 584,44 лева (6 199,12 лева налична сума по банкова сметка ***.01.2013г.
+ 3 385,32 лева доходи от трудова дейност).
-
Разходите
- 27 531,18 лева (8 500,00 лева разходи за издръжка и живот + 6 031,82
лева действително извършени разходи за комунални услуги + 9 051,55 лева
налична сума по банкова сметка ***.12.20132г. + 3 799,00 лева разходи за
придобиване и ремонт на превозни средства + 148,81 лева разходи за заплатени
данъци).
Видно от изложеното,
при съпоставка на приходите и разходите на лицето се установява, че през 2013г.
е налице превишение на разходите в размер на 17 946,74 лева, тоест налице е недостиг в размер на
посочената сума. С оглед така установения недостиг правилно органа по приходите
е приел наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и ревизионният акт
се ползва с предвидената от законодателя в нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК
презумпция за вярност на фактическите констатации в производството по неговото
обжалване.
С оглед така установеното превишение
на разходите над приходите със сумата от 17 946,74 лева, правилно от органа по приходите е
определил дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 1 795,67 лева. Поради несвоевременното внасяне на така
установените данъчни задължения правилно на основание чл.175 от ДОПК, във
връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва изчислена до датата на издаване на
ревизионния акт и жалбата на Х.С., в тази и́ част е неоснователна.
С ревизионният акт, в частта в която
е потвърден, за данъчен период 01.01.2014г.-31.12.2014г.,
на С. са установени задължения за данък върху доходите на ФЛ в размер на
главницата 3 735,38 лева и лихви 1 160,75 лева. За да определи тези
задължения, органът по приходите е приел, че през годината той е имало приходи
с неустановен произход в размер на 37 353,84 лв..
Приходите са определени в размер на 11 171,03
лева, като са включени следните суми:
- 9 051,55 лева налична сума по
банкова сметка ***.01.2014г..
- 2 119,48 лева доходи от трудова
дейност.
Разходите са определени в размер на 48 524,87
лева, като са включени следните суми:
- 8 300,00 лева разходи
за издръжка и живот.
- 5 876,31 лева
действително извършени разходи за комунални услуги.
- 31 377,80 лева
налични суми по банкова сметка ***.12.2014г..
- 1 800,00 лева
разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество.
- 800,00 лева разходи
за придобиване и ремонт на превозни средства.
- 370,76 лева разходи
за заплатени данъци.
Определена е данъчна
основа по реда на чл.122 от ДОПК, в размер на 37 353,84 лева (48 524,87 лева разходи – 11 171,03
лева налични суми), дължимия
данък върху доходите в размер на 3 735,38 лева и лихви за закъснение в
размер на 1 160,75 лева.
От жалбоподателят не се оспорват така
определените му разходи, като се възразява единствено, че неправилно при
определянето на приходите не са отчетени сумите от 38 500,00 лева. Твърди,
че има сключени три договора за заем, първия на 06.01.2014г. с Д.К.за сумата от
9 200,00 лева, втория на 01.03.2014г. с А.У. за сумата от 9 800,00
лева и третия на 05.05.2014г. с Д. Д. за сумата от 9 500,00 лева, както и че
през месец април 2014г. е получил 10 000,00 лева финансова помощ от
родителите си.
Правилно органа по
приходите не е включил сумата от 10 000,00 лева при определяне на приходите
на жалбоподателя за 2014г., за която се твръди, че е получена като финансова
помощ от родителите му. Както беше посочено вече за предходните данъчни периоди
в случая липсват доказателства, че те са разполагали с възможност да дарят тази
сума през 2014г.. Не се установява действителния размер на получаваните от тях
пенсии през този период и дори да се приеми, че те са в общ размер на
17 139,12 лева, съобразно преизчисляването им през 2018г., то разходите им
за живот през 2014г. по данни на НСИ са в размер на 10 769,00 лева или през
годината те са разполагали със сумата от 6 370,12 лева. Същевременно видно
от свидетелските показания на свидетелката Сюлейман, родителите и́ освен
нейния брат са подпомагали при нужда и останалите си три деца, като на
свидетелката са дали веднъж 5 000,00 лева и веднъж 10 000,00 лева,
тоест няма как разполагаемата сума да е била достатъчна да подпомагат финансово
и трите си други деца и отделно от това да предоставят на жалбоподателя сумата
от 10 000,00 лева. В допълнение на изложеното следва да се има в предвид и
че по делото не са ангажирани доказателства, че сумата от 10 000,00 лева е
била налична в родителите на жалбоподателя през месеца април 2014г., за да имат
те възможност да я дарят, съответно липсват твърдения и доказателства къде е
съхранявана тази сума. В хода на ревизионното производство са дадени писмени
обяснения от бащата на жалбоподателя, но посредством тези обяснения, също не се
установява както произхода на тази сума, така и че лицата са разполагали с нея и
са имали възможността да я дарят.
Правилно от органа по
приходите, при определяне на началното салдо на лицето не е зачетена и сумата
от 9 200,00 лева, представляваща заемни средства, за които се твърди, че са получени
от Д. С. К., съгласно договор за заем от 06.01.2014г..
В хода на ревизионното производство е
представен договор за заем от 06.01.2014г. сключен между жалбоподателя и Д. К. за
сумата от 9 200,00 лева и разписки неразделна част от договора, разписка за
издължаване на задължение от 21.12.2015г. и писмени обяснения (л.68-70 от
делото).
В проведеното на
23.10.2018г. открито съдебно заседание, от процесуалния представител на
ответника е оспорена автентичността на тези документи, с твърдението, че не са
подписани от Димо Костадинов и е открито производство по оспорване на тяхната
истинност. Съгласно заключението на вещото лице по ангажираната СГЕ, подписът на заемател от името на Д.К. в договора за безлихвен заем и разписката към него, не е изпълнен от
лицето, като от него е изпълнен само подписа в разписката за връщане на сумата.
След като не се установява автентичността на така оспорените договор за заем и
разписка към него, следва да се приеме, че успешно е проведено производството
по тяхното оспорване и те не следва да се коментират и ценят, като
доказателство по делото. Същевременно единствено посредством разписката за връщане на сумата не се
установява както договорното правоотношение, така и реалното предаване на
сумата, тъй като писмената форма на договора за заем е форма за доказване, а в
случая такъв липсва. Също така, договорът за заем е реален договор, т.е. за да
се приеме, че е сключен и е породил действие е необходимо не само писменото
обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на
заместимата вещ. Едва тогава е налице възникнало облигационно правоотношение,
което поражда за заемателя, задължението да върне заетата сума пари или
заместима вещ от същият вид, количество и качество.
На следващо място, по
делото не са ангажирани доказателства, че
Д. К. действително е разполагал със сумата от 9 200
лева към 06.01.2014г. и е имал възможността да я предостави в заем.
Действително представени са три броя фишове за заплати (л.291-298 от делото),
но посредством тях също не се установява лицето да е имало финансовата
възможност да предостави заема. Първият от фишовете е за м.януари 2012г., за
който период Д. К. е получил „Нетно за плащане“ 1 158,14 евро,
вторият е за м.януари 2011г. и е за
765,98 евро, а третия е за месец януари 2013г., като в него няма сума за
получаване. Посредством тези фишове не се установява, както лицето да е било заето целогодишно, така и
размера на получаваното от него трудово възнаграждение. Съгласно фиша за 2013г.
Костадинов през по
голямата част от месеца е отсъствал, а в другите два фиша е посочен размер на
заплатата близък до този получаван от К.С. през същите месеци, в чийто фишове
се сочи, че работи за минимална заплата. След
като лицето е работило за минимална заплата, през посочените месеци и не се
установяват както да е имало други доходи, така и направените разходи за живот
във Франция, не би могло да се приеме, че е имало възможност да спестява пари,
които в последствие да даде в заем.
До извод различен от изложения не би
могло де се достигне и въз основа на писмените обяснения дадени от Д. К., тъй като те не се подкрепят от другите събрани в хода на
производството доказателства.
Така изложеното се отнася и до
твърдението за получен паричен заем от А.Ю. У. в размер на 9 800,00 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата СГЕ, се установява, че подписът
на заемател от името на А. У. в договора за безлихвен заем и разписката към
него (л.66 от делото) не е изпълнен от лицето, като от него е изпълнен само
подписа в разписката за връщане на сумата (л.67 от делото). След като не се
установява автентичността на така оспорените договор за заем и разписка към
него, следва да се приеме, че успешно е проведено производството по тяхното
оспорване и те не следва да се коментират и ценят, като доказателство по
делото. Същевременно посредством
разписката за връщане на сумата не се установява както договорното правоотношение,
така и реалното предаване на сумата. По делото не са ангажирани доказателства, че Уручев действително
е разполагал със сумата от 9 800 лева към 01.03.2014г. и е имал
възможността да я предостави в заем. Действително представени са три броя
фишове за заплати (л.265-273 от делото), видно от които Уручев е получил „нетно
за плащане“ 961,02 евро през месец януари 2011г., 1 701,98 евро през месец
януари 2012г. и 1 298,03 евро през месец януари 2013г.. Посредством тези
фишове не се установява, както лицето да е било заето целогодишно, така и
размера на получаваното от него трудово възнаграждение, а посочените суми не са
достатъчни едновременно да се издържа целогодишно във Франция и да има
възможност да спести сумата от 9 600,00 лева, за която се твърди, че е
дадена в заем.
Правилно от органите по приходите е
прието и че не се установява жалбоподателят да е получил сумата от
9 500,00 лева от Д. А. Д. по договор за паричен заем от 05.05.2014г..
В хода на ревизионното производство е
представен договор за заем от 05.05.2014г. сключен между жалбоподателя и Д. Д.за
сумата от 9 500,00 лева и разписки неразделна част от договора, разписка за
издължаване на задължение от 23.12.2015г. и писмени обяснения (л.62-64 от
делото). От заключението на вещото лице се установява, че подписите на тези
документи са положени от Д. Д. поради което направеното им оспорване не е
успешно. От заключението на вещото лице по допуснатата СГЕ се установява, че
тези документи са подписани от Д. Д..
Така представения договор за заем,
разглеждан като частен писмен документ не притежава материална доказателствена
сила, като неговата доказателствена сила е формална. Той е доказателство за
това, че волеизявленията на лицата които са го съставили и подписали са били
такива каквито са отразени в писмения документ. По своята същност договорът за
заем е реален договор, т.е. за да се приеме, че въпросния договор е сключен и е
породил действие е необходимо не само писменото обективиране на волеизявленията
на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ от заемодателя,
на заемателя. Едва тогава е налице възникнало облигационно правоотношение,
което поражда едностранно за заемателя, задължението да върне заетата сума пари
или заместима вещ от същият вид, количество и качество.
Писменият договор, без никакво съмнение
съставлява годни писмено доказателства по смисъла на чл.57 от ДОПК и може да
послужи за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за
определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. По делото обаче не са
ангажирани доказателства както за произхода на тези средства, така и че лицето
е разполагало с тях и е имало възможност да ги даде в заем. В представените
писмени обяснения от Д. се сочи, че от 2010г. живее във Франция с цялото си
семейство и работи в строителна фирма. Представени са три броя фишове за
заплати (л.282-292 от делото), но посредством тях не се установява лицето да е
имало финансовата възможност да предостави заема. Съгласно фишовете Д. е
получил „нетно за плащане“ 260,91 евро през февруари 2012г., 1 347,63 евро
през месец март 2012г. и 1 640,51 евро през месец април 2013г..
Посредством тези фишове не се установява, както лицето да е било заето
целогодишно, така и размера на получаваното от него трудово възнаграждение, а
посочените суми не са достатъчни едновременно да се издържа целогодишно заедно
със своето семейство във Франция и да има възможност да спести сумата от
9 500,00 лева, за която се твърди, че е дадена в заем. Ето защо, правилно
от органа по приходите е прието, че не се установява действителното получаване
на така декларирания заем.
В допълнение следва да се има в предвид
и че така декларираното получаване на заеми от три физически лица в размер на
28 500,00 лева и на финансова помощ в размер на 10 000,00 лева е
нелогично и житейски неоправдано, след като през годината жалбоподателят е направил
вноски по банковата си сметка в размер на 31 377,80 лева и във всеки един
момент е можел да изтегли част от тази сума и да разполага с нея.
С оглед на изложеното следва да се
приеме, че правилно органа по приходите при определяне на наличните парични
средства на жалбоподателя за 2014г. не е включил сумата от 38 500,00 лева.
С оглед на изложеното,
паричния поток на лицето през 2014г. се определя както следва:
-
Начално салдо 0,00 лева, с оглед установения недостиг за
2013г.
-
Приходи
11 171,03 лева (9 051,55 лева налична сума
по банкова сметка ***.01.2014г. + 2 119,48 лева доходи от трудова дейност).
-
Разходите
48 524,87 лева (8 300,00 лева разходи за
издръжка и живот + 5 876,31 лева действително извършени разходи за
комунални услуги + 31 377,80 лева налична сума по банкова сметка ***.12.2014г.
+ 1 800,00 лева разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество + 800,00
лева разходи за придобиване и ремонт на превозни средства).
Видно от изложеното,
при съпоставка на приходите и разходите на лицето се установява, че през 2014г.
е налице превишение на разходите в размер на 37 353,84 лева, тоест налице е недостиг в размер на
посочената сума. С оглед така установения недостиг правилно органа по приходите
е приел наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и ревизионният акт
се ползва с предвидената от законодателя в нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК
презумпция за вярност на фактическите констатации в производството по неговото
обжалване.
С оглед така установеното превишение
на разходите над приходите със сумата от 37 353,84 лева, правилно от
органа по приходите е определил дължимия
данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 3 735,38 лева. Поради несвоевременното
внасяне на така установените задължения правилно на основание чл.175 от ДОПК,
във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена и лихва за забава изчислена до
датата на издаване на ревизионния акт.
С оглед на изложеното, жалбата на Х.С. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 766,70 лева, определен на основание чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №
1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено
съобразно размера на определените с решението задължения – 8 728,11 лева.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.С.
С.с ЕГН ********** от гр.Бургас, кв.„Рудник“, ул.“Стоян Димов“ № 10 срещу
ревизионен акт № Р-02002017006502-091-001/20.03.2017г. издаден от началник
сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, частично
потвърден с решение № 176/16.08.2018г. на директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Х.С.
Сюлеманов с ЕГН ********** от гр.Бургас, кв.„Рудник“, ул.“Стоян Димов“ № 10 заплати
в полза на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при
ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 766,71 лева (седемстотин шестдесет и шест лева и седемдесет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14
-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: