Решение по дело №628/2018 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 19.04.2019 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                               ВАНЯ И.

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 628 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 44 от 28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 726/2016 г. на К.ски районен съд, са отхвърлени предявените от Н.М.Н., М.Н.Н. и В.Н.Р. срещу Ц.К.Д. искове за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ приземния етаж от двуетажна жилищна сграда, нходяща се в землището на с. П., изгладена в УПИ ХІ-355, кв. 14, с площ 1140 кв.м., при съседи по скица: от две страни улици, УПИ ХІІ – 354  и УПИ Х – 355, който приземен етаж включва: гараж, работилница, санитарен възел, остъклена тераса и помещение за парно, със застроена площ на етажа около 93 кв.м., при квоти: 4/6 ид. части за първата ищца и по 1/6 ид. части за другите ищци, и за осъждане на ответника да им предаде владението върху този имот. Ищците са осъдени да заплатят на ответника разноските по делото в общ размер 2650 лева.

            С решение № 288 от 30.04.2018 г., поправено с решение № 657 от 17.09.2018 г., е допълнено горепосоченото решение, като Н.М.Н., М.Н.Н. и В.Н.Р. са осъдени да заплатят на В.М.Д. /по отношение на която производството е било прекратено/ направените от последната разноски в размер 425,24 лева.

            Основното решение е обжалвано от ищците  в първоинстанционното производство като неправилно с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове се уважат. В жалбата се излага оплакване, че направените от съда фактически констатации и правни изводи не са съобразени с всички представени по делото доказателства, а приетите заключения на съдебно-техническите експертизи не са обсъдени всестранно, наред с останалите доказателства. Излагат се подробни възражения срещу изводите на районния съд относно статута на процесния приземен етаж.

            Ищците са обжалвали с въззивна жалба и допълнителното решение от 30.04.2018 г. с искане същото да бъде обезсилено. Сочи се, че подадената от ответницата В. Д. молба за допълване на определението за прекратяване на делото по отношение на нея чрез присъждане на направените разноски, е процесуално недопустима като подадена след срока по чл. 250 от ГПК.

            Ответникът по въззивните жалби оспорва същите.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

   Производството пред районния съд е образувано по предявени от Н.М.Н., М.Н.Н. и В.Н.Р. срещу Ц.К.Д. и В.М.Д. искове за признаване за установено, че ищците са собственици на приземен етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-355 от кв. 14 по плана на с. П., който приземен етаж включва: гараж, работилница, санитарен възел, остъклена тераса и помещение за парно, със застроена площ от около 93 кв.м., при квоти: 4/6 ид. части за първата ищца и по 1/6 ид. част за втория и третия ищец.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на гореописания приземен етаж, като първата ищца е собственик на 4/6 ид. части от него на основание покупко-продажба по време на брака й с Н. А. Н. и наследство, а вторият и третият ищец са собственици на по 1/6 ид. част на основание по наследство от Н. Н.. Твърдят, че жилищната сграда е построена в периода от 1978 г. до 1983 г. За обезпечение на задълженията на ищеца М.Н.Н. по договор за Б.ов кредит тримата ищци учредили договорна ипотека върху следните недвижими имоти:  първи етаж, представляващ самостоятелно жилище от двуетажната жилищна сграда, заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата, ведно с онази част от поземлен имот пл. № 355 от кв. 14 по регулационния план на с. П., с площ 734 кв.м., която попада в УПИ ХІ-355; втори етаж, представляващ самостоятелно жилище от същата сграда, заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата, а именно част от поземлен имот пл. № 355 от кв 14 по плана на с. П., която попада в УПИ ХІ-355. Твърдят, че поради неизпълнение на задълженията по договора за Б.ов кредит било образувано изп. дело № 20128640400143 на ЧСИ Васил Недялков и извършена публична продан на ипотекираните имоти като с постановление за възлагане същите били възложени на първия ответник, който бил в брак с втората ответница. Ищците сочат, че приземният етаж е самостоятелен обект и не е бил предмет нито на ипотеката, нито на публичната продан.  Позовават се на представено с исковата молба удостоверение № А6-У-632/1209.2016 г., издадено от кмета на Община К.. Твърдят, че всички помещения в приземния етаж – гараж, работилница, санитарен възел и остъклена тераса /с изключение на помещението за парно/ са обекти със самостоятелно функционално предназначение и не са били обект на ипотеката и публичната продан.

В подадения от ответника Ц.К.Д. писмен отговор същият оспорва иска. Излага довод, че съгласно одобрения архитектурен проект приземният етаж, състоящ се от вход, мазе, склад, помещение и гараж, представлява част от общите части на сградата, като няма доказателства същият да е обособен като самостоятелен обект. Твърди, че е собственик на процесния имот по силата на постановлението за възлагане.

В писмения отговор на ответницата В.Д. се излагат идентични с доводите на ответника Ц.Д. възражения срещу основателността на иска, свързани с липсата на самостоятелност на процесния приземен етаж.

С писмена молба ищците са направили искане за изменение на предявените искове от установителни в осъдителни – осъждане на ответниците да им предадат владението върху описания в исковата молба приземен етаж. С протоколно определение от 29.05.2017 г. съдът е допуснал така поисканото изменение на исковете.

С протоколно определение от 29.01.2018 г. производството по делото е прекратено по отношение на ответницата В.М.Д. поради оттегляне на иска срещу нея.

   Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            С нот. акт № 29, т. ІІ, дело № 229/1982 г. на К.ски РС А. Н. П. продал на Н. А. Н. дворно място, съставляващо парцел ХІ-355 от кв. 14 по плана на с. П., с площ 724 кв.м., както и едноетажна жилищна сграда върху 60 кв.м., състояща се от стая, кухня и коридор, и летна кухня върху 50 кв.м., построени в горепосочения парцел.

            С нот. акт № 137, т. І, дело № 138/1984 г. на К.ски РС Н. А. Н. и Н.М.Н. дарили на М.Н.Н. недвижим имот, представляващ жилище, заемащо целия втори етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда в с. П., застроена върху 92,84 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, без дворното място, върху което е построена и съставляващо парцел ХІ-355 от кв. 14 по плана на с. П..

            С нот. акт № 136, т. ІІ, рег. № 2352, дело № 301/2010 г. на нотариус К. Червенкова Тодорка А.а Д. продала на М.Н.Н. собствената си ½ ид. ч. от поземлен имот с пл. № 1056 от кв. 14 по плана на с. П., с площ по скица 416 кв.м., който имот попада в УПИ ХІ-355, целия с площ 1140 кв.м.

            Видно от представеното удостоверение изх. № 90/07.07.2016 г. на Община К., ищците Н.Н., В.Р. и М.Н. са наследници /респ. съпруга и деца/ на Н. А. Н., починал през 2000 г.

            С нот. акт № 116, т. І, рег. № 840, дело № 109/23.04.2010 г. на нотариус К. Червенкова ищците са учредили в полза на „Р.Б. Б.” АД ипотека върху собствените им недвижими имоти за обезпечаване на вземанията на Б.ата по сключени с ЕТ „К. М.Н.” договори за Б.ов кредит. Предмет на ипотеката са следните имоти: първи етаж, представляващ самостоятелно жилище от двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застр. площ 92,84 в.м., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, ведно с онази част от поземлен имот пл. № 355 от кв. 14 по плана на с. П., с урегулирана площ 724 кв.м., която попада в УПИ ХІ-355, целия с площ 1140 кв.м.; втори етаж, представляващ самостоятелно жилище от двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застр. площ от 92,84 кв.м., заедно с 1/2 от общите части на сградата, изградена в горепосочения имот, а именно част от поземлен имот пл. № 355 от кв. 14 по плана на с. П., с площ 724 кв.м., попадаща в УПИ ХІ-355, целия с урегулирана площ 1140 кв.м.

            С постановление от 20.06.2016 г. на ЧСИ Васил Недялков, издадено по изп.дело № 20128640400143, на Ц.К.Д. е възложен недвижим имот, находящ се в с. П., а именно: поземлен имот с площ 724 кв.м., съставляващ УПИ ХІ-355 от кв. 14 по регулационния план на селото, ведно с първи етаж от построената в имота двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ 92,84 кв.м., представляващ самостоятелно жилище, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, и ведно с втори етаж от построената в имота двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ 92,84 кв.м., представляващ самостоятелно жилище, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата.

            Представено  е копие от акт за узаконяване № 48/17.11.1983 г. на СОНС, с което е узаконено направеното изменение на одобрения архитектурен проект на жилищна сграда, собственост на Н. А. Н.  в парцел ХІ-355 кв. 14 по плана на с. П. и втория етаж на М.Н.Н. в същия парцел. В обстоятелствената част на акта за узаконяване е посочено, че Н. А. Н. е имал одобрен през 1978 г. проект и строително разрешение за построяването на жилищна сграда и през 1979 г. същият е построил жилищна сграда, като е направил изменение на одобрения архитектурен проект.

            Представено е копие от удостоверение № А6-У-632/12.09.2016 г., издадено от кмета на Община К., според което, в УПИ ХІ-355 от кв. 14 по действащия план на с. П. има построен полуподземен етаж от жилищна сграда, включващ гараж, работилница, санитарен възел, помещение за парно и остъклена тераса със застроена площ около 93 кв.м. Посочено е, че сградата е изградена преди 1987 г. и съгласно § 16, ал. 1 от ЗУТ същата е търпим строеж по смисъла на закона, не подлежи на премахване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.

            Според писмо изх. № 94-ц-59/27.10.2016 г. на зам.-кмета на Община К. до ответника Ц.Д., е постановен отказ за издаване на удостоверение по чл. 202 от ЗУТ относно приземен етаж на многоетажна жилищна сграда в УПИ ХІ-355 в кв. 14 по плана на с. П., като е посочено, че не са внасяни за одобряване проекти за преустройство преди 2001 г.

            Според писмо изх. № 24-00-1167/21.06.2017 г. на ТД на НАП – София област, ищците Н.Н., М.Н. и В.Р. нямат регистрирани търговски обекти.

            Според приетото заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л. К. Н.,  за процесната жилищна сграда е имало одобрени строителни книжа, които видно от представения акт за узаконяване, не са били спазени, т.е. сградата е била изпълнена в сериозно отклонение от тях, което е наложило нейното узаконяване през 1983 г. При извършения от вещото лице оглед на сградата същото е констатирало относно приземния етаж следното: входът на сградата, намиращ се в приземния етаж, е остъклен; зазидана е гаражната врата на гаража и е монтирана обикновена врата и прозорец; избита е врата между гаража и мазето; зазидана е вратата между гаража и склада; разширено е парното помещение за сметка на склада; зазидана е вратата на парното и е отворена нова такава. Така констатираното е отразено на приложена към заключението скица № 1. Според заключението, намиращите се в приземния етаж мазе и склад са част от стопанската /складова/ площ, изискуема към всяко жилище. Общи части на сградата в приземния етаж според заключението са:  входът, входното предверие, стълбите, парното помещение и обслужващия коридор.Други самостоятелни обекти, освен двете жилища в сградата, няма. Светлата височина на приземния етаж е 2,00 м. Двете складови помещения в приземния етаж са прилежащи към двете жилища. Според вещото лице, своето предназначение потенциал на самостоятелен обект има единствено гаражът, при условие, че има входове директно извън сградата и към вътрешни общи части, но по проект той има функционална връзка със склада, който е прилежащ към едното от жилищата. Към момента гаражът не съществува – гаражната врата е зазидана и има функционална връзка с мазето.

            Според приетото заключение на тройна съдебно-техническа експертиза, статутът на приземния етаж е нежилищен, разположен на кота терен, със светла височина 2,05 м., със следното предназначение на помещенията съгласно заснемането за узаконяване: стълбищна клетка с входна площадка, котелно помещение, мазе с площ 21,15 кв.м., склад с площ 12,60 кв.м., гараж. Гаражът е преустроен, като е зазидана вратата от входната площадка към него и от складовото помещение е отворена врата. С изключение на стълбищната клетка и входната площадка, горепосочените помещения представляват самостоятелни помещения в приземния етаж. Складовите помещения са прилежащи към двете жилища.

            От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

            Предявени са искове с право основание чл. 108 от ЗС с предмет част от двуетажна жилищна сграда -  приземен етаж.

            Исковете са допустими предвид твърденията на ищците, че са собственици на процесния приземен етаж на конкретно придобивно основание и че ответникът оспорва това тяхно право и владее този имот без основание.

            Разгледани по същество исковете са неоснователни.

            Установено е от представените нотариални актове, че тримата ищци са били съсобственици на парцел ХІ-355 от кв. 14 по плана на с. П., ведно с първи етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, а ищецът М.Н. е бил едноличен собственик на втория етаж от сградата. Установено е, че ищците са учредили ипотека върху първия и втория етаж от жилищната сграда, ведно с общите части на сградата и поземления имот, в който е построена, както и че така ипотекираните имоти са възложени на ответника след извършена публична продан.

            Предявените от ищците собственически искове относно претендираната от тях част от жилищната сграда, съставляваща приземен етаж, са основани на твърдение, че претендираният приземен етаж е самостоятелен обект и не е бил предмет на ипотеката и на публичната продан, поради което не  е придобит от ответника с постановлението за възлагане.  В случая е безспорно установено, че процесният приземен етаж няма жилищен характер, т.е. не представлява самостоятелно жилище. С оглед на това и предвид обстоятелството, че в нотариалния акт за учредяване на ипотеката и респективно в легитимиращато ответника постановление за възлагане приземният етаж не е изрично посочен, решаващият за основателността на иска въпрос е дали приземният етаж  представлява самостоятелен обект или е принадлежност към жилищните обекти.

            Съгласно чл. 98 ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива или цялата сграда или само такава част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен обект /жилище, ателие, гараж или др. подобни/.

Действащата към момента на построяването на жилищната сграда Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство предвижда всяко жилище да има стопанска площ /чл. 40/, която е сборът от площите на складовите помещения. Съгласно чл. 39 от Наредбата, складови помещения са помещенията за зимнина, за отоплителни материали и др. и се разполагат извън очертанията на самото жилище – в избата, в тавана или в самия етаж, в близост до комуникационния възел. Аналогично изискване за наличие на складови помещения към жилищата е установено и в действащата Наредба № 7/22.12.2003 г. /чл. 110, ал. 1/ , както и в чл. 40 от ЗУТ.

Установено е експертните заключения, че процесният приземен етаж се състои от: стълбищна клетка с входна площадка, котелно помещение за отоплителна инсталация, мазе с площ 21,15 кв.м., склад с площ 12,60 кв.м. и гараж. Предвид наличието на две самостоятелни жилища в сградата /респ. на първи и втори етаж/, двете помещения /мазе и склад/, намиращи с в процесния приземен етаж, са складови помещения, принадлежащи към всяко от жилищата, и като такива те имат обслужващо жилищата предназначения и са част от тях. Като такива те нямат самостоятелен характер като обекти на правото на собственост, а са принадлежности към основните жилищни обекти. По делото не е установено наличието на други помещения в сградата, които да имат предназначения на складови помещения. Не се установява такъв характер да има подпокривното пространство – същото не се състои от отделни помещения, които биха могли да се ползват като складови. Същевременно, няма данни да е променен статутът на двете складови помещения по начин, даващ възможност за притежанието и като самостоятелни обекти. В тази връзка неоснователно е твърдението на ищците за извършена промяна в предназначението на мазето като работилница. Няма доказателства за извършено подобно преустройство на мазето чрез промяна на предназначението му в какъвто и да било стопански обект по предвидения за това ред. Двете складови помещения по общи правило са прилежащи към жилищните обекти и следват собствеността на им като принадлежности към главна вещ /чл. 98 от ЗС/. С оглед на това с придобиването на двете жилища от ответника по силата на извършената публична продан, същият е придобил и прилежащите им складови помещения като част от жилищните обекти. С оглед функционалното им предназначение като обслужващи жилищата части, без които не би могло да съществува жилището като самостоятелен обект, не е задължително тези обслужващи помещения бъдат изрично посочени в акта за собственост, тъй като собствеността им следва главната вещ по силата на общото правило на чл. 98 от ЗС. Не е нужно изричното им вписване в актовете, с които възниква или се прехвърля собствеността, тъй като с прехвърлянето на едно жилище се считат прехвърлени и обслужващите го помещения, макар, че те не фигурират в нотариалния акт за прехвърляне, респ. в титула за собственост относно жилището.

         Що се отнася до намиращите се в процесния приземен етаж входна площадка и котелно помещение за отоплителна инсталация, същите несъмнено не могат да бъдат да бъдат самостоятелен обект на право на собственост, тъй като по естеството си имат функционално предназначение да обслужват отделните жилищни обекти. Като такива и предвид възникналата преди публичната продан досежно двата жилищни обекта етажна собственост, тези обекти представляват общи части по смисъла на чл. 38 от ЗС. Общите части следват принадлежността на самостоятелните обекти при дялове съобразно чл. 40 от ЗС. Съответните части от входната площадка и котелното помещение като общи части към двата жилищни обекта са преминали в собственост на придобилия жилищните обекти ответник.

Що се отнася до гаража, макар  по своето естество да не представлява прилежаща част към жилищните обекти, и принципно би могъл да бъде самостоятелен обект на право на собственост, в настоящия случай видно от експертните заключения, същият е фактически присъединен към едно от складовите помещения. Гаражната врата е зазидана и е избита врата между гаража и мазето, т.е. същият няма вход извън сградата, следователно няма  предназначение на гараж. С оглед на това т. нар. гараж се явява част от склада и няма юридическа самостоятелност, поради което също като складовите помещения, следва главната вещ, и е преминал в собственост на придобилия жилищните обекти ответник с извършената публична продан.

 Предвид извода, че процесният приземен етаж от двуетажната жилищна сграда не е самостоятелен обект, който може да бъде отделен от жилищните обекти, предмет на извършената публична продан, то купувачът е придобил правото на собственост върху тях на посоченото основание. Този извод не се опровергава от представеното удостоверение № А6-У-632/12.09.2016 г. на кмета на община К., на което се позовават ищците в подкрепа на твърдението си, че приземният етаж е самостоятелен обект, който не е бил предмет на договора за ипотека, респ. на постановлението за възлагане. На първо място, това удостоверение, според което изградената в УПИ ХI – 355 сграда представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ЗУТ, е напълно безпредметно, тъй като по делото не се спори и са налице доказателства за законност на сградата – същата е узаконена още през 1983 г. /видно от представения по делото акт за узаконяване/.  На следващо място, констатацията в посоченото удостоверение, че в УПИ има „полуподземен етаж“  с описани помещения, е лишена от доказателствено значение относно релевантния за спора факт. Удостоверението по § 16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ удостоверява наличието на предвидените в закона предпоставки, при които незаконният строеж не подлежи на премахване и забрана за ползване, но тази разпоредба е неотносима към вещноправните последици от незаконното строителство, нито към преценката за статута на строежите като самостоятелни обекти.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените ревандикационни искове, следва да бъде потвърдено.

            С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по жалба Ц.Д. искане за разноски, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да му заплатят направените такива за заплатено адвокатско възнаграждение, но в по-нисък от заплатения размер, при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, с оглед направеното възражение за прекомерност. Съобразявайки липсата на особена фактическа и правна сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание без събиране на доказателства във въззивното производство, така претендираното от ответника по жалба адвокатско възнаграждение от 800 лева следва да бъде намалено до минималния предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. размер от 425,24 лева.

            Основателна е жалбата срещу постановеното решение № 288/30.04.2018 г., с което е допълнено решението в частта му за разноските. С това решение, поправено с решение № 657/17.09.2018 г. районният съд е осъдил ищците да заплатят на ответницата В.М.Д. /по отношение на която производството е било прекратено с протоколно определение от 29.01.2018 г./ сумата 425,24 лева за разноски за адвокатско възнаграждение, въз основа на молба от 16.03.2018 г. за допълване на прекратителното определение чрез присъждане на разноските на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. След като производството по делото по отношение на тази ответница е прекратено с протоколно определение от 29.01.2018 г. /а не с решението по делото/, молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на определението за прекратяване чрез присъждане на разноски /поискани с отговора на исковата молба/ е следвало да бъде подадена в едноседмичния срок за обжалване на това определение, който срок е бил изтекъл към 16.03.2018 г. С оглед на това обжалваното решение от 30.04.2018 г., поправено с решение от 17.09.2018 г., следва да бъде обезсилено, а образуваното производство в частта по подадената срещу него въззивна жалба, следва да бъде прекратено.

           

                Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 44 от 28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 726/2016 г. на К.ски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н.М.Н., М.Н.Н. и В.Н.Р. срещу Ц.К.Д. искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ приземния етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в землището на с. П., изгладена в УПИ ХІ-355, кв. 14, с площ 1140 кв.м., при съседи по скица: от две страни улици, УПИ ХІІ – 354  и УПИ Х – 355, който приземен етаж включва: гараж, работилница, санитарен възел, остъклена тераса и помещение за парно, със застроена площ на етажа около 93 кв.м., при квоти: 4/6 ид. части за първата ищца и по 1/6 ид. части за втория и третия ищец, и за осъждане на ответника да им предаде владението върху този имот.

ОБЕЗСИЛВА решение № 288/30.04.2018 г., поправено с решение № 657/17.09.2018 г., по гр.д. № 726/2016 г. на К.ски районен съд, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА Н.М.Н., М.Н.Н. и В.Н.Р. да заплатят на Ц.К.Д. сумата 424, 24  лева за разноски по делото.

 

   Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.