№ 484
гр. Варна, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110200502 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Елпак лизинг” ЕООД , представлявано от П.А.К. , против Наказателно
Постановление № 03 – 2100144 /03.11.2021г., на Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" - Варна с което на „Елпак лизинг” ЕООД е наложено
административно наказание „ Имуществена санкция” в размер на 300лв. на основание
чл. 416 ал.5 вр. чл.415 „в” от КТ.
В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител и от управителя на дружеството,
които поддържат жалбата.По същество адв.Т. излага становище, че неправилно е било
определено мястото на извършване на нарушението, тъй като офис „ счетоводство“ е
бил експлоатиран от друго дружество, различно от „Елпак лизинг” ЕООД.Поради това
и иска постановлението да бъде отменено, а в условията на евентуалност да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или размера на наложеното наказание да
бъде намален, доколкото е несправедливо завишен.Въз.К. също иска постановлението
да бъде отменено, като заявява, че правилник и инструкции се намират във всяко
помещение и не знае защо контролните органи не са попитали друг служител на
1
дружеството, доколкото работещите в счетоводството е предстояло да напуснат
работа.Той заявява още, че дружеството е обект на чести проверки от страна на Д
„ИТ“-Варна и проверяващите са били наясно, че необходимите документи са налични.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление като правилно , обосновано и
законосъобразно.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.10.2021г. служители на Д”ИТ”-Варна, един от които св. Д.И. , извършили
проверка на „Елпак лизинг” ЕООД , представлявано от въз. К. . Проверката била
осъществена на адреса на управление на дружеството и по неговото седалище- в
гр.Варна, ул.“Иван Богоров“ № 12, в офис – счетоводство.Проверяващите обявили
началото на проверката и поискали да им бъдат документи , свързани с
разпределението на работно време и правилник за вътрешния ред на „Елпак лизинг”
ЕООД. Работещите в офиса обаче не могли да ги открият и да ги представят на
св.И..Той от своя страна изготвил призовка, в която насрочил дата за допълнителна
проверка, на която следвало да се представят конкретно посочени документи.В
призовката било изрично отразено, че в обекта не се държат на разположение
правилника за вътрешния трудов ред и документи във връзка с разпределението на
работното време.Призовката била връчена на счетоводителката на дружеството.
На документалната проверка били представени всички необходими документи.Св.
И. отразил констатациите си протокол № ПР 2132946/25.10.2021г., с който дал и
съответните предписания, последното от които било да се държи на разположение на
контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в офис-
счетоводство „Елпак“, находящ се в гр.Варна, ул.“Иван Богоров“ № 12. На същата дата
св.И. съставил против „Елпак лизинг” ЕООД , акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 07.10.2021г. в обект офис –счетоводство
Елпак, намиращ се в гр.Варна, ул.“Иван Богоров“ № 12, не се държи на разположение
на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред
.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.403 „а” ал.1 от КТ.При
предявяването на акта на надлежно упълномощено лице като възражение било
посочено, че правилника за вътрешния трудов ред на „Елпак лизинг” ЕООД се държи
на разположение в офиса на фирмата.Други възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
не били депозирани.
Въз основа на констатациите в акта административно – наказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите
2
констатации в него и правната квалификация на нарушението- по чл.403”а” ал.1 от КТ.
За него, на основание чл.416 ал.5 и чл.415 „в” от КТ, на „Елпак лизинг” ЕООД била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 300лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. Д.И. -
актосъставител , чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно,
безпристрастно и пълно.От тях стана ясно , че нарушението е било установено при
проверка в счетоводството на дружеството, в което е имало работещи към него на
трудов договор, както и печати и друга документация на „Елпак лизинг” ЕООД.Св.И.
посочи, че двете жени, които са били в офиса са търсили правилника, но не са успели
да го открият.Бил е представен правилник на друго дружеството, регистрирано на
същия адрес, но не и на „Елпак лизинг” ЕООД, по отношение на което се е извършвала
проверката.
По искане на процесуалният представител на санкционираното дружество съдът
допусна до разпит св.И.И., служител в дружеството.Свидетелят посочи, че лично той е
участвал в изготвянето на правилника за вътрешния трудов ред, който е по-
специфичен с оглед дейността на дружеството.Той заяви още, че на адреса на ул.“Иван
Богоров“ № 12 има регистрирани 7 фирми, наименованията на шест от които започват
с „Елпак“.Св.И. потвърди, че не е присъствал при проверката на 07.10.2021г., като
посочи, че правилник е следвало да има по работните места и в счетоводството, както и
че работещите в него са били с предизвестие за напускане.
Съдът приобщи към доказателствата по делото представените от адв.Т. извадки
от Търговския регистър, които кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, които
преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни,
поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима , подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-2100144/ 03.11.2021г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда"
гр.Варна , съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” – София. Същото е издадено в шестмесечния преклузивен срок
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на нарушението,
датата , мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата,
3
които го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защита.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Правото на защита е било реализирано с подаване
на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
за безспорно установено, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.403
„а” ал.1 от КТ.Тази законова норма задължава работодателя в предприятието, в
неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се
полага наемен труд, да държи на разположение на контролните органи екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред. Видно от събраните по делото писмени и гласни
доказателства е, че от страна на „ Елпак Лизинг” ЕООД това задължение не е било
изпълнено.Това се потвърждава както от показанията на св. И., така и от приложеното
по преписката копие от призовка, изготвена в деня на проверката, в която изрично е
описано, че в обекта не се държи на разположение правилник за вътрешния трудов ред.
Св.И. в хода на съдебното следствие подробно описа извършените от него действия в
хода на проверката и заяви, че офисът, в който тя е била извършена, се намира на
адреса на седалище и управление на дружеството, както и че същият представлява
счетоводство, в което са се намирали печати и документи именно на провереното
дружество, както и правилници за вътрешния трудов ред на други юридически лица.
Поради това и съдът намира за неоснователни възраженията на адв. Т. относно
посоченото в акта и постановлението място на извършване на нарушението.След като
на този административен адрес са регистрирани няколко дружества с един и същи
едноличен собственик на капитала – Пламен К., и седалищата и адресите им на
управление са посочени общо- ул.“Иван Богоров“ № 12, без конкретизация на етаж,
номер на стая, кабинет или др., то е следвало да се направи такава организация на
работата, че да бъдат изпълнени изискванията на КТ, а именно да се държи правилник
за вътрешния трудов ред в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни
площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд.В този смисъл и след
като офис-счетоводство се намира именно на адреса на седалище и управление на
„Елпак Лизинг“ ЕООД, съдът намира, че правилно е било прието, че това е мястото на
извършване на нарушението.Обстоятелството дали работещите в него служители са
били в период на предизвестие за напускане е ирелевантно за спора.Доколкото пък
безспорно е установено, че правилник за вътрешния трудов ред е съществувал, съдът
кредитира показанията на св.И. , дадени в хода на съдебното следствие.Този свидетел
обаче не е присъствал по време на проверката, поради което и показанията му не
опровергават констатациите на контролните органи.
4
В този смисъл съдът намира, че „Елпак Лизинг” ЕООД в качеството му на
работодател е нарушил разпоредбите на чл.403”а” ал.1 от КТ, както и че
необходимите документи са били представени на контролните органи в
последствие.Това обстоятелство, както и изпълнението на дадените предписания не
води до отпадане на отговорността на дружеството, а дава основание за прилагане на
привилигированата норма на чл.415 „в” от КТ.
Правилно е била ангажирана отговорността на „Елпак Лизинг” ЕООД в
качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на
вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съобразно установеното по делото, съдът намира че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.Допуснатото нарушение не се отличава по своята
обществена опасност от останалите от своя вид, за да се приеме че в явно незначителна
степен е нарушило обществените нарушения.Поради това и правилно наказващият
орган е приложил разпоредбата на чл.415”в” от КТ, като е установил че нарушението е
отстранено след установяването му и от него не са произлезли вредни последици.
Съдът намира обаче, че при определяне размера на санкцията наказващият орган
не е взел предвид всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН. Не са
изложени никакви мотиви в тази насока, както и не са посочени никакви отегчаващи
отговорността обстоятелства, които да обуславят налагането на санкция в максимално
предвидения размер. По преписката няма данни дружеството в предходни периоди да е
допускало други нарушения, за които да са им били налагани санкции. Поради това и
съдът намира, че следва да намали размера на имуществената санкция от 300лв. на
100лв .Това наказание е съответно на допуснатото нарушение и ще изпълни в цялост
целите на ЗАНН.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение , което с оглед
продължителността на делото и неговата сложност, съдът определя като такова в
размер на 80лв. В съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, това
възнаграждение следва да бъде съразмерно на потвърдената част на наказателното
постановление, поради което и на Д”ИТ”-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 27лв. Разноски би могло да се присъдят и на „Елпак
Лизинг“ ЕООД , но по делото , макар да е направено искане в тази насока, не са
представени доказателства, за сторени разноски за процесуално представителство и за
техния размер. Поради това и съдът намира, че искането на адв.Т. следва да бъде
5
оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.2 т.4 и ал.7 т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 03 – 2100144 /03.11.2021г., на
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна с което на „Елпак
лизинг” ЕООД е наложено административно наказание „ Имуществена санкция” в
размер на 300лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.415 „в” от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената на „ Елпак Лизинг“ ЕООД „Имуществена санкция“ от 300лв.
на 100лв.
ОСЪЖДА „ Елпак Лизинг“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна , юрисконсултско възнаграждение в размер на
27 / двадесет и седем / лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за присъждане на направени
по делото разноски в полза на „Елпак Лизинг“ ЕООД
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6