№ 30658
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110151739 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Т. В. З. – особен представител на ответника с искане за
допълване на Определение № 10418/08.03.2024 г., постановено по гр.д. № 51739/2022 г. по
описа на СРС, 176 състав, в частта за разноските. Излага, че бил назначен за особен
представител на ответника по делото Сйорс Хефелс, във връзка с което проучил делото,
изготвил и депозирал отговор на исковата молба. С Определение № 10418/08.03.2024 г.
производството по горепосоченото дело било прекратено поради оттегляне на исковете от
ищците. Поддържа, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК се дължат разноски и при
прекратяване на производството. Излага твърдение, че дължимото му възнаграждение за
проучване на делото и изготвяне на отговор на исковата молба следва да бъде определено
съгласно на чл. 9, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските. Моли Определение № 10418/08.03.2024 г. да бъде допълнено, като му бъде
присъдено възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на
535,10 лева.
Ищците не са взели становище по молбата в предоставения им срок.
Молбата е допустима, доколкото същата е подадена от легитимирана страна и в срока
по чл. 248, ал. 1 ГПК. Изискването за представяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК не
съставлява предпоставка за допустимост на молбата, доколкото страната иска допълване на
постановеното определение, а не изменение на същото в частта за разноските. В този смисъл
е даденото с т. 8 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, разрешение.
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Посочената
норма е приложима и при прекратяване на производството от съда с определение /така
Определение № 186 от 23.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3389/2013 г., I т. о., ТК и др./.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. В конкретния случай, ответникът е представляван от
назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Делото е прекратено с
определение по реда на чл. 232 ГПК, като не е било провеждано насроченото преди това
1
о.с.з. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски. На присъждане подлежат направените до
момента на прекратяването разноски.
Съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК особеният представител се назначава на разноски на
ищеца. Според т. 6 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС размерът на възнаграждението на
особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК се определя от съда
при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Дължимостта на възнаграждението на особения представител не е
поставено в зависимост от резултата от извършеното от него процесуално действие.
Размерът му обаче се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на
делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния
вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от
него.
Следва да се вземе предвид, практиката на СЕС, обективирана в решения,
постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съгласно която съдът, след като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под
определения минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения поради което не е обвързан в преценката си от критериите по
НМРАВ при определяне размера на адвокатското възнаграждение, респ. възнаграждението
за особен представител. В същия смисъл е и даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.
Съдът е определил възнаграждение за особения представител в размер на 400,00 лева
с Разпореждане от 13.07.2023 г., което възнаграждение видно от платежно нареждане от
31.07.2023 г. е внесено от ищците. В Определение № 10418/08.03.2024 г., постановено по
гр.д. № 51739/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, съдът е пропуснал да се произнесе по
разноските и да определи изплащане на дължимото възнаграждение на адв. Т. В. З., в
качеството му на особен представител на ответника.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав приема, че в
случая определеното от съда възнаграждение за особен представител в размер на 400,00
лева кореспондира на конкретното съдържание на предявения иск и формулираните от
ищците искания, спрямо които е реализирана защитата на ответната страна. Съдът намира,
че следва да бъде отчетен и етапът на производството, на който делото е прекратено, а
именно преди провеждане на открито съдебно заседание, т.е. защитата се изразява
единствено в запознаване с делото и депозиране от страна на процесуалния представител на
ответника на отговор на исковата молба.
Ето защо искането с правно основание чл. 248 от ГПК се явява частично основателно,
поради което определението следва да бъде допълнено в частта за разноските, като на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК на особения представител на ответника следва да се изплати
дължимото възнаграждение за извършените от него процесуални действия по делото в
размер на 400,00 лева от внесения от ищците с платежно нареждане от 31.07.2023 г. депозит,
като искането за сумата над 400,00 лева до претендирания размер от 535,10 лева следва да
бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 10418 от 08.03.2023 г. по гр.д. № 51739/2022 г. по описа
на СРС, 176 състав, в частта за разноските, както следва:
2
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Т. В. З., в качеството му на особен представител на
ответника Сйорс Хефелс, възнаграждение за извършените от него процесуални действия по
делото в размер на 400,00 лева от внесения депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за определеното му възнаграждение в размер
на 400,00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за увеличение на възнаграждението на
особения представител.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от получаване на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3