Р Е Ш Е Н И Е
№ 1939 07.08.2020г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Елена Христова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 10699 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба В.Г.Р., ЕГН **********,*** чрез адв. Н. *** против ТД НАП гр. Бургас, гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 5Б., с която се иска на основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи претендирани суми по изпълнително дело № 2029/ 2019г. по описа на ЧСИ Т.М. – рег.№ *** с район на действие БОС, а именно: сумата от 1459.00лева – главница касаеща разноски по адм. дело № 686/2006г. на Окръжен съд гр. Бургас.
Ищецът сочи, че на 08.12.2019г. е установила, че по сметките й в „Обединена българска банка“ АД е наложен запор от ЧСИ Т.М. по изп. д. № 2029/ 2019г. изпълнителното производство е образувано по молба на ТД НАП гр. Бургас. изпълнителното основание послужило за образуване на делото е изп. лист № 242 АО/ 06.12.2007г., издаден по адм. дело № 686/ 2006г. на Окръжен съд гр. Бургас за сумата от 1459.00лева разноски по посоченото дело. Според ищцата задължението по издадения изпълнителен лист е погасено по дваност, поради изминалите дванадесет години от издаването му. Претендират се разноски.
В
предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ТД НАП гр. Бургас
счита, че предявеният иск е неоснователен. Сочи се, че не е изтекла давността.
Сочи се, че е водено друго изпълнително дело, водено при ДСИ при РС гр. Бургас.
Претендира се отхвърляне на иска.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва, чрез иск изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно предявеният отрицателен установителен иск за оспорване на вземането може да бъде основан само на новонастъпили факти, след приключване на производството, в което е постановено решението, от който момент се преклудират със сила на пресъдено нещо всички наведени и ненаведени факти и обстоятелства, касаещи спорното право. Също така нововъзникналите факти, които длъжникът може да установява и черпи права, следва да изключват изпълняемото право – например погасяване на задължението. Именно такива са твърденията на ищеца, който счита вземането за погасено по давност.
Видно от представените доказателства изпълнително дело № 2029/ 2019г. по описа на ЧСИ Т.М. – рег.№ ***, е образувано по молба на ТД НАП гр. Бургас, за вземане по изпълнителен лист № 242 АО/ 06.12.2007г., издаден по адм. дело № 686/2006г. на Окръжен съд гр. Бургас, за сумата от 1459.00лева - разноски. За посочения вид вземания се прилага общата разпоредба на чл. 110 ЗЗД, която предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от изискуемостта на вземането, тоест в настоящия случай от влизане в сила на решението, с което са присъдени разноските по адм. дело № 686/2006г. на Окръжен съд гр. Бургас. По делото няма данни за тази дата, затова съдът приема за начална дата тази на издаване на изпълнителния лист – 06.12.2007 г. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. С постановеното тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, са посочени действията на принудително изпълнение, като изрично се посочва, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
Видно от представения изпълнителен лист, който не е оспорен от страните, върху документа е направено отбелязване за образуване на изпълнително дело № 198/2014 г., което е приключило на 28.12.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Според цитираната норма изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. разрешен въпроса. С оглед дадените по-горе законови разрешения следва да се приеме, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие. В представените по делото доказателства обаче изобщо липсват данни за извършване на такива действия. Не е доказано от ответника, чиято е доказателствената тежест, че по отношение на процесното вземане са били извършени изпълнителни действия водещи до прекъсване на давността в периода от 06.12.2007 г. до 04.12.2019 г., когато е наложен запор по изп.д. № 2029/ 2019г. по описа на ЧСИ Т.М..
Ето защо съдът намира, че за вземането от 1459.00лева е изтекъл необходимият давностен срок, с който се погасява, доколкото от настъпване на изискуемостта на вземането за разноски, респ. издаване на изпълнителния лист, до образуване на изп.процес са изтекли повече от 5 години. Следователно искът се явява основателен и доказан.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи плащането на сумата от 58.36 лв. – разноски за държавна такса и 400лв. адвокатско
възнаграждение, като възражението за неговата прекомерност е неоснователно с
оглед приложимата към датата на сключване на договора за правна помощ
нормативна уредба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТД НАП гр. Бургас, гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 5Б, че на основание чл.439 ГПК, В.Г.Р., ЕГН **********,*** не дължи претендираните суми по изпълнително дело № 2029/ 2019г. по описа на ЧСИ Т.М. – рег.№ *** с район на действие БОС, а именно: сумата от 1459.00лева – главница касаеща разноски по адм. дело № 686/2006г. на Окръжен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА ТД НАП гр. Бургас, гр. Бургас,
ул. „Цар Петър“ № 5Б, да заплати на В.Г.Р.,
ЕГН **********,***, сумата от 458.36 лв. (четиристотин петдесет и осем лева и
тридесет и шест стотинки), представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД